№ 2858
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100505983 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 18.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 1871/ 2020 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 127 състав, ЗАД "А."- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати
на И. А. А. /ЕГН **********/ на основание чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗА и чл.86 ЗЗД сумата
2 450 лв., представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение за извършено
процесуално представителство по в.т.д.№ 630/ 2017 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
15.01.2020 г., до окончателното плащане, и сумата 1 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до
14.01.2020 г., по предявен частичен иск от обща сума от 480 лв., както и сумата 148
лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. На основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът ЗАД "А." е осъден да заплати на адв. Б. Е. от САК сумата 401.57 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД "А."- гр. София /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
1
Въззиваемата страна И. А. А. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство, платими по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Предявени са искове с правно основание чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗАдв и чл.86
ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявените от И. А. А. срещу ЗАД „А.“
осъдителни искове по чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗАдв и чл.86 ЗЗД като основателни и
доказани- чл.272 ГПК.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства обосновава
извод на въззивния съд, че между ищеца И. А.- от една страна, и ответника ЗАД „А.“-
от друга, е възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за поръчка с особености, произтичащи от спецификата на предоставяните
адвокатски услуги /чл.36 ЗА/, по което ищецът е имал качеството довереник, а
ответникът- качеството доверител. По така сключения успоредно с възникналото въз
основа на упълномощаването с пълномощно от 20.01.2016 г. мандатно
правоотношение договор за доверителя ЗАД „А.“ е възникнало едно основно
задължение- да заплати адвокатско възнаграждение на довереника за осъщественото по
в.т.д.№ 630/ 2017 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив процесуално
представителство, независимо от липсата на уговорка за заплащането на такова на
последния.
Не е спорно по делото, че страните са били обвързани от писмен договор за
правно обслужване, сключен на 1.06.2015 г. и прекратен на 1.07.2017 г. /по взаимно
съгласие/, с предмет: извършването на правни действия в защита интересите на
възложителя ЗАД „А.“, вкл. представителство пред органите на съдебната власт, пред
административни органи и служби, физически и юридически лица, предоставяне на
юридически консултации и др., за чието изпълнение е уговорено заплащането на
2
възнаграждение от 3 500 лв. месечно на адвоката- изпълнител по договора.
Процесуалното представителство по т.д.№ 400/ 2016 г. на Окръжен съд-
Пловдив, 18 състав, е осъществено от ищеца адв. И. А. въз основа на общо
пълномощно с рег.№ 5/ 20.01.2016 г., дадено му от упълномощителя ЗАД „А.“ при
действието на цитирания по- горе договор за правно обслужване от 1.06.2015 г.
След прекратяването на този договор, считано от 1.07.2017 г., не се твърди да е
прекратено и мандатното правоотношение между страните, възникнало по силата на
упълномощителната сделка от 20.01.2016 г. /не се твърди, нито доказва пълномощното
да е било оттеглено/, поради което и въз основа на същото пълномощно ищецът адв. А.
е осъществил процесуално представителство за ЗАД „А.“ и по въззивното т.д.№ 630/
2017 г. на Апелативен съд- Пловдив, образувано по повод подадени от насрещните
страни две въззивни жалби срещу решението по т.д.№ 400/ 2016 г. на Окръжен съд-
Пловдив, 18 състав. По това въззивно дело ищецът адв. А. е подал въззивна жалба от
името на ЗАД „А.“ /ответник по посоченото дело/- вх.№ 26232/ 30.08.2017 г. /л.42 от
делото на СРС/, отговор на въззивната жалба на насрещната страна /подаден в съда на
05.10.2017 г., л.58 от делото на СРС/, молба- уточнение, подадена след дадени от
правния комитет на ответното дружество две становища, за които е сезиран от адв. А.,
явил се е в откритото съдебно заседание на 17.01.2018 г. /за което е бил командирован
от ЗАД "А." със Заповед № 8/ 16.01.2018 г.- л.61 от делото на СРС/ и е извършил други
процесуални действия /отстраняване нередовности на въззивната жалба и др./. В
следствие така осъщественото процесуално представителство с решение на
Пловдивския апелативен съд от 12.02.2018 г. е постановена частична отмяна на
първоинстанционното решение /респ. подадената от адв. А. въззивна жалба е частично
уважена/, довела до намаляване на присъдените на насрещната страна по спора
застрахователни обезщетения, платими от ответника ЗАД „А.“.
С Решение от 17.11.2020 г. по протокол № 37/ 2020 г. на Софийски адвокатски
съвет /САС/, въз основа на подадена от ищеца молба на основание чл.36, ал.3 ЗАдв на
същия е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото в полза на
ответника процесуално представителство по в.т.д.№ 630/ 2017 г. на Апелативен съд-
Пловдив, в размер на 2 450 лева.
Според възраженията на ответника, изложени в писмения отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК, поддържани като доводи и във въззивнатаму жалба, между
страните не е подписван договор за правна защита и съдействие- липсва писмен
договор и уговорка относно размера на възнаграждението, като дори да се приеме, че е
налице възлагане на работа от негова страна, то липсват доказателства по делото за
извършване и отчитане на работата от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбите на чл.36 ЗАдв /в приложимата към м.08.2017 г.
редакция/ адвокатът има право на възнаграждение за своя труд- ал.1; размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа- ал.2; при липса на
договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя
3
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет- ал.3.
Следователно предпоставка за определяне на възнаграждението от адвокатския
съвет е липсата на договор между адвоката и клиента. Действително договорът за
правна защита и съдействие може да бъде сключен и в устна форма, какъвто според
събраните в процеса доказателства, преценени съвкупно, е настоящият случай.
Възможни хипотези, разгледани в установената по приложението на чл.36, ал.3 ЗАдв
практика на ВКС, при които е допустима намесата на адвокатския съвет при
определянето на дължими адвокатски възнаграждения, са в сключен между страните
писмен договор да липсва клауза за дължимото на адвоката възнаграждение, както и
съществуваща в договора клауза относно адвокатското възнаграждение да е
недействителна /без да влече недействителност на целия договор/, което налага
заместването й от акт на посочения орган на адвокатурата. Това разрешение, по
преценка на въззивния съд, е приложимо и при сключването на договор за правна
защита и съдействие в устна форма /писмената форма не е форма за действителност на
този договор/, който не съдържа клауза за плащането на адвокатско възнаграждение от
клиента на адвоката.
В случая е налице хипотеза, при която между страните е сключен договор за
правна защита, в който липсва клауза за дължимото на адвоката възнаграждение,
поради което и приложеното от ищеца Решение от 17.11.2020 г. по протокол № 37/
2020 г. на Софийски адвокатски съвет /САС/, с което е определено адвокатско
възнаграждение за осъщественото от ищеца в полза на ответника процесуално
представителство по в.т.д.№ 630/ 2017 г. на Апелативен съд- Пловдив, в размер на 2
450 лева, следва да бъде зачетено.
Договорът за правна помощ е вид договор за поръчка. По принцип, договорът за
поръчка е едностранен /с него довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния правни действия/. Когато е сключен с
поемане на задължение от насрещната страна да заплати възнаграждение, той е
двустранен. Съгласно установената по приложението на чл.286 ЗЗД и чл.36, ал.3 ЗАдв
съдебна практика /Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр.д.№ 3762/ 2017 г. на ВКС, ГК,
ІІІ ГО; Решение № 224/ 11.07.2011 г. по гр.д.№ 371/ 2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
127/ 27.04.2016 г. по гр.д.№ 5964/ 2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 186/ 19.06.2013 г.
по гр.д.№ 927/ 2012 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 409/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 2667/
2013 г. на ВКС, IV ГО, и др./ общото правило на чл.286 ЗЗД /че възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено/ не важи относно
възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат,
което се дължи винаги и за всяка инстанция, на основание чл.36, ал.1 ЗАдв.
Предвид горното, при съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и
след съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства, настоящият въззивен
4
съд намира за доказано по делото твърдението на ищеца адв. А., че ответникът е
носител на задължението да заплати дължимо по процесния договор за правна защита
и съдействие адвокатско възнаграждение, което е определено по реда на чл.36, ал.3
ЗАдв от Софийския адвокатски съвет. Установена е по делото пасивната материално-
правна легитимация на ответника, явяващ се неизправен длъжник по твърдяното
спорно материално правоотношение, поради което и предявените срещу него
осъдителни искове правилно са уважени с обжалваното първоинстанционно решение.
С оглед проведеното от страна на ищеца пълно главно доказване на
обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154, ал.1 ГПК/
в процеса, правилно е прието от първоинстанционния съд, че искът по чл.36, ал.3 ЗАдв
като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Правилно е прието в обжалваното решение, че като основателен следва да бъде
уважен и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като е доказано изпадането в забава
на ответника, вследствие отправената му от ищеца покана за плащането на дължимо по
посоченото дело адвокатско възнаграждение /чл.84, ал.2 ЗЗД/, водеща до възникването
на вземане за мораторна лихва за периода от 1.02.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба.
С оглед изложеното, поради неоснователност на релевираните във въззивната
жалба на ответника доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за въззивното производство има въззиваемата страна. С оглед осъщественото от адв. Б.
Е. в полза на ищеца безплатно процесуално представителство при условията на чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв, на същата следва да бъде присъдена сумата 401.57 лв.-
адвокатско възнаграждение, платимо от въззивника ЗАД „А.“.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 1871/ 2020
г. на Софийски районен съд, І ГО, 127 състав.
ОСЪЖДА ЗАД "А."- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на адв. Б. Е. от САК,
осъществила безплатно процесуално представителство за ищеца И. А. А. /ЕГН
**********/, сумата 401.57 лв. /четиристотин и един лева и 57 ст./- адвокатско
5
възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6