Мотиви към присъда №260003/24.08.2020г. по НОХД №751/2020г., изготвени на 10.09.2020г.
С.ската районна прокуратура е внесла
обвинителен акт против подсъдимата А.В.А. за престъпление по чл.201, вр. чл.2,
ал.1 от НК.
Ощетеното юридическо лице Община С.,
редовно и своевременно призовано изпраща представител в разпоредително
заседание, който моли съда да приеме за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения граждански иск и Община С. да бъде конституирана в качеството
на граждански ищец.
В разпоредително заседание, подс. А.
се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК. Желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие, тъй като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Представителят на РП- С. в
разпоредително заседание дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Изразява становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие, както и да бъде приет за съвместно разглеждане
предявения граждански иск.
Съдът прецени, че са изяснени
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Счете, че гражданският иск е предявен
своевременно, не би затруднил наказателния процес, поради което го прие за
съвместно разглеждане в него и конституира Община С., представлявана от кмета
на общината в качеството на граждански ищец. Счете, че са спазени изискванията
на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и след приключване на
разпоредителното заседание премина към предварителното изслушване на страните.
При предварителното изслушване на
страните съдът разясни на подсъдимата правата по чл.371 от НПК като я уведоми,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, след което с определение обяви, че ще ползва при
постановяване на присъдата самопризнанието на подсъдимата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание подсъдимата
лично и чрез защитника си моли да й се наложи наказание „Лишаване от свобода“
към минимума за срок от ШЕСТ месеца, което да се намали с една трета на
основание чл.58а от НК и изпълнението на същото да се отложи на основание чл.66
от НК. По отношения на гражданския иск защитникът на подсъдимата предлага същия
да бъде уважен.
Представителят на РП- С. в съдебно
заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подс. А. да се наложи за престъплението по чл.201 от НК наказание „Лишаване
от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да
се редуцира с една трета в размер на ШЕСТ месеца. Наложеното наказание предлага
да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага гражданския иск да се
уважи в пълен размер. По въпроса за веществените доказателства предлага същите
да бъдат върнати на директора на Детска градина „Детски рай“.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А. работила в Детска градина „Детски рай“-
гр. С. от 2009г. В периода от 2011г. включително до
края на процесния период, а именно 31.12.2017г. тя изпълнявала длъжността
завеждащ административна служба (ЗАС) в ДГ
„Детски рай“- гр. С.. Работното й място било в сграда №1 на детската
градина, обособена като „Детски рай 1“,
обект 11, намиращ се в гр. С. кв. „Дружба“ до блок №23. Задълженията на подс. А.
в качеството й на завеждащ административна служба били свързани със събирането
и начисляването на месечни такси за посещаване на ДГ „Детски рай 1“, обект 11 и
изготвяне на справки за таксите. Документите ведно със събраните такси тя
отчитала в Община С..
До 31.12.2017г. счетоводния контрол на детските
градини се осигурявал от страна на Община С. като отчетите за внесените такси
от детската градина били проверявани от оторизирани служители. От началото на
2016г. започнал преходен период за преминаване на детските градини на делегиран
бюджет със собствено счетоводство. Това довело до занижаване на контрола от
страна на Община С., макар че реализирането на делегираните бюджети за детските
градини с назначаване на счетоводители се случило от началото на 2018г. Това
дало възможност за подс. А. от 01.01.2016г. да не внася в Община С. събраните
от нея месечни такси, което продължило незабелязано в периода до 31.12.2017г. и
от Директора на ДГ „Детски рай 1“- гр. С.,
св. Д. П. Я.. За този период не е била извършвана проверка на дейността на подсъдимата
в качеството й на ЗАС. Достъп до събраните парични средства имала само тя. За
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. в Община С. следвало да постъпят общо
11265,58 лева като 5086,08 лева останали несъбрани от подс. А. към края на
периода. Постъпилите от родителите на децата, посещаващи детската градина
парични суми, които подс. А. получила лично, останали неотчетени от нея в
касата на Община С.. Тези парични суми възлизали общо 6176,50 лева. В посочения
период за подс. А., която имала болен родител, възникнали финансови затруднения
в личен план, породени от невъзможност своевременно да покрива нуждите на
семейството си. Тя решила да се възползва от това, че лично
събира парите за такси. Започнала да използва без съгласие на родителите за
лични нужди предадените й от тях суми в детската градина. За периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2017г. подс. А. вземала периодично суми от парите, които събирала за
такси в детската градина. Това тя правела като за част от получените средства
не съставяла на родителите своевременно приходни квитанции, а парите оставяла
за себе си. Освен, че задържала по няколко платени от родителите на децата
месечни такси, при отчитането на парите в Община С. подс. А. не е изписвала в
отчетите си и квитанции, по които била получила парични суми за такси за детска
градина. Това, че единствено тя имала достъп до получените парични средства за
детското заведение я улеснявало в деянието й. Деянието
било извършвано системно, по един и същ механизъм на присвояване в процесния
период. Това не било отречено от подс. А. пред св. Я., директор на детската
градина, когато дейността й била установена. Разкриването на тази дейност се
осъществило, когато през месец октомври 2017г. на основание Заповед №106/2017г.
на Председателя на Сметката палата било разпоредено да се извърши финансов одит
на Община С. по годишния финансов отчет за 2017г. Одитът на Община С. бил
извършен в две части като в първата част била извършена проверка- текущ контрол
към 30.06.2017г., а във втората част на одита била извършена проверка на Община
С. до края на 2017г. При текущия финансов контрол до месец юни
2017г. одиторите установили, че имало забавени вноски по квитанции за внесени суми
за такси в детска градина „Детски рай
1“- гр. С..
През месец май 2018г., когато одиторите проверили
годишното приключване на 2017г. установили голяма разлика между сумите, които
били начислени по счетоводна сметка- 4301 на детска градина „Детски рай“- гр. С., но не били събрани като
такси и били дължими за отчитане съгласно поименните списъци в детската градина
към 31.12.2017г. Тези констатации, освен за ДГ
„Детски рай 2“, обект 20- гр. С. с касиер домакин Д. Г. З. се
отнасяли и за ДГ „Детски рай 1“, обект 11 със Завеждащ административна служба- подс.
А.А..
Така част от събираните в качеството й на длъжностно
лице суми за такси от децата през отчетните 2016г.- 2017г.,
подс. А. *** и не ги отразявала по счетоводната сметка. За ДГ „Детски рай 1“, обект 11 констатираната
парична сума за довнасяне в Община С. възлизала на 6176,50 лева.
Тази сума в периода, в който отговаряла за
постъпилите месечни такси за ползване на социална услуга посещение в детска
градина „Детски рай 1“, обект 11 подс. А. присвоила и разходвала за свои лични
нужди. С посочената сума била причинена щета на Община С. в общ размер на
6176,50 лева. Дължимите суми, установени при одита по отношение на ДГ „Детски рай 1“, обект 11”- гр. С. към 2017г.
били осчетоводени в Община С., което е видно от показанията на св. В. Г. Я.,
заемаща длъжността Главен счетоводител дейност детски градини към Община С..
Впоследствие парите били частично възстановени на Община С., което е видно от
допълнителното експертно заключение, че на 12.06.2018г. подс. А. *** сумата от
4347,03 лева.
Сумата отнета от подс. А. била формирана от паричните
постъпления от родителите на децата за предоставяна от Община С. социална
услуга- посещение в детската градина. В процесния период парите били
предоставени на подс. А. като длъжностно лице, което е видно от длъжностната й
характеристика, приложена по делото.
По делото е изготвена съдебно- икономическа
експертиза и допълнителна такава, от заключенията на които се установява, че събраните
от подс. А. в ДГ „Детски рай 1“, обект 11 на неотчетени на община С. суми от
месечните такси за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. възлиза общо на
сумата от 6176,50 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските
показания на свидетелите М. И., В. Я., Д. Я., М. Г., Д. П.и Ал. Р.- К., както и
от заключенията на вещото лице по изготвените съдебно- икономическа и
допълнителна такава експертизи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите М. И., В. Я., Д. Я., М. Г., Д. П. и А. Р.-
К., тъй като същите са безпротиворечиви, последователни, логични и се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава
вяра и на приложените по делото веществени доказателства, тъй като същите не
бяха оспорени от страните, а и същите се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Съдът дава вяра и на заключенията на
вещото лице по изготвените съдебно- икономическа и допълнителна съдебно-
икономическа експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните и съдът
няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. А. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201, вр. чл.2,
ал.1 от НК, затова че през периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. в гр. С. в
качеството си на длъжностно лице- Завеждащ административна служба (ЗАС) в
детска градина „Детски рай”- гр. С. присвоила чужди пари- суми събрани за такси
за ползване на социална услуга- посещение в детска градина „Детски рай 1”, обект 11 връчени в това й
качество и поверени й да ги пази на обща стойност 6176,50 лева, собственост на
Община С., представлявана от Кмета на Община С..
Съдът следва да направи кратък
анализ на престъплението „Длъжностно присвояване, а именно: Непосредствен обект
на длъжностното присвояване е комплексен и включва два вида обществени
отношения. На първо място това престъпление уврежда тези отношения, които
осигуряват нормалното упражняване правото на собственост, както върху движими,
така и върху недвижими вещи. Освен тях обаче това посегателство засяга и
специфичните отношения по служба, в които участва субектът на престъплението.
Субект на длъжностно присвояване
може да бъде само длъжностно лице. Понятието длъжностно лице е определено от
законодателя в разпоредбата на чл.93, т.1 от НК. Според тази разпоредба това
качество имат лицата, на които е възложено да изпълняват със заплата или
безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение с изключение на
извършващите дейност само на материално изпълнение и ръководна работа или
работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно
предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при
едноличен търговец, както и на нотариус и помощник- нотариус, частен съдебен
изпълнител и помощник- частен съдебен изпълнител. Длъжностното лице като особен
субект на престъпление се характеризира с няколко особености: 1. То следва да
осъществява точно определена дейност в дадена обособена структура. 2.
Необходимо е дейността, която осъществява длъжностното лице да му е възложена и
3. Длъжностното лице следва да осъществява възложената му дейност в дадена
юридически обособена структура. В конкретния случай е видно, че подсъдимата А.
е изпълнявала длъжността завеждащ административна служба в детска градина
„Детски рай 1“, обект 11. Дейността й е била възложена от директора на детската
градина, св. Д. Я..
Обективната страна на длъжностното
присвояване разкрива няколко особености: 1. Отношението на субекта към предмета
на престъплението. Чуждите пари, вещи или ценности следва да са връчени или да
са поверени за пазене или управление на длъжностното лице в това му качество.
Начинът на самото връчване или поверяването на предмета е без значение.
Длъжностното лице трябва да е получило фактическата власт върху предмета на
посегателството в това му качество, защото пазенето или управлението на
съответното имущество или въобще неговото държане е част от функцията на този
субект. В настоящия случай по несъмнен начин се установи от доказателствата по
делото, че достъп до паричните средства, платени от родителите на децата,
посещаващи детската градина през въпросния период от 01.01.2016г. до
31.12.2017г. е имала изключително подс. А.. Тези пари са били заплащани на нея,
но както бе посочено по- горе тя е прибирала част от тези пари като не е
издавала съответните платежни документи. Подсъдимата е осъществявала фактическа
власт върху паричните средства като ги е владеела на правно основание с цел да
бъдат отчетени в Община С., тъй като ДГ „Детски рай“ била второстепенен
разпределител в системата на Община С.. На подсъдимата не са били предоставени
права да ползва тези средства или да се разпорежда с тях в свой интерес.
Предмет на длъжностното присвояване са чужди
пари, вещи или други ценности. Предмет на длъжностно присвояване може да бъде
само цяла вещ или реално обособена част от такава. Не могат да бъдат предмет на
престъплението длъжностно присвояване идеални части от вещи или други
имуществени права. В настоящия случай е видно, че предмет на престъплението
длъжностно присвояване са чужди пари, а именно тези на Община С.,
представляващи такси за предоставената услуга посещение на детска градина.
Изпълнителното деяние е
противозаконното разпореждане с чужди пари, вещи или други ценности в интерес
на самия деец или на другиму. Длъжностното присвояване е резултатно
престъпление. То е довършено със засягане възможността на собственика на
предмета да се разпорежда с него. Резултатът на престъплението длъжностно
присвояване е причинената имотна вреда. В настоящия случай е видно, че подс. А.
с действията си противозаконно се е разпоредила с парите на Община С., а именно
в размер на 6176,50 лева. Тази сума представлява нанесената на общината имотна
вреда.
От субективна страна длъжностното
присвояване е типично умишлено престъпление, което се осъществява винаги с пряк
умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за длъжностно присвояване включва
съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението са чужди пари или вещ,
че той му е връчен за пазене или за управление или му е поверен в качеството му
на длъжностно лице, както и за действията, позволени му да върши с него. Освен
това субектът предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в
полза на него самия или на друг правен субект и съзнава, че това излиза извън
предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Във
волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на
престъплението в свой или в чужд интерес. От събраните по делото доказателства
по несъмнен начин се установи, че подс. А. е знаела, че се разпорежда с пари,
собственост на Община С., съзнавала е, че това излиза извън предоставените й
правомощия за разпореждане с тези пари. Доказа се по несъмнен начин, че тя се е
разпоредила с тези парични средства в свой интерес.
От събраните по делото доказателства
по несъмнен начин се установи, че подс. А. в качеството си на длъжностно лице завеждащ
административна служба в ДГ „Детски рай 1“, обект 11 е присвоила чужди пари
сумата от 6176,50 лева. Авторството на деянието се доказа по несъмнен начин,
както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените по делото
писмени доказателства и изготвените съдебно- икономическа и допълнителна съдебно-
икономическа експертизи.
Деянието е извършено от подс. А. с
пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на общественоопасните му последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимата и в стремежа й за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите й
характеристични данни и факта, че голяма част от присвоената сума е
възстановена от нея.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата А. за
извършеното от нея престъпление, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. За деянието по чл.201 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до ОСЕМ години. Съдът счита, че
с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция е най-
подходящо на подс. А. да се наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ
месеца, тъй като видно от материалите по делото се касае за доста солидна присвоена
сума от 6176,50 лева. Съдът счита това наказание за справедливо и отговарящо в
максимална степен, както на обществената опасност на извършеното деяние, така и
на обществената опасност на подс. А.. Намира, че с него ще се постигнат целите
на генералната и специалната превенция. Съдът счита, че не следва да налага
предвидените в разпоредбата на чл.201 от НК наказания „Лишаване от права“ и
„конфискация“. Съдът на основание чл.58А, ал.1 от НК задължително следва да
намали наложеното на подс. А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ
месеца с 1/3, а именно с ТРИ месеца. Намаленото наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ШЕСТ месеца подс. А. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са
налице условия за прилагане института на условното осъждане. Видно е от
материалите по делото, че тя не е осъждана на „Лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, наложеното й наказание е до ТРИ години „Лишаване от
свобода“, а именно за срок от ШЕСТ месеца и за постигане целите на наказанието
и най- вече за поправянето й съдът намира, че не е наложително да го изтърпи.
Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца за минималния
изпитателен срок от ТРИ години.
Съдът счете, че следва да бъде уважен
предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице Община С., тъй като
безспорно се доказа по делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че
на в периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Община С. е претърпяла имуществени
вреди, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на
подсъдимата А.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка
между деянието на подсъдимата и вредата, причинена на ощетеното юридическо лице.
Установи се, че подс. А. с присвоителните си действия е причинила вреда на ощетеното
юридическо лице Община С. на обща стойност 6176,50 лева. От събраните по делото
доказателства е видно, че подсъдимата е възстановила част от тази сума, а
именно сумата от 4347,03 лева, поради което дължи останалата сума в размер на
1829,47 лева. В този размер е и предявения граждански иск от гражданския ищец Община
С.. Съдът счете, че следва да осъди подсъдимата А. да заплати на гражданския
ищец Община С. сумата от 1829,47 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от престъплението имуществени вреди. Върху главницата съдът присъди и
претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на
увреждането 31.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съдът следва
да се произнесе по приложените по делото веществени
доказателства 55 броя
кочани с приходни квитанции на Детска градина „Детски рай”- С., три броя папки
с трудови досиета и три броя касови книги за събирани такси в детска градина
„Детски рай”- С. като същите следва да
се върнат на Директора на детска градина „Детски рай”- гр. С..
С оглед
правилата на процеса, съдът счете, че следва да осъди подс. А. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. направените разноски по делото в
размер на 672 лева.
Съдът следва да осъди подс. А. да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от
73,18 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: