№ 17
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500015 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 и сл. от ГПК.
С определение от съдебно заседание на 14.12.2022 г., постановено по
гр.д. № 222/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, е прекратено
производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Окръжен съд –
Кърджали.
С определение № 9/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Кърджали, е прекратено производството по делото и
е повдигнат спор за подсъдност пред Апелативен съд – Пловдив за
определяне на компетентния съд, който да разгледа предявените искове, като
делото е изпратено на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по
повдигнатия спор за подсъдност.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Районен съд – Момчилград е бил сезиран с предявените от В. Е. М., В.
Е. Ч. и А. Е. А., тримата действащи чрез процесуалния си представител
адвокат А. С., против В. М. П., Е. П. Ч., починала в хода на производството и
заместена от наследниците си М. К. Ч. и А. К. Н., Р. П. П., С. П. Е. и С. П. П.,
починала в хода на производството и заместена от наследниците си С. И. П.,
1
В. С. П. и В. И. П., субективно и обективно кумулативно съединени искове по
чл. 124 от ГПК и чл. 108 от ЗС за част от имот с идентификатор ********* по
КККР на с. Д. К., К. о., в който попадат три техни горски ливади, описани
като индивидуализиращи белези /съобразно уточняващи молби от 11.08.2020
г. и от 21.12.2020 /, като съдът приема, че се претендира само реална част от
земята, без изградените в нея сгради, които не се изрично посочени.
По делото е представено удостоверение за данъчна оценка на О. К. за
имот пл. № ****** по картата на землището на с. Д. К., от което се
установява, че тя е 6 907,20 лв. /л. 125 от делото на Районен съд –
Момчилград/.
Видно от н.а. № 187/2011 г., В. П. е придобил имот № ****** в
землището на с. Д. К., който в този вид той е със статут на горска ливада /л.
278 от делото на районния съд/, докато според скица на л. 31 от делото на
районния съд имотът, във вида, в който е претендиран в настоящото
производство, е с идентификатор ********* по КККР, одобрени със заповед
*********** г. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за
животинска ферма.
Следователно данъчната оценка, дадена в посоченото удостоверение,
не касае процесния недвижим имот във вида, който е съществувал към
момента на предявяване на исковете и който се претендира по делото.
От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза с вещо
лице инж. Д. С., прието в производството пред Районен съд – Момчилград,
което като компетентно съдът възприема, се установява, че към декември
2021 г., т.е. след завеждане на делото, без смяна на предназначението и без
извършване на подобренията пазарната стойност на имота е била 8 500 лв., а
със смяна на предназначението, без извършване на подобренията тя е 16 500
лв.
За отговор на поставения пред настоящия състав процесуален въпрос е
ирелевантна цената на имота по това заключение след извършване на
подобренията, доколкото тя е дадена като обща сума на земята и построените
в нея сгради.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК по искове за
2
собственост и други вещни права върху имот цената на иска е данъчната
оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право.
Предвид индивидуализирания от ищците предмет на делото /част от
поземлен имот с идентификатор ********* по КККР, без построените в него
сгради/, независимо дали цената на исковете ще се определи по представеното
по делото удостоверение за данъчна оценка или по пазарната такава на имота,
определена в цитираното заключение, доколкото цената на исковете за
собственост е под 50 000 лв., родово компетентен да се произнесе по тях и в
двата случая е районният съд /чл. 104, т. 3 от ГПК/.
Предвид гореизложените мотиви настоящият състав намира, че
предявените искове следва да бъдат разгледани от Районен съд - Момчилград,
на който делото следва да се изпрати.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ, че родово компетентен да се произнесе по предявените от
В. Е. М., В. Е. Ч. и А. Е. А., тримата действащи чрез процесуалния си
представител адвокат А. С., против В. М. П., Е. П. Ч., починала в хода на
производството и заместена от наследниците си М. К. Ч. и А. К. Н., Р. П. П.,
С. П. Е. и С. П. П., починала в хода на производството и заместена от
наследниците си С. И. П., В. С. П. и В. И. П., субективно и обективно
кумулативно съединени искове по чл. 124 от ГПК и чл. 108 от ЗС за част от
имот с идентификатор ********* по КККР на с. Д. К., К. о., без сградите в
него, е Районен съд - Момчилград, на който делото следва да се изпрати.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4