Решение по дело №63/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 628
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330200063
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 628

 

гр.Пловдив, 13.04.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на четвърти март,  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 63 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

           Обжалвано е Наказателно постановление № 265 от 16.12.2019г. на **.М.Х.Д. на длъжност **на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - гр.Пловдив, с което на „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул.„Елена“ № 50, представлявано от Д.М.А., ЕГН ********** на основание чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 100 /сто/ лева за административно нарушение на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ във вр. с чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/.

           С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност. Твърди се, че тъй като дружеството не е извършвало дейност, то не следва да носи и отговорност за това, че в процесния период системата му за видеонаблюдение не е съхранявала записи за един календарен месец, който факт по същество не се оспорва от жалбоподателя.

           Дружеството - жалбоподател „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД - редовно уведомено, в съдебно заседание  се представлява от адв.П.Ю., който поддържа жалбата, като в допълнение сочи, че от съдържанието на НП не ставало ясно кой бил субектът на отговорност – юридическото или физическото лице, което е управител на дружеството. Претендира и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

           Въззиваемата страна редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от юрк.Г.И., която навежда твърдения за безспорно доказано нарушение и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 

    „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД, представлявано от Д.М.А., ЕГН ********** е собственик на обект по чл.206 от ЗГ - дърводелска работилница за преработка и експедиране на дървесина, находящ се в гр. Пловдив, кв. „Прослав“, ПИ: **, на който имало изградена система за видеонаблюдение. На 06.12.2019 г. в 10:55 часа на горепосочения обект била извършена проверка от свидетел Б.Н.Т., на длъжност *** при РДГ-Пловдив и негов колега, при която те констатирали, че от изградената система за видеонаблюдение на обекта липсвали записи за периода от 06.11.2019г. до 06.12.2019г.

            След проверката проверяващите отразили своите констатации в съставения от тях Констативен протокол Серия РДПЛ № 001974/06.12.2019г., след което свидетел Б.Н.Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 001782/06.12.2019г срещу „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД за извършено от дружеството нарушение по чл.206, ал.1 от ЗГ вр. с чл.14а, ал.1 от НКОГТ. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения от жалбоподателя, които обаче били счетени за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/.

            Въз основа на съставения акт, АНО издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН. Осъщественото от жалбоподателя деяние било квалифицирано като нарушение на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ вр. с чл.14а, ал.1, т.2 от НКОГТ, като на основание чл.270 от ЗГ на „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева. В НП било вписано, че нарушението е било извършено в периода от 06.11.2019г. до 06.12.2019 и открито на 06.12.2019г. в гр.Пловдив, кв.„Прослав“, ПИ:*** Издаденото НП е връчено на дружеството жалбоподател на 20.12.2019г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано от дружеството издаденото НП.

            Разпитан като свидетел в съдебно заседание свидетелят Б.Н.Т. посочи факти идентични с отразените в съставения АУАН. В допълнение посочи, че дърводелската работилница, находяща се в гр.Пловдив, кв.„Прослав“, ПИ:**, стопанисвана от „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД е бил регистриран обект по чл.206 от ЗГ за преработка и експедиране на дървесина, което е станало именно след първоначална проверка на служители на РДГ-Пловдив, след която проверка е започнала да функционира и изградената система за видеонаблюдение, без чието функциониране обектът изобщо не можел да се регистрира като такъв по чл.206 от ЗГ. Свидетелят посочи също, че макар и след регистрацията обектът да не е развивал дейност системата му за видеонаблюдение си е функционирала съгласно законовите изисквания, въпреки че на няколко пъти е имало проверки за прекъсвания в работата й, за които дружеството не е било подвеждано под отговорност. Свидетелят посочи и че на дата на проверката системата изобщо не е функционирала, като от жалбоподателят изобщо не било изпратено и уведомление до дежурния телефон на компетентните органи за прекъсването й. Свидетелят  заяви също, че докато лицето е регистрирано като обект по чл.206 от ЗГ за преработка и експедиране на дървесина, той е длъжен да съхранява записи от системата си за видеонаблюдение за един месец назад, без значение дали извършва дейност или не.

           В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан и Д. И.Д. – познат на Д.М.А. - ** на „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД, от чийто разпит се установява, че действително дружеството е стопанисвало дърводелската работилница, находяща се в гр.Пловдив, кв.„Прослав“, ПИ:**, като свидетелят сочи също, че в самата работилница е имало дърводелски машини и изградено видеонаблюдение, като целта на управителя на дружеството била след пенсионирането си да се отдаде само на работа в работилницата, тъй като той от 10-15 години се занимвал освен с работа в цех за консерви и с дърводобив.

            Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и достоверни, тъй като се потвърждават от другите приети по делото доказателства. Съдът не установи наличието на основания за критика на показанията на свидетелите.

             При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

             ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

             Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.       

          За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

            Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съгласно Заповед РД № 49-195/16.09.2011г., в предвидената от закона форма, при спазване на  материалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Съставения АУАН е издаден също от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от Закона за горите. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават процедурата и издаденото наказателно постановление.  В съставения АУАН и в атакуваното НП е направено описание на нарушението, както и нарушената правна норма от Закона за горите.

          В настоящия случай конкретните обстоятелства по нарушението - дата, място, извършител са установени по безспорен начин видно от доказателствата съдържащи се по приложената административно наказателната преписка и от събраните по делото гласни доказателства, като безспорно се установи, че при проверката от служители на РДГ - Пловдив на 06.12.2019г. в 10:55 часа от изградената система за видеонаблюдение на дърводелската работилница  за преработка и експедиране на дървесина стопанисвана от „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД, находяща се в гр.Пловдив, кв.„Прослав“, ПИ:*** действително са липсвали записи за периода от 06.11.2019г. до 06.12.2019г., което не се оспорва и от самия жалбоподател. Следва да се отбележи, че именно на собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина е вменено задължението по чл.206, ал. 1, т. 3 от ЗГ както и в чл.14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии да внедрят такава система за постоянно видеонаблюдение и да пазят записи за един месец назад. По делото няма спор, че дружеството е собственик на обекта. След като чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ вменява задължение на собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, която да функционира и да пази записи за един месец следва, че самите собственици на такива обекти трябва да изпълняват тези си задължения. Какви са причините да няма записи за периода от от 06.11.2019г. до 06.12.2019г. е без значение. Дружеството е това, което има отношение към обекта и то е длъжно по всяко едно време да извършва проверка на системата и ако установи, че има проблем, да сезира фирмата, с която има договор, за да изпълни изискванията на закона, нещо което то не е сторило, видно от разпита на свидетел Т. и въпреки, че е имало сключен договор с поддъражаща фирма, видно от сертификат на „Бат Секюрити“ ЕООД. Съгласно чл.14а, ал.1, т.2 от Наредбата в актуалната към датата на нарушението редакция задължението на собственика/ ползвателя на обекта е „да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последния календарен месец“. В случая това задължение не е било изпълнено и така е било допуснато административно нарушение на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ във вр. с чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. Последното е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние – несъхраняване на записите за един календарен месец за периода, а именно от 06.11.2019г. до 06.12.2019г, без да е необходимо настъпването на други вредни последици. Нарушението е на просто извършване, като липсва и изискване в следствие на него да са настъпили вредни за фиска или държавата като цяло последици.

             Оценката налице ли е “обект за преработка на дървесина“ се преценя в зависимост от това дали в помещението (без значение чия собственост е то) са разположени машини за преработка на дървесина и които според своя обем на работа изключват битовата употреба или нуждите на едно домакинство например. От събраните по делото доказателства и най-вече от разпита на св. Д. не само се установява, че в провереното помещение, стопанисвано от „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД са се намирали машини за обработка на дървесина, но жалбоподателят е имал регистрирана производствена марка /видно от Удостоверение за № 412/07.08.2017г. за изработка и регистрация на производствена марка/, с която е бил длъжен да маркира експедираната от обекта дървесина. Всички тези обстоятелства характеризират обекта като такъв по чл.206 от ЗГ, поради което за „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД, който безспорно стопанисва обекта и е негов собственик /видно отново от Удостоверение № 412/07.08.2017г./ е възникнало и задължението по чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ и чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. НКОГТ да изгради и да поддържа система за постоянно видео наблюдение на обекта, както и да пази записи за един месец назад, което както се посочи по-горе е изискване, без което обектът не може изобщо да съществува като такъв по чл.206 от ЗГ без значение дали извършва дейност или не, като се доказа, че записите за периода от 06.11.2019г. до 06.12.2019г. са липсвали.

          Настоящият състав при Районен съд гр.Пловдив прие за неоснователно и възражението, че от съдържанието на НП не ставало ясно кой бил субектът на отговорност – юридическото или физическото лице, което е управител на дружеството. В тази връзка съдът намира, че наказаното лице е юридическото лице, като точно и ясно е посочено и в акта, и в наказателното постановление наименование му, неговия БУЛСТАТ, както и седалището му, което е повече от достатъчно за индивидуализирането му. А от вида на наложена санкция, а именно - имуществена такава, достатъчно ясно се посочва и чия отговорност е била ангажирана, тъй като имуществена санкция се налага само на юридическите лица и едноличните търговци. На физическите лица се налага глоба. В този смисъл оплакванията, че не ставало ясно чия е отговорността за процесното нарушение са напълно необосновани.

           При определяне на наказанието, административнонаказващият орган е приложил разпоредба на чл.270 от Закона за горите, която предвижда наказание „имуществена санкция“ от 100 до 1000 лева, като е наложил минималния предвиден размер, а именно 100 лева, при очевидно съобразяване с нормата на чл.27 ЗАНН, като е отчел че нарушението е извършено за първи път. Съдът намира така наложеното наказание за достатъчно за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

            Извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.270 от ЗГ не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Нарушението е формално, на просто извършване, тъй като за съставомерността му не е необходимо от него да са произтекли вредни последици. Поради това липсата на установени вредни последици от нарушението или незначителността на такива вредни последици не може да обоснове извод за неговата маловажност. От друга страна, по делото не са установени такива смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които по своя характер, вид и брой да обосноват у съда извод, че извършеното от него нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Обстоятелството, че жалбоподателят е изградил в стопанисвания от него обект система за постоянно видеонаблюдение, която обаче към датата на установяване на нарушението не е функционирала и не е пазила записи за предходен месец, тъй като той не развивал дейност, не омаловажава нарушението, защото несъответствието на системата с изискването на чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за НКОГТ до голяма степен я обезсмисля, препятства реалното постигане на целите на нейното съществуване в обекта и я свежда до едно формално изпълнение на изискванията на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ. По всички изложени съображения основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН не са налице.

           Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

            При този изход на спора, обаче, и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила в явяване в две съдебни заседания и представяне становище по възраженията изложени от жалбоподателя.

           По всички изложени съображения и при липсата на основания за отмяна или за изменение на обжалваното НП, същото следва да бъде потвърдено.

           Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                

                                                 Р Е Ш И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 265 от  16.12.2019г. на **.М.Х. Д. на длъжност ** на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - гр. Пловдив, с което на „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Пловдив, ул. „Елена“ № 50, представлявано от Д.М.А., ЕГН **********  на основание чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена  „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 100 /сто/ лева за административно нарушение на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ във вр. с чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/.

ОСЪЖДА „ПЪЛДИН ЕКСПРЕС“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Елена“ № 50 ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - гр. Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юристконсулстско възнаграждение в настоящото производство. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

                                                    

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

вярно с оригинала: И.П.