О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260411 21.09.2020 година
град Бургас
Бургаски окръжен съд Трети състав
На двадесет и първи септември година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
въззивно гражданско дело номер 629 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството
е по чл.248 ГПК.
По делото е
постановено решение № ІІІ-226/28.07.2020г. по в.гр.д.№ 629/2020г. по описа на
БОС. С него БОС е присъдил в полза на К.А.Д., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***- адвокат С.К., направените във въззивното производство разноски,
като е съобразил изхода от спора, размера на иска и въведеното от въззивника –ОД
на МВР – гр.Бургас, Булстат *********, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев”
№ 46, чрез юрисконсулт А.Д., възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК и
изменението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, считано от 15.05.2020г.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК, е депозирана
молба, вх.№13111/30.07.2020г. от адв.С.К.- процесуален представител на въззиваемия К.А.Д., за изменение на решението
в частта по разноските. Заявява, че въпреки приетото изменение на НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004г., считано от 15.05.2020г., договорът за правна защита и
съдействие с процесуалния му представител- адв.Ст.К. е сключен на 13.03.2020г., т.е.
преди изменението на цитираната Наредба и необосновано съдът не е уважил
въведеното от неговия процесуален представител искане за присъждане на
претендирания адвокатски хонорар изцяло. Моли за определение в горния смисъл.
Съобразно
разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК молбата е връчена на ОД на МВР – гр.Бургас,
Булстат *********, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез юрисконсулт А.Д., като в законовия
едноседмичен срок , не е постъпил отговор.
Съдът, след като
съобрази фактическата обстановка по делото и закона, приема следното:
Производството
по в.гр.д.№ 629/20г. БОС е образувано на 24.02.2020г. по въззивна жалба вх.№ 3818/23.01.2020г.
на БРС от ОД на МВР – гр.Бургас, Булстат *********, с адрес: град Бургас,
ул.”Христо Ботев” № 46, чрез юрисконсулт
А.Д., против Решение № 231 от
17.01.2020 г., постановено по гр. дело № 8163/2019 г. по описа на БРС.
Срещу въззивната
жалба е подаден отговор вх.№ 8609/19.02.2020г. на БРС от К.А.Д., чрез адв.С.К.,
по реда на чл.263 ГПК, с искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция, но към отговора не е
приложен нито договор за правна помощ и съдействие, нито доказателства за
извършени разноски. Делото е насрочено за 05.05.2020г., но при приложение на
ЗМДВИП, е пренасрочено за 14.07.2020г.
Преди датата на
съдебното заседание, с молба вх.№ 1172413.07.2020г., пълномощникът
на въззиваемия- адв.С.К., е изразил становище по въззивната жалба,
приложил е договор за правна помощ и съдействие с договорено възнаграждение от
325лв. без ДДС и 390лв. с ДДС, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.
С решение №
ІІІ-226/28.07.2020г. по в.гр.д.№ 629/2020г. по описа на БОС, е потвърдено решение № 231/17.01.2020г. по
гр.д. № 8163/2019г. на БРС. С последното, в полза на К.А.Д., е присъдена сумата
от 1021.95 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от
109.82 часа, положен в периода 01.10.2016 год. - 03.09.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 01.10.2019 год. до окончателното й
изплащане, както и съответните съдебно-деловодни разноски.
Със същото
решение , Бургаският окръжен съд е
присъдил и разноски в полза на въззиваемия в размер на 201.31 лева , като е
зачел въведеното от въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Д.- адв.К.-
БАК и изменението на Наредба № 1 от
9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г. За да приеме горния размер на разноски,
съдът е взел предвид, че намаляването на разноските на противната страна за
адвокатско възнаграждение, е по възражение, почиващо на процесуално-правна
норма, преценявана към определянето на дължимите разноски.
На следващо
място, съдът е приел, че приложеният договор за правна помощ и съдействие
съставлява частен документ, който не носи достоверна дата. Съгласно
разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК: „Частният документ има достоверна дата за
трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа“.
За съда,
достоверната дата е тази, на която документът е депозиран по делото, т.е.
15.07.2020г.
Във връзка с
наведените в молбата по чл.248 от ГПК, аргументи за изменение на решението в
частта за разноските, съдът намира следното:
Доколкото в
случая, видно от договора за правна защита и съдействие, адвокатският хонорар е
уговорен с ДДС, то посоченият данък се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
В тази връзка следва да се отбележи, че претендираните от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение подлежат
на присъждане с ДДС, при положение, че са заплатени ведно с начисления ДДС (в
този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК).
Според
задължителната практика на ВКС, материализирана в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването
в договора за правна помощ, че възнаграждението е заплатено в брой, има
характер на разписка и е достатъчно за доказване на плащането на
възнаграждението. Липсата на представени с молбата по чл. 248 от ГПК
доказателства за регистрация по ЗДДС на упълномощения адвокат не е основание за
отказ за начисляване на ДДС върху дължимото по Наредба № 1/2004 г. адвокатско
възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър,
съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК, който е общодостъпен (определение №
91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, II т. о., определение №
660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, II т. о.).
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че съобразявайки направеното възражение
за прекомерност (съгласно
изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004г, считано от 15.05.2020г}, върху присъдените разноски за адвокатското
възнаграждение в размер на 201.31 лева, следва да бъде начислена и съответната сума ДДС в размер на
40.26 лева..
При изложените
факти, настоящият състав приема, че искането за изменение на решението в частта
за разноските е основателно единствено в частта за присъждане на ДДС върху
присъдената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 201.31 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение№ ІІІ-226/28.07.2020г.
по в.гр.д.№ 629/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, както следва:
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас, Булстат *********, с адрес:
град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез
юрисконсулт А.Д., да заплати
на К.А.Д., ЕГН **********, сумата от 40.26 лева, представляваща ДДС върху
присъдената сума от 201.31 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението да
се счита неразделна част от Решение№ІІІ-226/28.07.2020г. по в.гр.д.№
629/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: