№ 3518
гр. София, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20231110131200 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Т“ ЕООД срещу Д. К. С. и Е.
П. обективно евентуално съединени осъдителни искове както следва:
Главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответниците да
върнат „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232 бр. с дължина 1,473, 47,501 кв.м.“, който
е монтиран в имота на ответниците, находящ се в гр. София, ул. „Б“ № 80, ет.4, ап. 6, въз
основа на развален договор за продажба на паркет от 14.11.2018 г.;
Евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, в случай, че главният иск бъде
отхвърлен, за осъждане на ответниците да заплатят сума от по 2 288,55 лева всеки,
представляваща паричната равностойност на вещта „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм,
232 бр. с дължина 1,473,47,501 кв.м.“;
Евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗЗД /съгласно изменение, допуснато с
определение от 19.03.2024г/ в случай, че искът по чл. 57, ал. 2 ЗЗД не бъде уважен, за
осъждане на ответниците да заплатят сума от по 2 288,55 лева всеки, представляваща
плодовете от вещта за периода от 18.11.2019 г. до 07.06.2023 г.
Евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в случай, че никой от горните
искове не бъде уважен, за осъждане на ответниците да заплатят сума от по 2 288,55 лева
всеки, представляваща обезщетение за ползване на чужда вещ „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х
1473 мм, 232 бр. с дължина 1,473,47,501 кв.м.“ за периода от 18.11.2019 г. до 07.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на влязло в сила Решение № 20261187 от
25.11.2020 г., постановено по гр. д. № 66733/2019 г. по описа на СРС, 125-ти с-в, ищецът е
осъден да заплати на всеки ответник сума в размер на по 2 288,55 лв. с оглед развален
неформален договор за продажба на паркет от 14.11.2018 г., които суми се твърди, че са
1
заплатени от ищеца. Аргументира, че от момента на разваляне на договора, за ответниците е
възникнало задължение да върнат паркета, което не било сторено. Навежда твърдения, че в
хода на проведени разговори с ответниците, се установило, че същите са в невъзможност да
върнат паркета, т.к. го били отчуждили, след като узнали, че държат паркета без основание.
С оглед изложеното счита, че ответниците следва да му върнат стойността на паркета.
Излага също, че монтажът на паркета в жилището на ответниците, находящо се в гр. София,
ул. „Б“ № 80, ет.4, ап. 6, е приключил на 07.01.2019 г., като след развалянето на договора за
продажба на паркет на 18.11.2019 г. /датата на която ответниците депозирали искова молба, в
която е обективирано и изявление за разваляне на договора/, ответниците продължили да
ползват паркета до момента на отчуждаването му, или до ден днешен. С оглед описаното и в
условията на евентуалност претендира обезщетение за лишаване от ползването за периода от
18.11.2019 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответниците
аргументират, че паркет, поставен чрез лепене, не може да се ползва повторно, поради което
считат, че е налице злоупотреба с права. Твърдят, че намерението им е било да демонтират
паркета и да го изхвърлят, поради което и със соченото от ищеца решение, им били
присъдени и разходи за извозване. Сочат, че към момента подовата настилка в жилището не
била сменена, но предстояло такова сменяне, след което щели да върнат на ищеца паркета.
Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приобщеното производство по гр.д. № 66733/2019г. по описа на СРС, 125-ти състав,
се установява, че с Решение № 20261187 от 25.11.2020г. постановено по гр.д. № 66733/2019г.
по описа на СРС, 125-ти състав, потвърдено с Решение № 260628 от 21.04.2023г.,
постановено по в.гр.д. № 3283/2021г. по описа на СГС, IV-E, въззивен състав, влязло в сила
на 21.04.2023г., ищецът в настоящото производство „Т“ ЕООД е осъден да заплати на
ответниците Д. К. Савов и Е. П. сумата от по 2288,55 лева на всеки от тях, представляваща
цена на паркет и доставка по развален на основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД неформален
договор за продажба, сключен на 14.11.2018г.
От приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том II, рег. №
1625, дело № 171/2018г. от 22.03.2018г., се установява, че ответниците Д. К. Савов и Е. П. са
придобили правото на собственост върху изграден в груб строеж недвижим имот, а именно
апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „Б“ № 80, ет. 4, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.301.40.4.6 по КККР на гр. София, с площ от 80 кв.м.
От приетото разрешение за ползване № 1608 от 21.12.2018г. на началника на ДНСК се
установява, че сградата, в която е разположен имотът е въведена в експлоатация.
Представен е и протокол за предаване на паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232
2
броя, дължина 1,473, площ 47,501 кв.м.
От приетото заключение по съдебно-оценителната експертиза от 21.05.2024г. се
установява, че след извършен на 18.05.2024г. оглед в апартамента на адрес: гр. София, ул.
„Б“ № 80, ет. 4, ап. 6, в който е монтиран процесният паркет, вещото лице е констатирало, че
монтираният паркет е наличен на място. Вещото лице е изчислило, че за периода от
18.11.2019г. до 07.07.2023г. стойността на наема за 42,06 месеца възлиза на 8102 лева.
Вещото лице е уточнило, че при дългосрочно отдаване под наем на вещи, наемната стойност
намалява средно с 20%, при което намаление наемната цена възлиза на 6482 лева.
Установено е, че поставеният паркет чрез лепене от 42,45 кв.м., след демонитрането му не
може да бъде използван за повторно полагане на същата квадратура – 42,45 кв.м. Преди
демонтиране цената на лепения паркет е същата, защото е в неговата си цялост, След
демонтиране на пазара за паркет втора употреба, лепеният паркет е негоден за ново
полагане.
От приетото експертно заключение по допълнителната съдебно-оценителна експертиза
от 24.09.2024г. се установява, че стойността на паркета в ново състояние възлиза на 150
лв/кв.м. без ДДС или 180 лв/кв.м. с включен ДДС. Неоходимата стойност за почисване на
процесния паркет е 22 лв/кв.м. Стойността на монтирания паркет възлиза на 7641 лева с
ДДСм а на останалите 5,051 кв.н. оставени за резерва възлиза на 909 лева с ДДС, общата
стойност възлиза на 8550 лева.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза от 03.12.2024г. се
установява, че процентно при демонтаж на масивен дъбов паркет с размери 15х139х1473 мм,
включващ 232 броя или 47,501 кв.м., биха могли да се запазят между 10% и 20% от
монтирания паркет, т.е. 23 броя или 4,75 кв.м. при 10% и 46 броя или 9,5 кв.м. при 20%.
Същите няма да отговарят на типа стока паркет за подова настилка при монтаж чрез
слепване, поради остатъци от използваното лепило при монтажа по нелицевата страна и
частично разрушеното съединение между отделните паркетини, тип „нут и перо“. В
проведеното на 10.12.2024г. открито съдебно заседание вещото лице е коригирало
заключението си като е заявило, е при наличието на необходимата технология, оставащият
паркет може да бъде преработен за направа на нов паркет.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е
да докаже: предаването на „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232 бр. с дължина
1,473,47,501 кв.м.“ на ответниците, основанието към момента на получаването му от
ответниците, както и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила. В доказателствена тежест на ответниците е да установят наличието на
основание за задържане на полученото.
По евентуалния иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже: че е предал на ответниците „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232
3
бр. с дължина 1,473,47,501 кв.м.“, който подлежи на връщане, тъй като е отпаднало
основанието, на което се държи, и че същият е отчужден или е погинал; че е поканил
ответниците да върнат вещта; действителната стойност на вещта към момента на нейното
погиване, отчуждаване или изразходване, респективно цената, която ответниците са
получили за нея, ако вещта е била отчуждена.
По евентуалния иск с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
предаването на вещта, подлежаща на връщане поради отпадане на основанието, на което се
дължи, отправянето на покана, получена от ответника, както и размера на плодовете от
вещта за процесния период.
В тежест на ответниците по тези два евентуални иска е да докажат, че са върнали вещта,
респ. че са заплатили нейната равностойност.
По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че през процесния период е бил собственик на вещта и че ответниците са я ползвали, в
резултат на което са се обогатили, както и размера на дължимото обезщетение. В тежест на
ответниците е да докажат, че са ползвали вещта на правно основание.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е бил сключен договор за продажба
на паркет от 14.11.2018 г., с предмет доставка на „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232
бр. с дължина 1,473,47,501 кв.м.“ който впоследствие е развален; че с влязло в сила Решение
№ 20261187 от 25.11.2020 г., постановено по гр. д. № 66733/2019 г. по описа на СРС, 125-ти
с[1]в, ищецът е осъден да заплати на всеки ответник сума в размер на по 2 288,55 лв. с оглед
разваления договор, които суми са заплатени от ищеца; че паркетът не е върнат на ищеца.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин
от влязлото в сила решение по предявените от ответниците срещу ищеца искове за връщане
на платената продажна цена на отпаднало основание поради развален договор за доставка и
монтаж на процесния паркет - Решение № 20261187 от 25.11.2020г. постановено по гр.д. №
66733/2019г. по описа на СРС, 125-ти състав.
Потестативното право на разваляне на неформалния договор за доставка и монтаж е
упражнено с исковата молба, препис от нея е връчен на „Т“ ЕООД на 27.02.2020г., в който
момент правото на разваляне е упражнено. Предвид уважаването на иска на купувачите за
връщане на продажната цена по разваления договор, това право е упражнено
законосъобразно и облигационната връзка между страните е отпаднала с обратна сила.
При това положение, съгласно нормите на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД всяка от страните по отпадналото с обратна сила облигационно правоотношение дължи
да върне на насрещната страна осъществената от нея престация. С оглед на това и доколкото
ищецът в настоящото производство „Т“ ЕООД е осъден да върне паричната престация на
ответниците Д. К. С. и Е. П., то и последните дължат да върнат на „Т“ ЕООД вещта,
съставляваща неговата договорна престация – доставеният паркет дъб Рустик с посочените в
исковата молба размери и характеристики. В този смисъл възражението на ответниците, че с
4
настоящото прозводство се целяло преразглеждане на обстоятелствата, установени с
влязлото в сила решение между страните, е неоснователно. Цитираното решение касае
връщане единствено на осъществената от ответниците парична престация и не представлява
каквато и да било процесуална или материалноправна пречка ищецът да предяви иск за
връщане на неговата собствена непарична престация по договора.
Спорът между страните се концентрира върху въпросите, дали вещта подлежи на
връщане в състоянието, в което се намира /в натура/, респективно ако подлежи на връщане
нейната равностойност, дали тя има парична равностойност и какъв е нейният размер. В
тази насока съдът намира следното.
Съобразно общото правило на двустранната реституция по разваления договор,
установено в чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 57 ЗЗД, вследствие на отпадането на
облигационната връзка се дължи връщане именно на дадената въз основа на нея вещ, а не на
друга такава или на нейната парична равностойност. Отклонение от това правило е
установено в чл. 57, ал. 2 ЗЗД и то е уредено в защита на ищеца, който има право на връщане
на вещта в натура. Нормата предвижда, че лицето, което е получило престацията на вещта,
може да бъде осъдено да върне нейната равностойност вместо самата вещ, само в
изчерпателно изброените случаи, в които връщането й е фактически или правно
невъзможно. Касае се за случаите, в които вещта е погинала – т.е. престанала е да
съществува като корпорално обособена вещ от съответния вид вследствие на нейното
унищожаване или вследствие на нейното трайно присъединяване към друга вещ, което не
позволява нейното отделяне; когато вещта е отчуждена – т.е. лицето, което я е получило въз
основа на отпадналото правоотношение, вече се е разпоредило с правото на собственост
върху нея; или когато е изразходвана – т.е. съществуването на вещта се изчерпва с нейната
употреба по предназначението й, и вещта е била употребена.
Видно от експертното заключение по съдебно-оценителната експертиза от 21.05.2024г.,
към датата на извършване на огледа от вещото лице – 18.05.2024г. – вещта е била налична,
като е останала монтирана в апартамента на ответниците, находящ се в гр. София, ул. „Б“ №
80, ет. 4, ап. 6. Това фактическо положение се потвърждава от ответниците и в проведеното
на 10.12.2024г. открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене по
делото, като същевременно по делото липсват данни и доказателства за противното.
При това положение, престираната от ищеца по разваления договор вещ е налична и не
е погинала, нито е отчуждена или изразходвана.
Релевираното от ответниците възражение, че с извършения монтаж на паркета, същият е
изгубил своето качество на самостоятелна движима вещ и се касае за подобрение в
недвижимия имот на ответниците, е неоснователно. Както е изяснено със задължителните за
съдилищата указания, дадени с т. 2 от Постановление № 6 от 27.XII.1974г. на Пленума на
Върховния съд по гр.д. № 9/1974г., когато във владения недвижим имот са прикрепени
движимости, които увеличават цената му, но които могат да бъдат отделени от него, без
съществено да се промени имотът, не е налице подобрение. Владелецът има право да вдигне
тези вещи, когато преустанови владението върху недвижимия имот.
5
В настоящия случай от приетото експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза от 03.12.2024г. се установява, че процесният паркет може да бъде демонтиран от
недвижимия имот на ответниците, без това да води до съществена промяна за имота или до
неговото съществено увреждане. Вещото лице е уточнило, че единствените последици за
имота на ответниците, които биха могли да произтекат от премахването на паркета, се
изразяват в частично нарушаване на циментовата замазка на места вследствие на
отлепването на паркетините. Следователно монтажът на процесния паркет не го превръща в
трайно прикрепена вещ към имота на ответниците и той може да бъде премахнат, без да се
засяга целостта и интегритета на имота, и без да се извършва съществена промяна в него.
Промяната, която ще настъпи вследствие на неговото премахване, се изразява в оставане на
съответните помещения без подова настилка, каквото е било тяхното състояние преди
извършването на монтажа.
Ето защо съдът намира, че няма основание да се приеме, че премахването на паркета е
фактически невъзможно с оглед неговото присъединяване към собствения на ответниците
недвижим имот.
Въпросите за това каква част от паркета ще запази своята цялост след премахването и
каква обработка трябва да бъде извършена върху него за отстраняване на положеното лепило
с цел повторното му използване за направа на нова паркетна настилка, както и за какви цели
може да бъде използвана останалата част от паркета, съобразно разясненията дадени от
вещото лице по СТЕ при разпита му в проведеното на 10.12.2024г. открито съдебно
заседание, както и разясненията, дадени от вещото лице по съдебно-оценителната
експертиза, касаят икономическата целесъобразност за ищеца на връщането на паркета в
натура, а не възможността за неговото връщане или предпоставките за изплащане на
неговата равностойност, уредени в чл. 57, ал. 2 ЗЗД. От своя страна икономическата
целесъобразност касае преценката на ищеца, който е предявил иска за връщане на даденото
в натура. В настоящия случай след приемане на експертното заключение по СТЕ в
проведеното на 10.12.2024г. открито съдебно заседание, в което са изяснени последиците от
демонтажа за икономическата стойност на вещта, ищецът е потвърдил изрично, че поддържа
претенцията си за връщане на паркета в натура, следователно вещта следва да му бъде
възстановена именно по този начин. По време на устните състезания по делото ищецът е
направил изрично изявление, че ответната страна дължи връщане на стоката в каквото и
състояние да е тя след демонтажа, независимо от процентното съотношение на
използваемата за паркет част спрямо използваемата за други цели такава. Направено е
искане към съда исковете да бъдат разгледани именно в поредността, в която са предявени.
Аналогично е изявлението му и в писмената защита, съобразно което паркетът е собственост
на „Т“ ЕООД и вследствие на развалянето на договора подлежи на връщане, като от
експертизите се установява, че паркетът може да бъде демонтиран и може да бъде ползван
повторно, а начинът на ползване на демонтирания паркет е изцяло в дискрецията на неговия
собственик – „Т“ ЕООД.
С оглед гореизложеното и доколкото ищецът поддържа иска си за връщане на даденото
6
в натура, и това връщане е фактически и правно възможно, съдът няма правомощия да
извършва преценка дали и доколко това е икономически изгодно за ищеца, респективно по
какъв начин ищецът ще може да използва вещта след връщането. Вещта следва да бъде
върната в състоянието, в което се намира след нейния демонтаж. Релевираното от ответника
възражение за злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца, тъй като ищецът
претендирал очевидно неизгодна за него престация, единствено с цел да увреди
ответниците, е неоснователно. Както беше изяснено, ищецът има правото на връщане на
вещта въз основа на разваления договор, поради което предявената от него искова претенция
е насочена към защита на негов легитимен правен интерес, а икономическата
целесъобразност е въпрос на негова лична преценка.
При кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за възникване
на правото на ищеца по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – предадена вещ, отпадане с обратна сила на
основанието за нейното даване и възможност за нейното връщане, предявеният главен иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид несбъдването на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове, същите не
подлежат на разглеждане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за
държавна такса в размер на 183,08 лева, за депозити за възнаграждение на вещи лица в общ
размер на 800 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, платено изцяло по
банков път съгласно представения договор за правна защита и съдействие, фактура и
платежно нареждане, или общо 1883,08 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Сторените от ищеца разноски в образуваното изпълнително производство по налагане на
допуснатото обезпечение не представляват съдебни и деловодни разноски по смисъла на чл.
78, ал. 1 ГПК, а разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79 ГПК, поради което не
подлежат на присъждане от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. С., с ЕГН: **********, и Е. П., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.
София, ул. „Б“ № 80, ет. 4, ап. 6, да върнат на „Т“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „М 3“, бл. 318, вх. 7, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД следната движима вещ: „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232 бр. с дължина 1,473,
47,501 кв.м.“, който е монтиран в имота на ответниците, находящ се в гр. София, ул. „Б“ №
80, ет.4, ап. 6, въз основа на развален договор за продажба на паркет от 14.11.2018 г.
ОСЪЖДА Д. К. С., с ЕГН: **********, и К. П., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.
София, ул. „Б“ № 80, ет. 4, ап. 6, да заплатят на „Т“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „М 3“, бл. 318, вх. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разделно при равни квоти сумата от 1883,08 лева, представляваща сторените по делото
7
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8