Решение по дело №123/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260170
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200123
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

16.12.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №123 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.И.Ц.-Т., ЕГН ********** ***, ул.“…“ №.., ет…, оф. №..-ад.К.У. против Наказателно постановление №19-0340-001453 от 03.10.2019 г. на Началника на РУ гр.Септември, с което на същата за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата РУ Септември не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателката е съставен Акт за установяване на административно нарушение, за това че на 14.08.2019 г. около 19,40 часа в с.В., на ул.”…”, в качеството на родител на малолетния М. И. Т., ЕГН ********** допуска същият да управлява лек автомобил „…“ с ДК №… без да притежава издадено СУМПС, неправоспособен водач. МПС е собственост на К.Ц.-Т..

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа показанията на свидетелите Е.П.-актосъставител, К.П., както и на писмените доказателства приложени по делото.

АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, което не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Освен това констатациите описани в него се потвърждават от показанията на свидетелите П. и П..

От показанията на свидетеля П. се установи, че се отзовали на сигнал управление на МПС от малолетно лице. Сигналът бил подаден от К.П.. При установяване на собственика, която била жалбоподателката, установили че е предоставила автомобила си на водача, който е неин син.

Управлението на посочения в НП лес автомобил, от страна на малолетния М. Т., който към инкриминираната дата е бил на 13 г. се установя и от показанията на свидетелката К.П..

Видно от представената по делото справка, собственик на лекият автомобил“ с ДК №…, управляван от малолетния й син на инкриминираната дата е К.И.Ц.-Т..

Безспорно е, че Мартин Терзов е бил неправоспособен водач, непритежаващ СУМП, тъй като съгласно чл.151, ал., т.6 от ЗДвП се изисква минималната възраст на водача да е осемнадесет години.

При тези данни от правна страна съдът приема, че жалбоподателката е осъществил фактическият състав на чл.102, ал.1 от ЗДвП, който забранява собственика на моторно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

А съгласно чл.177, ал.1, т.3, б."а" ЗДвП собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е неправоспособен водач, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

От показанията на свидетелката П., че жалбоподателката многократно е допускала малолетното й дете да управлява въпросното превозно средство, което е станало и на инкриминираната дата.

Противоправното поведение на жалбоподателката се изразява в това, че е осигурила условия автомобилът да се управлява от неправоспособен водач и не е сторила необходимото, за да предотврати констатираното нарушение.

Отговорността на жалбоподателката, произтича от разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН в качеството собственик на автомобила, което е посочено в НП, а не в качеството й на родител. С наказателното постановление жалбоподателката е санкционирана именно за допустителство, което съгласно чл.10 от ЗАНН е възможно в случаите, предвидени в съответния закон или указ.

Настоящият случай е именно такъв, тъй като е предвидена санкция за допустител съобразно чл.177, ал.1, т.3, б."а" ЗДвП.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, начина на извършване-чрез липса на упражнен контрол върху собственото МПС и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

При тези данни съдът счита, че санкцията е правилно определена в рамките на законоустановените размери на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП и няма основания за нейното намаляване.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и потвърждаване на обжалвания НП искането на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 от ГПК, следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0340-001453 от 03.10.2019 г. на Началника на РУ гр.Септември, с което на К.И.Ц.-Т., ЕГН ********** ***, ул.““ №, ет…., оф. №..-ад.К.У. за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

               

                                  

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: