Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Д., 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Д., ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря С.Б., като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско
дело № 1488 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Д., бул. „Трети март” №59, с която срещу Г.Г.Г., ЕГН **********
***, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. №5092/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2965 от
14.12.2018г., а именно: 465,22 лева /четиристотин шестдесет и пет лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща дължима сума по предоставени услуги –
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в град Д., ж.к.”***” ***,
за периода 17.03.2017г. – 16.10.2018г., заедно със законната лихва върху нея от
13.12.2018г. до окончателното плащане;
34,36 лева /тридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за всяко едно непогасено фактурирано
месечно задължение след изтичане на 30-дневния срок за плащане, за периода
28.05.2017г. – 13.12.2018г.
Претендират
се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства: ответникът е абонат на ищцовото
дружество и е ползвал услугите му за периода от 17.03.2017г. до 16.10.2018г.,
за което има открита индивидуална партида за обект, находящ се в гр.Д., ж.к. ”***”
****, с клиентски номер №***. Предвид наличието на открита партида, ищецът по
делото е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти
отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат. В обекта има
водомер, чрез който е ставало отчитането на потребеното количество вода. В
съответствие с нормативните изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е
отчитал потреблението на ответника и надлежно е отбелязвал в карнета
съществуващата консумация. Ответникът обаче не е изпълнявал своето задължение
да заплаща цената на предоставените услуги. За потребените ВиК услуги през
процесния период са издадени фактури, като потребителят е разполагал с 30-дн.
срок, считано от датата на фактуриране за заплащане на задълженията за
предоставените услуги. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не е
погасил задълженията си в общ размер от 465,22
лева за процесния период. Ищецът претендира реално изпълнение, ведно с
обезщетение за забава.
С
допълнителна молба, вх. рег. №20083/09.10.2019г.
/л.60/, ищецът пояснява, че претенцията му е за служебно начислени ВиК услугуги
на база „без достъп”, изчислена съгласно чл. 24, ал.2 от Общите условия.
Редовно
уведомен, ответникът, е депозирал писмен
отговор. Твърди недопустимост на установителното производство, тъй като в
заповедта по чл. 410 от ГПК е посочено, че ВиК услугите са доставяни на
обект с административен адрес: град Д.,
ж.к.”***” ***, докато в исковата молба се претендира заплащане на ВиК услуги за
обект с административен адрес: град Д., ул.”***” ***, с клиентски номер №***.
Предвид липса на идентитет между ЗИ и установителния иск, моли за за
прекратяване на делото като недопустимо. Оспорва съдържанието на представения
към ИМ карнет. Сочи, че на карнета липсват подписи на клиента. Твърденията са,
че записаните в карнета показания на водомера не са отчитани реално от служител
на ищцовото дружество. Показанията в карнета започват със запис от 16.03.2017
год. с показания 707 и завършват на 19.03.2019 год. с показания 0830.
Констативният протокол № 025703 от 29.03.2019 год. е съставен от служител на
„Водоснабдяване и канализация Д.” АД при демонтирането на водомер № 001548,
показанията на който би трябвало да са тези, които са отразени в карнета. В
протокола обаче са записани показания на водомера при демонтирането - 0467.
Очевидно е, че дори на първоначалната дата 16.03.2017 г., записана в карнета,
показанието 707 е с 240 куб.м. повече от това, отчетено при демонтирането на
29.03.2019 год. Това напълно опровергавало твърдението, че за периода, посочен
в карнета, са доставени и измерени каквито и да е количества вода. Тъй като
ищецът не е представил като доказателства описаните в исковата молба фактури,
не можело да се направи никакво заключение за количествата вода по тези фактури
и дали те съответстват на посочените в карнета 123 куб.м. (830 - 707 - 123). По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
В съдебно
заседание, ищецът, чрез упълномощения ю.к. Е. Т. поддържа исковата молба.
Уточнява, че е налице техническа грешка – водоснабденият обект е с
административен адрес: град Д., ж.к.”***” ***, така както е посочен в заповедта
по чл. 410 от ГПК, а адресът на ответника е град Д., ул.”***” ***.
В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, ответникът поддържа депозирания
отговор и моли за отхвърляне на исковете по следните съображения: основанието
за заплащане на дължимата цена за извършените ВиК услуги не е издаването на
фактурите и тяхното осчетоводяване, а извършването на доставката; процесните
фактури и карнет не са подписани от ответника, поради което не са годно
доказателство за реално отчетена вода; в случая не е съставен изискуемият по
закон протокол, удостоверяващ отказа на потребителя да осигури достъп.
Д.кият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №5092 по описа за 2018г. на Д.кия районен съд. С
разпореждане от 14.12.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението
е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Г.Г.Г., ЕГН ********** да
заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация Д.” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул.
„Трети март” №59, следните суми: 465,22 лева /четиристотин шестдесет и пет лева
и двадесет и две стотинки/, представляваща дължима сума по предоставени услуги
– водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в град Д., ж.к.”***” ***,
за периода 17.03.2017г. – 16.10.2018г., заедно със законната лихва върху нея от
13.12.2018г. до окончателното плащане;
34,36 лева /тридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за всяко едно непогасено фактурирано
месечно задължение след изтичане на 30-дневния срок за плащане, за периода
28.05.2017г. – 13.12.2018г.; както и разноски в заповедното производство в
размер на 25,00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника лично, който
в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение с твърдения, че не дължи
процесното вземане. С разпореждане от 03.04.2019г. заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 05.04.2019г.
Исковата молба е подадена по пощата на дата 06.03.2019г., поради което като
допустима, подлежи на преценка по основателност.
Съдът не
споделя възраженията на ответника, че исковото производство касае обект,
различен от посочения в заповедта по чл. 410 от ГПК. В изпълнение на указанията
на съда ищцовото дружество изрично е уточнило, че в исковата молба е допусната
техническа грешка относно адреса на потребление.
Предявените искове
черпят правното си основание от
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 203 от ЗВ и чл.
86 от ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 4
от ГПК.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съществуване на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна
връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение
за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и
изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата
услуга и нейната стойност.
По исковете по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава. Доказването на забавата се извършва с установяване на
момента на изискуемост на главното вземане.
Възникналото между
страните облигационно отношение се регулира от Закона за водите, Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите
на Търговския закон - чл. 314 - чл. 341, при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Отношението е възникнало при
действието на Общи условия /ОУ/, по аргумент от чл. 8, ал. 1 - 4 от Наредба № 4
от 14.09.2004г.
По делото се установи,
че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът има задължение да доставя в обект на ответника на адрес град Д.,
ж.к.”***” ***, с клиентски номер №***, а ответникът, като техен потребител, има
задължение за заплащането им.
Съобразно чл.22 и чл.32, ал.1 от ОУ и чл.30 от Наредба
№4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер. За да се установи въпросното
количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер, се извършват
периодични проверки от служителите на оператора, за контрол на показанията и
състоянието на водомерите.
Ищецът е представил
заверен препис от карнет /л.28 от делото/, от който е видно, че за процесния период от 17.03.2017г. до 16.10.2018г.
няма извършен реален отчет на консумираната от ответника вода на адреса на
потребление, като е отбелязано, че водомерът е повреден.
В графа потребител карнетът не е
подписан. От представените фактури става ясно, че през процесния период
ищцовото дружество е начислявало различни количества потребена вода.
Съгласно разпоредбата
на чл. 32 ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл.22 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК"ЕООД гр.Д., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери. Отчетените данни от индивидуалните водомери на
потребители се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път - така
чл.32 ал.4 от Наредбата. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е
единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна
вода и други услуги. Карнетът е частен удостоверителен документ който, ако е
подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за
потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. Съобразно разпоредбите на чл. 35, ал.1 и ал.2 от
Наредбата, показанията на водомерите се отчитат за период, определен в ОУ или
договор, който не може да е по-дълъг от 6 месеца, като ако този период е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Срокът за отчитане на водомерите е определен в ОУ на
най-малко 3 месеца - чл.23 ал.2, като в междинните периоди между два отчета, операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода,определено въз основа на
средния месечен разход за предходните два отчета,като след отчитане на
показанията на водомера,изравнява количеството вода в съответствие с реалното
потребление-чл.23 ал.3. Предвидено е отчитането на водомерите да се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписи си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета - чл.23, ал.4. При
невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негово
несъгласие с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора, отчитане
в удобно време, в срок не по-дълъг от една година - така чл. 35 ал.4 от
Наредбата и чл.24 ал.3 от ОУ. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът
на вода се изчислява по правилото на чл. 35, ал.6 от Наредбата. Съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.4 от ОУ в случай на отказ на потребителя за достъп до
водомера или неосигуряване на такъв за срок по -дълъг от една година, длъжностното
лице следва да състави протокол, подписан от него и поне още един свидетел,след
което изразходваното количество вода се изчислява по правилото на чл.49.
Ищецът е представил по
делото карнет /л.28/, по който е отчитан инвидидуалния водомер на обекта на
ответника Г.Г.. В същия липсват подпис на потребителя за всички от извършените
отчитания в процесния период, като са налице отбелязвания: „без достъп”.
Карнетният лист е оспорен от ответника в срока по чл. 131 от ГПК. Данните в карнетния лист сочат, че
предоставената ВиК услуга е остойностена не като реално доставено количество
вода, а по реда на чл. 24, ал. 2 от ОУ,
в каквато насока е и заключението на приетата по делото ССчЕ, неоспорена от
страните. По делото е представено предписание
№019396/16.08.2018г. /л. 29/, с
което на абоната е указано в 15-дневен срок да заплати задълженията си към
ищцовото дружество, възлизащо на сумата от 462,42 лв., а в 90-дневен срок да
смени водомера си с нов – изправен. Служителят на водоснабдителното дружество,
съставил предписанието, е констатирал, че водомерът в процесния обект е с изтекъл
срок на годност. Предписанието е подписано лично от ответника, като в
настоящото производство подписът не е опорен.
Дали се касае за
предписание за осигуряване на достъп или за такова за смяна на повреден
водомер, е от съществено значение, доколкото ОУ предвиждат различни способи на
остойностяване на ВиК услугата в зависимост от изпълнение на предписанието в
посочения в него срок.
В случая по делото не
се твърди, а и не се се установи ищцовото дружество да е съставило предписание по
реда на чл. 24, ал. 4 от ОУ. Посочената разпоредба предвижда, че при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера,
и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал.
6 и чл. 24, ал.3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него
и от поне един свидетел, като се посочват трите имена и и адреса на свидетеля,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на
протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост,
и/или повече от един потребител, присъединени към едно водопроводно отклонение,
начисленото количество се ограничава до разликата /общо потребление/ съгласно
чл. 25, ал.2 от Общите условия. Протоколът по чл. 24, ал. 4 трябва да е в
писмена форма и да е връчен на абоната. За задължителността на писмената форма
се съди от разпоредбата на чл.67, ал.1 от Общите условия, според която всички
предизвестия и уведомления следва да бъдат в писмена форма. Спазването на
горната процедура по уведомяване е необходимо, от една страна, с оглед
доказване при бъдещ спор наличното неизпълнение на задълженията от страна на
потребителя, а от друга, е нужно като правопораждащ факт за прилагане на
предвидени в общите условия или други приложими нормативни актове на санкционни
последици спрямо потребителя при неизпълнение на негови задължения, за които
последици последният следва да е също надлежно предупреден. В случая изпълнението
на горната уведомителна процедура спрямо ответника не бе установено по делото. Протокол по смисъла на разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004г.,
връчен на абоната, по делото не е представен.
Непровеждането на
гореописаната процедура лишава ищцовото дружество от правото да „санкционира”
ответника по делото, като му начисли служебно консумация на вода през визирания
период. Според разпоредбата на чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г., при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до
предишен отчет по алинея 1. С оглед гореизложената фактическа обстановка,
ищцовото дружество не установи наличието на материалноправните предпоставки за
служебно начисляване на стойност на ВиК услуги и съответно надлежното
изпълнение на процедурата, предвидена в случаите на отказ на потребителя за
осигуряване достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера
Следователно
основателно е възражението на ответника, че ищецът не е доказал да е доставил в
обекта на ответника в процесния период начисленото количество вода, поради
което и той няма вземане от ответника за стойността на това количество. Неоснователността
на главния иск предпоставя отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторни
лихви.
С оглед изхода на спора
на ответника се дължат разноски за един адвокат в размер на 300 лева.
Така
мотивиран, Д.кият районен съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
бул. „Трети март” №59, против Г.Г.Г., ЕГН ********** ***, кумулативно обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №5092/2018г. на ДРС заповед
по чл. 410 от ГПК №2965 от 14.12.2018г., а именно: 465,22 лева /четиристотин
шестдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща дължима сума по
предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в
град Д., ж.к.”***” ***, за периода 17.03.2017г. – 16.10.2018г., заедно със
законната лихва върху нея от 13.12.2018г. до окончателното плащане; 34,36 лева /тридесет и четири лева и тридесет
и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава за всяко едно
непогасено фактурирано месечно задължение след изтичане на 30-дневния срок за
плащане, за периода 28.05.2017г. – 13.12.2018г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Д., бул. „Трети март” №59, да
заплати на Г.Г.Г., ЕГН ********** ***, сумата
от 300 лева – възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Д.кия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: