Р Е Ш
Е Н И Е
№……..……/23.10.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав,
в публичното съдебно заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7189 по описа за 2016г, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Производството е
образувано по искова молба на Д.П.Н. и П.Д.Н., с която предявяват искове срещу ЗАД „А.“ с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от по
70 000,00 лева – представляваща застрахователно обезщетение за всеки
от ищците за причинени по повод ПТП от 14.09.2015 г. неимуществени вреди от
смъртта на П.К.Н., съпруг и родител, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 30.05.2015 г. до окончателното им изплащане.
Претендират изплащане на лихва за забава върху извънсъдебно изплатените
обезщетения от 130 000 лв. в размер от по 9480 лв. за всеки от ищците за
периода от 14.09.2015 - датата на
процесното ПТП, до 31.05.2016 г. - датата, на която ответникът доброволно е
платил.
В исковата молба
ищците извеждат качеството си на кредитори по съдебно предявените вземания при
твърдения, че са претърпели неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.К.Н.
при ПТП, виновно за настъпването на което е водач, чиято гражданска отговорност
е застрахована по З.ължителна застраховка ГО при ответното дружество. За
вредите от забавеното изпълнение на З.ължението да получи застрахователно
обезщетение, считат, че ги легитимира като кредитори по вземане за заплащане на
законна лихва върху главниците. Претендират съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът депозира отговор. Оспорва иска по основателност и по размер.
Не оспорва, че е застраховател по З.ължителната застраховка ГО. Оспорва
виновното и противоправно поведение на делинквента, вредите, техния размер,
както и причинно-следствената връзка. Твърди, че З.ължението за изплащане на
обезщетение е погасено чрез направено плащане на 01.06.2016 г. в размер от по
130 000 лв., представляващи 121 200 лв. – главница, и 8800 – законна лихва, на
всеки от ищците. Евентуално, твърди съпричиняване от страна на починалото лице,
изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан. Оспорва основателността на
исковете за лихва за забава. Оспорва основателността на иска за лихви.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът З. „А.“
АД не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка
отговорност“, сключена за л.а. Форд Транзит, с рег. № *******, съгласно Договор
№ УД 15-15/19.12.2014 г. сключен с
Министерството на отбраната, както и че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка
отговорност“ за л.а. Фолксваген Тоуран, с рег. № *******.
От изслушаното
заключение на САТЕ, протокола за оглед и констативния протокол, се установява,
че ПТП е настъпило вследствие на навлизането на автомобил Форд, в който е
пътувал наследодателят на ищците, в пътната лента за насрещно движение, в
момент, в който срещу него се е движел л.а. Фолксваген. Вещото лице посочва, че
причината за настъпване на ПТП е субективното действие на водача на л.а. Форд
Транзит да навлезе в лентата за насрещно движение. В експертизата се посочва и
че пътниците, седящи на втория ред, в това число и починалият, са били без
обезопасителни колани.
По делото е
изслушана и приета СМЕ, от която е видно, че П.Н. е претърпял: черепно-мозъчна
и лицева травма, тежка гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупване на
ребра, сътресение на гръдните органи, контузия на белите дробове, разкъсване на
аортата, излив на кръв в сърдечната торбичка; травма на опорно-двигателния
апарат. Според вещото лице, причина за настъпване на смъртта на наследодателя
на ищците е несъвместима с живота травма на сърцето, с разкъсване на аортата и
дясно предсърдие в перикардната торбичка, и спиране на сърдечната дейност.
Вещото лице посочва, че при поставен обезопасителен колан биха се предотвратили
черепно-мозъчната травма и двустранното счупване на ребра, но поради високата
кинетична енергия е напълно възможно да настъпи разкъсването на аортата, което
е довело до смъртта на наследодателя на ищците. В съдебно заседание, вещото лице
потвърждава заключението си, като допълва, че поставеният колан не
предотвратява вътрегръдното движение на
вътрешните органи, като дава категорично становище, че смъртта щеше да
настъпи и в двата случая.
По делото е
изслушана и приета и съдебно-психиатрична експертиза по отношение на ищцата П.Н..
Вещото лице посочва, че ищцата е развила протрахирана депресивна реакция, която
продължава и към настоящия момент, но с по-лека симптоматика, като това
психично разстройство продължава около две години след инцидента, като след
това ще остане чувство на тъга, което няма качествата на психично заболяване.
От разпита на
свидетеля М.М., брат на ищцата П.Н. и вуйчо на ищеца Д.Н., се установява, че
смъртта на П.Н. е трагедия за семейството, ищцата е много привързана към
съпруга си, разчитала е на него и се е допитвала до него за всичко. Със съпруга
си правили планове да пътуват из Европа. След смъртта на съпруга си, ищцата
била подтисната, плачела много, посещавала и психодиспансера в гр. Велико
Търново. Показанията се кредитират, като обективни и достоверни.
От показанията на
св. Ц.Б., приятелка на ищеца, се установява, че същата е живеела с ищеца, по
времето когато той е разбрал за смъртта на баща си. Това е променило коренно
живота му, върнал се е да живее при майка си, бил е подтиснат, спрял е да прави
планове за бъдещето, нямал стимул за работа, нито желаел да излиза с приятели.
Разчитал страшно много на баща си във всяко отношение, правили планове за
градеж на къща. Всичко това се сринало след смъртта на баща му. Показанията се
кредитират, като обективни и достоверни.
По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Въз основа на доказателствата
по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва като резултат от
поведението на водач, застрахован по задължителната застраховка „ГО“ при
ответника. То е противоправно, тъй като при управлението на автомобил Форд, в
който е пътувал наследодателят на ищците, водачът на автомобил е навлязъл в
пътната лента за насрещно движение, в момент, в който срещу него се е движел
л.а. Фолксваген, с което се нарушават разпоредбите на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В резултат на произшествието
наследодателят на ищците получава тежки травматични увреждания, несъвместими
със живота.След като поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно
чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно
обезщетение за причинените от застрахования при него водач имуществени и
неимуществени вреди.
Следователно искът
е доказан по основание.
Относно размера на
обезщетението съдът прие, че ищцата е била много привързана към съпруга си,
разчитала е на него и се е допитвала до него за всичко. Внезапната му смърт е
била истинска трагедия за нея, тъй като й е отнела най-близкия човек. Със
съпруга си правили планове да пътуват из Европа. След смъртта му ищцата е
изпаднала в депресивно разстройство, което към настоящия момент е преминало в
тъга и няма качеството на психично заболяване. По отношение на ищеца Н. се
установява, че смъртта на баща му е променила коренно живота му, приоритетите
му и целите му в живота - спрял е да прави планове за бъдещето, нямал стимул за
работа, нито желаел да излиза с приятели, променил отношенията си с приятелката
си. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг и баща
са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той
няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на
човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от по
130 000,00 лв. за всеки един от ищците в пълна степен отговарят на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от тях неимуществени
вреди.
Възражението за
съпричиняване, направено от ответника е неоснователно. В тази връзка, съдът
кредитира изслушаната СМЕ, естеството на получените травматични увреждания и
евентуалната им предотвратимост при поставянето на обезопасителен колан.
Страните по делото
не спорят, че ответникът е изплатил на ищците сума от по 130 000,00 лева –
обезщетение по заведената от ищците щета. Спорно е какви задължения са погасени
с направеното плащане – дали с него се погасява само на обезщетението за
неимуществените вреди или и дължими мораторни лихви.
Настоящият съдебен
състав счита, че със сумата от по 130 000,00 лева ответникът погасява
единствено задължението си да се плати обезщетение за неимуществени вреди на
ищците. Това е така, защото видно от приложената по делото молба от 23.02.2016г
изпратена до застрахователя, извън съдебно ищците претендират застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на по 200 000.00 лева. С нея
не е отправяна претенция до застрахователя за заплащане на мораторни лихви. От
представените от ответника платежни нареждания се установява, че
застрахователят не е посочил конкретното задължение, което погасява с
преведената сумата от по 130 000,00 лева за всеки ищец. При това положение
и съгласно разпоредбата на чл. 76, ал.1 следва да се приеме, че с плащането
застрахователя погасява най-обременителното за него задължение – това за обезщетението
за неимуществени вреди, доколкото
същото при неизпълнение генерира обезщетение за забава. В случая
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД не може да намери приложение, тъй като тя
касае само задължения, при които е уговорено заплащане на лихва като
възнаграждение за ползване на пари, което в случая не е налице.
С оглед горното, съдът
приема, че ответникът е погасил задълженията за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди, преди завеждане на делото, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на лихвите:
Отговорността на застрахователя
е свързана с отговорността на делинквента, поради което и независимо, от
обстоятелството, че не е уведомен, той дължи законна лихва от настъпване на
събитието. По делото не е спорно, че плащане от страна на ответника е извършено
на 31.05.2016 г. За периода от настъпване на застрахователното събитие –
14.09.2015 г. до датата на направеното плащане – 31.05.2016 г. ответникът дължи
обезщетение за лихва в размер на по 9480,03 лева, съгласно изчисление на
електронен калкулатор. Ищците претендират мораторни лихви в размер на по
9480,00 за всеки един, поради което исковете им следва да бъдат уважени в пълен
размер.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни по спора имат
право на разноски.
Ищците доказват
направата на разноски за СПЕ и САТЕ и адвокатско възнаграждение в общ размер на
5905,00 лева за всеки. Ответното дружеството е доказало направата на разноски в
размер на 750 лева.
С оглед уважената
част от исковете ответникът дължи на всеки от ищците сумата от 704,32 лева, а с
оглед отхвърлената част от иска, ищците дължат на ответника сумата от 660,54
лева. Или по компенсация ответникът следва да заплати на всеки от ищците по
374,05 лева.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Д.Н., с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, офис.10 предявен
срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание по чл. 226 от КЗ /отм./
за сумата от 70 000,00 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на П.К.Н. по причина на ПТП настъпило на 14.09.2015г. на второкласен
път II-35 км 2+138 Плевен –Ловеч.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Д.Н., с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, офис.10, както следва: на основание чл. 86 от ЗЗД сумата
от 9 480,00 лева – лихва за забава върху извънсъдебно изплатеното
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на П.К.Н. в размер
на 130 000 лв. за периода от 14.09.2015г.
до 31.05.2016г., а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 374,05
лева – разноски съразмерно на уважената част от иска и по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.П.Н., с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, офис.10 предявен
срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** с
правно основание по чл. 226 от КЗ /отм./ за сумата от 70 000,00 лева –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на П.К.Н. по причина
на ПТП настъпило на 14.09.2015г. на
второкласен път II-35 км 2+138 Плевен
–Ловеч.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.П.Н., с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, офис.10, както следва: на основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 9480,00 лева – лихва за забава върху извънсъдебно изплатеното
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на П.К.Н. в размер
на 130 000 лв. за периода от 14.09.2015г.
до 31.05.2016г., а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 374,05
лева – разноски съразмерно на уважената част от иска и по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: