Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260006
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Дело: 20202330200419
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260006/14.8.2020г.

                                                

                                                 Гр. Ямбол ,….…14.08.2020г.

                                            В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболски районен съд………………………….......................наказателна колегия в публичното

заседание на двайсет и втори юни………………………………….………………….….................

през двехиляди и деветнайста година  в състав:

                                                                                                         Председател:  С.Митрушева

                                                                                           Съдебни заседатели:

                                                                                                                 Членове:                                                 

при секретаря ……….………Г.М.…………………....................…….. и в присъствието на прокурора……………….………………………….………….. като разгледа докладваното от ….……………………………..С.Митрушева…………………………..н.а.х.д. № 419  по описа  за 2020  год ………..………………………………………… ………….…………………………….

Производството по делото е образувано по жалба на „***“ ООД гр.Е.против Наказателно постановление № ***. на Директора на Офис „Обслужване“ Я. при ТД НАП Б., с което на основание чл. 355 ал.1 КСО на дружеството е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 5 ал.4 т.2 КСО вр. чл. 3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, с оглед на което се иска неговата отмяна.

 В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и се иска уважаването й от страна на съда както и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ТД НАП Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.03.2020г св. С.Д. съставила на дружеството жалбоподател  АУАН за нарушение  на чл. 5 ал.4 т.2 КСО вр. чл. 3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/05г . Актът бил съставен в присъствието на Р. И. , в качеството и на упълномощено лице на „***“ ООД.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 504862-F-540608/ 09.04.2020г. на Директора на Офис „Обслужване“ Я. при ТД НАП Б., с което на основание чл. 355 ал.1 КСО на дружеството било наложено наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 5 ал.4 т.2 КСО вр. чл. 3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.

Наказателното постановление е изпратено на дружеството по пощата с обратна разписка и е получено от Р. И. – майка на 27.04.20.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Съдът приема, че не е налице надлежно връчване на наказателното постановление доколкото пощенската пратка, съдържаща същото е получена от лице, което не е законен представител на дружеството , а по делото не са представени доказателства същото да е упълномощено да получава кореспонденция.С оглед на това и процесуалните срокове за атакуване на наказателното постановление по съдебен ред не са започнали да текат. Разгледана по същество жалбата се преценя като основателна, поради следните съображения:

Съдът преценя като основателни наведените в жалбата оплаквания за допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Сочената разпоредба гласи, че  не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. В конкретния случай актът и наказателното постановление са съставени за нарушение на чл. на чл. 5 ал.4 т.2 КСО вр. чл. 3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. Безспорно крайният срок за подаване на процесната декларация образец 6 е изтекъл на 25.11.2019г. , тоест от следващият ден – 26.11.2019г административнонаказващият орган е могъл да узнае както за извършеното нарушение , така и за неговият автор, още повече че на 18.11.2019г дружеството е превело по сметката на ТД НАП Я. ДОО за м. октомври 2019г. Обстоятелството, че административнонаказващият орган не е узнал за нарушението и нарушителя в деня на подаване на декларацията за м. октомври – 27.02.2020г. се потвърждава и от показанията на св. Д.  видно от които дружеството е подало на 27.02.2020г. декларация след като е било уведомено именно от НАП затова ,че е извършило превод на суми , за които няма подадена декларация. Ето защо съдът приема, че в настоящия случай преклузивният срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 26.02.2020г. Образуваното след тази дата  със съставяне на АУАН на 10.03.2020г  административнонаказателно производство срещу дружеството жалбоподател е процесуално незаконосъобразно и издаденото въз основа на него наказателно постановление подлежи на отмяна.

Отделно от изложеното по-горе съдът счита, че АНО е допуснал нарушение и на чл. 40 от ЗАНН. Текстът на закона сочи, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. В алинея втора е допуснато изключение – в случаите в които нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, предвиждащо възможност  актът да се състави и в негово отсъствие. В конкретния случай актът е съставен  и връчен на Р. И.. Последната не е законен представител на „***“ ООД, а по делото липсва представено пълномощно, с което изрично да е била овластена от законния представител на дружеството да представлява последното пред ТД НАП в административнонаказателно производство.

При този изход на делото и на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143 АПК и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право на разноски в размер на 300лв .

Водим от изложеното съдът,

                                            Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***. на Директора на Офис „Обслужване“ Я. при ТД НАП Б., с което на основание чл. 355 ал.1 КСО на „***“ ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 5 ал.4 т.2 КСО вр. чл. 3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.

ОСЪЖДА ТД НАП Бургас да  заплати на „***“ ООД с ***направените по делото разноски в размер на 300лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Я.в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                   Районен съдия: