Р E Ш Е Н И Е
№ 211
гр.Плевен, 12.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 96 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №
629/20.12.2021 год., постановено по адм. дело №
20214430201392 по описа за 2021 год., Районен съд – Плевен потвърдил Наказателно
постановление № 41 от 07.10.2020 год. на заместник- директора на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“, с
което на „ЛОТУС ОЙЛ ТРЕЙД“ ЕООД - гр. Плевен на осн. чл. 114, ал.1 вр. с чл.
103а, ал.5 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет
хиляди/ лева, за извършено в периода от 21-22.11.2019 г. нарушение по чл.114,
ал.1 от ЗАДС.
Със същото решение
съдът е осъдил на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН „ЛОТУС ОЙЛ ТРЕЙД“ ООД,
представлявано заедно от Г. П.Г. и В.Н.Л, да заплати на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ - ТД
Митница Русе сумата от 120.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Против горният
съдебен акт е постъпила касационна
жалба от „ЛОТУС ОЙЛ ТРЕЙД“ ЕООД, ***, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, п.к.5800, Западна индустриална зона, Рафинерия Плама,
представлявано от управителя Г.Г., чрез адвокат Б.Ж. ***. Направено е искане да
бъде отменено оспонетото НП и се претендира присъждане на деловодни разноски. Излагат
се доводи, че при въззивното решение е постановено в нарушение на закона и са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от РС-Плевен. Оспорват се изводите на
първостепенния съд, че нарушението, за което е съставено оспореното НП, е
извършено в периода 21-22.11.2019 год. и се твърди, че по делото няма
доказателства за горното, тъй като от писмата на жалбоподателя до Агенция
Митници, цитирани в АУАН и НП, е видно, че касаторът ще получи процесната
цистерна на територията на Рафинерия „Плама“, но никъде не се сочи, че това ще
стане на територията на данъчен склад ИНДС LGNCA00470001.
Излагат се съображения, че обстоятелството, че в посочения по-горе период
цистерната е била на територията на данъчния склад, не се установява и от
приобщените от съда писмени и събраните гласни доказателства, с оглед което,
приемайки обратното, РС – Плевен е постановил неправилно решение, несъобразено
с разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН.
Твърди
се допуснато от съда нарушение на чл.314, ал.1 от НПК, свързано с
некредитирането на част от изводите на вещото лице по приетата по делото
експертиза и липса на процесуална активност за установяване на спорните
обстоятелства. Оспорват се мотивите на първостепенния съд, че процесната стока
не е освободена от заплащане на акциз по силата на чл.24, ал.1, т.4 от ЗАДС и
се твърди, че чл.24а, ал.1 от ЗАДС изисква регистрация за освободен от акциз
краен потребител само в случаите, посочени в чл.24, ал.2 от ЗАДС и за
продуктите, описани в чл.24, ал.2, т. 1 – 5 от същия закон. С оглед горното се
сочи, че неправилно не е кредитирано заключението на приетата по делото
експертиза и се прави искане същата да бъде съобразена при постановяване на
касационното решение, тъй като не е оспорена от страните. Въз основа на това
заключение се оспорват изводите на съда, че за процесния случай се прилага
Режим на отложено плащане на акциз /РОПА/ и се твърди, че той би бил приложим
за стоки, които не са освободени от акциз и за които се издават документи,
посочени в чл.73б от ЗАДС, а с оглед липсата на такива се прави извод, че
продуктът не се е движил под РОПА, респективно, че е освободен от акциз.
Излагат
се подробни съображения, свързани с тълкуване на нормата на чл.103а, ал.5 от ЗАДС чрез съпоставянето ѝ с разпоредбите на чл.4, т.3 от ЗАДС и чл.65,
ал.2 от ЗАДС и в заключение е направен извод, че чл.103а от ЗАДС не касае
територията на данъчния склад, а самия данъчен склад. Излагат се твърдения, че
процесният продукт не е бил складиран в склада, не е въвеждан или извеждан от
него, поради което няма как да бъде отчитан от средствата за измерване и
контрол, а ако е бил въведен в склада, то това би представлявало нарушение на
чл.65, ал.2 от ЗАДС. Ето защо стоката е фигурирала в общото счетоводство на
дружеството, а не като складирана в данъчния му склад. Навеждат се подробни
доводи, че процесният продукт не е пътувал под режим на РОПА, а по делото няма
каквито и да е доказателства, установяващи разтоварването му от
транспортиращата ЖП цистерна на територията на данъчния склад, т.е. не е
осъществено физическо въвеждане или извеждане на този продукт, с оглед което не
е налице нарушение на чл.193а, ал.5 от ЗАДС.
Касаторът
се позовава и на неяснота по отношение тарифното класиране на процесната стока
според комбинираната номенклатура, т.к. в обстоятелствената част на НП е
посочен код по КН 2707 99 99, а в диспозитива на същото е с код по КН 2713 90
90, с оглед което се твърди нарушено право на защита на жалбоподателя и
нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Излагат се доводи, че
посоченият в мотивите на НП код представлява енергиен продукт по смисъла на
чл.13, ал.1, т.2 от ЗАДС, който съобразно чл.24, ал.1, т.4 от ЗАДС е освободен
от облагане с акциз, респ. за него не се прилага акцизният режим РОПА – чл.14
ат ЗАДС, от което следва, че не е приложим акцизният контрол и лицата,
опериращи с този енергиен продукт не са данъчнозадължени по смисъла на чл.3 от ЗАДС.
Излагат
се твърдения, че от оспореното НП не става ясна и формата на изпълнителното
деяние, за което е наложена санкцията – въвеждане или извеждане от данъчния
склад, респективно на коя дата е налице въвеждане и на коя извеждане. Релевират
се подробни доводи за несъставомерност на деянието, неосъществяване на
твърдяното нарушение от обективна и субективна страна и се твърди, че процесният
продукт е освободен от акциз и за него не се прилага акцизният режим РОПА, не е
приложим предвиденият от закона акцизен контрол и жалбоподателят не е
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от ЗАДС.
В съдебно заседание касаторът – „Лотус ойл Трейд“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат Ж. ***,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане
на разноски, вкл. и за предходната инстанция
Ответникът Агенция „Митници“ ТД Дунавска, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да
потвърдите решението на районния съд.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна,
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
С посоченото решение е потвърдено Наказателно
постановление № 41 от 07.10.2020 г., издадено от зам.директора на Териториална
дирекция „Дунавска“ на основание ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г. на Директора на
„Агенция „Митници“, с което на“Лотос Ойл Трейд“ ООД, с ***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Св.св.Кирил и Методий“ № 18, управлявано и
представлявано от Г.П.Г. с ЕГН ********** /съгласно промяна на актуално
състояние от 29.05.2020 г. – извършено прехвърляне на дружествен дял на В.Н.Л.,
с правоприемник Г.П.Г./, за това, че при извършена служебна проверка в БАЦИС на
дата 15.01.2020 г. по безспорен начин е установено, че „Лотус Ойл Трейд“ ООД,
по отношение на получената с жп цистерна № 31547986175-1 от търговец Slovnaft a.s.,
Братислава, акцизна стока с код по КН 2713 90 90 /съгласно митническа
лабораторна експертиза № 07_13.02.2020/09.03.2020 г./ и количество 52 250
кг., въведена на територията на данъчен склад с ИНДС BGNСА00470001, управляван от „Лотус Ойл
Трейд“ ООД, находящ се в гр.Плевен, Западна индустриална зона, на територията
на рафинерия „Плама“, ПИ 73674.204.26, не е изпълнило задължението, предвидено
в чл.103а ал.5 от ЗАДС да не допуска въвеждане и извеждане от данъчния склад на
акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол и в
периода от 21-22.11.2019 г. „Лотус Ойл Трейд“ ООД е следвало да отчете чрез
средството за измерване и контрол, находящо се в ТК1 на ДС, акцизна стока с код
по КН 2713 90 90 /съгласно митническа лабораторна експертиза №
07_13.02.2020/09.03.2020 г./, въведена на територията на данъчен склад с жп
цистерна № 31547986175-1, и на основание чл.114, ал.1, във връзка с чл.103а
ал.5 и чл.128 ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията на касатора, свързани с допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и
оспореното НП. Както в акта за установяване на административно нарушение, така
и в издаденото въз основа на него НП е налице подробно описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. Неоснователни са и доводите,
свързани с датата на извършване на нарушението. В административната преписка е
приложен отговор от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЖП гара Плевен –Запад на
запитване от директор ТД Дунавска /л.50-51 от НАХД № 2294/20 год./, от който е
видно, че жп цистерни с № 31547984131-6, № 31547986175-1, № 31547984171-2, №
31547987137-0, № 31547987588-4, № 31547987398-8, № 31547986848-3 и №
31547987553-8/ са предадени на клиента в индустриалния му жп клон на 22.11.2019
год. Освен това с писмо peг. №
32-373116/23.12.2019г. /л.47 от НАХД № 2294/20 год./, самият касатор „Лотус Ойл
Трейд“ ООД е уведомил ТД Дунавска, че 29 броя жп цистерни, натоварени с
енергиен продукт с код по КН 2713 90 90 /част от които са и жп цистерни с №
31547984131-6, № 31547986175-1, № 31547984171-2, № 31547987137-0, №
31547987588-4, № 31547987398-8, № 31547986848-3 и № 31547987553-8/, са получени
в гр. Плевен, Западна индустриална зона, на територията на рафинерия „Плама“ на
дата 21.11.2019 г. На 14.01.2020 год. е извършена физическа проверка на
касатора и посочените по-горе цистерни са намерени на територията на данъчния
склад, за което е съставен съответен протокол за извършена проверка. При
съвкупната преценка на тези доказателства правилно АНО е приел, че нарушението
е извършено през периода 21-22.11.2019 год. В делото не са налице други
доказателства, опровергаващи горното.
Налице
е нарушение, свързано с посочване в обстоятелствената част на НП на различен код
по КН за процесната стока в сравнение с диспозитива на същото, но то не е
съществено, а несъмнено се касае за техническа грешка, с допускане на която не
се накърнява правото на защита на касатора. Това е така, защото в
обстоятелствената част е посочен и обективно установения код, който е посочен и
в диспозитива на НП, а самото наказателно постановление е издадено въз основа
на констатациите от АУАН № 28/10.04.2020 год., където такова различие не е
налице. Касаторът се е запознал с фактическите констатации, включително и с
установения в хода на проверката код по КН и е представил писмени възражения, в
които не направил оплаквания, свързани с определянето на кода по КН, който е
идентичен с този, изписан в диспозитива на НП, което се оспорва. Ето защо за
него не е налице неяснота в какво се изразяват фактическите констатации на АНО
досежно този елемент на изпълнителното деяние.
Настоящият
съдебен състав приема за установено по несъмнен начин, че процесните цистерни
са били натоварени с енергиен продукт с код по КН 2713 90 90. Горното
обстоятелство е било известно на касатора, за което може да се съди от
изхождащото от него писмо peг. № 32-373116/23.12.2019г., цитирано по-горе в
настоящото решение. Освен това в хода на
административнонаказателното производство е изготвена Митническа лабораторна
експертиза № 07_13.02.2020/09.03.2020 г., въз основа на която стоката е класирана в код
по КН 2713 90 90, т.е. не е налице различие с твърдението на касатора,
обективирано в посоченото по-горе писмо.
От
разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗАДС е видно, че стоката, класирана в код
по КН 2707 99 99 представлява „енергиен продукт“ Същата не е сред изчерпателно
изброените продукти в чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, които са освободени от
облагане с акциз и настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите
от касационната жалба, че процесната стока е освободена от заплащане на акциз
по силата на чл.24, ал.1, т.4 от ЗАДС. В горната разпоредба са налице две
кумулативни предпоставки – енергийните продукти да са с някой от изчерпателно
изброените в т.4 кодове и да се
използват за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление. Процесната
стока е с код, различен от посочените в тази разпоредба, т.е. не съответства на
едното от кумулативните изисквания, поради което не отговаря на нормативно
регламентираното основание за освобождаване от облагане с акциз. В процесния
случай, както твърди и самият касатор в касационната жалба, по отношение на
този енергиен продукт не е приложима и хипотезата на чл.24а, ал.1 от ЗАДС.
Ето
защо настоящият съдебен състав е съгласен с доводите на РС – Плевен, че дружеството
жалбоподател попада сред категорията прави субекти, изброени в чл. 3 на ЗАДС и
поради това представлява данъчно задължено лице по смисъла на ЗАДС. Независимо
от това инкриминираното нарушение, допуснато от дружеството, не е свързано с
качеството му на данъчнозадължено лице. Това понятие, респективно необходима
предпоставка, има отношение към правонарушенията, които биват основание за
възникване задължение за акциз - за неговото начисляване, обезпечаване или
заплащане. В настоящата хипотеза нарушението не касае задълженията по косвения
данък акциз, а задължението за отчитане от средствата за измерване и контрол на
всички движения на акцизни стоки от и към данъчния склад, което кореспондира с
разпоредбата на чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС. В процесния случай не е от значение
обстоятелството дали лицето е данъчнозадължено, а дали притежава качеството на
лицензиран складодържател.
Неоснователни
са и доводите на касатора, че за енергийните продукти с код по КН 2713 90 90 не
се прилага РОПА, включително не се прилага акцизния контрол. Последното
твърдение не кореспондира с националното и европейско законодателство. Всички
енергийни продукти, включени в глава 27, в.т. и процесния по правило са под
обхвата на акцизния контрол и като такива подлежат на специфичен режим на
производство, съхранение и транспортиране. Обстоятелството, че лицензираният
складодържател не е поискал да му бъде издаден лиценз, който да включва и този
тарифен код, не изключва този тип стока от обхвата на контрола, който
осъществява митническата администрация върху акцизните стоки.
При тези съображения настоящата инстанция намира, че
решението на РС – Плевен е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция
намира, че същото е валидно, допустимо и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила, с оглед което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК, Административен съд
– Плевен, първи касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
629/20.12.2021 год., постановено по адм. дело № 20214430201392 по описа за
2021 год. на Районен
съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните и на
Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.