Р E Ш Е Н И
Е
№
02.09.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети август две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: ТОНКА
ТЕНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1490
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове - иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗУТОССР
и иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Ищцата Г.А.Н. твърди, че по
образование била лекар - специалист по очни болести. В периода 01.11.1996 г. до
30.08.2000 г. с посредничеството на държавно предприятие „Експомед“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София - прекратен търговец, с правоприемник „ЕКСПОМЕД“ ЕООД - в
ликвидация, ЕИК *********, с прекратена търговска дейност, считано от 30.08.2015
г. - без правоприемник, в рамките на междуправителствена Конвенция за
научно-техническо сътрудничество между Република България и Република Тунис,
относно условията на ангажирането и ползването на български медицински
персонал, съгласно представен писмен договор, била изпратена на работа в
Република Тунис по специалността си - лекар специалист по очни болести, за срок
от две години, считано от 01.11.1996 г., удължен двукратно за срок от по още
една година. Окончателно се завърнала в България 30.08.2000 г., когато й бил
прекратен посредническия договор.
Съгласно действащата към
момента на изпращането й в Република Тунис - Наредба за трудовите и
осигурителни отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина
от български работодатели (ДВ, 6р. 70/1992г.), българският работодател,
включително и когато бил посредник, действал като осигурител за сметка на
държавното обществено осигуряване и издавал документи за трудов/осигурителен
стаж - УП-30, УП-3 или вписване в трудова книжка и УП-2 - за осигурителен доход
(чл.29 от Наредбата). На основание горецитираните разпоредби, държавното
предприятие - посредник водил персонални картони на всеки един от изпратените в
чужбина служители, като освен значителните комисинни от месечните им заплати,
удържал и законоустановените вноски за данъци и осигуровки, за което били
издавани квитанции към проходни касови ордери, част от които все още пазела.
Ищцата твърди, че за
посочения период, в който полагала труд в чужбина с посредничеството на
посочения български работодател, при идентични условия работили и нейни колеги
- д-р К.Д.Д. - лекар специалист по анестезиология и реанимация (от 11.06.1998
г. до 10.06.2001 г.) и д-р П.А.А. - лекар специалист по хирургия и онкология
(от 21.11.1996 г. до 01.01.1999 г.). За горните обстоятелства, същите
разполагали с официални писмени документи, съответно - служебна бележка от
16.05.2001 г., изд. от „Експомед“ ЕАД, гр. София - за К.Д., и удостоверение от
13.03.2009 г., изд. от „Експомед“ ЕООД, гр. София - за П.А.. След завръщането
на ищцата от Тунис не била заявявала и нямала издавани подобни документи за
положения от същата труд чрез посоченото държавно дружество.
В края на 2019 г. направила
постъпки за издаване на удостоверение за пенсиониране, но от Министерството на
здравеопазването била информираха, че „Експомед“ ЕАД, гр. София, било
прекратено, а наличните документи предадени в архив при ТП на НОИ - Кюстендил,
с. Невестино.
От ТП на НОИ - Кюстендил с
официално писмо № 5506-09-2951#1/05.07.2019г. била уведомена, че „Експомед“
ЕООД, гр. София, предало документация за „Обект Тунис“ единствено до 31.12.1993
г., като за искания период нямало представена документация. Удостоверили, че
името на ищцата фигурира в приложения списък за внесени осигуровки - Декларация
ДОО, но в разплащателните ведомости липсвали данни за нея. В опис № 4 „Договори
и картони-Лекари“ за ищцата бил приложен само Договор № 01- 91124/01.09.1996 г.
В дело № 51 „Картони с вноски ДОО“ бил приложен картон за внесени осигуровки -
22% ДОО, считано от 12.12.1996 г. Въпреки това я уверили, че персоналната
информация, с която разполагали не била достатъчна за издаване на документ за
пенсиониране - образец УП-19.
Недоволна от цитирания
отговор, ищцата подала жалба до ЦУ на НОИ, гр. София, Дирекция „Пенсии“, които
със тяхно писмо № 1019-40-4#1/22.01.2020 г. я уведомили, че при извършена от
тях проверка се потвърждавали данните за назначението й в Република Тунис,
изнесени от компетентната ТП на НОИ - Кюстендил, но при липса на заповеди за
назначаване и прекратяване на трудов договор, вкл. трудовото възнаграждение и
размера на осигурителните вноски, издаването на удостоверение обр. УП-13 - за
пенсиониране не било възможно.
В заключение я информирали,
че не било налице нарушаване на права й от страна на ТП на НОИ, доколкото
съгласно цитирания чл.29 от Наредба за трудовите и осигурителни отношения на
българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели
(ДВ, бр. 70/1992 г.), българският работодател - „Експомед“ ЕООД, включително и
когато бил посредник, действал като осигурител за сметка на държавното
обществено осигуряване и издавал документи за трудов/осигурителен стаж - УП-30,
УП-3 или вписване в трудовата книжка и УП-2 - за осигурителен доход (чл.29 от
Наредбата), съответно носил отговорността за администрирането на трудовия стаж
в чужбина.
Със същото писмо била
напътена към установяване на трудовия стаж по съдебен ред, за което била
уведомена, че следва да се снабди с удостоверение обр. УП-17, представляващо
документ по см. на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР. Същото било издадено от ТП на НОИ -
Кюстендил с изх. № 5506-09-1163# 1 от 17.02.2020 г.
С оглед на всичко
гореизложено, за ищцата възникнал правен интерес за предявяване на иск за
установяване на трудовия и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР.
Искането до съда е да
постанови решене, с което да признае за установено по отношение на Териториално
подразделение на Национален осигурителен институт - гр. Стара Загора, че ищцата
е работила в Република Тунис в рамките на междуправителствена Конвенция за
научно-техническо сътрудничество между Република България и Република Тунис,
относно условията на ангажирането и ползването на български медицински
персонал, с посредничеството на български работодател - „ЕКСПОМЕД“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София - прекратен търговец, в периода 01.11.1996 г. до
30.08.2000 г. на длъжност „лекар - специалист по очни болести“, при пълно
работно време от осем часа, което време се признава за трудов стаж.
Претендира съдебни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът ТП на НОИ – Стара Загора не е подал отговор на исковата молба и не
взема становище по иска.
В съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуалния
си представител поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Ищцата Г.А.Н. е завършила през 1984 г. медицина, като й е призната специалност – очни
болести, видно от представените по делото диплома за завършено висше
образование и диплома за призната специалност.
Видно от представения по делото договор № 01- 91124/11.09.1996
г., сключен между Г.А.Н., като възложител и „Експомед“ ЕАД, като изпълнител,
ищцата е възложила на дружеството да посредничи за откриване на подходящо
работно място и подготви сключването на трудов договор с Тунизийското
Министерство на народното здраве на Република Тунис, съответстващ на
професионалната й квалификация и трудов стаж. В чл.18 от договора е посочено,
че възложителят е длъжен да постъпи на договорената от изпълнителя работа с Тунизийския работодател като офталмолог с
първоначален срок от две години, с възможност за автоматично продължаване на
срока, уговорено в чл. 21.2. В договора още е уговорено месечно изплащане на
трудовото възнаграждение (чл.3), 50 % платими в щатски долара, а останалите 50
% в тунизийски динари. Съгласно чл. 4 от същия договор „изпълнителят осигурява
възложителя пред Социално осигуряване /ДОО/ за негова /на Възложителя/ сметка и
по посочен от него осигурителен доход и осигурителни случаи“. В договора
подробно са разписани и останалите права и задължения, както и отговорности, на
страните по него, като чл. 42 от него препраща за неуредените случаи към
Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени
на работа в чужбина от български работодатели, приета с ПМС № 162 от 18.08.1992
г.
По делото са представени 2 броя квитанции, издадени от
„Експомед“ ЕАД за получени от Г.А.Н. суми за вноски ДОО, считано от 12.12.1996г. и за м.I, II,III 1997г. и от IV до VI.1997г.
По делото са представени стр. 26 и стр.27 от трудовата
книжка на ищцата, като на стр. 26 е отразено, че същата е била в неплатен
отпуск, който не се зачита за трудов стаж по КТ за периода от 12.12.1996г. –
18.03.1999г., а като работодател е посочен ОРБ
- Стара Загора.
По делото са представени кредитно известие от
18.07.2000г.(л.50-51) за превод на заплата на ищцата от Регионална болница
Татуин – Тунис с дата на превода 10.07.2000г., както и 2 броя банкови
извлечения от сметка (л.52 - 55) от 31.07.2000г. и от 03.08.2000г., в които са
отразени преводи в чуждестранна валута и салдата по сметката, като срещу
записът банково извлечение е посочено Г.Н., Регионална болница Татуин – Тунис.
Видно от удостоверение от 17.02.2020г. (Обр. УП - 17),
издадено от ТП на НОИ – Кюстендил (л.33), на основание чл.5, ал.10 КСО, като поделение, което
приема и съхранява разплащателните ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник,
в случая на „Експомед“ ЕООД, е удостоверило, че: за периода от м.11.1996г. до
м.08.2000г. в разплащателните ведомости (Опис 1) липсват данни за лицето Г.А.Н.,
в Опис 2 – Картони и Азбучници – Лекари – информация за обект Тунис е с крайна
дата 1993г. и че Г.А.Н. има приложен картон за внесени ДОО, считано от 12.12.1996г.
и договор 01-91124 от 11.09.1996г., които обаче не били достатъчни за издаване
на образец УП –13.
По делото е представено писмо от 05.07.2019г. от ТП на
НОИ – Кюстендил, отдел „ООА“, с. Невестино, с което ищцата е била уведомена, че
в отдел „Обединен осигурителен архив“, с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил е
приета разплащателна документация на осигурителя „Експомед“ ЕООД, гр. София с
примателно – предавателен протокол от 01.03.2016г. и че тя фигурира в
приложения списък за внесени осигуровки - Декларация ДОО, но в разплащателните
ведомости липсват данни за нея. В опис № 4 „Договори и картони-Лекари“ за Г.А.Н.
бил приложен само Договор № 01- 91124/11.09.1996 г. В дело № 51 „Картони с
вноски ДОО“ бил приложен картон за внесени осигуровки - 22% ДОО, считано от
12.12.1996 г. В писмото е посочено още, че тази информация не е достатъчна за
издаване на образец УП – 13. С аналогично съдържание е и писмото от 22.01.2020
г. на НОИ, Дирекция „Пенсии“ до ищцата, като видно от него поради липса на
заповеди за назначаване и прекратяване на трудовия й договор, вкл. трудовото
възнаграждение и размера на осигурителните вноски, ищцата е била напътена да
установи стажа си по реда на ЗУТОССР.
Фактите, удостоверени с горепосочените писмени
доказателства относно изпращането на ищцата от българския посредник „Експомед“
ЕАД (впоследствие с променено наименование „Експомед“ ЕООД) на работа в Тунис
като лекар – специалист по очни болести, условията, при които това е станало,
продължителността на положения труд там, месечното трудово възнаграждение,
начина на изплащането му и внасянето на осигурителните вноски за ДОО, се
установяват и от разпитаните по делото свидетели П.А.А. (работил като лекар в Тунис
за периода от 21.11.1966г. до 01.01.1999г. съгласно образец УП – 3, издаден от
„Експомед“ЕООД на 13.03.2009г.) и К.Д.Д. (работил като специалист по
анестезиология и реанимация в Тунис, считано от 11.06.1998г. до 10.06.2001г,
видно от служебна бележка, издадена от „Експомед“ЕАД на 16.05.2001г. ). И
двамата свидетели разказват, че за да започнат работа като лекари в Тунис са
сключили договори с българския посредник „Експомед‘ ЕАД – това бил единственият
възможен тогава начин, за да работиш като лекар в Тунис. Договорите били типови,
еднакви за всички, нямало индивидуални договори. Всички лекари, по силата на
тези договори с българския посредник, работили при едни и същи условия. И
двамата свидетели разказват, че лекарите в Тунис работили на пълен работен ден,
с месечно изплащане на трудовото възнаграждение, което било около 700-720
динара и се изплащало: 50 % от възнаграждението се изплащало в долари по тяхна
банкова сметка, *** % в динари чрез „Експомед“. И двамата свидетели също
разказват, че здравното им осигуряване в Тунис било осигурено, а вноските за
ДОО били за тяхна сметка и ги заплащали чрез
„Експомед“ЕАД, което дружество вече не съществувало. Свидетелят Д. още казва,
че по времето, когато е бил заместник – министър на МЗ дружеството е престанало
да съществува по решение на МС като „ненужна фирма за износ на лекари“. Свидетелят
д-р А. казва, че заминал за Тунис, заедно с ищцата, в град Татуин, където
работили заедно, той като лекар хирург, а тя като очен лекар. Тя се прибрала
през м. август 2000г. в България, като по стечение на обстоятелствата заедно
пътували за България, след което той продължил да работи в Тунис още една
година. В издадения му документ от „Експомед“ ЕАД обаче фигурирал стажа му до
1998г., защото след това не си е внасял осигуровките за ДОО за останалите три
години работа. Свидетелят Д. пък казва, че в Тунис се запознал с ищцата, той
работил като анестезиолог в друг град от юни 1998г. до м.май 2001г., а А. била
в Татуин. Доколкото разбрал тя започнала работа две години преди него и една
година преди него се върнала в България. Съдът кредитира изцяло показанията на
тези сидетели като пълни, еднопосочни, взаимодопълващи се и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
При липса на официални удостоверителни
документи за установяване на трудовия стаж на лицата, единствено приложим и
допустим е исковият ред по специалния закон - ЗУТОССР. В Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред (чл. 1) се съдържат три хипотези,
които са предмет на три самостоятелни искови претенции:
-
за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г.
-
за установяване на осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване
-
за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби.
В случая по делото безспорно се установи,
че ищцата е лекар, специалист по очни болести и че е сключила договор № 01-
91124/11.09.1996 г. с дружеството – български посредник за изпращане на
български лекари на работа в Тунис - „Експомед“ ЕАД (впоследствие с променено
наименование „Експомед“ ЕООД) за изпращането й на работа като специалист по
очни болести в Тунис на база Конвенция относно условията на ангажирането и
ползването на български медицински персонал, командирован на работа в Тунис,
подписана от България и Тунизийската страна. Съгласно Наредба за трудовите и
осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина
от български работодатели, приета с ПМС № 162 от 18.08.1992 г., и по - конкретно
разпоредбите на чл. 24, 25 и чл. 29, в редакциите им към 1996г., които редакции
са били в сила до 17.03.2000г., (когато тези норми са били отменени) българските
граждани, работещи в чужбина по договор с български работодател-посредник, се
осигуряват доброволно за всички осигурителни случаи, като осигурителните вноски
за изпратените на работа чрез български работодател-посредник са за сметка на
осигурения, а българският работодател, включително и когато е посредник,
действа като осигурител за сметка на държавното обществено осигуряване и издава
документи за трудов стаж.
В случая, в съответствие с изискванията на чл. 5, ал.
2 и чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, се установи, че българският работодател-посредник „Експомед“
ЕАД (впоследствие с променено наименование „Експомед“ЕООД) е прекратил дейността
си и няма правоприемник, че разплащателната и трудовоправна документация на
дружеството е била приета в отдел „Обединен осигурителен архив“, с. Невестино
към ТП на НОИ – Кюстендил и че в архива на ТП на НОИ - Кюстендил липсват
писмени данни за претендирания от ищцата стаж. Всъщност от приетите като
писмени доказателства по делото писма на ТП на НОИ – Кюстендил и на НОИ, отдел
„Пенсии“, както и от издаденото
удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, се установява, че ищцата не фигурира в
разплащателните ведомости, но че за нея е приложен сключения с българския
посредник договор № 01- 91124/11.09.1996 г. в опис 3 – Картони и Азбучници –
Лекари и фигурира в списъка за внесени осигуровки - 22% ДОО, считано от 12.12.1996 г..
В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал.2, т. 7 и
т. 9 ЗУТОССР, са представени и приети по
делото като писмени доказателства сключения между ищцата и „Експомед“ ЕАД
договор, банкови извлечения и кредитно известие, доказващи изплащане на
трудовото й възнаграждение от болницата в град Татуин, Тунис, квитанции за платени
суми за вноски за ДОО в полза на „Експомед“ ЕАД, поради което и в съответствие
с чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР са изслушани като свидетели П.А. и К.Д., които са работили
като лекари в Тунис по силата на договори с „Експомед“ ЕАД през периода на
претендирания от ищцата трудов стаж.
На база анализа на горепосочените доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно, че ищцата е
работила като лекар – специалист по очни болести в болница в гр. Татуин, Тунис
по силата на сключения между нея и „Експомед“ ЕАД договор № 01- 91124/11.09.1996
г., на пълно работно време, с месечно заплащане на трудовото възнаграждение за
периода от 12.12.1996г. до края на м.юли 2000 г. Относно началната дата и
крайната дата на положения от ищцата труд, съдът намира, че не събраха
доказателства, установяващи твърдението й, че е започнала работа на 01.11.1996
г.. Най – ранната дата, на която със сигурност ищцата вече е била на работа, установима
по делото е датата 12.12.1996г., която дата се установява от следните
документи: квитанция за вноски за ДОО, считано от 12.12.1996г., удостоверението
по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, в което също е
удостоверена тази дата, извлечението от трудовата книжка на ищцата, в която е
посочено, че същата е била в неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж
по КТ за периода от 12.12.1996г. – 18.03.1999г., а като работодател е посочен
ОРБ - Стара Загора, съпоставени със свидетелските показания на А., че заедно с
ищцата са заминали на работа в болницата в гр.Татуин, Тунис, а видно от
неговото удостоверение, издадено от „Експомед“
ЕАД той е постъпил на работа на 21.11.1996г. По отношение на крайната дата на
трудовия стаж на ищцата се събраха категорични данни, че същата е полагала труд
и през месец юли 2000г., видно от представените банкови документи, че й е
заплатена за този месец работна заплата от болницата, а според показанията на
свидетеля А. през м. август 2000 г., заедно с ищцата, са пътували за България.
Категорични доказателства, че същата е отработила и целия месец август 2000г.
не се събраха по делото. Относно осигурителните вноски за ДОО, съдът се
доверява на удостоверението на ТП на НОИ – Кюстендил за внесени такива, считано
от 12.12.1996г., с оглед спецификата на заплащането им – същите са били за
сметка на ищцата, но са внасяни чрез „Експомед“ ЕАД.
Следователно претендирания от ищцата трудов стаж
следва да бъде признат по отношение на ТП на НОИ –Стара Загора, на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗУТОССР
и на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР
за периода от 12.12.1996г. до края на м.юли 2000 г., като бъдат отхвърлени като
неоснователни исковите претенции за признаване на такъв трудов стаж и за
периода от 01.11.1996г. до 11.12.1996г.
вкл. и за м. август 2000 г..
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от
ЗУТОССР освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по
исковите производства за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1
и т. 3 от ЗУТОССР.
Водим от горното, съдът.
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗУТОССР, по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр.Стара
Загора, бул.Руски 44, че Г.А.Н.,
ЕГН:**********,***. Отец Паисий 146, ет.3, ап.7, има трудов стаж на длъжност „лекар –
специалист по очни болести“ в Тунис за периода от 12.12.1996г. до края на
месец юли 2000г., на пълно работно време и месечно заплащане
на трудовото възнаграждение, по силата на сключен договор № 01- 91124/11.09.1996
г. с български работодател-посредник „Експомед“
ЕАД (впоследствие с променено наименование „Експомед“ ЕООД), с прекратена
дейност, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за установяване на трудовия стаж на Г.А.Н. и за периода от 01.11.1996г. до 11.12.1996г. вкл. и за м. август 2000 г., като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: