Определение по дело №661/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 518
Дата: 5 декември 2022 г. (в сила от 5 декември 2022 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20227100700661
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

               

           

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………/05.12.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

НЕЛИ КАМЕНСКА

 

изслуша докладваното от съдия Силвия Сандева ч.к.а.д. № 661/2022  по  описа  на  Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 248 от ГПК и чл. 63д от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на „ВиК Добрич“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, бул „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор – инж. Т.Г., срещу определение № 391 от 03.10.2022 г. по а.н.д. № 1425/ 2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което по реда на чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 87/28.03.2022 г. по а.н.д. № 1425/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич в частта му за разноските. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с чл. 78, ал. 8 от АПК. Счита се, че неправилно са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, тъй като той не е защитаван от юрисконсулт. Защитата в съдебно заседание е осъществена от началника на РО МНСБ на ГДМН на ДАМТН, а юрисконсултът на ДАМТН е приложил само писмено становище по жалбата до въззивния съд. Твърди се също, че не са представени доказателства за реално извършени разходи за юрисконсулт, в т.ч. за положения от юрисконсулта труд. По тези съображения се иска отмяна на определението.       

Ответната страна – РО МНСБ на ГДМН на ДАМТН, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Твърди, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение на изготвилия писменото становище упълномощен юрисконсулт на ДАМТН е съобразено с действащата към момента на изготвяне на решението разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. Сочи, че размерът на възнаграждението е определен в съответствие с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, поради което не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските. Иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Добричкият административен съд, след като прецени данните и доводите по делото, приема следното :

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:  

Оспореното в настоящото производство определение е постановено по искане на „ВиК Добрич“ АД за изменение на решение № 87/28.03.2022 г. по а.н.д. № 1425/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич в частта му за разноските. С посоченото решение районният съд е потвърдил обжалваното от дружеството наказателно постановление, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. „ВиК Добрич“ АД е възразило срещу присъдените в негова тежест разноски по съображения, че не е било осъществено реално процесуално представителство на спечелилата страна. С обжалваното определение искането по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение. За да постанови този резултат, районният съд е преценил, че не са налице основания за изменение на решението и определеното с него юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Приел е, че този извод не се променя от обстоятелството, че юрисконсултът на ДАМТН е изготвил и депозирал единствено становище по жалбата на „ВиК Добрич“ АД срещу обжалваното наказателно постановление, но не е осъществил процесуално представителство в съдебно заседание, като се е позовал и на съдебна практика по аналогичен случай.      

Определението на въззивния съд е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за неспазване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. В производствата по ЗАНН са приложими нормите на чл. 63д от ЗАНН, а не чл. 78 от ГПК, макар и двата текста да уреждат по идентичен начин отговорността за разноски в съдебния процес.

Неоснователно е възражението в жалбата за недължимост на разноските за юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсултът не се е явил в съдебно заседание.

Юрисконсултската защита на страните не значи единствено и само лично явяване в съдебната зала. Подаването на писмен отговор по жалбата до въззивния съд също е част от процесуалното представителство на спечелилата страна. С оглед на това и при наличието на редовно заявено искане правилно и в съответствие с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН районният съд е присъдил разноски за юрисконсулт в полза на ответника. Средствата за процесуална защита (с или без явяване в съдебно заседание) имат значение за размера на юрисконсултското възнаграждение, но не и за неговата дължимост.  

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за недължимост на разноските, тъй като по делото не са представени доказателства за извършването им.

Присъждането на юрисконсултско възнаграждение става по силата на закона, стига страната да е била защитавана от юрисконсулт и да е направила искане за това. За приложението на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН не е необходимо да се представят доказателства за направени разходи за юрисконсулт. Задължение за доказване на плащане има само страната, представлявана от адвокат. При правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход. В случая ответникът е бил представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, поради което районният съд не е имал друга възможност освен да му присъди разноски за производството, след като те са били поискани своевременно, съобразявайки се със законодателния подход в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН – в този смисъл са и мотивите към решение на КС по конституционно дело № 3 от 2016 г.           

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че правилно и законосъобразно районният съд е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, което налага определението му да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

 

                                            О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 391 от 03.10.2022 г. по а.н.д. № 1425/ 2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: