Решение по дело №470/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 301
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20213530100470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Търговище , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530100470 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500 ал.1 т.1 предлож.3-то и чл.500 ал. 2 от КЗ
/в сила от 01.01.2016г./.
Ищецът- ЗД “БУЛ ИНС” АД -София, твърди в исковата си молба, че на 27.01.2018г. в
13.00 ч. в с. Ч., на ул. „А.С.“ № 16 са нанесени щети на метална врата на къща от МПС
„Фолксваген Пасат” с per. № СТ4584ВС, собственост на С. М. С., управлявано от същия.
Според представения Протокол за ПТП № 1666445 от 27.01.2018 г., съставен от органите на
КАТ причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на С. М.
С. който при движение на горепосоченото място не се съобразява със състоянието на пътя
(заснежен нът) и на прав участък от пътя, губи контрол над МПС, излиза вдясно и блъска
туристическо ремарке, като ремаркето се блъска в метална врата на гараж и в бетонна стена
на къща, вследствие на удара са нанесени значителни материални щети по металната врата.
МПС „Фолксваген Пасат” с per. № СТ4584ВС е бил застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/117003286905,
която е валидна към момента на събитието. В ЗД ”БУЛ ИНС” АД е заведена щета под №
********** от собственика на увреденото имущество. След направена оценка на щетата е
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 131.43 лв. на П.Й.Л. за
възстановяване на увредената метална врата й бетонна стена. Видно от Протокол за ПТП №
1666445 от 27.01.2018 г. С. М. С. е бил неправоспособен към момента на ПТП и е отказал да
се подложи на проверка за алкохолили други упойващи вещества. На основание чл. 500 от
КЗ, ЗД „БУЛИНС” АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.
С писмо ищецът уведомил ответника да заплати претендираната сума, но до момента не ни
е изплатена. За ЗД “БУЛ ИНС” АД възниква правния интерес за предявяване на иска.
1
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 146.43 лв., представляваща сбора от стойността на заплатената щета-131.43 лева и
стойността на ликвидационните разходи в размер на 15.00 лева, представляващи регресно
вземане за платено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от подаване на исковата молба 19.08.2020г., до окончателното им заплащане, както и
разноските по делото. Редовно призован ищецът в открито заседание няма процесуален
представител.
Ответникът – С. М. С. от с. П. общ. Търговище, редовно уведомен за исковата молба
по реда на чл.47 ал.1-5 ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден
писмен отговор от адв. В.Н. от АК-Търговище - назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
особен процесуален представител на ответника, който счита, че искът е доказан по
основание и размер, поради което и е основателен. Няма направени възражения. Приема, че
фактите, посочени в молбата, от които произтича претендираното в исковата молба
субективно материално право са: 1.Протокол за ПТП № 1666445 от 27.01.2018 г„ от който е
видно,че на тази дата в с. Ч., ул. А.С. № 16, МПС с ДК№ СТ4584ВС, управлявано от С. М.
С., неправоспособен водач, който губи контрол над МПС и блъска паркирано, в дясно по
посока на движението му, ремарке, което се удря в метална врата на гараж, близо до
паркирането му, на адрес в с. Ч., ул. А.С. № 16.; 2.Сключена застраховка ГО в „БУЛ ИНС“
АД към дата 27.01.2018 г. на МПС с ДК № СТ4584ВС, която е активна.; 3. Уведомление за
настъпила щета по застраховка ГО на МПС, именно метална врата, собственост на П.Й.Л.,
ЕГН **********, с адрес с. Ч., ул. А.С. № 16. Оценка на щетата 131.43 лв.4.Изходящ
превод от ЗД БУЛ ИНС АД - клон Ловеч на сумата от 131,43 лв., платена на П.Й.Л..;
Стойността на ликвидационните разноски е 15 лв. Налице са писмени доказателства, от
които се установява механизма на ПТП, имуществените вреди и причинно-следствената
връзка между противоправното и виновно деяние на ответника и настъпилите вреди за
третото лице. Единственото възражение е само по отношение прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, ако такова е претендирано. Редовно
призован в отрито заседание назначеният особен процесуален представител се яви и заяви,
че поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, а и от писмените доказателства е видно, че като
застраховащ/застрахован: С. М. С. има по отношение на МПС „Фолксваген Пасат” с ДК №
СТ4584ВС, собственост на С. М. С., сключена със застраховател: ЗД „БУЛ ИНС“ АД
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №
BG/02/117003286905, със срок на застраховката: 12 месеца, валидност: от 14.12.2017г. до
13.12.2018г. Няма спор, че застрахованото МПС, собственост на С. М. С. е управлявано на
27.01.2018г. от самия него, ответника по делото.
2
Видно от Протокол за ПТП № 1666445/27.01.2018г., съставен от Светлин Стоянов –
мл.автоконтрольор , сектор ПП при ОДМВР-Шумен , на 27.01.2018г. в 13.00 ч. в с. Ч., на
ул. „А.С.“ № 16, участник №1 - лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № СТ4584ВС,
собственост на С. М. С. и управляван от него реализира ПТП с като са установени
материални щети на металната врата на гараж на дома на същия този адрес. Отразените в
протокола за ПТП причините и условията за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на участник № 1-С. М. С., който при движение на горепосоченото
място не се съобразява със състоянието на пътя (заснежен нът) и на прав участък от пътя,
губи контрол над МПС, излиза вдясно и блъска туристическо ремарке, като ремаркето се
блъска в метална врага на гараж и в бетонна стена на къща, следствие на удара са нанесени
значителни материални щети по металната врата. Безспорно към момента на ПТП
ответникът е бил неправоспособен водач-няма свидетелство за управление на МПС и е
отказал да се подложи на проверка за алкохол. Така установеното от писмените
доказателства по отношение на механизма на настъпилото ПТП и непосредствените
причини, довели до това не се оспорва.
Видно от приложените писмени доказателства-нотариален акт от 2000г., служебна
бележка, изд. от кмета на с. Ч., общ. Шумен и лична карта, собственик на имота-дворно
място с къща и сайвант с административен адрес в с.Ч., ул. „А.С.“ № 16 и живущ на този
адрес е П.Й.Л.. Собственик подал на 29.01.2018г. уведомление за настъпила щета по
застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ до ЗД „БУЛ ИНС“ АД, офис Шумен. От
опис-заключение на щета и доклад № 181000258501/26.03.2018г. по щета №
**********/29.01.2018г. се установи, че описаните щети са: врата метална 150/200 и панта
метална, като определеният размер на обезщетението е 131.43 лв. Така определеното
обезщетение е изплатено на 13.04.2018г. по посочената от собственика на увредената врата
на гараж банкова сметка с платежно нареждане за кредитен превод. Няма спор, че
ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
Видно от писмените доказателства, застрахователят изпратил регресна покана изх.
№ РП-00332/05.10.2018г., с обратна разписка, като същата е върната на 09.10.2018г. от ПС-
Буйново, че получателят се е преместил на друг адрес, не живее в с. Пресяк. Съгласно
справка от НБДН и по настоящото дело, ответникът е с постоянен и настоящ адрес в с. П.
общ. Търговище, ул. „К.“ № 11.
Предвид така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 500 ал.2 от КЗ и чл.500 ал.1 т.1 предлож.3-то
от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.2 от КЗ /“Право на регрес“/ от Глава 47
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ от КЗ:
3
Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски от лицето, управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория МПС или на което временно е отнето свидетелството за
управление на МПС. Отделно от това, съгласно чл.500 ал.1 т.1 от КЗ - Освен в случаите по
чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
при настъпването на ПТП е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, като
е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. В конкретния случай по отношение на водача на
МПС, причинил ПТП са налице и двете хипотези по чл.500 КЗ, а именно по ал.2- не
притежава правоспособност за управление на съответна категория МПС и по ал.1 т.1
предлож. 3-то – отказал да се подложи на проверка за алкохол. Освен това водачът на МПС е
нарушил правилото на чл.20 ал.2 от ЗДв.П. Съгласно Решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление.
По силата на чл. 150а., ал.1 от ЗДв.П , за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съгласно чл. 174, ал.3
от ЗДв.П, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Редът, по
който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл.174
4
ал.4 от ЗДв.П/. Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДв.П., водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.; Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на
застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно
увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е
същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в
чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на
закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания.
В предвидените в действащия Кодекс на застраховането основания се касае до
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право
възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона /напр. умисъл, употреба на
алкохол, наркотици, напускане на местопроизшествието и др./ То възниква спрямо
застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на
основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за
управление и др./ именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е
длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални
разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС.
Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане,
момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не
освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към
третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от
него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. В този смисъл и съвременната
съдебна практика -Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на осн. чл.500 ал.1 т.1 предлож.3-то от КЗ, е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
5
автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица; 3/
отговорност на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва
да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между
поведението му и вредите; 4/ ответникът да е отказал да се подложи на проверка за алкохол;
5/ изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице. По
отношение на основанието по чл.500 ал.2 от КЗ следва да се установи още и, че: ответникът
не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или временно
му е отнето. Безспорно е по делото, че има валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, между застрахователя и застрахования. От обсъдените по-горе,
неоспорени от ответника, писмени доказателства: Протокол за ПТП са установени
извършеното деяние от водача на МПС, неговата противоправност и вина. Допуснатите
нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДв.П от водача на л. а., са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумпцията на чл. 45, ал.
2 ЗЗД не е оборена. Налице са изискуемите предпоставки по чл.500 ал.1 т.1 предолж.3 и
ал.2 от КЗ, тъй като застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалото лице;
виновният водач е отказал да се подложи на проверка за алкохол и не притежава
правоспособност за управление на съответната категория МПС. Имуществените вреди,
настъпили за третото лице и причинната връзка между тях и поведението на водача на МПС
са доказани от писмените доказателства, които не се оспорват от ответника. Регресното
право на застрахователя възниква спрямо застрахования от момента на деликта и в
конкретния случай това е от 27.01.2018г., тъй като законодателят свързва наличието на
основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ именно с този момент. Конкретният размер на
обезщетението на увреденото лице е определен в рамките на компетентността на
инспектора към застрахователя. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е изплатило на увреденото лице по
банков път обезщетение в размер на 131.43 лв.13.04.2018г. и от този момент регресното
вземане на застрахователя е изискуемо.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита предявения иск за доказан по
основание и размер за обезщетението в размер на 131.43 лв. и ликвидационните разноски в
размер на 15 лв. или общо 146.43 лв.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в пълен размер, а именно: 350 лв., от които 50 лв. – държавна такси и 300
лв.-депозит за възнаграждение на назначен особен процесуален представител, на осн. чл.78
ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът

6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. П. общ. Търговище, ул.
„К.“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., чрез
пълномощник – адв. М.Г., съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2,
сумата в размер на общо 146.43 лв., представляваща регресно вземане за изплатено на
13.04.2018г. по щета № **********/29.01.2018г. на увреденото лице П.Й.Л. от с. Ч., общ.
Шумен, ул. „А.С.“ № 16 застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие ПТП на 27.01.2018г., причинено при управление от водача С. М. С. на лек
автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № СТ4584ВС и ликвидационни разноски, на осн.
чл.500 ал.1 т.1 предлож. 3 от КЗ и чл.500 ал.2 от КЗ, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 19.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
общо 350 лв., представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд-Търговище.



Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7