Р
Е Ш Е Н И Е
София, 25.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6470/2020 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
В.В.С., ЕГН **********, чрез адв.
К.И., съдебен адрес:***, против ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, София, бул.
“*******, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, както следва: обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 80 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер, както следва: 986 лв. – разходи за лечение и 18 716,95 лв. - обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в загуба на доход за период от една година след настъпване на катастрофата, ведно със законна лихва,
считано от 28.07.2017 г. – датата на ПТП до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2017 г.
ищецът управлявал скутер марка „Италджет Торпедо“, Рeг. № С ****Х по бул. „Сливница“ с посока на движение от
бул. „Мария Луиза“ към бул. „Васил Левски“. На кръстовището между бул.
„Сливница“ и ул. „Г. С. Раковски“ спрял, тъй като светофарът бил червен. След
като сигналът се сменил, ищецът потеглил и в следващия момент бил ударен от Ц.Ц.Г., водач на л. а. марка „Хонда Сивик“,
Рeг. № РР ****АР, движещ се по ул. „Г. С. Раковски“ и
преминаващ през кръстовището с бул. „Сливница“ на забранителен за него червен
сигнал на светофара. В резултат на удара ищецът паднал, като се влачил по
асфалта около 20 м.
Вследствие на ПТП той пострадал и бил неработоспособен за
повече от 3 месеца и това наложило съпругата му да го гледа като малко дете,
което му довело унижения от неспособността да се справя с елементарни свои
задължения като мъж и глава на семейство.
Във връзка с ПТП било образувано ДП 11262/2017 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 29160/2017 г. по описа на СРП.
За автомобила, причинил катастрофата, ищецът твърди да е
налице сключена застраховка "Гражданска отговорност” при ответника по
застрахователна полица № BG/30/117000320120, със срок на действие от 19.01.2017
г. до 19.01.2018 г.
Ищецът заявява още, че на 11.09.2019 г. е подал заявление
до ответника за изплащане на дължимото му се обезщетение, поради което по
сметка на представляващото го адвокатско дружество на 03.12.2019 г. от името на
застрахователя е постъпила сумата 5 076.50 лв.
С молба от 10.12.2019 г. ищецът уведомил застрахователя,
че приема изплатената сума като частично плащане по образуваната щета.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу застрахователя с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди в посочения по – горе размер, ведно със
законните последици – лихви и разноски.
Представил е писмени доказателства. Ангажирала е гласни
такива и експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения
иск, като основателен и доказан, и му присъди разноски по списък..
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Претендира разноски и юрк.
възнаграждение.
Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил
Хонда Сивик, с оглед наведеното възражение за съпричиняване на ПТП и вредоносните последици от него
от страна пострадалия В.В.С., който с поведението си
да е допринесъл за настъпване на ПТП.
Оспорва твърдението, че ищецът и понастоящем не се е
възстановил от травмите от ПТП, има ограничение в обема на движенията на
дясната му ръка, продължава да има болки, което му пречи да живее пълноценно и
нарушава обичайния му ритъм на живот.
Оспорва твърдението, че травматичните увреждания са
довели не само до двигателен дефицит, но и до негативни емоционални
преживявания - силен стрес, изключително неудобство.
Оспорва твърдението, че ищецът, в резултат на процесното
ПТП, е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - неполучено
допълнително възнаграждение заради постигнати резултати.
Оспорва причинно - следствена връзка между травмите от
ПТП и неполучаването на премия за извършени продажби и търговски сделки за 2017
г.
Твърди, че ищецът и преди процесното ПТП е имал
съпътстващи, дегенеративни заболявания и/или травми, които са му пречили да
изпълняват възложените му трудови функции и промяната в длъжността и в
системата на заплащане не се намира в причинна връзка с процесното ПТП от
28.07.2017 г. Заявява, че от исковата молба не става ясно и как точно е формирана
сумата от 18 716, 95 лв. като претенция за пропуснати ползи.
Оспорва размера на претенцията като прекомерно завишена.
Твърди също така, че процесното ПТП е признато за трудова
злополука, както и че ищецът е получил обезщетение за това от своя работодател,
респ. негов застраховател по застраховка „Трудова злополука“, което следва да
се приспадне от обезщетението, което евентуално ще му бъде присъдено по
настоящото дело.
Ангажира доказателства и доказателствени искания –
писмени доказателства, свидетел и експертиза.
В хода по същество
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, като
му присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ведно със законните последици.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.07.2017 г. на
кръстовището на бул. „Сливница“ с ул. „Г. С. Раковски“ е станало ПТП, като л. а.
марка „Хонда Сивик“, Рeг. №
РР ****АР, управляван от Ц.Ц.Г.,***, ударил скутер
марка „Италджет Торпедо“, Рeг.
№ С ****Х по бул. „Сливница“, управляван от ищеца В.С.,*** към бул. „Васил
Левски“. Ударът станал на самото кръстовище, при работещ светофар.
В резултат на катастрофата,
е пострадал ищецът, получавайки описаните по – горе увреждания.
По делото е
прието за безспорно установено, че към датата на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
процесния автомобил по застрахователна полица № BG/30/117000320120, със срок
на действие от 19.01.2017 г. до 19.01.2018 г.
Доказа се, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди по застраховката
„Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, както и че, към настоящия момент
от ответника му е изплатена сумата 5 076.50 лв., която той е възприел като
частично плащане.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна до разпит свидетелката И.П.С., негова съпруга. В
показанията си той заяви, че знае за катастрофата, станала на 28.07.201г., при
която съпругът й е пострадал. Той й се обадил от линейката, която го карала към
ИСУЛ. Видяла го 15-20 мин. след това в Приемното помещение на Спешна помощ,
лежал на носилка и лекарски екип му обработвал раните – повърхностни охлузвания
на колената и от лявата част на тялото, както и на левия хълбок. По късно му
направили рентгенова снимка. Изпитвал силни болки в гърдите, имал затруднено
дишане и го боляла ръката и кракът, изпитвал силна болка в рамото и в пръста на
десния крак. Бил в съзнание, но дезориентиран. Ищецът не е бил опериран, лечението
му било консервативно. От рентгена се установило, че има пет счупени ребра в
дясната половина, счупена ключица, леко разместена и счупен втори пръст а десния
крак. Преместили го в реанимация, защото имало опасност някое от счупените
ребра да се забие в белия дроб, взели му проба, трудно си поемал въздух. На
следващия ден го преместили в отделение по Вътрешни болести и му сложили ортеза на раменете, за да е в покой. Ищецът бил шокиран от престоя си в
Реанимацията, по – късно в Отделението вече бил по – адекватен. Изпитвал силни
болки. Бил обездвижен и не можел да мърда, бил с катетър. Приемал обезболяващи,
антикоагуланти, антибиотик. Съпругата му
ходела по два пъти на ден да го храни, не можел да яде твърда храна, ядял само
пасирана храна. В болницата бил една седмица, през цялото време с много силни
болки. 35 дни е трябвало да стои с ортезата. Вкъщи се
прибрали със специализирана линейка и двама мъже го качили на специален стол до
втория етаж.
По – нататък
свидетелката каза, че се наложило само тя да се грижи за двете им деца, защото
ищецът не можел да става самостоятелно, трябвало някой да му подаде ръка. Не
трябвало да прави никакви движения, не трябвало да се обръща, болките му били
постоянни. Всяко едно вдишване, издишване, кашляне, кихане, хълцане му
причинявало болка. Бил
много депресиран, защото, когато се опитал да стане в болницата с рехабилитатор,
му се завил свят, а също и че не можел да се обслужва сам- да се храни ,да се
къпе, да отиде до тоалетната.. Чувствал се непълноценен, неработоспособен,
страхувал се да не остане инвалид, дали ще се възстанови на пълно. Чувствал се
безполезен, въпреки любовта и грижите на
близките си хора. Лечението вкъщи продължило 35 дни и той постоянно бил в това
състояние. След това започнал да се подобрява, но съпругата му го мажела с
обезболяващи гелове и пиел обезболяващи, мажела го с Лиотон
за синините, с антибиотичен крем за дълбоките охлузвания.. Ортезата
му махнали след 35-ия ден. Ходили са два пъти в ИСУЛ на контролни прегледи,
след това – на рехабилитация в Клиника М., където били 10 пъти по препоръка на
личния му лекар. Най – големите болки, според Ставрева, били първите 20 -25
дни, по – късно, около 30 – ия ден, започнал да става
сам. Първоначално при рехабилитациите изпитвал силни болки, защото се оказало,
че имал “синдром на замръзнало рамо“, т.е. ръката му не можела да прави свободни
движения.
По – нататък
свидетелката каза, че през този период ищецът не ходел на работа, след
реабилитациите също почивал, защото се уморявал от движението. След около три
месеца започнал да работи, но, тъй като се уморявал, помолил прекия си началник
да го премести на друга длъжност, на която не се налага толкова много да се
движи, но това се отразило на възнаграждението му. Работи в една печатница, бил
търговец. Сега вече работи на друга длъжност в същата фирма. Имал и други
притеснения – че в този период дъщеря им била в начален етап на бременността си
и се страхувал дали няма да направи спонтанен аборт, грижейки се за него.
Според
свидетелката, сега съпругът й се е възстановил, но при промяна на времето и при
натоварване го боли ръката. Понякога има болки в раменния пояс и диафрагмата. С
течение на времето се възстановява, в началото най – елементарните движения го
изморявали, сега вече, след пет години не е така. В момента има белези на двете
колена и на левия хълбок, където е имало забити стъкла.
Във връзка с
възраженията на ответника и за изясняване механизма на станалото ПТП, съдът разпита трима свидетели.
Свидетелят С.Н.К. е свидетел на катастрофата. Катастрофата станала на кръстовището на бул. Сливница и
ул. Раковски. Свидетелят се намирал на светофара на бул. Сливница в личния си автомобил. Движението
е еднопосочно, цяла редица чака зеления сигнал. При подаване на зелен сигнал
ищецът мотопеда си излязъл отпред, бил една кола след свидетеля, но излязъл
отпред. Като тръгнал трафикът, бил вдясно от К. и бил засечен от идващия от ул.
Г.С.Раковски автомобил. Свидетелят не е видял какъв е бил сигналът на светофара
за автомобилите на ур. Раковски, други автомобили
просто нямало. Времето било слънчево, рано сутринта. Ударът бил доста силен,
станал някъде по средата на кръстовището. Всички спрели и излезли от
автомобилите, излязъл и полицаят, който бил охрана на НАП. Мотористът бил
изхвърлен от мотора – моторът бил по – скоро към моста, който е над канала, а
ищецът – в началото на моста, на разстояние около три метра. Бил вляво на
свидетеля.. Бил с каска, даже не му я свалили докато дойде линейката. Свидетелят
не може да каже каква е била скоростта на моториста, но ускорил. Другите
превключвали на скорост след зеления сигнал и тръгнали.
Свидетелката Н.И.Н. е била в колата, участвала в катастрофата. Не помни точно на коя
улица е станала катастрофата, но е било на кръстовище с бул. Сливница. Тя се
возела на предната седалка до шофьора. Трябвало да направят ляв завой на бул.
Сливница, посока от Лъвов мост към Сточна гара, трябвало да минат през пътното
платно, на което има мост, и да завият наляво, по бул. Сливница, посока гарата.
Свидетелката не знае какъв е бил светофарът, когато са преминавали, знае, че
моторът е карал по бул. Сливница и ударът е станал откъм страната на шофьора,
преди те да са завили. Били първа кола, моторът дошъл от бул. Сливница, а
колите, които идвали оттам, били спрели. Свидетелката, обаче, не помни дали
само моторът тръгнал. Според нея моторът ударил колата и ударът не бил силен.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, поради явната й
неориентираност и липсата на възприятия в конкретния случай.
По делото бе разпитан и свидетелят Ц.Ц.Г., който заяви, че е участник в инцидента на 28.07.2017 г.,
като водач на лекия автомобил Хонда Сивик. Мисли, че
инцидентът е станал на ул. Г.С.Раковски, на кръстовището с бул. Сливница, малко
преди 8,00 ч. сутринта. След като преминал първите две платна на бул. Сливница
и преди да стигне моста, се сблъскал със скутер, който се движел по бул.
Сливница, в крайна лява лента. Карал е направо, в дясната лента, искал е да
пресече бул. Сливница и да се включи по нея от другата страна. Той управлявал
автомобила, а до него седяла приятелката му. Доколкото си спомня, и двете
превозни средства се движели направо. Не могъл да види скутера. Ударът станал
отляво, откъм вратата на шофьора. Свидетелят заяви, че не е видял скутера,
първото, което е видял след сблъсъка, били стъкла. Веднага след удара слязъл от
колана и се обадили за линейка, не могли да видят реакцията на водача на
скутера. След това дошли Пътна полиция, линейка и бус. Не може да каже нищо за
светлинния сигнал на светофара, но си спомня, че за него е светело зелено. Бил
първа кола на светофара. Според него, скоростта му е била около 30 – 35 км/ч.
Било ясно време, нищо не пречело на движението, имало надвиснали дървета от
двете страни на булеварда. Св. Г. заяви, че водачът на скутера е имал каска, но
не знае да е имал други предпазни дрехи.
В хода на производството бе изслушана и приета комплексна съдебна автотехническа
експертиза, която определи, че ударът е станал по широчина на пътното платно за движение, на около 7
м. вдясно от левия край на платното за
движение по бул. „Сливница”, считано по посоката на огледа – посоката на
движение на мотоциклета, тази по бул. „Сливница” от бул. „Хр. Ботев” към бул.
„Данаил Николаев”. По протежение на платното за движение, на около 5,50 м. след
линията на ориентира - пресечната
точка на мисленото продължение на левия
край на платното за движение по бул. „Сливница” и първия край на платното за
движение на ул. „Г.С. Раковски”. Направен е извод, че ищецът се е движел в
средната лента на границaтa с дясната лента за движение направо.
Бул. „Сливница”, в района на произшествието за посоката на движение на мотоциклета
непосредствено преди кръстовището, се състои от четири ленти, разделени помежду
си с надлъжна пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия” от ЗДвП.
Дясната лента е предназначена за движение надясно за ППС и направо за ППС на
градския транспорт, останалите три ленти са предназначени само за движение
направо. Дясната лента е с широчина 5 м., останалите три са с широчина по 3,5
м. всяка. Вертикалната пътна маркировка в същата посока е пътен знак Г4
„Движение само направо или надясно след знака” и Б3 „Път с предимство”. Ул. „Г. С. Раковски”, в района на
произшествието за посоката на движение на лекия автомобил непосредствено преди
кръстовището, се състои от три ленти, разделени помежду си с надлъжна пътна
маркировка М1 „Единична непрекъсната линия” от ЗДвП. Дясната лента е
предназначена за движение направо и надясно, втората лента е предназначена само
за движение наляво, третата лента е предназначена за обратната посока на
движение. Дясната лента е с широчина 3,40 м., втората лента е с широчина 7,80 м. и третата е широка 3,4 м.
Вертикалната пътна маркировка в посоката на движение на лекия автомобил е пътен
знак Г4 „Движение само направо или надясно след знака” и Б1 „Пропусни движещите
се по пътя с предимство”.
Пътната настилка
е била суха, без неравности и наклони, а разрешената скорост на мястото на
произшествието е 50 км/ч.
Интензивността на
движението в момента на ПТП е била значителна.
Имало е и други превозни средства в района на кръстовището, като няма
данни за едновременно навлизане на други превозни средства, освен лекия
автомобил и мотоциклета, участници в произшествието. Скоростта на мотоциклента е била 26 км/ч, а, при навлизане в
кръстовището – 17,6 км/ч., като, при тази скорост, опасната зона на спиране на
мотоциклета е била 8 м. Лекият автомобил
е бил в движение. Инициалният удар е настъпил в предна лява част на лекия
автомобил в областта на предна броня вляво. Няма обективни данни за следи от
спирачки на мотоциклета. Вещите лица смятат, че ищецът не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара от
момента, в който лекият автомобил е навлязъл в кръстовището.
Данните по делото
включително свидетелските показания определят, че водачът на лекия автомобил,
който се е движел по направление 3Н, е навлязъл в кръстовището на червен
сигнал. В това време за мотоциклета в направление 4Н е светел едновременно жълт и червен сигнал.
Ударът е настъпил на червен сигнал на светофарната уредба за лекия автомобил и
началото на светене на зелен сигнал за мотоциклета. Според записа, на 28.07.2017 г. от видеокамерата в 20 ч., 21минути
и 39 секунди е светнал жълт сигнал за посоката на движение на лекия автомобил.
3 секунди по-късно светнал червен сигнал. Лекият автомобил навлязъл в
кръстовището в 20 ч., 21 минути и 44 секунди. Т.е. лекият автомобил е навлязъл
в кръстовището на червен сигнал 2 секунди след неговото начало. Ударът настъпва
в 20 ч., 21 минути и 45 секунди.
Вещите лица
заявяват, че записът на видеокамерата и приложената по делото циклограма показват, че в момента, в който мотоциклетът е навлязъл в кръстовището, за него е светела
едновременно жълта и червена светлина. Едновременно светещи червена и жълта
светлина - означава „Преминаването е забранено“. Този сигнал предупреждава
водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина. Той се появява
след червения сигнал, като не променя значението на червения сигнал. Водачите
все още нямат право да навлизат в кръстовището, те могат само да подготвят превозното
си превозно средство за потегляне на предстоящия зелен сигнал.
Експертите са
направили извода, че, в случая, нито един от двамата водачи не е бил с
предимство при навлизане в кръстовището., но смятат, че, ако мотоциклетистът е изчакал и е навлязъл в кръстовището на зелен
сигнал, двете превозни средства биха се разминали и удар не би настъпил.
На база на получените травматични увреждания и всички
доказателства по делото, вещите лица са достигнали до заключение, че
мотоциклетистът е носел предпазна каска, като няма данни да е носил защитно
облекло, а, при носенето на такова, би могъл евентуално да получи да получи
по-леки по вид наранявания.
Експертизата, в нейната медицинска
част, е следната: Видно от приложената по делото Епикриза от История на заболяването
№ 13488/28.07.2017 г. – 04.08.2017 г. на Клиника по Хирургия към УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ” ЕАД, в резултат на претърпяното ПТП на 28.07.2017г., ищецът В.С.
е получил следните травматични увреждания: - Счупване на 3,4,5,6 и 7-мо ребра по медиоклавикуларната
линия в дясно, което реализира медико-биологичния признак трайно
затруднение в движението на снагата за повече от 30 дни, - Счупване на дясната ключица, което реализира медико-биологичния
признак трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за повече от 30
дни, - Счупване на дисталната
(крайната) фаланга на 2-ри пръст на дясното стъпало, което реализира
медико-биологичния принцип временно разстройство на З.то неопасно за живота.
Счупването на 3,4,5,6 и 7-мо
ребра вдясно не изисква специфично лечение, освен покой, обезболяващи, локално
приложение на мази и, при нужда, отхрачващи и/или подтискащи кашлицата. Към делото са приложени закупени
такива медикаменти – Лиотон гел, Волтарен
гел, Фастум гел, Дийп рилийф гел, Дексофен, витамини.
По отношение счупването на
дясната ключица с минимална дислокация е назначена имобилизация
с ортеза, която е закупена от ищеца с фактура с касов
бон на стойност 45лв.. Носенето на такава ортеза е за
период от 30 – 35 дни, след което следва рехабилитация за раздвижване на
дясната ръка, тъй като раменната става е била обездвижена. Такава е проведена
за 10 дни и са заплатени 250лв.
Счупването на дисталната фаланга на 2-ри пръст на дясното стъпало, не
изисква насочено лечение, освен покой и приемане на обезболяващи за срок до 30
дни.
Вещото лице е прегледал
приложените от ищеца фактури с касови бонове за закупуването на: - ортеза (фактура №**********/31.07.2017 г. с касов бон на
стойност 45 лв.), - лечебни процедури (фактура и касов бон № 291/25.09.2017 г.
като са заплатени 250 лв.), - Лиотон гел, Волтарен гел, Дексофен, Супрадин, Са Мг + вит. Д3 – ф-ра
№ 352/10.08.17 г. на стойност 47 лв., - Фастум гел, Дексофен, , Са Мг + вит. Д3 – ф-ра
№ 353/21.08.17 г. на стойност 24,30 лв. и Са + Вит. Д, Дийп
Рилийф гел – ф-ра №
354/05.09.17 т. на стойност 16,10 лв.
Заявява, че продължителността
на прием на медикаментите е субективна и зависи от индивида, но по принцип за
около 2 месеца е било уместно периодичния прием на отразените по - горе
медикаменти.
След проверка на
представените от ищеца болничните листове, №№ Е20171029953 и Е20170535779,
ищецът е бил в отпуск по болест от 28.07.2017 г. до 03.10.2017 г. или общо 68
дни с диагноза в болничния лист: Счупване на ребро.
Експертът е извършил преглед
на ищеца на 01.03.2023 г. Ищецът му е заявил, че е носил ортеза,
но не помни точно колко време, ходил е на рехабилитация и това значително му
помогнало да раздвижи дясната раменна става, пиел е обезболяващи за болката,
мазал се е с различни мази. В момента при промяна на времето и при по - голямо физическо усилие получава болка в
дясната раменна става, но не му се налага да пие обезболяващи. Обективно е
констатирано, че той е в добро общо състояние. Във външна трета на дясната
ключица се опипва малка деформация от зарасналото счупване на ключицата.
Активните и пасивни движение в дясната раменна става се извършват в пълен обем.
Не се виждат остатъчни белези от охлузванията, които е имал по тялото.
Видно от приложеното писмо от НЗОК № 23-00-235/11.03.21 г.,
за периода 01.01.2010 г. - 28.02.2021 г., при ищеца са описани следните
дегенеративни заболявания предшестващи катастрофата от 28.07.2017 г.: - 01.03.2012
г. Консултация с диагноза: Увреждания на междупрешленните
дискове в други отдели, - 09.03.2012 г. Консултация с диагноза: Увреждания на междупрешленните дискове в други отдели. Описаните увреждания
на междупрешленните дискове в други отдели не са
довели до по-продължителен оздравителен и възстановителен период. Получените от
него травми при процесното ПТП нямат връзка с естеството на описаните по-горе
увреждания на междупрешленните дискове.
За времето когато ищецът е бил в отпуск по болест във
връзка с травмите, получени от катастрофата, а именно 28.07.2017 г. -
03.10.2017 г. /или общо 68 дни/, той не е могъл да изпълнява задълженията си
като икономически директор или като търговски помощник, а уврежданията на междупрешленните дискове в други отдели, могат да доведат
до временна нетрудоспособност, но не могат да се явят като пречка за
упражняване на посочената дейност. Експертът прави извод за проведено адекватно
и съобразено с правилата за добра медицинска практика лечение на С., както и че
провеждането на рехабилитация от ищеца за възстановяване обема на движение на
дясната ръка след обездвижването с ортезата е било
наложително и препоръчително.
По
искане на ищцовата страна съдът назначи, изслуша и
прие заключението и на съдебно –
счетоводна експертиза.
Вещото
лице, на база на приложените по делото документи и, след проверка в
счетоводството и ведомостите за трудовите възнаграждения при работодателя на
ищеца, дава следното заключение: Нетното
месечно възнаграждение на ищеца за период от 3 години назад от датата на ПТП –
от 28.07.2014 до 28.07.2017 г. е както следва: за 2014 г. 689.84 лв.; за 2015 г. 5 910.24 лв.;
за 2016 г.
- 28 228.21 лв.; за 2017 г. - 4 383.63
лв.
С трудов
договор от 19.11.14 г. от "Б." ООД В.С. е приел да изпълнява
длъжността "Икономически директор" в звено "Ръководство",
считано от тази дата с основно възнаграждение 610 лв. плюс 0.6% за всяка година
прослужен стаж.
С
Допълнително споразумение от 12.01.2017 г. е променена длъжността му от
"Икономически директор" в Търговски отдел на "Ръководител
търговски екип", считано от 01.12.2017 г. с основно трудово възнаграждение
800.00 лв. и запазени другите условия.
С
Допълнително споразумение от 19.12.2017 г= отново е променена длъжността му, вследствие
претърпени травми и невъзможност да изпълнява възложената му работа, от
"Ръководител търговски екип" на "Административен мениджър",
а основна заплата е фиксирана в размер 2 000.00 лв." считано от 01.01.2018
г.
Ищецът С. е бил преназначаван от една длъжност на друга
през периода 28.07.2014 г. до момента на проверката по взаимно съгласие на
страните по трудовото правоотношение, като една от причините за това е и
"вследствие претърпени травми и невъзможност да изпълнява възложената му
работа".
Трудоустрояване на ищеца през
посочения период не е установено от експертизата.
Системата
на заплащане през посочения период за всички длъжности при работодателя на
ищеца "П.“ ООД не е уредена документално. Собственикът на дружеството, в
резултат на индивидуалните постижения и постигнати резултати върху реализирания
оборот за всички длъжности, субективно е определял размера на работна заплата/основна работна
заплата плюс начисляване на бонус. Тази система, като неписано правило не е
променяна през годините.
Вещото
лице не е установило сключвани допълнителни споразумения към трудовите договори
за промяна на длъжността и на системата на заплащане на други служители на „П.“
ООД, освен тези на ищеца.
Съгласно представеното
Удостоверение от 03.07.2018 г., на В.В.С. са
изплащани обезщетения за временна неработоспособност от работодателя му „П.“
ООД както следва: - за месец юли 2017 г.
в размер 55.57 лв. и - за месец август 2017 г. - 25.37 лв. , или общо 80.94 лв.
Няма данни
за изплатено обезщетение от друг застраховател по застраховка „Трудова
злополука“ във връзка с ПТП от 28.07.2017
г.
Според
експерта, разликата в полученото от ищеца трудово възнаграждение за периода
август 2016 г. – юли 2017 г. и август 2017 г. – юли 2018 г. След катастрофата/
е 18 716, 95 лв.
Други, релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени от
страните писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди
вследствие настъпилото на 28.07.2017 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил
катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съгласно нормата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия
текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Както бе посочено по – горе, по делото се доказа фактът
на непозволеното увреждане и причинените на ищеца вреди. Не се спори и относно
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е
причинил процесното ПТП.
От ответната страна бе направено възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат и в
тази връзка бе изслушан свидетел и бе приета съдебна автотехническа
експертиза.
Съдът, разглеждайки
възражението, се съобрази с изводите на експертизата, които не бяха оспорени от
страните и, според които, нито един от двамата водачи не е бил с предимство при
навлизане в кръстовището., а, в случай че мотоциклетистът е изчакал и е
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, двете превозни средства биха се
разминали и удар не би настъпил. С оглед
на това съдът приема възражението за
съпричиняване за доказано в съотношение 50 % /за водача на лекия автомобил/ - 50
% /за ищеца – моторист/.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, предвиждаща определянето му по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия,
отчитайки съответния процент на съпричиняване от страна на пострадалия ищец.
От събраните в настоящия процес писмени доказателства и показанията
на изслушаната по искане на ищцовата страна свидетелка,
които съдът изцяло кредитира, се установява, че ищецът е претърпял сериозни
увреди, които са му донесли сериозни и силни болки и страдания, продължили
около три месеца, като най – интензивните от тях са били около един месец, а до
края на третия месец на практика е бил обездвижен, придвижвал се е с помощни
средства и е бил зависим от хората, които са се грижили за него. Тези болки и
страдания съдът намира, че следва да бъдат обезщетени по справедливост,
съобразно нормите на чл. 52 ЗЗД и в съответствие със съществуващата съдебна и
практика и житейска ситуация в страната и общо възлизат на 90 000 лв., като, след приспадане процента на
съпричиняване и заплатеното от ответника частично обезщетение в размер 5 076.50 лв., искът е основателен и доказан за сумата 40 000 лв. и за тази
сума следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2017 г
до окончателното изплащане.
В останалата част, за разликата до пълния предявен размер
80 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Досежно претенцията за присъждане на имуществени вреди:
Съдът намира, че в хода на делото с представените от
ищеца писмени доказателства и заключението на КСМЕ бяха доказани направени от
ищеца разходи общо за сумата 634,20 лв. за медикаменти и процедури, поради
което искът в тази част е основателен и доказан и следва да се уважи, а, за
разликата до 986 лв. – да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в загуба на доход за период от една година, след настъпване
на ПТП, съдът приема за доказана по своето основание със заключението на
съдебно – счетоводната експертиза. Нейният размер е определен от вещото лице на
18 716, 95 лв. и, с оглед приетото съпричиняване, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 9 358, 50 лв.
В останалата част за разликата до сумите 980 лв. /за
разходи за лечение/ и 18 716,95 лв. /разлика в получено трудово
възнаграждение/ искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят следните
разноски, по представен списък: - 250 лв. депозити за в.л. и свидетел,
1 994,50 лв. д.т. и 1 758 лв. адв. възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника също се
следват разноски по представен списък, както следва: 456,16 лв. депозити за
в.л. и свидетели и 300 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, София, бул. “*******,
да заплати на В.В.С., ЕГН **********, чрез
адв. К.И., съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 40 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2017 г., до окончателното
изплащане, обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер 634,20 лв. – разходи за лечение и 9 358,50 лв. - обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в загуба на доход за период от една година след настъпване на
катастрофата – м. август 2017 г. – м. юли 2018 г. и разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска,
както следва: 250 лв. депозити за в.л. и свидетел, 1 994,50 лв. д.т. и 1
758 лв. адв. възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния предявен размер
80 000 лв. в частта за неимуществените вреди и в частта до сумите 980 лв. /за
разходи за лечение/ и 18 716,95 лв. /разлика в получено трудово
възнаграждение/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.В.С. да заплати на ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД разноски, съобразно отхвърлената част от иска, както следва: 456,16
лв. депозити за в.л. и свидетели и 300 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: