Решение по дело №1986/2019 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

гр. Д., 04.03.2022 година

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

            Д.ят районен съд, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Диана Й., сложи за разглеждане гр. дело №1986 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е образувано по искова молба на К.М.Й., ЕГН **********,*** срещу М.Н.Д., ЕГН **********,***. Исковете са за делба с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС във вр. с чл.341 и сл. от ГПК.

          В ИМ ищецът твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. №850/2014г. по описа на ДРС. По време на брака си страните са придобили през **г. чрез покупко-продажба недвижим имот, на който се явяват съсобственици, видно от нот. акт №**, том *, рег. №**, нот. дело №**/**г. на нотариус А. М., вписана с рег. №*** в НК и представляващ двуетажно жилище /надстройка-втори и трети етаж на югозапазната страна на съществуваща сграда-близнак/, находящо се в гр.Д., ул. «** №**, като втори етаж е със застроена площ от **кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д. и трети етаж със застроена площ от ** кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д., ведно с 71.90% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на ** кв.м. и ** кв.м., представляващи 71.90% ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ №**, съставляващ общинска частна собственост, целият с площ от ** кв.м., със стар №** в кв.31, парцел Х, при граници и съседи: на втори етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №****, над обект – ****; на трети етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №****, над обекта – няма.

Ищцата твърди, че с ответника не могат доброволно да се разберат, поради което е предявила настоящия иск и желае съдът да прекрати съсобствеността им и да допусне до делба имота при квоти: по 1/2 ид.ч. за  всеки един от двамата съделители.

Отделно от това, ищцата моли настоящата искова молба да се счита като покана от нея към ответника по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, последният да и заплаща обезщетение в размер на *** лв. месечно, разняващо се на свободния наем на съсобствените недвижими имоти, описани по-горе, поради това, че бившият съпруг ползва изцяло събствената на К.Й. ½ ид.ч. от тях.

Също така, ищцата предявява и претенция по чл.344, ал.2 от ГПК /привременна мярка/, като моли, с решението по допускане на делбата, съдът да осъди ответника да и заплаща по *** лв. месечно обезщетение до окончателното извършване на делбата.

       ИМ е надлежно вписана в СВ-Д. на 21.06.2019г.

       С разпореждане от 25.06.2019г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от М.Н. лично на 27.06.2019г.

      В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението М.Д., чрез упълномощения адвокат В. Д. *** е изпратил отговор на исковата молба, в които сочи, че исковете за делба са допустими и основателни. Също желае да бъде прекратена съсобствеността между страните по отношение на процесния имот при законоустановените квоти на съделителите.    Ответникът твърди, че двата етажа на съсобствения имот, въпреки, че са заснети като самостоятелни обекти по кадастралната карта на гр.Д., на практика били част от едно двуетажно жилище, което не е реално поделяемо.

            Освен описания в ИМ имот, страните по време на брака са придобили в режим на СИО чрез покупко-продажба и лек автомобил м. „**” с рег. №**, цвят-син с шаси №**и ** кв.м. ид.ч. от дворно място, в което е построена жилищна сграда, представляващо 1/3 от ПИ №** по ККР на гр.Д., стар идентификатор УПИ ****в кв.** по плана на жк „**” ** на гр.Д., с административен адрес на имота: ул. „** №**, целият имот с площ от ** кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване – до 10м, при съседи: ПИ ****, ****, ****, **** и ****, като този имот бил придобит от Община гр.Д. чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт №***, том **, им. партида №**, с вх. рег. №**/***г. по описа на СВ-Д.. Ответникът моли съдът да включи в делбената маса и лекия автомобил и описания имот по-горе при равни квоти за двамата съделители.

            М.Н. оспорва по размер претенциите, предявени от ищцата срещу него с правни основания чл.31, ал.2 от ЗС и по чл.344, ал.2 от ГПК, за заплащане на обезщетения в размер на по *** лв. месечно, тъй-като е силно завишен, а и отделно от това твърди, че в заявения за делба имот от ищцата /която трайно пребивавала в Г./ живее с трите деца – Р., М. и Н., родени от брака на страните, и че родителските права върху две от децата /непълнолетни/ са му присъдени на него /най-големият син Р. е пълнолетен/, като решението на съда /по гр. д. №31298/2016г. на СРС, ** с-в/ все още не е влязло в сила.

            Исковете за делба са с правно основание чл.34 от ЗС във връзка с чл.341 от ГПК.

            Исковата молба е вписана в СВ гр.Д..

            В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. О.Б. *** поддържа исковата молба, ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв.  Д. от ДАК, моли съдът да допусне до делба заявените в ИМ и в отговора по нея недвижими имоти и МПС при равни квоти за двамата съделители.

          Д.ят районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:  

          Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът помежду им е бил сключен на ***г. в гр.Д. и е прекратен с Решение №52 от 25.11.2014г., постановено по гр. д. №850/2014г. по описа на РС-Д. /л.12-14/ с развод по взаимно съгласие. Горецитираният съдебен акт е влязъл в сила на 25.11.2014г.

По време на брачното съжителство си страните са придобили процесните недвижими имоти, заявени за делба, а именно:

            Описаните имоти са придобити възмездно от страните, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №**, том ***, дело №***/****г. по описа на СВ гр.Д. /л.7/. Ищецът с ИМ е представил и актуални схемиа на апартамента и на гаража, изд. на ****г. от СГКК гр.Д. /л.8 и 9/.

            По делото не се спори от страните, че имотите са придобити възмездно по време на брака им в режим на СИО, че квотите на бившите съпрузи в делбената маса са равни – по ½ ид. ч. за всеки от тях.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.34 от Закона за собствеността във вр.с чл.341 и сл. от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Страните в настоящото производство са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен при действието на новия Семеен кодекс.

По силата на чл.21 от Семейния кодекс, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Чл.21, ал.3 от СК установява законно предположение, относно наличието на съвместен принос. Законните предположения са норми, които разпределят тежестта на доказване в процеса. Доколкото никоя от страните в процеса не е оборила презумпцията за съвместност при придобиването, нито дори е направила възражения в тази насока, следва да се приеме, че имотите, заявени за делба и процесното МПС, а именно: лек автомобил, марка и модел „**” с рег. № ****, цвят-син с шаси №**и дата на производство: ****г., попадат в обхвата на съпружеската имуществена общност.

С прекратяването на брака с развод, съвместната съсобственост върху имотите се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни части  –  чл.28 от СК.

          С оглед изложеното, страните по делото се легитимират като собственици на:, при квоти: ½ ид.част за К.М.Й., ЕГН ********** и ½ ид.част за М.Н.Д., ЕГН **********.

          По искането на ищцата К.М. за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК, съдът ще се произнесе във втора фаза на делбата, след като допусне СОЕ и изслуша заключението на вещото лице по нея, досежно определяне на средните месечни пазарни наеми за делбените имоти на база пазарни аналози. Според разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК, в решението, с което се допуска делба, или по-късно, „ако всички наследници не използват наследствените имоти, съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява, кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.”

С определение №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г., съдът е допуснал касационното обжалване по въпроса: 1) кой е началният момент на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК - моментът на искането за постановяването й или моментът на влизане в сила на съдебния акт за постановяването й, на осн. чл. 280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3 ГПК. Прието е, че съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и само до окончателното приключване на делбеното производство. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство, или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче, е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС /както е в настоящия случай/. За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях, съобразно посочените императивни процесуални норми - по искането за привременни мерки - най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението).

Водим от горното Д.ят районен съд

 

   Р Е Ш И:

 

           ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл.341 и сл. от ГПК на следните недвижими имоти: двуетажно жилище /надстройка-втори и трети етаж на югозапазната страна на съществуваща сграда-близнак/, находящо се в гр.Д., ул. «***.» №**, като втори етаж е със застроена площ от **кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д. и трети етаж със застроена площ от ** кв.м., състоящ се от три стаи, дрешник и санитарни помещения, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д., ведно със 71.90% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на ** кв.м. и ** кв.м., представляващи 71.90% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ №**, при граници и съседи на сградата: на втори етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №****, над обекта – ****; на трети етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №****, над обекта – няма, както и ** кв. м. в ид. части от дворното място, цялото с площ от ** кв. м., в което е построена жилищната сграда, представляващо ПИ №** по ККР на гр.Д., одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АК, със стар №** в кв. **, парцел ** по плана на град Д., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване – до 10 м, при съседи на дворното място: имоти с №****, №****, №****, №**** и №****, както и на МПС - лек автомобил, марка и модел „**” с рег. № ****, цвят-син с шаси №****, дата на производство – ***г., при квоти: ½ ид. част за К.М.Й., ЕГН ********** и ½ ид. част за М.Н.Д., ЕГН **********.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д.я окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................