РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от А. И. А., ЕГН:**********, с
адрес в П., ул. ***, чрез пълномощника му по делото адв.Н.Т., против
Решение №261495 от 14.05.2021г., постановено по гр. д. № 5279/2020г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ХII гр. с., с което е бил отхвърлен предявения
от него против „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК: *********, иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят
не дължи на търговското дружество сумата от 4722.18 лева, представляваща
стойността за допълнително начислена ел. енергия за периода от 11.10.2019г.
до 08.04.2020г. по фактура № **********/ 21.04.2020 г. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се,
че в случая между ищеца и ответното дружество, което притежава лицензия
за разпределение на електрическа енергия, липсват облигационни отношения
по договор за продажба на такава, поради което и последното не разполага с
правото да коригира сметката му за минал период и да претендира заплащане
на суми за доставена електрическа енергия. Излагат се и доводи, че по делото
не било доказано виновно поведение на потребителя, поради което и нямало
1
основание за ангажиране на отговорността му чрез заплащане на
допълнително начислена електрическа енергия. Сочат се и нарушения на
Правилата за измерване количеството електрическа енергия, приети от
ДКЕВР при изготвяне на корекционната сметка. По изложените съображения
се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ЕАД, в който се оспорва
като неоснователна. Претендират се разноски за въззивното производство.
Окръжен съд- Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем
съдебен акт, в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице,
което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо- постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 от ГПК връзка с чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата
оплаквания, настоящата съдебна инстанция намира следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК, с който ищецът А. И. А., ЕГН:**********, иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника „Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК: *********, че не му дължи сумата от 4722.18 лева,
представляваща стойността за допълнително начислена за заплащане ел.
енергия за периода от 11.10.2019г. до 08.04.2020г., за обект находящ се в град
П., ул. ***, с ИТН ***, за което е съставена фактура № **********/
21.04.2020 г.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че в полза на разпределителното
дружество е възникнало правото да претендира процесната сума след
извършване на едностранна корекция на сметката на жалбоподателката за
минал период. В тази насока е констатирал от фактическа страна, че на
2
08.04.2020г. и на 10.04.2020г. служители на ответното дружество са
извършили проверка на електромера, измерващ доставената в имота на
жалбоподателя електрическа енергия, и са били съставни констативни
протоколи, при които била констатирана промяна в схемата на свързване на
електрическата измервателна система. От правна страна съдът е намерил, че в
ПИКЕЕ от 2019г. е предвидена възможност за електроразпределителното
дружество, при определени хипотези, да извършва едностранна корекция на
сметките за минал период на потребителите на електрическа енергия и да
издава фактури в своя полза за начислените в резултат на корекцията суми.
Изложил е съображения, че в случая били спазени разпоредбите на ПИКЕЕ,
поради което вземането по процесната фактура било надлежно възникнало, а
претенцията на ищеца за установяване за недължимост на вземането - за
неоснователна.
По делото не се спори, а и във въззивната жалба не са наведени
конкретни твърдения за неправилно установени факти от страна на
първостепенния съд. Предвид задължителните указания в т. 3 на
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е обвързан от фактическите изводи на първоинстанционния
съд и не може да приеме, че даден релевантен за делото факт е погрешно
установено, ако във въззивната жалба липсва оплакване в тази насока. В
случая в жалбата не се оспорват фактическите констатации, а само правните
изводи на първоинстанционния съд. Ето защо следва да се приеме от
фактическа страна, че жалбоподателят А. И. А., ЕГН:**********, е
потребител на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в
град П., ул. ***, с ИТН ***, както и че при извършени проверки на
08.04.2020г. и на 10.04.2020г. от служители на ответното дружество на
електромера, измерващ доставената в посочения обект електрическа енергия,
е била констатирана промяна в схемата на свързване на електрическата
измервателна система, като е направено присъединяване на кабел преди
средството за търговско измерване. Съгласно трайната съдебна практика по
приложението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ,
бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/ е предвидено
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на
3
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия. Това право на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на
виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура
цели да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване.
В тази насока са Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014
г., I т. о., ТК, Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II
т. о., ТК, Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т.
о., ТК и др. Основателни са изложените във въззивната жалба доводи за липса
на материалноправна легитимация на ответника да претендира сума за
корекция на сметки на потребителите за минал период. Страни по договора за
продажба на електрическа енергия са потребителя- битов/краен клиент по
смисъла на § 1, т. 2а, респ. т. 27г от ДР на ЗЕ и доставчика- краен снабдител,
поради което и задължението на потребителя за заплащане на консумираната
от него електрическа енергия е спрямо доставчика- краен снабдител. Това се
извежда от уредбата на сделките с електрическа енергия в ЗЕ и в частност чл.
92-96 и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Съгласно § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ „краен
снабдител“ е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия
обекти на битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение. В случая ответното дружество
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК: *********, няма качеството на краен
снабдител. То се явява електроразпределително дружество- оператор на
електропреносната, респ. електроразпределителна мрежа по смисъла на чл.
92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. „а“ и § 34б, б. „б“ от ДР на ЗЕ. С оглед на
горното следва да се посочи, че законодателят е предвидил именно в полза на
крайния снабдител да се извършва корекция на сметката на клиента съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/ за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху СТИ. Аргумент за това са
изричните текстове на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и на чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“
ЗЕ, от където се извежда възможността за корекция на сметка за минал
период единствено в полза на крайния снабдител или на клиента. Това е
проявление на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане
4
на неоснователно обогатяване /в сходен смисъл Решение № 124 от 18.06.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК /. Законът за енергетиката не
предвижда възможност за извършване на корекция на сметка на потребител
за минал период в полза на други субекти или страни по сделки с
електрическа енергия. Ответното дружество обаче претендира процесното
вземане въз основа на уредената в новите ПИКЕЕ / обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г./ възможност да се коригира сметка на крайния клиент в интерес
именно на електроразпределителното дружество. По силата на законовата
делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗНА, не
може изначално в ПИКЕЕ да се определя кому принадлежи правото
едностранно да коригира сметките на битовите клиенти и в чия полза се
извършва корекцията, а само реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В тази насока
въззивният съд намира, че е налице противоречие между подзаконовия
нормативен акт- чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, и акт от по-висша степен –
Закона за енергетиката, относно това в полза на кой субект се извършват
корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на
неизмерена или неправилно измерена такава. На основание чл. 15, ал. 3 ЗНА
при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен
правораздавателният орган прилага нормативния акт от по-висока степен. В
случая това е Законът за енергетиката, който не предвижда възможност за
електроразпределителното дружество да коригира едностранно и в своя полза
сметката за консумирана електрическа енергия на крайните клиенти.
При това положение следва да се приеме,че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на ответното търговско дружество цената
на електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за
минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск
изцяло основателен. С оглед на горното атакуваното решение ще се отмени,
като установителният иск по чл.124 от ГПК следва да се уважи и на ищеца да
се присъдят разноски направените по делото за двете инстанции. Същият
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за
първоинстанционното производство и в размер на 1700 лева за въззивното
производство, срещу което ответното дружество е направило възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК. Това възражение е основателно, тъй като
5
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съответства на
фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде
намалено до минималния дължим размер от 560,55 лв. за всяка от
инстанциите, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 /09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така в полза на
ищеца ще се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
общ размер от 1121,10 лева- за двете съдебни инстанции , както и за
заплатената държавна такса за двете инстанции- в общ размер на 283,33 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261495 от 14.05.2021г., постановено по гр. д. №
5279/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХII гр. с., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че А.
И. А., ЕГН:**********, от град П., ул. ***, не дължи „Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 4722.18 лева, представляваща
стойността за допълнително начислена за заплащане ел. енергия за периода
11.10.2019г.-08.04.2020г., за обект находящ се в град П., ул. ***, с ИТН ***,
за което е съставена фактура № **********/ 21.04.2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК: *********, да
заплати на А. И. А., ЕГН:**********, от град П., ул. ***, сумата от 1121,10
лева- разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции , както и сумата от 283, 33 лева- разноски за заплатената държавна
такса за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6