Решение по дело №14449/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260433

гр.Варна,18.11.2022год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично заседание проведено на седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Румяна Христова

при секретаря Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14 449 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.А.Я. ЕГН**********,Адрес: *** дължи на ищеца „ Б.П.П.Ф." СА. с адрес на управление ***, представлявано от Л. Д. и Л. В. ЧРЕЗ „Б.П.П.Ф." С.А., **, представлявано от законния представител Д. Д. чрез юрисконсулт Н. М., вземането по договор CARD-*, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12254/2020 г. по описа на Районен съд - Варна а именно: 826.69 лева - главница; 14.74 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 година; 23.75 лева-мораторна лихва за периода от 08.06.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Моли в полза на „Б.П.П.Ф." СА. чрез „Б.П.П.Ф." СА., клон България да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 12254/2020 г. по описа на Районен съд - Варна разноски както следва: 25 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство - 125 лева - държавна такса и 100.00 лева -юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Банкова сметка, ***:IB AN: **, BIC/***:BNPABGSX, БНП Париба СА. - клон София

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Със съобщение по ч. гр. д. № 12254/2020 г. по описа на Раионен съд - Варна, на „Б.П.П.Ф." СА, чрез „Б.П.П.Ф." СА., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 12254/2020 г по описа на Районен съд - Варна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).

Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „Б.П.П.Ф." СА. чрез „Б.П.П.Ф." СА, клон България е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-* в общ размер на 865.18 лева, от които 826.69 лева - главница по договора за кредит, 14.74 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г., 23.75 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 08.06.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Вземането на ищеца се основава на договор за кредит CARD-*, сключен от разстояние съгласно чл. 6 от Закона предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) на 19.11.2019 г. между „Б.П.П.Ф." като кредитор и Д.А.Я. като кредитополучател.

Сключването на договора за кредит е извършено по инициатива на ответника, който е попълнил заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-сайта на ищеца -https://www.bnpparibas-pf.bg. Процедурата по отпускането на кредита започва с попълване на заявлението за отпускане на кредит от разстояние на посочената интернет страницата на „Б.П.П.Ф." като в зададените полета ответникът е попълнил целта на кредита, желаната сума за усвояване, предпочитаната от него месечна вноска и желаният срок за изплащане на кредита. На потребителят е предоставена преддоговорна информация за годишния лихвен процент (ГЛП) по кредита, годишния процент на разходите (ГПР) и размера на такса ангажимент - еднократно дължима такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент по кредита за срока на договора.

След натискане на бутона „Заяви кредит" потребителят е пренасочен към страницата на кредитора, където е попълнил в празни полета информация за личните си данни-име, фамилия, ЕГН, електронен адрес (E-mail) и телефон. Клиентът се е съгласил с Общите условия за кандидатстване за кредит и се е запознал с информацията за защита на личните данни посредством маркирането на съответните полета (tick-boxes). Приемането на общите условия и запознаването с информацията за личните данни е необходимо условие за изпращане на заявката.

Предоставената чрез кандидатстване за кредит през уеб - сайта информация, съдържа лични данни и представлява заявка за контакт с лицето, което я подава. С натискането на бутона „Изпрати", лицето потвърждава, че е предоставило информацията лично и доброволно и с цел да мотивира „Б.П.П.Ф." да му предостави кредит при уговорени между страните условия и параметри.

След одобряване на кандидата за финансовата услуга предоставяне на кредит, на посочената от ответника електронна поща dimi4a 96(g),abv.bg е изпратено електронно съобщение (E-mail) от електронна поща **, съдържащо линк до официалната интернет страница на „Б.П.П.Ф.", където заявителят на кредита се отвежда в „Зона за документи".

При отварянето на линка потребителят получава на личния си мобилен телефон уникална парола, валидна две минути от изпращането, посредством която да достъпи „Зона за документи", където следва да се запознае с общите условия, при които ще бъде отпуснат кредита и при съгласие с тях да маркира полето (tick-box) „Прочетох Общите условия и се съгласявам с тях".

Кодът за потвърждение има силата на обикновен електронен подпис на заемателя, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

След изразяване на съгласие с Общите условия на потребителя се предоставят за запознаване декларираните от него лични данни, а именно: телефон , E-mail, ЕГН, име, фамилия, презиме и същият ги потвърждава посредством натискане на бутона „Продължи".

На следващата стъпка „Прикачи" потребителят следва да прикачи снимка на личната си карта, като документът за самоличност се снима и от двете страни (лице и гръб), след което потвърждава извършените действия с настискане на бутона „Напред". По този начин се потвърждава, че в Интернет пространството точно физическото лице Д.А.Я. е извършило всички твърдени действия за отпускане и сключване на договора за заем с дружеството-доставчик.

На следващата стъпка „Преглед" се визуализира договорът и всички прилежащи към него документи, като кредитополучателят след запознаване и в случай че изразява съгласие с тях следва да потвърди посредством натискане на бутона „Продължи".

В настоящия случай въз основа на подадената от ответника заявка за кредит му е отправено предложение за сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*.

Стъпка 4 „Подпиши" отвежда потребителя към екран, от който може да избере бутон „Подпиши договора", при натискането на който на потребителя се изпраща втора парола, която следва да се въведе в полето „Код за потвърждение" в рамките на две минути от получаването й, за да може да се избере бутона „Подпиши документа", с което договорът се счита за подписан.

Ответникът е потвърдил сключването на договора, като е избрал бутона „Подпиши документа", Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта е електронен платежен инструмент и представлява персонализирана пластмасова карта, върху която е записана електронна информация. Персонализацията на платежната карта представлява изписването на необходимите данни, свързани с оправомощения ползвател на платежната карта, съгласно параграф 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит.

Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата. Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите да заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение след погасяването им. Картодържателя разполага с възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло.

Кредитният лимит представлява одобрената от издателя сума, с която се захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният лимит за всеки клиент се определя индивидуално съобразно предварително зададени рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит е в размер на 700 лева.

Използваният кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит.

Разполагаемият кредитен лимит представлява сумата, която остава на разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал суми по кредита.

Картата позволява чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната и чужбина (чл. 2).

Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка" и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" (чл. 3 и чл. 4).

За ползването на услугата по чл. 4 от договора е договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия", като е посочена и общата стойност на плащанията.

ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.

Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени транзакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на задължението:

- посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпва, когато картодържателят погаси цялата използвана сума.

- частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението.

Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска (чл. 12).

Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.

За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата.

В чл. 16 от договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.

Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта.

На 19.11.2019 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-* за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги" за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.12.2020 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски. Договорено е кредитът за стоки и услуги еда бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 43.64 лева.

Падежът по кредита е на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължи фиксираната месечна вноска, определена по него.

В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит- трансакцията се олихвява от деня на извършването й като теглене на суми на банкомат.

След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Д.А.Я. е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.01.2020 г., към която дата е последното постъпило плащане по кредита. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 12.06.2020г. на длъжникът е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем.

Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на Д.А.Я. е в общ размер на 865.18 лева, като на 01.01.2020 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и от страна на кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -Варна за следните дължими суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-* както следва:

- 826.69 лева - главница,;

- 14.74 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 година;

- 23.75 лева - мораторна лихва за периода от 08.06.2020 г. до 16.09. 2020 г.

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Със съобщение по ч. гр. д. № 12254/2020 г. по описа на Районен съд - Варна „Б.П.П.Ф." СА е уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 12254/2020 г. заповед вземане, което обуславя правния интерес на „Б.П.П.Ф." СА от предявяване на настоящата искова претенция.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения от съда особен представител Адв. Д.С. вписан във ВАК, депозира отговор на исковата молба.

Счита исковете за недопустими. В случай, че съдът счете предаваните искове за допустими, моли да ги отхвърли като недоказани и неоснователни.

По допустимостта - счита, че липсва активна материалноправна легитимация за предявяване на иск от страна на „Б.П.П.Ф." С.А., Франция - като ищец по делото, тъй като не е страна по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*/2020 г., а кредитор е „Б.П.П.Ф." С.А., клон България с ЕИК *, чрез „И. Б." ООД, ЕИК *, **.

По основателността - оспорва исковата молба и предявените искове по основание и размер. Д.А.Я. не дължи претендираните суми. Оспорва всички наведени в ИМ твърдения, ползващи ищеца. Оспорва обстоятелствата, въз основа на които се претендира вземането, вкл. и твърдението, че Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-* / 2020 г., е подписан от ответника, както и твърдението за усвояване на суми от ответника. Приложените с исковата молба доказателства, не са достатъчни за доказване на облигационна връзка между страните, както и съществуването на процесните вземания и техния размер. Не е ясно как са формирани стойностите претендирани като главница, договорна и законна лихва. Представената с ИМ, покана от 12.06.2020 г. не е получена от ответника.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПКЛ тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.41 ГПК, за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС ТК, II Ш.О.).

От доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е налице съдебна практика в Решение №114/07.09.2016г. no т. дело №362/2015г. на ВКС Пт.о.. решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС ТК II т.о.

Ето защо счита, че не са налице предпоставките ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника за това, поради което следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент.

Горното обуславя неоснователността на предявените установителни искове, предвид което, моли съда да не ги уважава, както и да не уважава искането за присъждане на разноски сторени от ищеца в заповедното производство.

По отношение на евентуалния осъдителен иск предявен от ищеца /предвиждайки отхвърляне на установителния иск, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, оспорва същия, като недопустим, в евентуалност ако съдът го приеме за допустим, оспорва го изцяло като неоснователен и недоказан.

Отделно, от стр. 1 на договора за кредит, е видно, че е имало сключена полица за застраховане на плащанията, която е калкулирана в общия размер на кредита от 467.61 лв. Не е ясно, ищецът възползвал ли се е с изплатени суми по въпросната застраховка.

Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*/2020 г. е недействителен.

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Горните изисквания са императивни, а част от тях не са спазени в конкретния договор.

Клаузите за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта към договора за потребителски кредит са неясни и объркващи, шрифтът на голяма част от договора е по-малък от 12.

Договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема / който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо / в материалноправен смисъл /. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе остават неизвестни и на практика, с оглед липсата на методика, по която същият е изчислен при сключване на договора, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.

Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

При висящ процес съдът служебно следи за нищожността и следва да я обяви независимо от волята на страните.

Моли съда от името на Д.А.Я., предявените искове да бъдат приети за недопустимо, а в случай,че съдът ги приеме за допустими да ги отхвърли, като неоснователни.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание , ищецът поддържа предявените искове. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №12254/20год. по описа на ВРС се установява , че заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК с вх.рег.№269340 от 30.09.2020год. е уважено , като е постановена заповед за изпълнение против длъжника Д.А.Я., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Б.П.П.Ф. С.А., Париж“, рег.№*, чрез „Б.П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, **, представлявано от Д. Д. – Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Ц. С., сума в размер от 826,69 лв. (осемстотин двадесет и шест лева, шестдесет и девет ст.), представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, сключен на 19.11.2019г., издаване и ползване на кредитна карта с номер CARD – *, с който на Д.А.Я. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, с първоначален кредитен лимит в размер на 700 лв.,сума в размер от 14,74 лв. (четиринадесет лева, седемдесет и четири ст.), представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020г. до 08.06.2020г.,

сума в размер от 23,75 лв. (двадесет и три лева, седемдесет и пет ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 08.06.2020г. до 16.09.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК,както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, сключен на 19.11.2019г., издаване и ползване на кредитна карта с номер CARD – *, с който на Д.А.Я. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, с първоначален кредитен лимит в размер на 700 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Предвид на това с разпореждане №268282/27.10.2020год. е указал на заявителя за възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок от съобщаването. Съобщение за това разпореждане е редовно връчено на заявителя на 02.11.2020год. В указания срок на 11.11.2020год. заявителят предявява настоящия иск. Същият е в срок и като допустим подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът и заявителят се явяват един и същи правен субект „Б. П. П. Ф.“С.А., Париж, чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон България. Чуждестранният търговец може да сключва сделки чрез представителство по реда за извършване на сделки между местни лица, както и чрез клон - чл.24, ал.3 от ЗНИ.Клонът е обособяване на частта на търговеца, на неговото предприятие в населено място, различно от седалището му.

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: Договор за кредит CARD-* от 19.11.2019год./л.11-19/ ,Разписка удостоверяваща, че ответникът е получил CARD-* на 28.11.2019год./л.19/, Покана за предсрочна изискуемост, адресирана до ответника/л.20/.

Видно от договора на кредит на 19.11.2019год. между Б. П. П. Файненс С.А., клон България в качеството на кредитор и Д.А.Я. в качеството на кредитополучател е сключен договор за револвиращ кредит №CARD-* с кредитен лимит :700лева, лихва 35%, месечна такса за обслужване :4.00лева,такса за теглене на пари в брой от банкомат:2.00лева+2% от изтеглената сума. Със същия договор страните по делото се договарят, че ответника ще закупи смартфон, чиято цена е 429лв.Освен тази сума в общия размер на кредита е включена застраховка „Сигурност на плащанията“, която е на стойност 38.61лв.Така общия размер на кредита е 467лева при месечна погасителна вноска 43.64лв. срок 12 месеца ,лихва 20.04%. Първата погасителна вноска е дължива на 01.01.2020год. , а последната на 01.12.2020год. БНБ Париба издава на ответника кредитна карта Мастъркард с кредитен лимит 700лв.Същата е изпратена по куриер и в банката е върната обратна разписка с която ответника удостоверяна с подпис ,че на 28.11.2019гозд. е получил картата. Сумата за закупуване на смартфона е усвоена от кредитния лимит на револвиращия кредит, посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора. Чрез тази функционалност кредитополучателят заплаща избраната от него стока посредством усвояване на част от кредитния лимит на револвиращия кредит.

От заключението на ВЛ по ССч.Е се установява, че процесният кредит за закупуване на IPhone е усвоена в размер на 429лева . Освен тази сума в общия размер на кредита е включена застраховка „Сигурност на плащанията“, която е на стойност 38.61лева при което се получава сума от 467.61лева. По кредитната карта е изтеглена в брой сумата от 230лева.Размерът на задълженията на ответника относно покупката на IPhone е 523.68лева/таблица 1/. Тези задължения съгласно експертицата представляват 467.61лева главница и 56.07лева лихва. На 05.12.2019год. ответникът е изтеглил от банкомат сумата от 230лева. Тази сума се явява главница по договора за револвиращ кредит и в случай, че сумата не е погасена в срок,банката начислява месечна лихва в размер на 2-91%/35%:12 =2.91%/. В перида 16.11.2019год.-15.01.2020год. БНБ Париба Пърсънъл Файненс е предлагала промоционална кампания при която на картодържателите е предоставена възможност за кеш –бек в размер на 5.60% от изтеглените на банкомат суми. В тази връцка на ответника е възстановена сума в размер на 12.87лева. С тази сума на 28.01.2020год. е погасена част от дължимата главница по револвиращия кредит, при което се полачува остатък главница 217.13лева.Общият размер на задълженията по кредитната карта възлиза на 317.76лв. В цялост задълженията на ответника към 30.09.2020год. възлизат на 841.44лева. Към 23.09.2021год. общият размер на задълженията е в същата стойност 841.44лева.

По делота са ангажирани и специални познания познания ,чрез заключението на ВЛ по СТЕ. Заключението на ВЛ не отговаря на всички въпроси по експертизата. В частта съдържаща отговор и с оглед изслушването на ВЛ в съдебно заседание съдът цени експертизата в тази част.

Установената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът, в условията на пълно и главно доказване, следва да установи в процеса възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за банков кредит, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихва за забава, както и предсрочна изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за нея е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми или направените правоизключващи възражения.

Ответникът оспорва наличието на договор за револвиращ кредит №CARD-*, като твърди ,че между ищеца и ответника не е възникнало облигационно правоотношение, тъй като договорът е сключен с дружеството Б.П.П.Ф. С. А. Париж, клон България,чрез И. Б. ООД. Така наведеното възражение е неоснователно, тъй като , считано от 1 февруари 2018 г., кредитната институция Б.П.П.Ф. С.А., Франция започва да осъществява дейност чрез клон на територията на Република България.Обстоятелството ,че договарянето е осъществено ,чрез Интекс България ООД не изключва факта, че страна по договора се явява Б.П.П.Ф. С. А. Париж, клон България.

Вазраженията на ответника, че между страните не е възникнала облигационна връзка на която ищецът се позовава с оглед ангажираните по делото доказателства ,настоящият съдебен състав намира също за неоснователни.Видно от заключението на ВЛ по СТЕ и заявеното от експерта в о.с.з. договорът изхожда от Д.Я., като абонат с име посочено ** принадлежи на ответника Д.А.Я.. В подкрепа на твърденията, че процецесният договор изхожда от ответника, като кредитополучател е и подписаната лично от ответника разписка с която удостоверевя получаването на кредитната карта, уговорена с договора. Позовавайки се на този договор и настъпилата по него предсрочна изискуемост ищеца претендира изпълнение на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №12254/2020год. , която заповед е връчена на ответника-длъжник при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.

От ищеца се твърди,че ответникът не е погасявал задълженията си по договора,като оспорване на това обстоятелство е представяне на докозателства, което е в тежест на ответника не са представени. Съгласно задължителните указания, дадени в т.18 от ТР №4/2013год. на ОСГТ на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит,правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуемо следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Посоченото разрешение цели да защити интересите на потребителите като по-слаба страна в правоотношението, поради което независимо че се отнася за договори за банков кредит, следва да намери приложение при всички потребителски кредити, включително и тези, по които кредитор не е банка , а небанкова финансова институция, тъй като потребителят по тях не може да бъде поставен в по-неблагоприетно положение спряво потребителя по договор за банков кредит.Не са наведени твърдения и представени доказателства, че изявление , направено от кредитора е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка съдът споделя изцяло заявеното от особения представител на ответника, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е налице съдебна практика в Решение №114/07.09.2016г. no т. дело №362/2015г. на ВКС Пт.о.. решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС ТК II т.о.

С оглед изложеното следва да се заключи, че в настоящият случай предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по чл.422. ал.1 от ГПК на ответника, чрез особения му представител, но е обстоятелство настъпило след подаване на заявлението, което не може да бъде зачетено.Горното обуславя неоснователността на предявените установителни искове, предвид което и само на това основание исковете следва да се отхвърлят.

Обявяването на предсрочната изискуемост с получаването на исковата молба от особения представител на ответника и отхвърлянето на заявените устоновителни искове обуславят разглеждането на осъдителните искове. По отношение на тези заявени в условията на евентуалност осъдителни искове съдът намира следното: Така заявените искове са за неизпълнение на задължения по договор за кредит, обосновани с валидно сключен договор за кредит и настъпилата предсрочна изискуемост с получаването на исковата молба от особения представител на ответника.

От приетата по делото ССч.Е не се установява размера на претендираните вземания.Видно от заключението размера на неизплатената главница е 684.74лв., а не както се сочи от ищеца 826.69лв., а по отношение на претендираните договорна и мораторна лихва липсва съотносимост на тези вземания с установените по ССч.Е задължения на ответника. С оглед на това съдът намира, че ищецът не можа да докаже размера навземанията и постановява решение с което отхвърля и тези искове.

Освен горното договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*/2020 г. е недействителен. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Горните изисквания са императивни, а част от тях не са спазени в конкретния договор.

Тъй като договорът е недействителен съдът не присъжда установената със ССч.Е неизплатена главница. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК е аналогична на тази по чл.34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване-при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това , което е получил. В случая неизплатената главница се претендира на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за заем,предвид на което в установения от експертизата размер съдът не я присъжда.Съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамкитеи по начина поискани от ищеца, като се произнесе дължима ли е претендираната сума на осонование договорно правоотношение. В противен случай би постановил недопустим краен акт. / Решение №1215/12.10.2018год. на ПОС по в.гр.дело №1416/2018год.,Решение №47/31.05.2017год. по т.д.№721/2016год. на първо т.о. ВКС, Решение №234/27.12.2013год. по т.д. №1181/2013год. на СС т.о. ВКС и др./

Вземайки предвид горното,настоящият съдебен състав намира исковете за неоснователни и постановява решение с което ги отхвърля в цялост.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ Б.П.П.Ф." СА. с адрес на управление ***, представлявано от Л. Д. и Л. В. ЧРЕЗ „Б.П.П.Ф." С.А., **, представлявано от законния представител Д. Д. чрез юрисконсулт Н. М. срещу Д.А.Я. ЕГН**********,Адрес: ***, за признаване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, вземането по договор CARD-**, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12254/2020 г. по описа на Районен съд - Варна а именно: 826.69 лева - главница; 14.74 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 година; 23.75 лева-мораторна лихва за периода от 08.06.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК , вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД, както и ОТХВЪРЛЯ заявените за евентуално разглеждане осъдителни искове за вземанията по установителната претенция.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Р. Христова/

Номер на акта:	260433
Дата:	18 ноември 2022 г.
Съдия:	Румяна Димова Христова

Дело:	20203110114449
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	11 ноември 2020 г.

Решение по дело №14449/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта