Решение по дело №2815/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 42/

 

гр. Пловдив, 11 януари 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело №2815 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.38, ал.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адвокат Н.Ш., преупълномощен от “Адвокатско дружество Д.П.Б.“, ЕИК ***, пълномощник; С.Н.Ш., ЕГН **********, А.Н.Ш., ЕГН **********, и А.С.Ш., ЕГН **********,***, представлявани и тримата от адвокат С.А.- пълномощник, обжалват Решение №ППН-01-451/2020 от 31.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

В.А. обжалва решението в частта му по точка 2., с която жалба №ППН-01-451 от 24.06.2020г. е обявена за основателна по отношение на Камера №1 (съгласно номерацията в Констативен акт (КА) №ППН-02-3 от 06.01.2021г.); както и в частта му по точка 3., с която, на основание чл.58, пар.2, б.“г“ от Регламент (ЕС) 679/2016, за нарушение на чл.5, пар.1, б.“а“ и б.“в“ от Регламент (ЕС) 679/2016[1] е издадено разпореждане на администраторите на лични данни - Н.А.А. и В.С.А., да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта премахнат Камера №1 (номерация съгласно КА №ППН-02-3 от 06.01.2021г.), изтрият всички видеоклипове и снимки, съдържащи лични данни, и да преустановят обработването на лични данни, изразяващо се в разпространение на видеоклипове и снимки на публичен профил в социална интернет мрежа „Телеграм“, с електронен адрес ******“ в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

Претендира се отмяна на оспорените части от решението поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

С.Ш., А.Ш. и А.Ш. обжалват решението в частта му по точка 1., с която жалба №ППН-01-451 от 24.06.2020г. е оставена без уважение като неоснователна по отношение на Камери №2 и №3 (съгласно номерацията в Констативен акт №ППН-02-3 от 06.01.2021г.).

Претендира се отмяна на оспорената част от решението поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 255). Изразява становище за неоснователност на жалбата на В.А., изрично възразява за прекомерност на запратеното адвокатско възнаграждение от В.А.. На 2611.2021г. по електронна поща постъпват писмени бележки с Вх.№21428 (листи 242-248) от адвокат С.А.-Георгиева, подкрепящи изразеното становище в жалбата.

Ответникът по делото- Комисия за защита на личните данни, чрез юрисконсулт Ц.П.А.- пълномощник (лист 232), представя писмени бележки с Вх.№20849 от 19.11.2021г. (листи 218-219), както и писмени бележки с Вх.№22598 от 13.12.2021г. (листи 249-252) за неоснователност на жалбите; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от жалбоподателите, ако жалбите бъдат уважени.

Заинтересуваното лице- Н.А.А., не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбите.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбите.

По допустимостта на жалбите настоящият състав на съда констатира следното:

Решението (листи 11-14, 153-160, 164-171, 177-185, 192-199), части от което са оспорени по делото, е изпратено до В.А. по пощата, като приложение към писмо с Изх.№ППН-01-451/2020г.#25 от 01.09.2021г. (лист 177), получено на 08.09.2021г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 186). Решението е изпратено и до А.Ш., С.Ш. и А.Ш. по пощата, като приложение към писмо с Изх.№ППН-01-451/2020г.#24 от 01.09.2021г. (лист 163), което писмо обаче не е получено от адресатите му. Според нарочна разпечатка (лист 176), на 27.09.2021г. по електронна поща от А.Ш. е получено електронно писмо, вероятно съдържащо процесното решение.

От своя страна, жалбата на В.А. (листи 5-6) е подадена чрез КЗЛД по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 21.09.2021г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 16), или в рамките на законоустановения срок. Жалбата на С.Ш., А.Ш. и А.Ш. (листи 17-24) също е подадена чрез КЗЛД по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 27.09.2021г., видно от нарочна разписка (лист 26), или в рамките на законоустановения срок.

Освен това, жалбите са подадени против акт, подлежащ на съдебно оспорване, както и при наличието на правен интерес, поради което се явяват допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗЛД е образувано по жалба с Вх.№ППН-01-451 от 24.06.2020г. (листи 27-30, 38-41) на С.Ш., А.Ш. и А.Ш., адресирана до председателя на КЗЛД, с твърдение за нарушения на Конституцията на Република България (КРБ), ЗУЕС (Закон за управление на етажната собственост), ЗС (Закон за собствеността) и ЗЗЛД, изразяващи се в неправомерно инсталиране на система за видеонаблюдение, изградена в недвижим имот, находящ се в гр. А.град, ул. “А. С.“ №21. Нарушенията са инкриминирани от Н.А.А. (за когото в жалбата се твърди да е съпруг на В.А.) и се изразяват в монтирането на три камери върху фасадите на сгради с идентификатори 00702.513.76.2 и 00702.513.76.3 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. А.град.

С писмо Изх.№ППН-01-4512020г.#1 от 14.09.2020г. (лист 37, 51) на изпълняващ длъжността (и.д.) главен секретар на КЗЛД, се уведомява Н.А., съгласно чл.26 от АПК, че по жалбата на Ш., с изложени твърдения за извършвано от А. нерегламентирано видео наблюдение, е образувано административно производство. На основание чл.34, ал.3 от АПК, на А. се предоставя възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да изрази писмено становище, както и да направи възражения по изложените в жалбата твърдения. На основание чл.36, ал.2 от АПК, А. е задължен да представи всички относими по случая доказателства, с които разполага. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 42), посоченото писмо е получено от Н.А. на 17.09.2020г.

На 28.09.2020г. в КЗЛД постъпва становище с Вх.№ППН-01-451#3 (листи 45-46, 52-53) от Н.А., чрез адвокат Н.Ш.- пълномощник (листи 47-49).

Според становището на А., системата за видеонаблюдение е поставена от него, поради изострени отношения с жалбоподателите и след множество подавани жалби пред различни институции. Видеонаблюдението е с цел охрана на имота, поради факта, че семейството не живее на адреса и няма ежедневен контрол върху собствеността си.

Със Заповед №РД-15-338 от 20.10.2020г. (лист 66) на председателя на КЗЛД, на основание чл.58, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.12, ал.1 и ал.4 от ЗЗЛД, относно жалба с Вх.№ППН-01-451 от 24.06.2020г., е разпоредено извършването на проверка на място (гр. А.град, ул. “Атанас Свещаров“ №21) от комисия, която следва да установи изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри. Комисията е съставена от двама членове- служители в Отдел “Контрол и административно-наказателни производства“ на КЗЛД.

Според нарочно отбелязване върху заповедта, същата е връчена на В.А. на 09.12.2020г.

За резултатите от проверката е съставен нарочен Констативен протокол (лист 67), подписан от членовете на комисията и В.А., като са изготвени и 12 броя графични изображения (листи 68-71).

Според посочения констативен протокол, на адреса (гр. А.град, ул. “Атанас Свещаров“ №21) се намира поземлен имот (ПИ) в режим на съсобственост, състоящ се от четириетажна жилищна сграда с един вход, прилежащо дворно място и по-малка двуетажна къща. С.Н.Ш., А.Н.Ш. и А.С.Ш. са собственици на третия жилищен етаж от сградата, както и на 1/2 от дворното място на имота и 1/2 от по-малката къща. В.С.А. и Н.А.А. са собственици на първия и втория жилищен етаж от сградата, партерния етаж към нея, както и на 1/2 от дворното място на имота и 1/2 от малката къща.

Освен това, на 06.01.2021г. се съставя Констативен акт (КА) №ППН-02-3 (листи 75-77, 78-81, 84-86, 87-90, 98-100), според който акт, в хода на проверката и по данни на Н.А.А., е прието за установено, че през лятото на 2019г., от негов познат, с превантивна и охранителна цел е изградена система за видеонаблюдение, състояща се от три броя видеокамери, записващо устройство и телевизор, на който се визуализира изходящия образ от видеокамерите в реално време, както и на записите с видеокадри.

Прието е за установено, че записващото устройство се намира в жилището на втория етаж на жилищната сградата, където живеят родителите на В.А.. Записите се съхраняват за срок от около четири дни, след което автоматично се изтриват по реда на постъпването им. Достъп до системата за видеонаблюдение имат само братът на В.А. и нейните родители, като по нейни данни не осъществяват отдалечен такъв.

Към момента на проверката, поради неплатена интернет услуга, не може да се осъществи достъп до изходящия образ от системата за видеонаблюдение в реално време. В тази връзка, от брата и родителите на А. са изискани и предоставени графични изображения на изходящия образ от камерите за видеонаблюдение на последните записи, съхранявани в записващото устройство от дата 08.12.2020г.

Проверяващите констатират, че видеокамерите са разположени и са с обхват на видеозаснемане, както следва:

Камера №1 - монтирана на предната фасада на сградата, на тераса на първия етаж и заснема подстъпа към входа на имота, подстъпа към помещенията на партерния етаж на сградата, част от ул. “Атанас Свещаров“ и прилежащите към нея тротоари, както и части от съседни имоти, разположени на срещуположната страна на улицата;

Камера №2 - разположена на страничната фасада на сградата, до тераса на първия етаж и заснема входа към имота от вътрешната страна, част от дворното място, подстъпа към входа на сградата и част от по-малката къща, включително и подстъпа към нейния вход;

Камера №3 - монтирана на страничната фасада на по-малката къща и заснема част от дворното място на имота, част от задната фасада на жилищната сградата и нейния партерен етаж, както и подстъп към допълнителна постройка в дъното на имота, която по данни на А. е изградена от жалбоподателите.

Физически лица, чиито лични данни се обработват посредством изградената система за видеонаблюдение са посетители в имота, живущи в съседни имоти, както и случайно преминаващи по улицата и прилежащите ѝ тротоари физически лица.

Прието е за установено, че системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, но няма възможност за тяхното лицево разпознаване. Предоставени са доказателства за предприети технически и организационни мерки за защита на данните. На проверяващият екип не са представени документи (правила, процедури, инструкции или други), регламентиращи обработването на лични данни чрез изградената система за видеонаблюдение. Проверката констатира, че на видни места в проверявания обект има поставени информационни стикери, предупреждаващи за осъществяваното видеонаблюдение, които не съдържат информация относно администратора на лични данни, както и данни за контакт с него.

Като приложение към писмо с Изх.№ППН-01-451/2020г.#8 от 08.02.2021г. (лист 74) на главния секретар на КЗЛД на Н.А. се изпраща копие от КА №ППН-02-3 от 06.01.2021г., като му се указва, че следва в 7-дневен срок от получаване на писмото да предостави информация за лицата, имащи достъп до изградената система за видеонаблюдение (братът на В.С.А. и нейните родители).

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 82), посоченото писмо е получено от Н.А. на 11.02.2021г.

Като приложение към писмо с Изх.№ППН-01-451/2020г.#12 от 18.03.2021г. (лист 97) на и.д. главен секретар на КЗЛД на В.А. се изпраща копие от КА №ППН-02-3 от 06.01.2021г., като ѝ се указва, че следва в 7-дневен срок от получаване на писмото, съгласно чл.36, ал.2 от АПК, да предостави информация за лицата, имащи достъп до изградената система за видеонаблюдение. По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмото от жалбоподателката А..

С писмо Изх.№ППН-01-451/2020г.#16 от 09.07.2021г. (лист 109) на главния секретар на КЗЛД се уведомяват Н.А. и В.А., че разглеждането по същество на жалба Вх.№ППН-01-451 от 24.06.2020г. е насрочено на 14.07.2021г. от 13:00ч. В закрито заседание на КЗЛД, проведено на 02.06.2021г., е решено, че жалбата е процесуално допустима, а като страни в производството са конституирани: Жалбоподател- С.Ш., А.Ш., А.Ш.; ответна страна- Н.А., В.А..

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 110), посоченото писмо е получено от Ангел А.- син на 12.07.2021г.

С писмо Изх.№ППН-01-451/2020г.#17 от 09.07.2021г. (лист 112) на главния секретар на КЗЛД се уведомяват С.Ш., А.Ш. и А.Ш., че разглеждането по същество на жалба Вх.№ППН-01-451 от 24.06.2020г. е насрочено на 14.07.2021г. от 13:00ч.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 113), посоченото писмо е получено от С.Ш. на 12.07.2021г.

На 13.07.2021г. по електронна поща (лист 115), по преписката постъпват бележки по същество от С.Ш., А.Ш. и А.Ш. (листи 116-119), както и приложения (листи 121-128).

Според нарочен протокол №ППН-01-451#20/20 от 14.07.2021г. (лист 129), за нуждите на преписката е направена екранна разпечатка на публикувана на електронен адрес *******, чрез уеб браузъра Гугъл Хром - търсачка Гугъл, информация, в обем от 20 страници (листи 130-149).

Преписката е разгледана на 14.07.2021г. от КЗЛД в състав: Веселин Караджов- председател, Цанко Цолов и Веселин Целков- членове, за което е съставен Протокол №30 (листи 233-239), при което единодушно е прието оспореното по делото решение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на възражението в жалбата на В.А..

Процесното решение е валиден индивидуален административен акт, тъй като същото е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗЛД, според която норма, решенията на КЗЛД се вземат с мнозинство от общия брой на членовете ѝ, като нормата на чл.7, ал.1 от ЗЗЛД установява, че КЗЛД е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове (общо 5 души), която е идентична с нормата на чл.4, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА).

Решението на КЗЛД е издадено и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същия на фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за оспорването му. Направеното в тази насока възражение от жалбоподателката А. се явява неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, при подадена до КЗЛД жалба от субект на данни, на когото са нарушени правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, КЗЛД се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл.58, §2, букви “а“ – “з“ и “й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл.80, ал.1, т.3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл.83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Т.е., доколкото комисията е сезирана от лице, считащо, че са нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на оспорване на административния съд.

ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Негова основна цел е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните. Съгласно легалната дефиниция на чл.4, ал.2 от Регламент (ЕС) 2016/679, “обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Според заложеното в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите“); да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“); да са точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“); да са съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на съхранението“); да са обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност“).

По отношение на възражението на жалбоподателката В.А., свързано с условията по чл.2, §2, б.“в“ от Регламент (ЕС) 2016/679, че регламентът не се прилага за обработването на лични данни от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания, каквато дейност представлява поставянето на камери с цел защита на здравето, живота и имуществото ѝ, следва да се посочи, че нормата следва да бъде тълкувана по-ограничително, без да се осигуряват абсолютни права на лицето, което обработва лични данни за лични или домашни дейности. Напротив, дейността на лицето следва да бъде съобразена и с принципа личните данни бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване до тълкуването на чл.3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (идентичен с чл.2, §2, б.“в“ от Регламент (ЕС) 2016/679), Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл с Решение от 11.12.2014г. по дело №С-212/13.

В отговор на въпроса “Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46[...], въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?“, СЕС е формирал крайното си становище - член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба“.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че в разглеждания случай е допустимо извършването на видеонаблюдение само чрез монтираните камери, заснемащи собствеността на В.А. и Н.А., а именно извършване на видеонаблюдение с Камера №2 - разположена на страничната фасада на сградата, до тераса на първия етаж и заснемаща входа към имота от вътрешната страна, част от дворното място, подстъпа към входа на сградата и част от по-малката къща, включително и подстъпа към нейния вход, както и с Камера №3 - монтирана на страничната фасада на по-малката къща и заснемаща част от дворното място на имота, част от задната фасада на жилищната сградата и нейния партерен етаж, както и подстъп към допълнителна постройка в дъното на имота.

Всяко друго наблюдение, обхващащо части на етажната собственост, както и на публични места извън сградата, каквото видеонаблюдение и заснемане е направено с Камера №1 - монтирана на предната фасада на сградата, на тераса на първия етаж и заснемаща подстъпа към входа на имота, подстъпа към помещенията на партерния етаж на сградата, част от ул. “Атанас Свещаров“ и прилежащите към нея тротоари, както и части от съседни имоти, разположени на срещуположната страна на улицата, не може да се приеме за дейност “изцяло лична или домашна“ по смисъла на Решение от 11.12.2014 г. по дело №С-212/13. Нещо повече, както вече се посочи по-горе, с протокол ППН-01-451#20/20 от 14.07.2021г. за нуждите на преписката е направена екранна разпечатка на публикувана на електронен адрес, https://t.me./s/nikolay_angelov, чрез уеб браузъра Гугъл Хром - търсачка Гугъл, информация. Към протокола са приложени 20 бр. екранни разпечатки, което води до извода, че записите от монтираната Камера №1 са общодостъпни за гледане, като за разглеждането им явно не се изисква парола за достъп. На следващо място, както е посочено в оспореното решение, на видни места в проверявания обект има поставени информационни стикери, предупреждаващи за осъществяваното видеонаблюдение, които обаче не съдържат информация относно администратора на лични данни, както и данни за контакт с него. Такова наблюдение е без законово основание и противоречи на целите и принципите, изведени от националния законодател в чл.1, ал.9, чл.2, ал.2, т.т.1 - 3 от ЗЗЛД, както и на установеното в чл.30, ал.1 от КРБ право на лична свобода и неприкосновеност.

Следователно, оспореното решение на КЗЛД се явява постановено без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679.

Най-сетне, процесното решение се явява издадено и в съответствие с целта на закона, насочена към осигуряване на защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.

Ето защо, като издаден от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство административен акт е валиден и законосъобразен, жалбите против който акт са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Предвид очерталия се изход на делото, исканията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите също са неоснователни и не следва да бъдат уважени. В полза на КЗЛД следва да бъдат присъдени юрисконсултски възнаграждения в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.А., ЕГН **********, против Решение №ППН-01-451/2020г. от 31.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по точка 2., с която жалба №ППН-01-451 от 24.06.2020г. е обявена за основателна по отношение на Камера №1 (съгласно номерацията в Констативен акт №ППН-02-3 от 06.01.2021г.); както и в частта му по точка 3., с която, на основание чл.58, пар.2, б.“г“ от Регламент (ЕС) 679/2016, за нарушение на чл.5, пар.1, б.“а“ и б.“в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 е издадено разпореждане на администраторите на лични данни - Н.А.А. и В.С.А., да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта премахнат Камера №1 (номерация съгласно КА №ППН-02-3 от 06.01.2021г.), изтрият всички видеоклипове и снимки, съдържащи лични данни, и да преустановят обработването на лични данни, изразяващо се в разпространение на видеоклипове и снимки на публичен профил в социална интернет мрежа „Телеграм“, с електронен адрес „*****“ в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********, да заплати на Комисията за защита на личните данни, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Ш., ЕГН **********, А.Н.Ш., ЕГН ********** и А.С.Ш., ЕГН **********, против Решение № ППН-01-451 от 31.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по точка 1., с която жалба №ППН-01-451 от 24.06.2020г. е оставена без уважение като неоснователна по отношение на Камери №2 и №3 (съгласно номерацията в Констативен акт №ППН-02-3 от 06.01.2021г.).

ОСЪЖДА С.Н.Ш., ЕГН **********, А.Н.Ш., ЕГН ********** и А.С.Ш., ЕГН **********, да заплатят общо на Комисията за защита на личните данни, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/