№ 17
гр. Момчилград, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100289 по описа за 2022 година
Производството е по предявен първоначален иск с правно основание чл.
227 ал.1 б.”в” от ЗЗД.
Ищецът Ю. М. И. с ЕГН- **********, в предявената искова молба
твърди, че с ответника Ф. М. И. с ЕГН- **********, през 2019г. са сключили
Договор за дарение на недвижим имот, с който е дарил на ответника 1/5 ид.ч.
от Недвижим имот, находящ се в с.********, общ.Кирково, представляващ
НПИ находящ се в урбанизираната територия на с.********, общ.Кирково,
мах.“Ветрен“, с площ 994 кв.м., ведно с 1/5 ид.ч. от построените в този имот:
Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., Едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м., Едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 76 кв.м. и стопанска постройка с площ 21 кв.м.,
при граници на имота: север- имот на А.Ю.Ю., изток-улица, юг-имот на
Община Кирково, запад- имот на Община Кирково.
Ищецът заявява, че Ответникът от своя страна е обещал, че ще го гледа
и издържа, както и ще полага грижи за него, когато възникне необходимост
от това. Посочва, че в края на 2020г. здравословното му състояние се
влошило, и изпаднал в нужда от издръжка и необходимост от полагане на
грижи, като страдал от редица заболявания- захарен диабет с инсулиново
изчерпване, придружен с тежки неврологични усложнения и диабетна
1
полиневропатия, хроничен холицестит на жлъчен мехур и др, които в
последните години се усложнили, и предвид напредналата му възраст не бил
в състояние да се обслужва сам. Заболяванията му пречели да полага
елементарни грижи за себе си. Разходите по лечението са били големи по
размер суми, с които не разполагал, като нямал спестявания, от които да се
издържа, не работел и не реализирал доходи от трудова дейност, именно
поради влошеното си здравословно състояние.
Поради посочените причини през 2020г. се опитал да се свърже с
ответника, и да го уведоми за възникналата нужда и за да му помага в
домакинството, с физическа помощ или със средства, храна или лекарства,
чрез които да покрие поне част от нуждите си по лечението ми. Ответникът,
обаче отбягвал разговорите на тази тема под различни предлози вкл. че е бил
зает, нямал пари и др. подобни, след което през 2022г., категорично отказал и
дори престанал да отговаря на обажданията му. Освен устно, през 2022г.
връчил на ответника и писмена покана, с която го уведомил за възникналата
нужда от гледане и издръжка, вкл., за полагане на грижи, на която той не
откликнал. Дори не се обадил и не проявил интерес за здравето и нуждите му.
Ищецът посочва, че въпреки поетото обещание и възникнало за него
морално задължение, ответникът от момента на възникналата за него нужда с
траен характер-от 2020г. насам не полагал никакви грижи за него и не е
изпълнявал моралното си задължение за издръжка и гледане. Същият имал
възможности за това, включително и да закупува част от лекарствата
необходими за поддържане на живота, здравето или да изпраща средства за
закупуването им, да закупува хранителни стоки от първа необходимост, чрез
които действия да му подпомогне, ако не пряко/физически, то поне
финансово, което за него също е било достатъчно предвид възрастта, в която
се намирал, но отказвал да стори това.
Ищецът твърди, че понастоящем живее сам, а след като ответника
отказа да ми оказва помощ, ще бъде принуден да потърси съдействието на
социалните служби или на други близки, който евентуално да му окажат
помощ. Считал, че след като ответника отказва да полага грижи за него и да
му дава издръжка, от която се нуждаел и въпреки, че имал възможност за
това, то за него е бил налице правен интерес да иска посоченият по-горе
договор за дарение да бъде развален на основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
На основание изложеното и на основание чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД
моли съда да постанови решение, с което да отмени сключеният между него, в
качеството му на дарител и Ф. М. И., в качеството му на дарен, договор за
дарение на недвижим имот, с който той- ищецът дарил на ответника 1/5 ид.ч.
от недвижим имот, представляващ НПИ находящ се в урбанизираната
територия на с.********, общ.Кирково, мах.“Ветрен“ с площ 994 кв.м.,
ведно с 1/5 ид.ч. от построените в този имот: Едноетажна жилищна сграда
със застроена площ 40 кв.м., Едноетажна жилищна сграда със застроена
площ 54 кв.м., Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м. и
Стопанска постройка с площ 21 кв.м., при граници на имота: север- имот
на А.Ю.Ю., изток-улица, юг-имот на Община Кирково, запад- имот на
Община Кирково и обективиран в нотариален акт за дарение №11, том 3, дело
№ 405/2019г. по описа на Нотариус Атанас Узунов с район на действие PC
2
Момчилград, поради отказ на дареният ответник да му дава издръжка, от
която се нуждаел и да полага грижи. Претендира за направените разноски.
В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител- адв.М. Ч. от
АК-Кърджали поддържа иска, така както е предявен и по допълнително
изложени по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмени бележки.
Ответникът, в своят писмен отговор, намира иска за допустим, но
неоснователен. Оспорва направеното в исковата молба твърдение, че е имала
устна договорка за предоставяне на издръжка, както и че писмено го е
поканил за това. Заявява, че никога ищецът не е искал от него издръжка или
средства за това, и не е искал от него грижи. Не били верни твърденията, че е
изпаднал в нужда от предоставяне на средства за издръжка от ответника.
Заявява, че ищецът разполага с достатъчно средства за издръжка, има
недв.имоти и МПС /л.а. и мотор/, както и че ищецът и неговото семейство са
разполагали с средства за издръжка. Ищецът е живеел със своята съпруга,
която е получавала пенсия, притежавал собствена къща с двор, засадена със
зеленчуци, гледали крави и продавали мляко. Предвид изложеното иска да се
отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.
В съдебно заседание, лично и с адв.М. Ш. от АК- Кърджали, намира
исковата молба за неоснователна, и в представената по реда на чл.149 ал.3 от
ГПК писмена защита подробно развива доводи в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото е представено като доказателство копие от Н.а. за дарение
№11, том 3, дело № 405/2019г. на нот. Ат.Узунов, видно от който ищецът по
настоящото производство на 22.10.2019г., е дарил на ответника 1/5 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ НПИ находящ се в урбанизираната
територия на с.********, общ.Кирково, мах.“Ветрен“ с площ 994 кв.м.,
ведно с 1/5 ид.ч. от построените в този имот: Едноетажна жилищна сграда
със застроена площ 40 кв.м., Едноетажна жилищна сграда със застроена
площ 54 кв.м., Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м. и
Стопанска постройка с площ 21 кв.м., при граници на имота: север- имот
на А.Ю.Ю., изток-улица, юг-имот на Община Кирково, зцапад- имот на
Община Кирково. От този нот.акт е видно, че останалите 3/5 ид.части от
имота са дарени на ответника от други три лица- негови братя и сестри.
3
Като доказателство е представено копие на скица на имота-
процесният НПИ и построените в него сгради, и е посочено, че същите са
собственост на наследниците на М. Хасан И.. Като доказателство е
представено копие удостоверение за данъчна оценка, изд.Община Кирково на
12.09.2019г. на ищеца, като този документ същият е собственик на
процесните имоти, а данъчната им оценка към онзи момент е 7 464,90 лева.
По делото са приложени медицински документи за здравословното
състояние на ищеца, а именно; Епикриза от 26.04.2021г. на МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски” АД- Кърджали /Отделение за вътрешни болести/, Епикриза от
УМБЛА „Св.Георги“- Пловдив от 23.03.2004г., в които е описано, че същият
е бил на лечение в двете болнични заведения, с диагноза “захарен диабет“,
„артериална хипертония“, както и за операция поради посочено във втората
епикриза заболяване.
Представено е копие на Нотариална покана от ищеца за ответника в
настоящото производство, предявена чрез нот.Гр.Григоров със район на
действия- РС гр.Момчилград, с която ищецът сочи, че е дарил на ответника
описаният по-горе имот, срещу който последният е поел устно задължение да
издържа и гледа при нужда. В поканата е посочено, че е изпаднал в нужда от
края на 2021г., и затова се нуждае от грижите и и издръжката на ответника,
поради описаните заболявания, и затова иска от ответника полагане на
социални грижи и заплащане на издръжка от 300 лева месечно. При отказ от
последните иска ответникът доброволно да върне собствеността върху
описаният имот. Поканата е от 15.06.2022г., и върху нея е направена отметка,
че адресът е уведомен и същата е връчена на 17.06.2022г.
Ответникът е представил копие от паспорта си, в който са направени
отметки за негови влизания или излизания от Р.България, както и
удостоверение от МВР, и аналогично от турски гранични служби, с които се
установява, че същият е напуснал страната на 09.06.2022г. и е влезнал
обратно в Р.България на 30.07.2022г. Съдът не обсъжда останалите дати на
влизания и излизания, поради неотносимост към предмета на делото.
Представено е удостоверение за семейно положение на ищеца Ю. М.
И., от което е видно, че същият е женен за З.А. И., и имат родени три деца-
описаните, които са пълнолетни.
Представени писмени доказателства, касаещи притежавани от ищеца
4
Ю. М. И., и неговата съпруга З.А. И., недв.имоти, както следва; Н.а. № 53, том
3, н.д. № 453/2016г. на нот.Гр.Григоров, Договор за покупко-продажба на
недв.имоти по чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ, със които се установява, че същият е
собственик на Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 109
кв.м., построена със учредено право на строеж върху държавен УПИ с площ
от 685 кв.м., находящи се в с.********, махала „Ветрен“, както и на три
земеделски имота с обща площ от 3 979 дка, находящи се в землището на
село ********, общ.Кирково. С удостоверения за декларирани данни на
ищеца и неговата съпруга се установява, че същите са декларирали
посоченият в нот.акт имот. За притежаваните зем.земи е представена справка
от Министерството на земеделието.
Със писмо от Държавен фонд земеделие и Справка за конкретни
плащания се установява, че същият е бил регистриран като кандидат по схема
за директни плащания за 2021 и 2022г. /а и за предходни години/ и от които се
установяват конкретните размери на получените от него парични суми по
различните програми- за тези две години по 1 207,22 лева, като в справката са
посочени плащаният и за предходните години.
Представен е отговор от НОИ- Хасково от 16.11.2022г., в което се
посочва тр.стаж на ищеца Ю. М. И. за периоди, описани по години,
предхождащи процесният период- от 2019г. до 2022г.
Издадено е и удостоверение, справка от НОИ- Кърджали, касаещо
получавани от съпругата на ищеца пенсии и добавки за описаният период- от
2013г. до 2022г.- посочени по месечни размери.
С представено удостоверение НОИ- Кърджали от 19.08.2022г. се
установява, че ищецът Ю. М. И. не е пенсионер, и не направил искане за
отпускане на пенсия, както и че НОИ не разполага с данни същият да е
пенсионер в друга държава.
Със справка Социално осигурителен институт гр.Бурса, Турция,
представена със превод и легализация, се установява, че ответникът със
имена в Турция ФЕХИМ ЙОНДЖЕЛ /което се установява със декларация за
идентичност на имена/, получава пенсия в Турция със посочени размери, и
дадени в турска валута.
По делото е назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза,
от чието заключение се установява, че ищецът Ю. М. И. страда от следните
5
заболявания; 1/ „хроничен калкулозен холесистит“, от м.март 2004г., като е
опериран в УМБАЛ „Св.Георги“- Пловдив и му бил отстранен жлъчния
мехур.; 2/ от 2010г. е страдал от „Неинсулозависим захарен диабет“, което се
развило и усложнило до „диабетна невропатия и диабетна регинопатия“,
довели до влошаване на общото му здравословно състояние, изтръпване и
болки в крайниците, трудно придвижване и влошено зрение; 3/ артериална
хипертония, налагаща перманентно медикаментозно лечение. Вещото лице е
посочило, че вследствие на заболяванията неговото общо здравословно
състояние се влошило, и същият е бил затруднен да полага обичайните
ежедневни грижи за себе си.
По делото е извършена и съдебно-икономическа експертиза, касаеща
средномесечна издръжка на ищеца, доходите на същият и нуждите от
съответни парични средства, ,като от заключението на вещото лице се
установят следните факти; 1/ в случай, че лицето не се нуждае от постоянно
лечение средномесечната издръжка е в следните стойностти; за 2020г- 281,41
лева, за 2021г.- 321,86 лева, и за 2022г.- 417,75 лева;
2/ при предписано лечение средномесечните нужди на ищеца по години са
следните; 2020г.- 322,40 лева, за 2021г.- 686,54 лева и за 2022г.- 1 118,68 лева;
3/ доходите на лицето за посочените три години са 1 207,22 лева; или по
100,60 лева на месец.
4/ недостига на месец за издръжка за 2020г.- 221,80 лева, за 2021г.- 579,94
лева, и за 2022г.- 1 012,08 лева;
Вещото лице е дало и сравнение на приходите на ищеца с линията на
бедност, както следва; за 2020г.- в размер на 363 лева /недостиг за месец
262,40 лева/ ; за 2021г.- 369 лева / недостиг за месец в размер на 268,40 лева/ ;
и за 2022г.- 413 лева /312,40 лева/.
В качеството на свидетели са разпитани 4 лица, както следва Шукри
Осман /съсед от махалата/, Севал Муса /съсед от селото/, М. Х. /съсед от
селото и махалата- магазинер/, и Кенан И. /син на ответника и племенник на
ищеца/, от чиито показания се установява, че свидетелите знаят, че страните
са братя и ищецът е извършил дарението на къщата на ответника. Посочват,
че ответника от много години живее в Турция, а ищецът в селото, както и че е
бил във влошено здравословно състояние, и не получавал пенсия. Ищецът
автомобил, и мотоциклет, както и машина за оран, имали са градина, в която
6
засаждали съответни зеленчуци, както и крава. Свидетелите /първите трима/
знаели за сериозните здравословни проблеми на ищеца- бил диабетик, трудно
подвижен, и имал нужда от помощ, като такава е поискал от брат си
ответника, но последният е отказвал и разговори със него. Знаят, че ищецът
има съпруга, с която живеят на село, и три деца, които били в чужбина, и
идвали от време на време, но не знаят дали той получава пенсия от другаде.
Знаят, че в България не получава пенсия, в т.ч. и за заболяванията си.
Твърдят, че и съпругата на ищеца не била в добро здравословно състояние.
Свидетелите знаели за поканата, отправена от ищеца до ответника за
полагане на грижи, която била получена от магазинера /св.М. Х./, който е
уведомил последният за поканата и била получена от него чрез магазинера
/който го потърсил по телефона, и успял да му я предаде 10-20 дни по-късно,
т.к. ответникът е бил в Турция/. Самият връчител на поканата- свидетел М.Х.
сочи, че той се подписал на писмото за доставката и след това е връчил на
адресата- ответника. Свидетелите посочват, че дарената къща е била
ремонтирана от ответника. В показанията на свидетелите не е посочен
моментът, в който ищецът е започнал да търси помощ и издръжка от
ответника, с изключение на това, че искал такава, но не конкретизират каква
помощ е искал и кога е поискал същата- по кое време и година.
От така описаната фактическа обстановка съдът стигна до
заключението, че искът предявен за разваляне на процесния договор за
дарение на недвижим имот, e с правно основание чл.227 ал.1 б.в” от ЗЗД, и
разгледан по същество е допустим и неоснователен и недоказан, поради и
което следва да бъде отхвърлен.
Съображенията на съда да приеме, че искът е по чл.227 ал.1 б.”в” от
ЗЗД са следните:
На първо място, самият ищец е посочил, че иска отмяна на направено
дарение на недвижим имот, а дарението е безвъзмездна сделка. Съгласно
легалното определение, съдържащо се в разпоредбата на чл.225 ал.1 от ЗЗД, с
договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема. В втората алинея се прави уточнението, че
дарението на – на 1/5 ид.част от имота, движими имущества трябва да стане в
писмена форма с нотариално заверени подписи, а дарението на недвижими
имущества се извършва във формата на нотариален акт, защото този договор
7
прехвърля право на собственост, а съгласно чл.18 от ЗЗД, договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Дарителят на недвижим имот е длъжен да прехвърли правото на
собственост върху имота, което става с подписването на нотариалния акт и
вписването му в имотния регистър. Дарителят не отговаря за съдебно
отстраняване от дарения имот. Това е така, защото договорът за дарение е
безвъзмезден, т.е., дареният не дава нищо в замяна. Също не отговаря за
недостатъците на дарената вещ. За дарения по принцип не възникват
задължения, освен да приеме дарената вещ. Практиката на Върховния съд
приема, че дареният дължи на дарителя признателност. И тук вече се поставя
въпросът за отмяната на дарението, който ще бъде разгледан по-долу.
От прието като доказателство копие на н.а. № 11, том IIІ, н.д. № 405/
2019г. на нотариус Ат.Узунов, е видно, че същият е озаглавен като
нотариален акт за дарение. На следващото място, в съдържанието на този
нотариален акт ищецът, още един негов брат и 2 сестри, записани като
дарители, а ответникът- дарен, както и че първите 4-ма даряват собствените
си по 1/5 ид.част от процесният недвижим имот /или общо 4/5 ид.части/ на
дареният- ответника в настоящото производство, който е заявил, „че е
съгласен и приема с благодарност дарението на недвижимият имот”.
Нотариусът с район на действие- РС- Момчилград, е проверил документите,
удостоверяващи правото на собственост на прехвърлителите на недв.имот, и
отново ги е посочил като дарители.
При така извършеното прехвърляне на процесният имот съдът приема,
че е налице дарение, а не прехвърляне на имот срещу задължението за
издръжка и гледане, който съставлява също двустранен договор, но вече е
възмезден, тъй като срещу отстъпеното право на собственост над имота
приобретателят има насрещна престация- дължи издръжка и грижи. Предвид
тези съображения съдът намира, че процесният имот е бил предмет на
дарение, осъществено в предвидената от закона форма, поради и което
предявеният иск се счита, че е с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД.
Съобразно и това съдът, като разгледа така предявеният иск намира, че
същият е неоснователен, и следва да се отхвърли, като такъв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената
8
в по-горе цитиран нотариален акт дата- 22.10.2019г. ищецът по делото /ведно
със свои брат и две сестри/ са надарили своят брат- ответникът по делото, със
процесния имот, като не е установено да са запазили за себе правото на
ползване. Сиреч, налице е един безвъзмезден двустранен договор, по силата
на който надареният- ответникът е станал собственик на имота, без да има
задължението да плати цената на последния. За сключването на договора се
иска съгласието на надарения, което е било дадено, видно от приложения
нотариален акт. От съдържанието на договора се установява, че дарителят на
своите 1/5 ид.част от имота, ищец по настоящото производство, не е запазил
правото на ползване на част от имота или върху целият имот, но дори и да
има подобна клауза, тя не прави дарението възмездна сделка. Този модатилет
на договора би имал морален характер, и не спазването на условието не прави
договора унищожаем. И това се извежда от определението за договор за
дарение, дадено в разпоредбата на чл.225 ал.1 от ЗЗД- с договора за дарение
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема.
По делото се установи, че въпреки характера на дарението, като
безвъзмездна сделка, надареният, в настоящият случай ответникът по делото,
до скоро, почти до 2022г. е живеел в Турция постоянно, като е идвал и селото
си. Установи се, че ответникът действително не полага грижи за своят брат,
но не се установи пък последният да е искал такава със една категоричност,
като в тази насока са налице неопределени и неконкретизирани по своят
характер свидетелски показания. Показанията на свидетелите са, че ищецът е
искал помощ, а ответникът е отказвал разговори с него, но не се установи
кога точно или приблизително, и каква помощ е искал ищецът. За писмената
покана от 15.06.2022г., която е с нотариална заверка на подписа, се установи,
че не е връчена на ответника на 17.06.2022г. лично, т.к. видно от показанията
на единият свидетел, а именно магазинера в селото- М.Х., е била получена от
него, и той е предал поканата 10-20 дни след това на ответника. В същото
време се установи, че исковата молба е заведена на 20.06.2022г., сиреч
няколко дена след отправянето на поканата до ответника, т.е. дори преди
получаването й.
По делото няма спор, че здравословното състояние на ищеца е влошено,
като същият от описаните по-горе заболявания, някои от които са хронични,
но последните не водят до извода, а и не са събрани категорични
9
доказателства, че не може да се грижи за себе си. От друга страна по делото
не са ангажирани доказателства ишецът да е поискал помощ или издръжка,
която да му е била отказана, и това е поради посоченото по-горе, а именно не
е установено кога и по какъв начин е поискал съответната помощ, и
ответникът да е отказал. Установи се, че и самата покана не е връчена по
надлежният ред, а и самото връчване е станало след като е заведена исковата
молба в съда.
Сиреч, не се установиха твърденията в исковата молба, че ищецът е бил
нужда от издръжка и грижи, но никой и най- вече ответникът- не ги бил
осигурил, като същите останаха неподкрепени с доказателства, и такива не
бяха посочени и представени. По делото са събрани доказателства, че самият
ответникът е пенсионер от Турция, като за ищеца и неговата съпруга се
събраха доказателства, че са във влошено здравословно състояние, но не се
установи същите да не могат да се грижат за себе си. Действително, доходите
на ищеца сочат, че същият има определен, посочен в съдебно-икономическата
експертиза, недостиг на парични средства за месечна издръжка, съобразно
линията на бедност и нуждата си от медикаментозно лечение за хроничните
заболявания от които страда, но последното все още не води до извода, че е
изпаднал в нужда, т.к. се установи, че има и съпруга, с която живеят заедно и
три деца, живеещи в чужбина, които биха могли да му окажат, и вероятно
оказват такава. Сиреч, не се установиха и твърденията, че живее сам- както
се установи по делото същият живее със своята съпруга, която получава
пенсия, в посоченият по-горе размер.
За да се стигне до разваляне на сключения договор за дарение следва да
са налице предпоставките по чл.227 ал.1 б.”а”, б.”б”. и б.”.в” от ЗЗД- а
именно; дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия
съпруг или детето му, или е съучастник в такова престъпление /което следва
да бъде установено със влязла в сила присъда за извършеното деяние/;
надарения набеди във престъпление, наказуемо със наказание „лишаване от
свобода” за срок не по-малко от 3 години, освен ако набедяването се
преследва със тъжба на пострадалия и такава не е била подадена /отново се
установява със постановена оправдателна присъда или акт на орган на
досъдебното производство със който е прекратено наказателното
производство/; или надареният отказва да даде издържка на дарителя, когато
последния се нуждае от такава- следва такава да е поискана по надлежен ред,
10
да е отказано, и разбира дарителят да е имал реална нужда от такава и
съответно надареният да е имал възможност за това.
От събраните по делото доказателства не се установиха обстоятелства,
които да доведат до извода, че са налице предпоставките за разваляне на
договора за дарение при условията на чл.227 ал.1 б.”а”- б.”в” от ЗЗД, поради
което предявената искова молба с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД,
като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
Съдът е сезиран с иск по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, а именно с искане за
отмяна на договор за дарение поради отказ на дарения да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Фактическият състав на това основание
изисква наличието на три групи обстоятелства– изпадане на дарителя в
нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде
исканата издръжка.
Преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка се
прави въз основа на конкретно установени по делото факти за здравословното
и материално му състояние, като се отчитат всичките му доходи /от заплати,
пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, аренди,
наеми и пр./. В конкретния случай анализа на всички доказателства по делото
обосновава извода, че ищецът е разполагал с определени месечни суми в
посочените размери в заключението по икономическата експертиза, но не се
установи дали има нужда от издръжка, която да може да бъде осигурена от
ответника. Не се установи и здравословното му състояние да предполага
нуждата от специализирани грижи и допълнителна издръжка- и в този смисъл
са представените медицински документи в т.ч. и съдебно-медицинската
експертиза за здравословното състояние на ищеца- същият действително е
трудно подвижен и се нуждае от грижи, но това не води до извода, че такива
грижи не са му полагани и не следва да се полагат и от близките му лица
/съпруга, с която живеят заедно и деца, които живеят в чужбина, но ги
посещават/.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е
налице първия от елементите на фактическия състав на иск по чл.227 ал.1
б.”в” от ЗЗД- дарителят да е изпаднал в трайна нужда от средства за
задоволяване на основните си житейски потребности, което обосновава
неоснователността на исковата претенция.
11
На следващото място, ищецът не ангажира доказателства за наличието
на следващите предпоставки за уважаване на иска по чл.227 ал. б.”в” от ЗЗД-
отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата
издръжка.
По делото не се установи с една категоричност ищецът по делото да е
поискал да му се даде издръжка или пък да му окажат помощ и грижи, както
и не се установи ответникът да е отказал такива- както се посочи по-горе,
показанията на свидетелите не съдържат конкретни факти за времето, когато е
била поискана помощ и издръжка, начина по който това е било сторено, а за
отправената покана се установи, че същата не е връчена по надлежният ред на
ответника и на посочената дата, която предхожда предявяването на исковата
молба в съда с няколко дена.
Освен посоченото по-горе основание, предявеният иск е неоснователен
и на още едно, самостоятелно основание. Отмяната на извършено дарение е
изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността
е приела драстична форма. С приемането на ТР№ 1/2013 г. на ОСГК на ВКС
със задължителна сила за всички съдилища е разрешен въпросът, че при иск
за отмяна на дарение на основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от
дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би
поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя. В конкретния случай се установява, че
ответникът, предвид неговото икономическо състояние- същият е пенсионер
от Турция, не разполага други доходи, които да му дадат възможност да
предоставя издръжка на ищеца, а и не е установен размера на доходите
конкретно /т.к. представените доказателства не са достатъчни за
установяването на такива- освен турската пенсия/.
Поради това следва да се приеме, че какъвто и размер на издръжка да
заплати ответникът на ищеца, той би поставил себе си, в по-лошо положение
от това на дарителя. Представените по делото писмени и гласни
доказателства сочат на неоснователност на исковата претенция, т.к. не се
установиха твърденията по исковата молба.
Предвид всичко изложено, предявеният иск за отмяна на договора за
12
дарение се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 1 240 лева, от които 1 200 лева- адвокатско
възнаграждение и 40 лева- държавна такса за издаване на съд.удостоверения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю. М. И. с ЕГН- **********, против Ф.
М. И. с ЕГН- **********, иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД–
за отмяна на извършеното с нотариален акт за дарение №11, том 3, дело №
405/2019г. по описа на Нотариус Атанас Узунов с район на действие PC
Момчилград, ДАРЕНИЕ от Ю. М. И. с ЕГН- **********, в полза на Ф. М. И.
с ЕГН- **********, на 1/5 ид.ч. от недвижим имот, представляващ НПИ
находящ се в урбанизираната територия на с.********, общ.Кирково,
мах.“Ветрен“ с площ 994 кв.м., ведно с 1/5 ид.ч. от построените в този имот:
Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., Едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м., Едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 76 кв.м. и Стопанска постройка с площ 21 кв.м.,
при граници на имота: север- имот на А.Ю.Ю., изток-улица, юг-имот на
Община Кирково, запад- имот на Община Кирково.
ОСЪЖДА Ю. М. И. с ЕГН- **********, да заплати на Ф. М. И. с ЕГН-
**********, сумата от 1 240 лева, представляващи направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
13