№ 207
гр. гр. Д., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500828 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Н. СТ. К. от гр.Г. Г. и П. АЛ. Г. от
гр.Д. срещу решение №260045/01.06.2021 г.,поправено с решение
№260072/16.11.2021 г.,по гр.д.№188/2019 г. на Генералтошевския районен
съд,с което са отхвърлени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от
ЗС,предявени от П.А. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу ИВ. Д. А. с
ЕГН ********** от гр.Г. Т.,***,за признаване правото на собственост на П.А.
Г. върху част от поземлен имот,представляващ дворно място с площ 735
кв.м.,УПИ ***,квартал 67 по ПУП на гр.Г. Г.,при съседи :УПИ ***,улица
***,УПИ *** и улица ***,ведно с построените в това място масивна жилищна
сграда от 65 кв.м.,стопанска постройка,склад от 54 кв.м.,заета от изградената
от ИВ. Д. А. ограда в тази част от имота,както и ИВ. Д. А. да бъде осъдена да
премахне със собствени средства и за собствена сметка изградената от нея
ограда в тази част на имота и да предаде на П.А. Г. владението върху тази
част от имота;отхвърлен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от
П.А. Г. срещу ИВ. Д. А.,за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
1
сума от 500 лв,представляваща паричната равностойност на разрушена
бетонна пътека,намираща се в процесния поземлен имот и служеща за подход
към гаража в имота;отхвърлен е иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД,предявен от Н. СТ. К. с ЕГН ********** срещу ИВ. Д. А. с ЕГН
**********,за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума от 2 000
лв,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на неправомерно навлизане в процесния поземлен имот,върху
който ищецът има учредено право на доживотно ползване,като въззивниците
са осъдени да заплатят на ИВ. Д. А. сума от 2 100 лв,представляваща сторени
по делото разноски.Подадена е и частна жалба от Н. СТ. К. от гр.Г. Г. и П.
АЛ. Г. от гр.Д. срещу определение №260142/16.11.2021 г. по цитираното дело
на ГТРС,с което е отхвърлена молба на частните жалбоподатели по чл.248
ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските.
В жалбата срещу решението се сочи,че същото е недопустимо,а по
същество-неправилно.Решението било недопустимо,тъй като съдът се
произнесъл по факти и обстоятелства,заявени извън срока по чл.131 от
ГПК,при трикратна размяна на книжа,каквато процесуалният закон не
допускал,вкл. по търговски спорове.Решението било постановено в
противоречие на материалния закон и на събраните доказателства.Оградата в
случая следвало да е изградена изцяло в имота на възложителя и
построяването й на регулационната граница било в отклонение на нормата на
чл.48 ал.4 от ЗУТ.От заключенията по допуснатите СТЕ било видно,че
процесната ограда е изградена на регулационната граница с навлизане в имота
на въззивниците.Оградата била и незавършена,което не давало възможност да
се прецени законността й.Подробно са изложени доводи,че разрешението за
строеж на оградата е нищожно като противоречащо на материалноправна
норма-чл.48 ал.4 от ЗУТ.Самият факт на осъществено незаконно строителство
на имотната граница се явявал пречка за пълноценното използване на имота
на въззивниците.Основателността на исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС
обосновавала основателност и на останалите искове по чл.45 от ЗЗД.Настоява
се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на
исковете.Претендират се сторените от въззивниците разноски.
В частната жалба се изразява становище за неправилност на
2
определението по чл.248 от ГПК поради неправилна преценка на районния
съд за неоснователност на възражението на жалбоподателите за прекомерност
на изплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.Делото не се
отличавало с фактическа и правна сложност,а многократното му отлагане се
наложило поради неприлагане на изисканото административно дело.Настоява
се за отмяна на определението и за уважаване на молбата по чл.248 от ГПК.
В писмени отговори и в хода на въззивното производство насрещната
страна ИВ. Д. А. изразява становище за неоснователност на жалбите и
настоява за потвърждаване на атакуваните съдебни актове.Претендира
сторените в настоящата инстанция разноски.
Като постави на разглеждане горните жалби,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Същите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на
11.06.2021 г.,а въззивната жалба срещу решението е подадена на 21.06.2021 г.
при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.06.2021
г.;жалбоподателите са получили препис от определението по чл.248 от ГПК
на 22.11.2021 г.,а частната им жалба срещу него е подадена по пощата на
22.11.2021 г. при изтекъл срок за обжалване на 06.12.2021 г./.Жалбите са
процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно
легитимирани лица-ищци по делото с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за всяко от тях част и на
неизгодното за тях определение /забел. ДОС приема,че жалбата на всеки от
въззивниците,обективирана в една обща жалба,е насочена от всеки от тях
срещу първоинстанционното решение в съответната част,с която са
отхвърлени предявените от всеки от тях иск/искове,и в този смисъл жалбата
на всеки от въззивниците е допустима/.
По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение:
Разгледани по същество,жалбите на всеки от двамата
въззивници,инкорпорирани в една обща въззивна жалба,са неоснователни.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове с изключение на частта на произнасянето по
3
иска по чл.108 от ЗС относно правото на собственост на ищцата П. АЛ. Г.
върху построени в процесния имот сгради /масивна жилищна сграда със
застроена площ от 65 кв.м,стопанска постройка-склад с площ от 54
кв.м/,които не са предмет на ревандикационната претенция /за последното
съдът ще изложи мотиви по-нататък в изложението/.По същество решението
в допустимата му част е правилно,като съображенията за горния извод са
следните:
Гр.д.№188/2019 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.
№1296/22.04.2019 г.,уточнена с молба вх.№661/04.02.2022 г. по описа на ДОС
/на лист 46 от в.гр.д.№828/2021 г. на ДОС/,с която са предявени обективно
кумулативно съединени вкл. при условията на чл.213 от ГПК искове от П.
АЛ. Г. от гр.Д. и Н. СТ. К. от гр.Г. Г. срещу ИВ. Д. А. от гр.Г. Г.,както следва:
1./иск на основание чл.108 от ЗС,предявен от П. АЛ. Г. срещу ИВ. Д.
А.,за установяване правото на собственост на ищцата върху реална част от
около 10 кв.м от дворно място-цялото с площ от 735 кв.м,съставляващо УПИ
*** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.,която част е заключена между изградена от
ответницата в горния имот УПИ *** в кв.67 ограда и регулационната граница
между УПИ *** в кв.67 и УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г. и е обозначена
с жълт цвят на скица-приложение към уточняваща молба вх.№661/04.02.2022
г. /на лист 46 от делото на ДОС/,както и за осъждане на ответницата да
предаде на ищцата владението върху описаната реална част /забел. с молба
вх.№661/04.02.2022 г. е уточнено от ищцата,че построените в УПИ *** в
кв.67 сгради не са предмет на ревандикационната претенция/;
2./иск на основание чл.109 от ЗС,предявен от П. АЛ. Г. срещу ИВ. Д.
А.,за осъждане на ответницата да премахне изградената от нея ограда в имота
на ищцата,съставляващ УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.;
3./иск на основание чл.45 от ЗЗД,предявен от П. АЛ. Г. срещу ИВ. Д.
А.,за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 500
лв,представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди
от неправомерни действия на ответницата при изграждане на горната
ограда,изразяващи се в разрушаване на бетонна пътека в УПИ *** в кв.67 по
ПУП на гр.Г. Г.-собственост на ищцата,служеща за подход към намиращия се
в имота гараж;
4./иск на основание чл.45 от ЗЗД,предявен от Н. СТ. К. срещу ИВ. Д.
4
А.,за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 2 000
лв,представляваща обезщетение за причинени на същия неимуществени
вреди /влошаване на здравословното му състояние,безсъние,безпокойство/
вследствие горното неправомерно навлизане на ответницата в УПИ *** в
кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.,върху който ищецът има учредено право на
доживотно ползване.
Изложено е в исковата молба,че ищцата П.Г. е собственик на поземлен
имот с жилищно предназначение в гр.Г. Г.,***,представляващ дворно място с
площ от 735 кв.м,съставляващо УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.,ведно с
построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м и
стопанска постройка-склад с площ 54 кв.м.Имотът бил придобит от нея по
силата на договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №***
г.Същата го закупила от ищеца по делото Н. СТ. К.,който си запазил
пожизнено право на ползване върху него.Ответницата И. Д.А. се
легитимирала като собственик на съседния имот в гр.Г. Г.,***,представляващ
дворно място с площ от 700 кв.м,съставляващо УПИ *** в кв.67 по ПУП на
града,ведно с построените в него жилищна сграда,гараж и стопанска
постройка.По искане на ответницата на 03.09.2018 г. от Община-гр.Г. Г. й
било издадено разрешение за строеж №056,по силата на което й се
разрешавало изграждане на плътна ограда между двата имота с височина до 2
м и дължина до 25 м.Ответницата обаче изградила масивна
ограда,разположена изцяло в имота на ищцата.Оградата била изградена без
съгласието на ищцата и била с височина 2 м и над 2 м.Вследствие изграждане
на оградата гаражът в имота на ищцата станал неизползваем.Ответницата
разрушила една от бетонните пътеки,водещи към гаража.Упражнила и
психически тормоз с действията си по изграждане на оградата над ищеца
Н.К.,който страдал от ***,здравословното му състояние се влошило,страдал
от безпокойство и безсъние.
В писмен отговор на исковата молба ответницата ИВ. Д. А. оспорва
основателността на исковете.Според същата процесната ограда не е изградена
в имота на ищцата П.Г..Построена е въз основа на издадено по надлежния ред
разрешение за строеж,като поради липса на съгласие на ищцата е изградена
при специалните условия на ЗУТ /при разстояние от оградата до жилище на
първия етаж на сграда в съседния УПИ по-голямо или равно на височината на
плътната част на оградата/,като оградата се разполага изцяло в имота на
5
възложителя.Процедурата по издаване на разрешение за строеж била
предшествана от трасиране,означаване и координиране на УПИ *** в кв.67 от
лицензиран геодезист.Ищците инициирали производство по адм.д.№745/2018
г. на АС-Д. по обжалване заповедта на началника на РДНСК Североизточен
район за прекратяване на производството по оспорване на издаденото
строително разрешение,което административно дело било прекратено поради
липса на правен интерес у жалбоподателите.След приключване на
административното производство ответницата изградила в съответствие с
разрешението за строеж изцяло в своя имот плътна ограда с височина между
1,46 м и 1,48 м и дължина 25 м откъм югозападната граница на двора.Част от
бетонната пътека,за която се сочело,че е разрушена от нея,била ситуирана в
нейния имот,а не в имота на ищцата Г..
В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е
извършил тройна размяна на книжа.Връчил е препис от отговора на
ответницата на ищците с указания,че могат в двуседмичен срок да депозират
становище по отговора.В указания срок е подадена „допълнителна искова
молба“ вх.№1833/19.06.2019 г.,която може да се третира единствено като
писмено становище по наведените от ответника в отговора на исковата молба
доводи и възражения.Оспорени са правилното трасиране,означаване и
координиране на имота на ответницата,както и твърдението на ответницата,че
процесната ограда е изградена в съответствие с издаденото разрешение за
строеж.Заявено е и евентуално придобивно основание за правото на
собственост на ищцата Г. върху процесната реална част от дворно място,за
която се твърди,че е заета от ответницата,по силата на изтекла в полза на
ищцата придобивна давност.Изложено е становище по основателността на
исковете по чл.45 от ЗЗД.
Препис от горната молба е връчен на ответницата с предоставяне на нов
едномесечен срок за отговор,какъвто е постъпил с вх.№2112/17.07.2019 г.В
отговора се повтарят същите възражения на ответницата,като по-подробно се
излагат доводи за неоснователност на възражението за изтекла придобивна
давност спрямо процесната реална част от имот-наличие на законови пречки
по чл.59 от ЗТСУ /отм./,чл.181 ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.200 от ЗУТ за такова
придобиване,като се изтъква и неотносимостта на възражението към спора.
Препис от втория „отговор“,който е всъщност становище по изложеното
6
от ищците в становището им по първия отговор на ответницата,е връчен на
ищците.Последните депозират т.нар. „последваща допълнителна искова
молба“ вх.№2374/20.08.2019 г.,в която никакви допълнителни доводи по
спора не се съдържат.
Нито в първоначалната искова молба,в която ищците следва по
процесуалните правила да изчерпят всички обстоятелства,обосноваващи
исковете им,нито в последващите две „допълнителни искови молби“ ищците
са навели доводи в насока,че издаденото в полза на ответницата разрешение
за строеж на процесната ограда е незаконосъобразно до степен на
нищожност.Същите не са сочили нарушения при издаването му на конкретни
правни норми-в частност визираните едва в писмената защита на ищците вх.
№261015/26.05.2021 г.,депозирана след приключване на устните състезания
по делото в първата инстанция,и във въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение доводи за нищожност на разрешението за
строеж поради нарушаване при издаването му на редица разпоредби на ЗУТ,в
частност на чл.48 ал.4 от ЗУТ /определя условията за разрешаване
строителството при липса на съгласие на собственик на плътна ограда с
височина над 0,60 м,вкл. отстояние на оградата до жилище в съседен
УПИ/,чл.148 ал.9 от ЗУТ /регламентира задължителните реквизити на
разрешението за строеж/.След като ищците не са навели своевременно доводи
за нищожност/незаконосъобразност на разрешението за строеж и не са
поискали провеждане на косвен контрол по реда на чл.17 ал.2 от ГПК за
неговата валидност/законосъобразност нито с първоначалната искова
молба,нито в отговор на възраженията на ответницата /в отговора й на
исковата молба/ с допълнително депозираните от тях писмени становища
/“допълнителни искови молби“/ или в първото по делото открито съдебно
заседание съобразно разпоредбата на чл.143 ал.3 от ГПК,съдът не дължи
разглеждане на тези преклудирани доводи,въведени едва с писмената защита
в първата инстанция и с въззивната жалба пред ДОС.
Не е спорно по делото,а е и видно от депозираните нотариален акт №***
г. на нотариус при ГТРС и нотариален акт №*** г. на нотариуса С. Ж. с район
на действие ГТРС,че ищцата П. АЛ. Г. се легитимира като собственик по
силата на договор за покупко-продажба от 11.06.2012 г. на УПИ *** в кв.67
по ПУП на гр.Г. Г. ведно с построените в него сгради,а ответницата ИВ. Д. А.
е собственик по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
7
издръжка и гледане от 21.05.1997 г. на съседния УПИ *** в кв.67 по ПУП на
гр.Г. Г. ведно с построените в него сгради.Ищецът Н. СТ. К. /праводател на
ищцата П.Г. по договора за продажба/ е титуляр на пожизнено право на
ползване върху УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г. и сградите в него.
На ответницата И.А. е издадено на основание чл.148 ал.2,чл.152
ал.1,чл.153 ал.1 във връзка с чл.48 ал.4 /без съгласие на собственика на
съседния имот/,чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ разрешение за строеж №056/03.09.2018
г. от главния архитект на Община-гр.Г. Г.,с което й се разрешава да извърши
строеж на плътна ограда с височина до 2 м и дължина до 25 м в собствения й
УПИ ***,кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.,като оградата следва да е разположена
изцяло в имота на възложителя А..
В заключението си по допуснатата от районния съд първа съдебно-
техническа експертиза вещото лице А. К. е изследвало законосъобразността
на разрешението за строеж в контекста на разпоредбата на чл.48 ал.4 от
ЗУТ,като е изчислявало разстоянието от оградата до жилището на първия
етаж на сградата в имота на ищцата Г..Тези данни,както вече бе отбелязано,не
са относими по спора поради липса на своевременно отправено искане от
ищцата за осъществяване косвен контрол за законосъобразност на
разрешението за строеж.Вещото лице е установило на място,че оградата е
разположена на югоизточната граница на УПИ *** към УПИ *** в кв.67,като
същата не е довършена във височина и не са положени капаци върху
зидарията съгласно инвестиционния проект.Инвестиционният проект е за
ограда с дължина до 25 м и 11 бр. колонки през 2,50 м,а изпълнената на място
ограда е с дължина 24,45 м /в рамките на разрешеното/ и 12 броя колонки
през 2,20-2,30 м,което не е нарушение на проекта и разрешението за
строеж,доколкото в последното е посочено,че точните осови разстояния
между колонките се съобразяват с размерите на бетонните блокчета за
зидария и колонки.Зидарията на бетоновите блокчета е недовършена-оградата
е изградена до височина 126 см при предвидена в проекта от 150 см.Според
скица-приложение №3 към заключението /на лист 113 от делото на ГТРС/
процесната ограда /очертана с червена линия/ е разположена плътно по
протежение на регулационната граница между двата имота УПИ *** и УПИ
*** в кв.67 и то именно в имота на ответницата-УПИ ***.
В заключението си по допусната втора по ред допълнителна съдебно-
8
техническа експертиза вещото лице Г. Н. е проследило заснемането на двата
процесни имота по всички действали кадастрални и регулационни планове на
гр.Г. Г. /КРП от 1948 г.,КРП от 1970 г. и сега действащ КРП от 1990
г./.Същото е констатирало,че регулационната линия между двата имота не е
търпяла изменение през годините и съвпада с имотната граница между
тях.Оградата е изградена по протежение на регулационната линия между
съседните имоти /оцветена в зелен цвят на скица-приложение №4 на лист 179
от делото на ГТРС/.Само в определени точки навлиза в имота на ищцата,но
това навлизане е минимално.Откъм лицето на двата УПИ /към улицата/-
детайл „Б“ върху скица-приложение №4-навлизането е с 0,21 м в южна
посока,а в края на оградата,вътрешна точка-детайл „А“-навлизането в имота
на ищцата е с 0,10 м.Според експерта горните отклонения са в допустимите
норми за съответните видове дейности по Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г.
за съдържанието,създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри /обн.ДВ,бр.4/13.01.2017 г.,в сила от 13.01.2017 г./-
чл.18 ал.4 т.2 б.“а“ в редакция към момента на изграждане на строежа през
2018-2019 г. /в разпоредбата са предвидени допустими отклонения при
трайно материализирани граници на поземлени имоти от 40 и 60
см/.Невъзможно е да се установи дали отклоненията се дължат на неправилно
изграждане на оградата или на нормалните разлики,получавани при
геодезическите измервания.Горните констатации на експерта са потвърдени и
от вещото лице по следващата допълнителна СТЕ В. А.,което е изработило
комбинирана скица /на лист 229 от делото на ГТРС/ на двата имота по
плановете от 1970 и 1990 г. и също е установило,че регулационната граница
между тях не е променяна и съвпада с кадастралната граница между
имотите.Отклоненията при изграждане на оградата с навлизане в имота на
ищцата са 0,21 м откъм улицата,0,10 м в края на оградата и 0,17 м в
средата.Същите са в рамките на допустимите при този вид строителни
дейности.Щом оградата е построена в параметри в съответствие с
разрешението за строеж /с дължина до 25 м и височина до 2 м/ при допустими
отклонения в местоположението й,искът по чл.109 от ЗС за осъждане на
ответницата да я премахне е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.Оградата по никакъв начин с оглед разположението си по
протежение на регулационната линия между двата съседни имота не пречи на
ищцата да упражнява правото си на собственост върху УПИ *** в кв.67 по
9
плана на гр.Г. Г..
Тъй като от заключенията по допуснатите съдебно-технически
експертизи се установи,че не е налице навлизане на оградата в имота на
ищцата извън допустимото и чрез изграждането й ответницата не е завладяла
конкретно обозначена върху скиците към заключенията реално обособена
част от УПИ ***,кв.67,следва неоснователност и на иска по чл.108 от
ЗС.Липсва конкретно установена реална част от имота на ищцата,която да е
завладяна от ответницата и върху която да се установи принадлежност в
полза на ищцата П.Г. на правото на собственост,респ. ответницата да бъде
осъдена да й предаде владението върху такава част.
С оглед изложеното исковете на П.Г. срещу И.А. по чл.108 от ЗС и чл.109
от ЗС подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Неоснователни са и обусловените от изхода по тях искове на двамата
ищци срещу ответницата по чл.45 от ЗЗД.След като няма установено виновно
неправомерно действие на ответницата,от което в пряка причинно-следствена
връзка да са настъпили твърдяните от ищците вреди,не е възникнала
отговорност за обезщетяване на такива вреди.От заключението по
допуснатата от ГТРС съдебно-техническа оценъчна експертиза,изготвено от
вещото лице П. М.,става ясно,че процесната бетонна пътека в имота на
ищцата Г. е с ширина 0,60 до 0,70 м и дебелина 0,05 до 0,06 м.Предназначена
е по нея да стъпват колелата на автомобил,който се придвижва до построения
в имота гараж.При огледа вещото лице е установило,че при изграждане на
оградата от ответницата не е разрушена настилката на пътеката.Една част е
застъпена от основата на оградата,а останалата част е цяла с изключение на 3
м от входа от улицата,но това разрушаване не е вследствие работа по
оградата,тъй като е далече от мястото,което е разкопано.Сляганията в земната
маса и настилката навеждат експерта,че разрушаването е вследствие тежестта
на минаващ автомобил.Вещото лице е оценило на 120 лв само застъпената от
оградата част от пътеката.При положение обаче,че действията на ответницата
по изграждане на оградата не са неправомерни,липсва деликт,от който да
произтичат претендираните от ищцата вреди.Искът по чл.45 от ЗЗД на П.Г.
срещу И.А. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.По същите
съображения е неоснователен и искът по чл.45 от ЗЗД на Н.К. срещу
И.А..Действията по изграждане на оградата не съставляват деликт,поради
10
което каквито и неимуществени вреди да са настъпили за ищеца вследствие
на негови вътрешни субективни преживявания,повлияни от самия факт на
изграждане на оградата не по негово съгласие и по негово усмотрение при
несъблюдаване на правата върху имота,върху който същият има право на
ползване,но при действия,осъществени от ответницата в съответствие с
издаденото й разрешение за строеж,не подлежат на обезвреда от ответницата.
С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
правилно в допустимата му част и следва да го потвърди.Същото подлежи на
обезсилване като недопустимо само в установителната част по иска по чл.108
от ЗС в частта на произнасянето по право на собственост на ищцата П.Г.
върху сградите в УПИ ***,кв.67,за които ищцата изрично уточни в молбата
от 04.02.2022 г. на лист 46 от делото на ДОС,че не са част от исковата й
претенция по чл.108 от ЗС.В тази част решението на ГТРС е постановено
свръхпетитум по непредявен иск и следва да бъде обезсилено.В останалата
част следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение №260142/16.11.2021 г. на
ГТРС,с което е оставена без уважение молба на частните жалбоподатели
П.Г. и Н.К. по чл.248 ал.1 от ГПК,инкорпорирана във въззивната жалба
срещу първоинстанционното решение,за изменение на решението на
ГТРС в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на
ответницата разноски за платено от нея адвокатско възнаграждение:
Молбата на ищците по делото,обективирана във въззивната жалба срещу
решението на ГТРС,е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от активно
легитимирани лица и е допустима.Тъй като се касае за разноски,присъдени от
ГТРС в полза на другата страна по спора,изискването за представяне на
списък по чл.80 от ГПК за разноските,сторени от ищците,не е условие за
допустимост на молбата.Като постановено по допустима молба,обжалваното
определение е допустимо.
По същество същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
При отхвърляне на всички предявени искове ищците дължат на
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата сторените от нея разноски в
първата инстанция,които същата изрично е претендирала-общо 2 100
лв,присъдени с решението на ГТРС.Ответницата е сторила разноски в размер
на 1 800 лв адвокатско възнаграждение,изплатено според договора за правна
11
защита и съдействие на лист 27 от делото на ГТРС.Същата е сторила и
разноски в размер на 300 лв за възнаграждения на вещи лица.Своевременно е
наведено от ищците възражение за прекомерност на горното адвокатско
възнаграждение.При предявени четири иска минималното адвокатско
възнаграждение за една инстанция е следното:
-по иска по чл.108 от ЗС с цена 69,60 лв /уточнена с молбата на лист 46
от делото на ДОС/-600 лв по чл.7 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г.;
-по иска по чл.109 от ЗС с цена 500 лв /уточнена с молбата на лист 46 от
делото на ДОС/-300 лв по чл.7 ал.2 т.1 от горната Наредба;
-по иска по чл.45 от ЗЗД с цена 500 лв-300 лв по чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата;
-по иска по чл.45 от ЗЗД с цена 2 000 лв-370 лв по чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата.
Общо по всички искове минималното адвокатско възнаграждение се
равнява на 1 570 лв.Платеното от ответницата в размер на 1 800 лв не
надвишава значително минималното и не следва да бъде намалявано предвид
това,че делото е със значителна правна и фактическа сложност.
Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната инстанция всяка от страните е претендирала присъждане
на сторени от нея разноски.Право на разноски с оглед изхода от спора има
ответницата по делото и въззиваема И.А..Същата е сторила разноски в размер
на 1 200 лв адвокатско възнаграждение,изплатено според договора за правна
защита и съдействие на лист 67 от делото на ДОС.Сумата е под минимума на
дължимото адвокатско възнаграждение за една инстанция съобразно
изложеното по-горе по частната жалба и не подлежи на намаляване.Тъй като
в договора не е посочено какво възнаграждение е заплатено по всеки от
исковете,съдът приема,че то е платено по равно за всеки от тях.,т.е. по 300 лв
на иск.Така ищцата П.Г. следва да заплати на ответницата 900 лв от горното
възнаграждение,а ищецът Н.К.-300 лв от същото съразмерно на отхвърлените
техни искове.
Въззивниците-ищци по делото нямат право на разноски за двете
инстанции до момента поради отхвърляне на исковете им и такива не следва
да им се присъждат.
12
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260045/01.06.2021 г.,поправено с решение
№260072/16.11.2021 г.,по гр.д.№188/2019 г. на Генералтошевския районен
съд в частта,с която е отхвърлен в установителната му част искът по чл.108 от
ЗС,предявен от П.А. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу ИВ. Д. А. с ЕГН
********** от гр.Г. Т.,***,в частта за признаване правото на собственост на
П.А. Г. върху построените в поземлен имот,представляващ дворно място с
площ 735 кв.м.,УПИ ***,квартал 67 по ПУП на гр.Г. Г.,масивна жилищна
сграда от 65 кв.м. и стопанска постройка,склад от 54 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260045/01.06.2021 г.,поправено с решение
№260072/16.11.2021 г.,по гр.д.№188/2019 г. на Генералтошевския районен
съд в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение №260142/16.11.2021 г. по гр.д.№188/2019
г. на Генералтошевския районен съд.
ОСЪЖДА П.А. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на ИВ. Д. А.
с ЕГН ********** от гр.Г. Т.,*** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 900 лв /деветстотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. СТ. К. с ЕГН ********** от гр.Г. Г.,*** да заплати на ИВ.
Д. А. с ЕГН ********** от гр.Г. Т.,*** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13