№ 110321
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110141281 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. Д. К. за заплащане
на сумата от 300 лв., представляваща главница по договор за заем Microcredit № 9012-
00030470 от 04.08.2020г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземанията
по който са прехвърлени на заявителя с рамков договор за цесия от 16.01.2015г.,
Приложение № 1 към него от 10.12.2020г., ведно със законната лихва от 29.06.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 25,72 лв., представляваща възнаградителна лихва
по договора за заем за периода от 04.09.2020г. до 04.12.2020г., сумата от 114,64 лв.,
дължима по договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-00030470 от
04.08.2020г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с рамков договор за цесия от 16.01.2015г., Приложение № 1
към него от 10.12.2020г., ведно със законната лихва от 29.06.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 87,87 лв., представляваща лихва за забава по договора за заем за
периода от 05.09.2020г. до 28.06.2023г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата по договор за заем Microcredit
№ 9012-00030470 от 04.08.2020г., възнаградителната лихва и лихвата за забава по него
на 07.09.2023г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнени по договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-00030470 от 04.08.2020г., сключен
между длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с рамков договор за цесия от 16.01.2015г., Приложение № 1 към него от
10.12.2020г., съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на
представения договор за кредит и договор за допълнителни услуги към него са
1
приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – чл.148 ЗЗП. Съгласно
приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по
отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване на
императивни норми на ЗПК, като клаузите освен това са в противоречие с добрите
нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за допълнителни услуги към договор за заем
Microcredit № 9012-00030470 от 04.08.2020г. е, че в същия е предвидено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 114,64 лв. при
главница по кредита 300 лв. В настоящия случай, макар договорът за допълнителни
услуги да е обективиран в отделен документ, то както от заглавието на същия, така и от
неговото съдържание е видно, че е част от договора за заем Microcredit №9012-
00030470. С него „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на
кредитополучателя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, който включва следните
услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро
Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД,
безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в специални промоции. За посочени услуги,
кредитополучателя следва да заплаща допълнителна месечна вноска в размер на 28,66
лв., чийто срок за плащане и падеж изцяло съвпада със срока на договора за заем и
падежа на вноските по него. От съдържанието е видно, че допълнителните услуги
пакет „Комфорт“ са свързани със сключването на договора за кредит, отпускането на
потребителския кредит, както и с неговото изпълнение, което е в нарушение на
императивната забрана на чл.10а, ал. 2 ЗПК.
При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях,
поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на
основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не
следва да се издава, съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва
да бъде отхвърлено в тази част.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта
разноските съобразно отхвърлителната част от заявлението за сумата от 16,28 лв.
/10,85 лв. държавна такса и 5,43 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.41 ГПК на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Д. К., ЕГН
**********, в частта за сумата от 114,64 лв., дължима по договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9012-00030470 от 04.08.2020г., сключен между
длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
рамков договор за цесия от 16.01.2015г., Приложение № 1 към него от 10.12.2020г.,
както и за направените по делото разноски в размер на 16,28 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3