Р Е Ш Е
Н И Е
№ 220
Гр. Русе, 18 октомври 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в
откритото заседание на 19 септември 2019г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Ъшъл Ириева
при
участието на секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 272
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно
обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение
№ 731 от 3.05.2019г. по гражданско дело № 4911 по описа за 2018г. обезсилва по отношение
на длъжника Ц.Н.Г., ЕГН:********** *** Заповед №880 от 08.03.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1534/2018г. по описа на РС – Русе
в частта за сумата над 1487,51 лева до пълния
уважен размер от 2845,84 лева, претендирана като главница по Договор за потребителски
кредит №**********; признава за установено по отношение на Ц.Н.Г., ЕГН:**********
***, че дължи на „П****" ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление
гр.С****, сумата от 1487,51 лева, представляваща
главница по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.03.2018г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №880 от 08.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1534/2018г. по описа
на РС – Русе; отхвърля предявеният
от „П****" ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр.С**** срещу Ц.Н.Г., ЕГН:********** иск в
останалата му част до пълния размер от 2845,84 лева; осъжда Ц.Н.Г., ЕГН:**********
да заплати на „П****" ЕООД с ЕИК: ****, сумата от общо 325,00 лева – деловодни
разноски в исковото и заповедното производства, съобразно уважената част от иска.
Въззивна жалба е подадена от „П****“
ЕООД – гр. С****, чрез пълномощника
юрисконсулт Р.И.И., против Решение № 731 от 03.05.2019 г., постановено по гр.д.
№ 4911/2018г. по описа на РРС, в отхвърлителната част – частта, с която е отхвърлен
предявеният от „П****“ ЕООД иск за сумата над 1487,51 лв. до пълния предявен размер
2845,84 лв. и заповедта за изпълнение е обезсилена в тази част. Моли окръжния
съд да постановите решение, с което да отмени
решението на районния съд в обжалваната част и да постанови ново решение по
същество, с което да приеме за установено съществуването на вземане в полза на
„П****” ЕООД срещу длъжника Ц.Н.Г. в размер на 1249.92 лв., представляващо дължимото,
съгласно процесния договор, възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.
Въззивната жалба е подадена в законния
срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение
на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Ответникът по жалбата Ц.Н.Г. чрез
особен представител адвокат Т.Н. счита решението на районния съд в обжалваната
част за правилно и законосъобразно.
Окръжният съд прецени доводите на
страните и правилността на първоинстанционното решение и достигна до следните
изводи:
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 880 от 8.03.2018г. по ч. гр. д. № 1534/2018г. е
издадена на кредитора „П****“ ООД срещу длъжника Ц.н.Г. за сумата 2845,84 главни.я,
7,55 лв. законна лихва за забава за периода от 6.02.2017г. до 13.06.2017г.
ведно със законната лихва върху главницата от 6.03.2018г. Установителният иск
по чл. 422 от ГПК се поддържа само за сумата 2845,84 лв. неизплатено парично
задължение, а именно главница по договор за потребителски кредит № **********
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Договорът за
потребителски кредит, сключен между страните, предвижда отпускане на кредитна
сума 1250 лв. за срок от 24 месеца при
годишен лихвен процент 41,17%, размер на вноската 77,28 лв., общо дължима сума
по кредита за връщане 1854,72 лв. Кредитополучателят е избрал пакет от
допълнителни услуги „Бонус“, за който се задължил с възнаграждение 1249,92 лв.
и размер на вноска за тази допълнителна услуга 52,08 лв. Общото задължение е
3104,64 лв., общ размер на месечна вноска – 129,36 лв.
Районният съд е приел, че платената
от ответницата сума в размер на 367,13 лева погасява задължение по отпуснатия кредит
в общ размер от 1854,64 лева, като остатъкът на дължимата от ответницата сума по
отпуснатия кредит е 1487,51 лева. за тази сума е уважен установителния иск.
Установителният иск е приет за неоснователен за сумата над 1487,51 лева.
Решението за частично отхвърляне
на установителния иск е правилно. Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично
е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Едновременно с договора за потребителски кредит страните са сключили
и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването
и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства, срещу допълнително възнаграждение в размер на
1249,92 лв., разпределено на месечни вноски от 52,08 лв. Настоящият съдебен състав
намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както е прието
и от районния съд, тъй като същото е договорено в противоречие с нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет услуги по същината си представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може
да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните
в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора. С уговарянето на допълнително
възнаграждение се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването
и събирането на посочените суми за възнаграждение по пакета за допълнителни услуги
не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита,
с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер
на ГПР. Отделно от това, съдът намира, че в противоречие на императивното правило
на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. С процесното споразумение е договорено
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, тоест то е дължимо само за "възможността за предоставянето"
на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение, и без значение е
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност
и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така,
следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от изброените
допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати
за нещо, което страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата
да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика
излиза, че едната страна- потребителя, заплаща правото си да договоря с другата
страна- кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя
не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна
– кредитора.
Правните
изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената
фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си
като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обжалваното решение са
обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на
доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод се
споделя и от настоящата инстанция.
Съгласно Тълкувателно решение 4/2013,
т. 13. издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване
при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.
Диспозитивът на първоинстанционното решението за частично обезсилване на
заповедта за изпълнение следва да бъде отменен съобразно горното задължително
тълкуване.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 731 от 3.05.2019
г. на Русенския районен съд, постановено по гражданско дело № 4911 по описа на
Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която се отхвърля предявеният от „П****" ЕООД
с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр.С**** срещу Ц.Н.Г., ЕГН:********** иск в
останалата му част – над 1487,51 лева до пълния размер от 2845,84 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 731 от 3.05.2019 г. на
Русенския районен съд, постановено по гражданско дело № 4911 по описа на Русенски
районен съд в ЧАСТТА, с която се обезсилва по отношение на длъжника Ц.Н.Г., ЕГН:**********
*** Заповед №880 от 08.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1534/2018г. по описа на РС – Русе в частта за сумата над 1487,51 лева до пълния уважен размер от
2845,84 лева, претендирана като главница по Договор за потребителски кредит №**********.
В останалата част решението на Русенския
районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението на Русенския окръжен съд не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: