РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000460 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №78/27.ІІ.2023год. постановено по т.д.
№1452/2011год. Старозагорският окръжен съд е осъдил З."Д." АД гр.С.,
ЕИК*** да заплати на Х. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З.,
ул."Р.", №**, ет.*, ап.**, сумата 90 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки и страдания- физически и
психически/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.І.2021год.- датата на предявяване на застрахователната претенция до
окончателното и изплащане, като е приел, че за периода от ***год. до
24.І.2021год. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Осъдил е З."Д." АД гр.С., ЕИК*** да заплати на Х. С. К.,
ЕГН ********** сумата 882.35лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от Х. С. К.
1
адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП №58/2019год.
по описа на ОД на МВР- С.З. в размер на 300лв. и 582.35лв. за изготвяне на
застрахователна претенция и процесуално представителство пред
застрахователя по настоящето производство, с цел постигане на доброволно
изплащане на претендираното от пострадалия застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба- 26.ХІ.2021год. до окончателното и изплащане, като е
отхвърлил предявения иск за разликата над 882.35лв. до претендирания
размер от 6 300лв.
Осъдил е З."Д." АД гр.С., ЕИК*** да заплати на Х. С. К.,
ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 303.10лв. съразмерно на уважената част от
исковете.
Осъдил е Х. С. К., ЕГН ********** да заплати на
З."Д." АД гр.С., ЕИК*** направените по делото разноски в размер на 97.89лв.
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Осъдил е З."Д." АД гр.С., ЕИК*** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 3 650лв. и
сумата 2 446.93лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт, съразмерно на
уважената част от исковете.
С определение №371/1.VІ.2023год. по т.д.
№1452/2021год. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение като
неоснователно искането на адв. М. Т., като пълномощник на ищеца Х. С. К.,
за изменение на решение №78/27.ІІ.2023год. по т.д.№1452/2021год. на ОС С.З.
в частта за присъдените разноски. Оставил е без разглеждане като
недопустимо и искането на З."Д." АД гр.С., ЕИК*** за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв..
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от
З."Д." АД гр.С., ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.
К. и Б.Г.И., чрез пълномощника юрисконсулт И. С. против
решение№78/27.ІІ.2023год. по т.д.№1452/2021год. на Старозагорския
окръжен съд в частта му, с която е уважен предявения осъдителен иск по
чл.432ал.1 КЗ за горницата над 40 000лв. до пълния присъден размер от
2
90 000лв., като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху визираната обжалвана горница в размер на 50 000лв., считано от
25.І.2021год. до окончателното и изплащане, изцяло в частта, с която е
уважен предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от
пострадалия адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по
ДП №58/2019год. по описа на ОД на МВР- С.З. и за завеждане на
застрахователна претенция, и в частта му, с която са присъдени разноски по
делото в размер на 3 303.10лв. за изплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в производството пред ОС С.З.. В
посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС С.З. е
неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, както и необоснованост, тъй като изводите
на съда не кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства, които
са тълкувани избирателно. Жалбоподателят моли да се отмени решението на
ОС С.З. в обжалваните му части, като незаконосъобразно и необосновано и му
се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. В условия
на евентуалност, моли да се намали размера на присъденото обезщетение на
неимуществени вреди, както и съответните размери на присъдените разноски.
С въззивната жалба жалбоподателят представя платежно нареждане за
изплатена на ищеца Х. С. К. сума в размер на 49 063.12лв., от които: 40 000лв.
главница на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди и
9 063.12лв. законната лихва върху сумата 40 000лв., дължима за периода от
25.І.2021год. до 6.ІV.2023год.
ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№***год. против определение
№371/1.VІ.2023год. по т.д.№1452/2023год. на Старозагорския окръжен съд в
частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248ал.1 ГПК, е
постъпила от Х. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З., ул."Р.",
№**, ет.*, ап.**, чрез пълномощника му адв. М. Т., с оплаквания за
неправилност на определението, като моли последното да се отмени и съдът
измени постановеното решение в частта за присъдените разноски пред
първоинстанционния съд.
ВЪЗЗИВАЕМИЯ Х. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.С.З., ул."Р.", №**, ет.*, ап.**, чрез пълномощника му адв.
М. Т., оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като
неоснователна и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния
3
съд, като законосъобразно и правилно в обжалваните части, като му присъди
съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,
съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З."Д." АД гр.С., ЕИК***,
представлявано от изпълнителните директори Ж.С. К. и Б.Г.И., чрез
пълномощника юрисконсулт И. С. в законоустановения срок подава отговор
на частната жалба на Х. К., която оспорва като неоснователна и моли ПАС да
потвърди обжалваното определение, като правилно и обосновано.
Въззивната и частната жалби са допустими, тъй като са
подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване
актове на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
Предмет на делото са предявени от ищеца Х. С. К., ЕГН
********** от гр.С.З. искове с правна основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.45 ЗЗД срещу ответника З."Д." АД гр.С., ЕИК***, с искане да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания /физически и психически/, вследствие на
получените при ПТП на ***год. телесни увреждания, в размер на 90 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта -
***год. до окончателното и изплащане и сумата 6 500лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
от пострадалия Х. К. адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ
по ДП № 59/2019год. по описа на ОД на МВР- С.З., по НОХД№ 59/2021год.
4
по описа на РС Първомай и за изготвяне на застрахователна претенция и
процесуално представителство пред застрахователя ответник, с цел постигане
на споразумение за доброволно плащане на застрахователните обезщетения,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда.
С оглед изложеното във въззивната жалба на З."Д." АД
гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен
искът за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата над 40 000лв. до уважения размер от 90 000лв., изцяло за
присъденото обезщетение на имуществени вреди в размер на 882.35лв., то
първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за
изплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е
уважен за сумата 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от
25.І.2021год. до изплащането и /което плащане е извършено на 6.ІV.2023год.,
видно от представеното пред настоящата съдебна инстанция платежно
нареждане/, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от
въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между
страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП,
виновното противоправно деяние на водача на МПС Г.И.И., ЕГН **********,
причинените телесни увреждания на пострадалия ищец Х. С. К. и причинната
връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищеца
неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№***,
управляван от Г.И.И. при ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица№***, валидна от **год. до ***год., т.е. към момента
на настъпване на ПТП на ***год..
Старозагорският окръжен съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила на
11.Х.2021год. присъда№260011/23.ІХ.2021год. по НОХД№59/2021год. на РС-
Първомай, която е задължителна за гражданския съд, безспорно е установено
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца- с
присъдата подсъдимият Г.И.И., ЕГН********** е признат за виновен в това,
че на ***год. в гр.С.З. при управление на лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ *** е
нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5ал.1т.1 от ЗДвП, чл.6т.1 от
ЗДвП и чл.31 от ППЗДвП, като при червена светлина на светофара е навлязъл
5
в кръстовището на бул."С." с ул."Х.Д.А." в гр.С.З. и е блъснал навлезлия от
улицата в кръстовището на зелена светлина на светофара, означаваща
„Преминаването е разрешено“, лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№*** и по
непредпазливост е причинил на водача му Х. С. К., ЕГН********** средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, изразяваща се в контузия на шията,
дискови протрузии между телата на ІV-V, V-VІ, VІ-VІІ шийни прешлени с
образувани три дискови хернии с контакт с миелома, сублуксация между V и
VІІ шийни прешлени, довели до трайно затруднение на движението на врата
за срок по-дълъг от 30дни- престъпление по чл.343ал.1б.“Б“, пред. второ НК
във връзка с чл.342ал.1 НК, като на основание чл.78а ал.1 НК е освободен от
наказателна отговорност, и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 100лв. Следователно сила на присъдено нещо е налице
за следните факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно:
настъпването на процесното застрахователно събитие на ***год., около
17.00часа, в гр.С.З., на кръстовището на бул."С." с ул."Х.Д.А.", виновното му
причиняване от водача Г.И.И., ЕГН**********, който при управление на лек
автомобил „Ф.П.“ с рег.№ ***, виновно е нарушил правилата за движение,
като на червен сигнал на светофара е влезнал в кръстовището и е блъснал
навлезлия от улицата в кръстовището на зелена светлина на светофара лек
автомобил „Ф.П.“ с рег.№***, управляван от Х. С. К., с което му е причинил
следните телесни увреждания: контузия на шията, дискови протрузии между
телата на ІV-V, V-VІ, VІ-VІІ шийни прешлени с образувани три дискови
хернии с контакт с миелома, сублуксация между V и VІІ шийни прешлени,
вследствие на които увреждания пострадалият е претърпял неимуществени
вреди- болки и страдания от получените телесни увреждания /физически и
психически/.
Безспорно е по делото и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф.П.“ с рег.
№***, управляван от деликвента Г.И.И. към датата на настъпване на
процесното ПТП- ***год., при ответното застрахователно дружество З."Д."
АД гр.С. по застрахователна полица №***, валидна от ***год. до ***год.. В
изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищецът Х. С. К. е предявил
застрахователна претенция, с молба №***., по която в ответното
застрахователно дружество е образувана щета№*** Но на 28.V.2021год. Х. С.
К. е получил от З."Д." АД гр.С. „уведомление-отказ“ за изплащане на
6
застрахователно обезщетение за претендираните от него неимуществени и
имуществени вреди, поради липсата на основен елемент от фактическия
състав на деликта- противоправно поведение на деликвента, според
представените със застрахователната претенция доказателства. Ето защо за
ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред / чрез искове по
чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
и имуществени вреди, в резултат на причинените му телесни увреждания при
процесното ПТП.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу
застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу
застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на
щетата.
Доколкото с въззивната жалба се оспорва, че присъденото
от първоинстанционния съд обезщетение над сумата 40 000лв. до присъдения
изцяло размер от 90 000лв., не съответства на критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД, че не са обсъдени в достатъчна степен и взети предвид
доказателствата за характера и степента на причинените при ПТП телесни
увреждания, респективно интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от пострадалия, както и на факта, че в периода на
възстановяване, ищецът отказва на предприеме предложеното му оперативно
лечение на оформената посттравматична киста в зоната на VІ-VІІ шиен
прешлен, което щяло да доведе до намаляване на претърпените от него болки
и страдания и последващи ограничения, тези възражения, които са свързани с
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, не са
обхванати от силата на присъдено нещо на влязлото в сила в една част
решение на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.269
ГПК ще се разгледат от въззивния съд.
7
По делото не се оспорва, че при подаване на въззивната
жалба, ответното застрахователно дружество е платило на ищеца Х. С. К.
присъдено застрахователно обезщетение в размер на 40 000лв. главница за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва в размер на 9
063.12лв. върху сумата 40 000лв., за периода от 25.І.2021год.-датата на
уведомяване на застрахователното дружество, чрез предявяване на
застрахователна претенция до 6.ІV.2023год.-датата на подаване на въззивната
жалба в съда.
Безспорно е установено по делото, че телесните
увреждания, причинени на Х. С. К. се намират в пряка причинно-следствена
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил Г.И.И., което е установено с влязлата в сила
присъда№260011/23.ІХ.2021год. по НОХД№59/2021год. на РС- Първомай,
която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд. Безспорно е
установено по делото, от заключението на комплексната СМЕ, че травмата в
зоната на врата на Х. К. при ПТП е категоричен белег за правилно поставен
обезопасителен колан, поради което възражението на ответното
застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия е останало недоказано, и правилно е прието за неоснователно от
първоинстанционния съд.
Спорни пред ПАС са въпросите на справедливия размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди и дали се дължи
обезщетение на претендираните имуществени вреди във връзка с направените
от ищеца в досъдебното производство разноски за адвокат и направените
разноски за адвокат при предявяване на застрахователната претенция, т.е.
дали присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, а присъденото
обезщетение за имуществени вреди се отхвърли, като неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на ***год.
травматични увреждания. При увреждане на здравето или на телесната
цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,
8
лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията
на неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване
на увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и
човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на
живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и
физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С
други думи пострадалият е принуден да изживее отрицателни емоции, лишен
е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на
живота, така, както може да се радва един здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД
законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените
неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат стойностно изражение,
които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от
разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат
възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е
пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и
страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото
разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.
Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения, понятието
«справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
9
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по
делото, че при ПТП на ***год. са причинени телесни увреждания на ищеца Х.
К.- контузия на шията, дискови хернии на нива С4-С5, С5-С6, С6-С7 в
шийния отдел на гръбначния стълб, сублуксация на ниво 5-6 шиен прешлен.
Според заключението на комплексната СМЕ, през първите три месеца след
произшествието ищецът е бил нетрудоспособен и се е налагало да ползва
чужда помощ при хигиенното си обслужване, обличане и събличане, и други
битови дейности. През следващите три месеца се е налагало пострадалия да
бъде подпомаган от друг човек при извършване на тези дейности. Към
настоящия момент ищецът Х. К. не е възстановен напълно, като движенията в
шията са ограничени до 70 градуса /при норма 90 градуса/ на ляво и до 50
градуса /при норма 90 градиса/ на дясно. Дясната му ръка е с мускулна
слабост, със сетивни нарушения във вид на парастензии /хиперстензии/-силно
мравучкане и тръпнене и липсата на възможност за извършване на фини
движения, а в трудовия процес- при писане, обличане и събличане, при
извършване на хигиенни дейности. Оплакванията от болки във врата се
влияят от физическата дейност, температурата и влажността на въздуха.
Вещите лица са категорични, че причинените на Х. К. телесни увреждания в
шийния отдел на гръбначния стълб са с травматична генеза и са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП на ***год., а не са резултат
от дегенеративни промени в тази област на гръбначния стълб на пострадалия,
които са в ранен стадий с липса на обективна изява. Вследствие на травмата
на шийните прешлени се е оформила постравматична киста в зоната на 6-7
шиен прешлен в дясно, притискаща нервно коренче и предизвикваща
остатъчни оплаквания, включително и мускулна слабост на ръката.
Установено е и че вследствие на процесното ПТП и преживения стрес,
пострадалият Х. К. е отключил заекване, което е преодоляно към настоящия
момент, според вещото лице-логопед, но се наблюдава лека форма на
нарушение на плавността и мелодиката на речта, която постепенто ще бъде
преодоляна.
От разпитаните свидетели, чиито показания за последователни,
убедителни и непротиворечиви, по делото се установява, че лечебния и
възстановителния процес при ищеца е бил продължителен /около 8 месеца/,
както и че към настоящия момент травмата в шийните прешлени не е напълно
възстановена, като му създава неудобства в личен, социален и трудов аспект.
Свидетелите посочват и увреденото психическо състояние на ищеца от
самото произшествие, от получените травми и от необходимостта за един
10
период от време за задоволяване на елементарни нужди да се обслужва от
друг човек. Сочат и че до произшествието пострадалия бил активен и жизнен
човек, а след ПТП-то дълго време изпитвал страх да управлява автомобила
си, и да преминава през кръстовището, където е настъпило ПТП.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца Х.
К.- 51 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата
конюктура в страната и общественото възприемане на критерия
справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, неудобствата и
ограниченията на пострадалия в личен, социален и трудов характер, както и
обстоятелството, че и към настоящия момент травмата в шийните прешлени
не е възстановена напълно и е възникнало усложнение, което може да се
преодолее по оперативен път, съдът счита за справедлив размер на
дължимото обезщетение на Х. К. за причинените му неимуществени вреди,
болки, страдания и психически стрес, в резултат на телесните увреждания,
които са и причинени при ПТП на ***год., сумата 80 000лв.
Съдът намира, че при лежаща върху ответника
доказателствена тежест, от същия не е проведено пълно насрещно доказване
по наведеното възражение, че тъй като ищецът не бил предприел оперативно
лечение за отстраняване на образуваната посттравматична киста в зоната на
6-7 шиен прешлен, притискаща нервно коренче, с което е допринесъл за
търпените болки и страдания, и последващи ограничения, които щели да
намалеят значително, ако се бе оперирал. От заключението на комплексната
СМЕ се установява, че при пострадалия Х. К. се наблюдава подобрение в
анатомичните проблеми, дисковите хернии са се загубили в резултат на
проведеното лечение и рехабилитация. При неврологичната симптоматика в
настоящия момент определяща е образуваната травматична киста, която
стъпва върху нервно коренче и предизвиква цялата болкова симптоматика.
Вещите лица сочат, че състоянието на травматичната киста следва да се
проследява от неврохирург, който следва да определи границата на
консервативното лечение и кога се налага оперативно лечение. Твърдят, че
операцията е капризна, извършва се по микрохирургичен път, с използване на
най-съвременна техника в медицината, и за да може да се извърши,
операторът трябва да е категоричен, че ще окаже помощ и няма да увреди
състоянието на пациента. Такава операция можело да се извърши само в
София. Или от заключението на КСМЕ се установява, че предложеното
оперативно лечение на посттравматичната киста на 6-7 шиен прешлен е
11
сложна, без сигурност за 100% успешен резултат и дали тя ще повлияе
положително върху здравето на пострадалия. Ето защо съдът приема за
недоказано възражението на ответника, че като не бил предприел оперативно
лечение на посттравматичната киста, ищецът Х. К. сам е станал причина за
търпените от него болки, страдания и ограничения.
По гореизложените съображения ще следва въззивният съд
на основание чл.271ал.1 ГПК да отмени решението на ОС С.З. в частта, с
която З."Д." АД гр.С. е осъдено да заплати на Х. С. К. обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на телесните
увреждания, причинени при ПТП на ***год. за сумата над 80 000лв. до
присъдения размер от 90 000лв., като отхвърли предявения иск по чл.432ал.1
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 80 000лв. до
претендирания размер от 90 000лв., като неоснователен.
По отношение на присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 882.35лв., жалбоподателят- застраховател
изцяло оспорва правилността на решението на ОС С.З. относно присъдените
на ищеца такива за извършени от него разходи за адвокат в ДП№58/2019год.
по описа на ОД на МВР-С.З. в размер на 300лв. и за извършените разходи за
адвокат за завеждане на застрахователна претенция в размер на 582.35лв..
Видно от материалите по делото, ищецът Х. К. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., в качеството му на пострадало
лице по ДП№58/2019год. по описа на ОС- С.З.. То като такова, съобразно
разпоредбите на чл.189ал.3 НПК, няма как да получи същите от подсъдимия
Г.И. при условие, че не е встъпил в наказателното производство като частен
обвинител или граждански ищец. По тази причина те могат да се претендират
от деликвента единствено по реда на чл.45 ЗЗД. В разпоредбата на чл.494т.1
КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за лихви и съдебни
разноски освен в случаите по чл.429ал.2 и 5 КЗ и при спазване на условията
по чл.429ал.3 КЗ. В разпоредбата на чл.429ал.1т.5 КЗ се сочи, че
застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/ и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни
дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. В този смисъл е и
предвиждането в чл.493ал.1т.4 КЗ, съгласно която разпоредба,
12
застрахователят заплаща разумно направените разходи по предявяване на
претенцията по т.1-3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест
на застрахования. Процесните разноски са съдебни, но не са от типа, за които
законодателят е предвидил да се покриват от застраховката, т.е. за тях да
отговаря застрахователя. Следователно претенцията за изплащането им е
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд в тази
част следва да се отмени.
Останалото присъдено обезщетение за имуществени вреди
в размер на 552.35лв. попада в дължимите от застрахователя, съгласно
разпоредбата на чл.493ал.1т.4 КЗ разумни разходи по предявяване на
застрахователната претенция, поради което решението на ОС- С.З. в тази част
следва да се потвърди.
Ще следва да се измени първоинстанционното решение и в
частта за разноските, като дължимата ДТ възлиза на 3250лв., като над този
размер до присъдената ДТ от 3650лв. решението ще следва да се отмени.
Ще следва първоинстанционното решение да се отмени и в
частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати
изплатени от бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица над
сумата 2 169.61лв. до присъдените 2 466.93лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
Ще следва първоинстанционното решение да се измени и в
частта, с която ищеца Х. К. е осъден да заплати на З."Д." АД гр.С.
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете,
като ги увеличи от 97.89лв. на 283.99лв.
Жалбоподателят З."Д." АД гр.С. оспорва и правилността на
първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца са присъдени
разноски в размер на 3 303.10лв. за платено адвокатско възнаграждение в
производството по т.д.№1452/2021год. по описа на ОС-С.З.. Същевременно е
постъпила частна жалба от Х. С. К., чрез пълномощника му адв. М. Т. против
определение№371/1.VІ.2023год. постановено по т.д.№1452/2023год. на ОС
С.З., с което е оставено без уважение искането му за изменение на
решение№78/27.ІІ.2023год. по т.д.№1452/2021год. на ОС С.З. в частта за
присъдените разноски, поради неправилно приложение на разпоредбата на
чл.78ал.5 ГПК.
13
Въззивният съд счита, че частната жалба на ищеца Х. С. К.
е неоснователна. За да присъди на ищеца разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 303.10лв., съразмерно на уважените искове,
ОС-С.З. е изложил съображения, че изплатеното на адв. М. Т. адвокатско
възнаграждение в размер на 7 000лв. не съответства на разпоредбата на
чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията преди последното и изменение,
обнародвано в ДВ бр.88/4.ХІ.2022год., тъй като договорът за правна помощ и
процесуално представителство е сключен на 22.Х.2021год., т.е. преди
измененията на минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивният съд също счита, че разпоредбите на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения имат
материалноправен характер и в изменението на този подзаконов нормативен
акт не е предвидено обратно действие. Първоинстанционният съд е изложил и
подробни съображения за наличието на предпоставките на чл.78ал.5 ГПК за
намаляване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като
прекомерно, по направеното от застрахователното дружество възражение.
Съгласно т.3 от ТР№6/6.ХІ.2013год. по тълк.д.№6/2012год. на ОСГТК на
ВКС, основанието по чл.78ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото, като следва да се съобрази спецификата на отделния случай. След
тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая
първоинстанционния съд е извършил такава преценка, и е намалил
дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца адв. М. Т.
от 7 000лв. на 3 500лв., тъй като с оглед цената на предявените искове и
разпоредбата на чл.7ал.2т.4 на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, преди изменението и, влязло в сила
на 8.ХІ.2022год., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
3 419лв. На ищеца са присъдени разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 303.10лв., съразмерно на уважената част от
исковете. И тъй като жалбоподателят З."Д." АД гр.С. прави възражение за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение, и след като въззивният съд
постанови намаление на присъдените размери на застрахователните
14
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, то ще следва да измени
решението на първоинстанционния съд и в частта за разноските, като ги
намали на 2 947.47лв.
Ще следва на основание чл.78ал.1 ГПК в полза на
въззиваемия Х. К. да се присъдят разноски в размер на 4 011.51лв. пред
въззивната инстанция, съразмерно на уважената и отхвърлена част от
въззивната жалба.
Ще следва на основание чл.78ал.3 ГПК да се осъди
въззиваемия Х. К. да заплати на жалбоподателя З."Д." АД гр.С. разноски пред
въззивната инстанция в размер на 308.70лв., съразмерно на отхвърлената и
уважена част от въззивната жалба и отхвърлената частна жалба на Х. К..
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№78/27.ІІ.2023год. постановено по т.д.
№1452/2021год. на Окръжен съд- С.З. В ЧАСТТА, с която З."Д." АД гр.С.,
ЕИК*** е осъдено да заплати на Х. С. К. , ЕГН ********** от гр.С.З.,
ул."Р."***, ет.*, ап.** обезщетение за неимуществени вреди за претърпените
от него болки и страдания от причинените му телесни увреждания при ПТП,
настъпило на ***год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.І.2021год., за разликата над 80 000лв. до уважения размер от 90 000лв., В
ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на Х. С. К., ЕГН ********** сумата
300лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено от пострадалия Х. К. адвокатско възнаграждение
за ползвана правна помощ по ДП №58/2019год. по описа на ОД на МВР- С.З.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.ХІ.2021год. до
окончателното и изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. С. К., ЕГН ********** от
гр.С.З., ул."Р.", №**, ет.*, ап.** срещу З."Д." АД гр.С., ЕИК*** искове с
15
правно основание чл.432ал.1 КЗ, както следва: иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за за претърпените от него болки и
страдания от причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на
***год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.І.2021год., за
разликата над 80 000лв. до уважения размер от 90 000лв. и иск за заплащане
на сумата 300лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от пострадалия Х. К. адвокатско
възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП №58/2019год. по описа на
ОД на МВР- С.З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.ХІ.2021год. до окончателното и изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ!
ПОТВЪРЖДАВА решение №78/27.ІІ.2023год. по т.д.
№1452/2021год. на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА, с която З."Д." АД гр.С.,
ЕИК*** е осъдено да заплати на Х. С. К. , ЕГН ********** от гр.С.З., ул."Р.",
№**, ет.*, ап.** обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
него болки и страдания от причинените му телесни увреждания при ПТП,
настъпило на ***год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.І.2021год., за разликата над 40 000лв. до 80 000лв. и В ЧАСТТА, с която е
осъдено да заплати на Х. С. К., ЕГН ********** сумата 582.35лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се заплатено възнаграждение за изготвяне на застрахователна претенция и
процесуално представителство пред застрахователното дружество по
настоящето производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 26.ХІ.2021год. до окончателното и изплащане, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО!
ОТМЕНЯ решение№78/27.ІІ.2023год. по т.д.
№1452/2021год. на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА , с която З."Д." АД гр.С.,
ЕИК*** е осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт на сума над 3 250лв. до присъдения размер от 3 650лв. ДТ и на сума над
2 169.61лв. до присъдения размер от 2 446.93лв. за изплатени от бюджета на
съда възнаграждения за изготвяне на експертизи, съразмерно на уважената
част от предявените искове, в частта, с която е осъдено да заплати на Х. С. К.,
ЕГН ********** разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
3 303.10лв. и в частта, с която Х. С. К., ЕГН ********** е осъден да заплати
на З."Д." АД гр.С., ЕИК*** 97.89лв. разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
16
ОСЪЖДА З."Д." АД гр.С., ЕИК*** да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
3 250лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/ и на сумата над 2 169.61лв. /две
хиляди сто шестдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ за изплатени
от бюджета на съда възнаграждения за изготвяне на експертизи, съразмерно
на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА З."Д." АД гр.С., ЕИК*** да заплати на Х. С. К.
, ЕГН ********** сумата 2 947.47лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и
седем лева и четиридесет и седем стотинки/ разноски пред първата съдебна
инстанция, съразмерно на уважената част от исковете и 4 011.51лв. /четири
хиляди и единадесет лева и петдесет и една стотинки/ разноски пред
въззивната съдебна инстанция, съразмерно на уважената и отхвърлена част от
въззивната жалба.
ОСЪЖДА Х. С. К. , ЕГН ********** да заплати на З."Д."
АД гр.С., ЕИК*** сумата 283.99лв. /двеста осемдесет и три лева и деветдесет
и девет стотинки/ разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете
пред първата съдебна инстанция и 308.70лв. /триста и осем лева и седемдесет
стотинки/ разноски пред въззивната съдебна инстанция, съразмерно на
уважената и отхвърлена част от въззивната жалба.
В останалата част решението на Окръжен съд- С.З. не е
обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17