№ 11933
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110120386 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на “ЗК Л.И.” АД против “ЗАД
Д.Б.Ж.З.” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ.
Ищецът "ЗД Л.И." АД твърди, че на 05.09.2022г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника " ЗАД Д.Б.Ж.З." АД за сумата 2416,82 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”-
застрахователна полица № 93001810027993, обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 02.01.2019г., за което е образувана щета № 2801- 1261- 19-400050. Въз основа
на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било
образувано ч.гр. дело № 48399/ 2033г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като
по същото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.11.2022г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
л.а. “Мерцедес” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица №
93001810027993, със срок на застрахователно покритие от 05.04.2018г. до 04.04.2019г.
Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 02.01.2019г., е настъпило
застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) л.а. м. "Мерцедес" и л.а.
м. "Нисан", което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения,
че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м.
"Нисан", който предприел на маневра "изпреварване" на извършващия маневра "ляв завой"
1
л.а. м. "Мерцедес". В исковата молба са релевирани твърдения, че за настъпилото ПТП бил
изготвен Двустранен констативен протокол за ПТП от 02.01.2019г. Собственикът на
увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което
била образувана щета № 2801- 1261- 19- 400050, по която било платено застрахователно
обезщетение в размер на 2396,82 лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на
20 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Нисан", била
застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования
срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
отказал да плати претендираната сума.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 2416,82 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено
по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 93001810027993, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 02.01.2019г., за което е образувана щета № 2801-
1261- 19-400050. Претендира присъждане на законна лихва и направените по разноските по
делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът развива съображения, че
поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал не е противоправно. В
отговора на исковата молба са релевирани доводи, с които оспорва механизма на ПТП и
причинно- следствената връзка между последния и вредите по л.а. м. "Нисан". Предявеният
иск се оспорва и по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че платеното
застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на увреденото
имущество.
В отговора на исковата молба е релевиран довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на л.а. м. "Мерцедес". Посоченото възражение е обоснована с доводи, че
водачът на лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество, е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 36,
ал. 1 ЗДвП. В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
2
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 04.04.2018г. между “ЗК Л.И.” АД и собственика на л.а. м. “Мерцедес”, с
рег. № СВ0880ВМ, е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа
на договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица №
93001810027993, с период на застрахователно покритие 05.04.2018г.- 04.04.2019г.
В срока на застрахователно покритие, на 02.01.2019г., е настъпило застрахователно
събитие- ПТП, между л.а. м. “Мерцедес” и л.а. м. “Нисан”. Съгласно удостоверяванията в
протокола, за водача на л.а. м. “Нисан” произшествието е настъпило при изпреварване.
В изпълнение на произтичащите от закона задължения водачът на л.а. м. “Мерцедес” е
уведомил застрахователят за настъпилото събитие, за което е образувана щета № 2801-
1261- 19-400050, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 2416,82
лева.
Относно механизма на ПТП и размера на вредите е назначена съдебно- автотехническа
експертиза (САТЕ) и гласни доказателствени средства, чрез свидетелските показания на св.
Г. К..
Съгласно заключението на САТЕ, на 02.01.2019г. л.а. м. “Нисан” се движил по ул.
“Търговска”, с посока към с. Калчево. В района между ДАИ- Ямбол и ДАП- Ямбол водачът
на посочения лек автомобил предприел маневра “изпреварване” на л.а. м. “Мерцедес”. В
същото време водачът на л.а. м. “Мерцедес” предприел маневра “завой наляво” л.а. м.
“Сеат”. Пътното платно на мястото на произшествието е съставено от две ленти за
движение, разделени помежду си с единична прекъсната линия тип М3. Ударът между
автомобилите е настъпил по дължината на пътното платно, на ул. “Търговска”, между ДАИ
и ДАП гр. Ямбол; по широчина на пътното платно, в лентата за насрещно движение,
считано по посоката на ориентация на двете превозни средства. Инициалнията удар е
настъпил между предната дясна част (предна врата) на л.а. м. “Нисан” и предната лява част
на л.а. м. “Мерцедес”. Според експерта вследствие на произшествието по л.а. м. “Мерцрдрс”
настъпили вреди по преден ляв калник, предна броня, фар, джанта, радиатор, казанче за
стъклоумивател. Вещото лице сочи, че причинените вреди се намират в пряка причинна
връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите по л.а. м. “Мерцедес” е
2434,20 лева.
Съгласно показанията на св. Г. К., през м. януари 2019г. същият управлявал л.а. м.
“Мерцедес”. В гр. Ямбол, на изхода за с. Калчево, свидетелят предприел маневра “завой
наляво”, когато водачът на намиращия се след него л.а. м. “Нисан” предприел маневра
“изпреварване”, независимо от подадения от св. К. светлинен сигнал, и без да изчака
последния да завърши започналата маневра. Свидетелят разяснява, че преди удара подал
светлинен сигнал, като при удара управляваният от него л.а. м. “Мерцедес” се движил със
скорост от около 5 км/ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
3
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № 93001810027993, че между ищеца и собственика на л.а. м.
“Мерцедес” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователно
покритие 05.04.2018г.- 04.04.2019г.
Установява се, че в срока на застрахователно покритие, на 02.01.2019г. е настъпило пътно-
транспортното произшествие, съставляващо покрит застрахователен риск. Не е спорно, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на л.а. м. “Нисан”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява
от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола корелират и с тези на САТЕ, както и с данните, съдържащи се в събраните гласни
доказателствени средства. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна
връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на
ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Механизмът е установен и от събраните
гласни доказателства- показанията на св. К..
Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. “Нисан” не е спазил правилото за
движение по пътищата, регламентиращо задълженията на водачите на МПС при извършване
на маневра “изпреварване”- чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно което “Водач, който ще
4
предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва
друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или
това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво.” Установява се, че водачът на л.а. м. “Нисан” е предприел маневра “изпреварване”,
без да изчака водачът на л.а. м. “Мерцедес” да завърши предприетата от него маневра “завой
наляво”. От събраните писмени и гласни доказателствени средства, и от заключението на
САТЕ, се установява, че водачът на л.а. м. “Нисан” започнал извършването на маневра
“изпреварване” без да се увери, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е
подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво.
Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди.
Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да се посочи следното:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В конкретния случай ответникът е обосновал възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат с доводи, че с поведението си водачът на л.а. “Нисан” е нарушил
правилото за движение по пътищата, регламентиращо извършване на маневра “завой
наляво”. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно което „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение”. При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства- чл. 37, ал. 1 ЗДвП. В конкретния случай от събраните гласни
доказателствени средства- показанията на св. К., и заключението на САТЕ не се установява
с поведението си водачът на л.а. м. “Мерцедес” да е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентиращи извършване на маневра “завой наляво”. Установява се, че
същият е подал светлинен сигнал преди да започне да извършва маневрата и преди водачът
на л.а. м. “Мерцедес” да започне да извършва маневра “изпреварване”. На следващо
място, от показанията на св. К. и от заключението на САТЕ (относно мястото на удара за
л.а. м. “Мерцедес”- предна лява част) се установява, че водачът на л.а. м. “Мерцедес” е
5
започнал да извършва маневрата “завой наляво”. Изложеното обуславя извод, че по делото
не е установена противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Мерцедес”.
Изложеното обуславя извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Нисан”, следва да
бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погИ.е на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение № 37
от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д.
№ 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
6
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС
по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за
приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към
имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не
са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този
смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213
КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на
овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о:
„Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г.
на ВКС по т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Нормата на чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ
(отм.), изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е
произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и
решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на
случая сочи, че действителната стойност на повреденото имущество е 2434,20 лева, а
платеното от ищеца обезщетение- 2416,18 лева, с включени ликвидационни разноски в
размер на 20 лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдено по- ниската от двете
суми, а именно платеното обезщетение.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, налице са
7
предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална легитимация.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресния иск с правно основание чл. 411 КЗ, което обуславя основателността на предявения
иск и неговото уважаване.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Отговорността на
страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради
това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася
и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени
направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е представил
доказателства за извършването им.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
48,40 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 48,30 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева,
депозит за възнаграждение на свидетел е размер на 30 лева и и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, съгласно правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО п о отношение на “ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК
*********, съществуването на вземането на “ЗК Л.И.” АД, с ЕИК *********, за сумата
2416,82 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка
„Каско”- застрахователна полица № 93001810027993, обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 02.01.2019г., за което е образувана щета № 2801- 1261- 19-400050,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 05.09.2022г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022г. по
ч.гр. дело № 48399/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
8
ОСЪЖДА “ЗК Л.И.” АД, с ЕИК *********, да плати на “ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК
*********, сумата 98,40 лева, представляваща разноски, направени в производството по
ч.гр. дело № № 48399/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата
428,30 лева, представляваща разноски, направени в първоинстанционното исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9