Решение по дело №111/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на В. Д. С., с адрес: [населено място], [улица], общ. Т., обл. П.* против решение № 830207**** от 19.01.2024 година на директор на ТП-П. към НОИ, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-13-93 от 28.12.2023 година срещу разпореждане [номер]**** /прот. № 2112-13-568-20 от 30.11.2023 година на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. С разпореждането от 30.11.2023 година е отменено разпореждане [номер]**** /прот. №01339/ от 11.09.2023 година на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което по заявление с вх. № 2112-13-568 от 21.07.2023 година е отпусната социална пенсия за инвалидност на В. С., считано от 19.06.2023 година пожизнено по чл. 90а, ал. 1 от КСО и вместо него е оставено без разглеждане заявление с вх. № 2112-13-568 от 21.07.2023 година и е прекратено административното производство по това заявление, както и е разпоредено остатъка от неоснователно получената сума за пенсия да не се събира от лицето на основание чл. 114, ал. 2 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни. Основният му аргумент е, че не е съобразено от органа, че последното приложимо законодателство е на Република България и компетентната институция, която дължи произнасяне по заявлението се явява ответната страна. По изложените съображения иска съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Директора на ТП-П.* на НОИ и да върне делото като преписка на ответната страна за ново произнасяне. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание, проведено на 26.04.2024 година пълномощника на жалбоподателя, адв. А. Т., от АК-София изцяло поддържа жалбата и пледира същата да се уважи. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон. Иска решението и разпореждането да се отменят и да се продължи изплащането на пенсията. Иска присъждане на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП-П.* при НОИ редовно призован, в съдебно заседание за представител изпраща юк. Й. С.. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на разноски за юристконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата. В указания срок депозира писмени бележки.

А. съд-Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

По фактите:

Производството пред административния орган е започнало по Заявление с вх. № 2112-13-568 от 21.07.2023 година, подадено от В. Д. С., с което същият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност /л. 14/. Във заявлението изрично е посочено, че има придобит осигурителен стаж в Испания. Към заявлението са приложени документи, в това число и Експертно решение № ** от 13.07.2023 година, издадено от ТЕЛК при МБАЛ “Р. А.“-[населено място] с определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 71 %, със срок: пожизнен.

Преписката е разгледана. Постановено е разпореждане по прот. № 1339 от 11.09.2023 година, с което е отпусната социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО, определена в размер по чл. 90а, ал. 2, т. 3 от КСО /л. 34/.

Поради декларирания в заявлението осигурителен стаж в И.* на 20.10.2023 година, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС до испанската институция е изпратен структуриран електронен документ /СЕД/Р2200“Искане пенсия за инвалидност“и СЕДР5000 за български осигурителни периоди на С.. Поискано е постановяване на решение за пенсия.

Н. 22.11.2023 година от испанската институция постъпва СЕД 6000, в който посочват, че молителят живее и работи в И.*. Искането за отпускане на пенсия следва да се подаде в И.*, а подаденото такова се отхвърля.

Въз основа на получения отговор от И.*, административния орган преразглежда заявлението от 21.07.2023 година. Приема, че неправилно е отпусната социална пенсия за инвалидност, поради което отменя разпореждане [номер]**** /прот. №01339/ от 11.09.2023 година на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което по заявление с вх. № 2112-13-568 от 21.07.2023 година е отпусната социална пенсия за инвалидност на В. С., считано от 19.06.2023 година пожизнено по чл. 90а, ал. 1 от КСО и вместо него оставя без разглеждане заявление с вх. № 2112-13-568 от 21.07.2023 година и е прекратява административното производство по това заявление, както и е разпорежда остатъка от неоснователно получената сума за пенсия да не се събира от лицето на основание чл. 114, ал. 2 от КСО.

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО пред ръководителя на ТП-Перник към НОИ.

След обсъждане на фактическите и правни основания дали повод за постановеното разпореждане, директорът на ТП на НОИ с решение № 830207 от 19.01.2021 година отхвърля жалбата срещу разпореждането от 30.11.2023 година за отмяна на разпореждане [номер]**** /прот. №01339/ от 11.09.2023 година на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и за оставяне без разглеждане заявлението от 21.07.2023 година за отпускане на лична пенсия за инвалидност като неоснователна. Изцяло споделя аргументите на длъжностното лице довели до постановяване на обжалваното разпореждане.

Срещу решението е подадена жалба и е образувано АД № 111/2024 година по описа на А. съд-Перник.

Горната фактическа обстановка се възприе от документите в административната преписка, всичките те приети като годни доказателства. В хода на съдебното производство се представиха и приеха в превод всички SED документи, постъпили и изискани от испанската институция, към дата на оспорваното решение. Представиха се и се приеха в превод от испански на български език и документи, от който е видно, че на 30.01.2024 година В. С. е депозирал в Испанската компетентна институция искане за отпускане на пенсия за инвалидност, както и такива от който е видно, че към настоящият момент производството по отпускане на пенсия за инвалидност не е приключило. Приет е и трудов договор № 17 от 19.04.2024 година, сключен между жалбоподателя и СД“С.-К. Т. и с-ие“.

По основателността на жалбата:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б.“а“ с мотивирано решение. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорването е спазен.

Предмет на съдебния контрол е Решение № 830207 от 19.01.2024 година, което е издадено от директор на ТП към НОИ-П., т.е. в случая оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. От своя страна разпореждането, с което е отменено разпореждане [номер]**** /прот. №01339/ от 11.09.2023 година на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и е оставено без разглеждане заявлението от 21.07.2023 година за отпускане на лична пенсия за инвалидност е издадено от ръководител на пенсионно осигуряване, който съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е компетентния орган, който може да отпусне, измени, прекрати, осъвремени пенсия. С оглед на това не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваният акт е издаден в предписаната от закона форма, като нито един от неговите съществени елементи, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК и съставляващи съвкупността от изисквания за външното оформяне не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, има ясно изразена разпоредителна част, както и е датиран и подписан. Същото е напълно относимо и за разпореждането от 30.11.2023 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на изложеното, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Директорът на ТП на НОИ правилно се е ограничил да обсъжда релевантните за законосъобразността на оспореното пред него разпореждане обстоятелства. Навеждането на други, неотносими обстоятелства с жалбата не може да разшири предмета на административната проверка и тяхното игнориране не би могло да се преценява като каквото и да било процесуално нарушение. Няма основания да се приеме, че актът не е съобразен с целта на закона.

По отношение на материалната законосъобразност на акта, доколкото спорът се свежда до това къде е следвало да се подаде заявлението за пенсия и съответно дали е следвало да бъде изначално отпусната търсената пенсия за инвалидност съдът съобрази, че в сезиращото искане от 21.07.2023 година В. С. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност, като изрично е посочил, че има придобит осигурителен стаж в Испания. Този факт първоначално е пренебрегнат от ответната страна, което е довело до постановяване на разпореждането от 11.09.2023 година. С него е прието, че се иска отпускане на лична социална пенсия за инвалидност. Прието е, че молителят има навършена [възраст] възраст, тази пенсия не зависи от трудова дейност, а само от определен от органите на медицинската експертиза процент ТНР, в случая 71% при което е счетено, че са налице предпоставките на чл. 90а, ал. 1 от КСО и пенсията е отпусната в размер по чл. 90а, ал. 2, т. 3 от КСО.

Съдът констатира, че отпускане на такъв вид пенсия за инвалидност, въобще не е искано и органът се е произнесъл свръх петитум. Такъв вид пенсия се отпуска само ако не е отпусната друг вид пенсия, включително от друга държава. Доколкото в случая е налице висящо производство по отпускане на лична пенсия за инвалидност по чл. 74 от КСО, което не е приключило и което формално поглъща социалната пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, с основание може да се приеме, че при постановяване на разпореждането от 11.09.2023 година не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е допуснато и съществено нарушение на административно производствените правила при постановяването му.

Именно, поисканата за отпускане лична пенсия за инвалидност с посочен в заявлението осигурителен стаж в Испания и постъпилата на 22.11.2023 година въз основа на задължителния обмен информация - Р6000“Решение за пенсия“, от испанската институция, с което е прието, че препратеното искане за отпускане на пенсия се отхвърля, защото кандидатът живее и работи в Испания и там трябва да се подаде иска, е дала повод за постановяване и на оспорвания административен акт.

В случая, от доказателствата по делото се приема, че към дата на подаване на заявлението кандидатът работи и живее в И.*. Има осигурителен период в България и последен завършен осигурителен период в И.*. Постоянно пребиваващ в общността в Испания от 12.02.2007 година. Следователно същият работи и живее в повече от една държава – членка.

Към настоящия момент отношенията касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, в т. ч. и правото на пенсия се уреждат от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., в съответствие с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 г. Тези регламенти не хармонизират, а координират системите за социална сигурност на държавите членки, като гарантират ползването на социални права от лицата, когато са работили и/или живеели в повече от една държава – членка.

При прилагане на европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност, при препращане на искането, испанската институция приема, че подлежи на отхвърляне, защото не е подадено в държавата по пребиваване.

Тъй като последно С. е упражнявал трудова дейност на територията на държави членки на Европейския съюз, при преценка на правото му на пенсия за него са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., в съответствие с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 г. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираният регламент се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави членки - чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.

За исканата лична пенсия за инвалидност от значение е продължителността на осигурителния стаж, доходът, от който се изчислява пенсията, съответно и трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая, приложимото към момента на търсеното обезщетение е законодателството на И., в която С. пребивава. Търсеното обезщетение, изхождайки от чл. 3, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, попада в материалния обхват на регламента. Размерът му се обуславя от продължителността на осигурителния му стаж, съгласно чл. 45 от регламента, възприето в България /схема тип Б/ и от дохода, при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.. Следователно за да получи обезщетение, съгласно основния регламент, претендиращото за обезщетение лице трябва да подаде искане пред институцията на държавата-членка, чието законодателство е било приложимо към момента на настъпване на осигурителното събитие и която е институцията по мястото на пребиваване, изхождайки от чл. 45, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009, която в случая е И.*. Препращане на подаденото заявление не може да се направи, изхождайки от чл. 45, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Доколкото сезиращото искане е за отпускане на лична инвалидна пенсия, регламентирана в чл. 74 – чл. 78 от КСО и която попада изцяло в приложното поле на глава 4-Обезщетения за инвалидност от Регламент /ЕО/ № 883/2004 се споделя извода на ответника, че искането изначално е недопустимо за разглеждане, тъй като е налице изричен – специален ред за подаване на заявления за отпускане на пенсии. Този ред е разписан в Регламент (ЕО) № 987/2009 и в случая, дерогира чл. 31 от АПК. Заявлението е следвало да се подаде в испанската компетентна институция. Ето защо, органът като е съобразил разпоредбите касаещи образуване на производство в сферата на социалната сигурност при непосредствено прилагане на регламента правилно е приел, че производството е недопустимо в хипотеза на чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК.

Разпореждането от 30.11.2023 година, потвърдено с оспорения административен акт, като издадено при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО се явява и материално законосъобразно. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "г" от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната, както е в случая. Както се прие по-горе на нито един етап от подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност, няма сезиращо искане за отпускане на социална пенсия за инвалидност. Въпреки това, пенсионния орган в срока по чл. 98, ал. 1 от КСО е отпуснал социална такава по чл. 90а, ал. 1 от КСО, която не е поискана, от една страна и при висящо производство за отпускане на друг вид пенсия-лична инвалидна. Следователно пенсията се явява неоснователно, неправилно отпусната по вид и основание, поради което правилно е отменена от длъжностното лице. Доколкото пенсията е добросъвестно получена, то получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица на основание чл. 114, ал. 2 от КСО, така както е приел и пенсионния орган. Поради изложеното се приема, че оспорвания акт и потвърденото с него разпореждане не страдат от отменителни основания посочени в чл. 146, т. 4 от АПК.

При това положение и като взе предвид новонастъпилите факти, към момента на приключване на устните състезания, а именно подадено на 30.01.2024 година пред компетентната институция в Испания искане за отпускане на пенсия за инвалидност се приема, че оспореният акт съответства и на целта на закона.

Относно изложеното в сезиращата жалба, за реално възстановена сума в размер на 390.64 лева жалбоподателят разполага с друг ред на защита. Трудовият договор от 19.04.2024 година е неотносим към предмета на спора и не води до промяна на горните изводи. По доводите за нарушаване на свободното движение на работниците мигранти ще се посочи, че полагайки труд в Испания, жалбоподателят е реализирал една от основните си свободи, които има по силата на чл. 49 ДФЕС, а именно правото на установяване. Жалбоподателят има правно положение, от което е видно, че има осигурителни периоди както и България, така и в Испания. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл, че предвид различие на законодателствата, прогласеният в член 4, параграф 3 от Договора за Европейски съюз (ДЕС) принцип на лоялно сътрудничество, задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да гарантират правото на лицата по член 49 ДФЕС. В случая не може да се приеме, че има накърнени основни права и свободи. Осигурителните права на С. са гарантирани и защитени изцяло от Регламент (ЕО) № 883/2004, които е в съответствие със свободното движение на лицата и при прилагане на процедурата уредена в Регламент (ЕО) № 987/2009.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че процесното решение, е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената форма за действителност, при спазване на административно производствените правила и при точно прилагане на материалния закон. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора ответникът по делото има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Н. основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна 100.00 лева, съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на В. Д. С., с адрес: [населено място], [улица], общ. Трън, обл. Перник против решение № 830207**** от 19.01.2024 година на директор на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт.

ОСЪЖДА В. Д. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], общ. Трън, обл. Перник да заплати на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт, със седалище [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.