ПРОТОКОЛ
№ 640
гр. Смолян, 04.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440100953 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
Ищцата се явява лично и с адв. К, редовно упълномощена от преди.
Ответниците не се явяват. За С.А. и Г.А. се явяват адв. Д и адв. Х, редовно
упълномощени от преди.
АДВ. К - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА писмо на Общинска администрация Б от 05.10.2021 г.
ведно със скица изх. № Д-8667/2/2014 г. от 28.04.2015 г., удостоверение за регулационно
положение с изх. № Д-8667/1/2014 г. от 28.04.2015 г., и Декларация за времето на
построяване с изх. № НЗ-345/23.12.2014 г.
АДВ. К - В последното съдебно заседание за мен станаха известни определени
факти и обстоятелства, които са основания за отвод по чл. 24 ГПК за съдебния секретар и на
съдията по чл. 22 ГПК. Причините за това са следните: Едва в последното съдебно заседание
от свидетели, които бяха разпитани, за мен стана известно роднинска връзка между
съдебния секретар и ответницата С.А., като нейната майка е живяла дълги години до
смъртта си на семейни начала с бащата на КК, който е съпруг на съдебния секретар.
1
Близките роднински отношения са основания за съмнения за безпристрастност за съдебния
секретар и за негово предубеждение при водене на съдебния протокол. След приключване
на предходното съдебно заседание съдебния секретар по повод направен от мен коментар за
роднинска връзка със С.А. каза, че е била по-близка с починалия Д А., като заяви, че същия
й звънял за намиране на адвокат на Ф.Ч. при предишно водено от нея дело, като отново
навеждаме близки отношения, които от своя страна водят за предубеденост и
заинтересованост от изхода на делото в полза на ответниците. По отношение на съдията
считам, че са налице основания за отвод, от една страна поради наличието на изложените
вече факти и обстоятелства свързани с евентуалната заинтересованост на съдебния секретар,
а така също и от определението при последното съдебно заседание, в което беше отказано
поправка и допълване на съдебния протокол по отношение на свидетелските показания на
свидетеля Я. Действително, съобразно чл. 150 ал. 2 ГПК протокола се съставя под диктовка
на председателя, като в конкретния случай преценката на съдията да не бъдат включени
свидетелските показания на Якубовски относно това от къде и от кого знае за определени
факти и обстоятелства, за които свидетелства е от съществено значение при преценка на
свидетелските показания. Свидетелски показания се ценят и кредитират от гледна точка на
това дали свидетелят има лични възприятия, дали е чул за определени факти било то от
ищцовата или от ответна страна или от трето лице. Ето защо твърденията на свидетеля, че за
изложени от него факти и обстоятелства знае от господ е от значение за преценка
достоверността и кредитирането на неговите свидетелски показания. Преценката на съдията
да не включи в съдебния протокол именно това твърдение на свидетеля е предпоставка да се
предполага наличието на предубеденост и заинтересованост от изхода на делото.
АДВ. Х - Противопоставяме се на направеното искане на колегата К. Същото е
голословни приказни, от къде е чула, недоразбрала, колкото е и разбрала обстоятелството
при разпита на свидетел относно израза разбрах от господ. Неоснователно е искането.
АДВ. Д – В резултат на многократно задаване и отговаряне на поставян въпрос,
свидетеля беше поставен в ситуация разговорно по този начин да отблъсне един и същи
повтарящ се въпрос, в който имаше обида спрямо самия свидетел от страна на адвоката на
ищцовата страна. По отношение на искания отвод се противопоставяме и считаме, че не са
налице основания за отвод особено по отношение на съдията, тъй като изложените мотиви
за това какви доказателства и това дали ще бъде допусната поправката с оглед и изразеното
от адв. Х в писмено становище и защо не са налице основания, към които изцяло се
придържам и те бяха достатъчно основание да не се допусне поправка/допълване в
протокола. Не считам, че заявеното от свидетеля Знам от господ, така нареченото „Знам от
господ“ по някакъв начин не променя заявените от свидетеля показания, по никакъв начин
не се отразява и не считам, че е съществен израз, който би обърнал целия процес в обратен
смисъл на изразените от самия свидетел показания. По отношение на отвода на съдебния
секретар, считам че нещо казано извън съдебна зала, интерпретирано от ищцовата страна, по
начина, по който беше изложено преди малко по никакъв начин не доказва преднамереност
по отношение предмета на делото и това, че съдебния секретар има отношение към едната
2
страна в повече за сметка на другата, както и не доказва, че казаното е точно така, както
колегата цитира, защото няма доказателства за това. Това е нещо като дума срещу дума и
клюкарски одумвания извън съдебна зала.
Относно заявените искания за отвод на съдебния състав и на секретаря съдът счита
следното:
За съда липсва каквото и да е основание, за да приеме, че съдебния секретар до
момента във воденето на протоколите от съдебните заседания по какъвто и да е начин е
проявил някаква форма на пристрастие или заинтересованост по делото. Настоящия съдебен
секретар е достатъчно опитен, със стаж от 32 години в РС- Смолян, за да изпълнява
абсолютно стриктно, съвестно и отговорно своите служебни задължения. В този смисъл
съдът счита, че по никакъв начин секретарят не е проявил пристрастие спрямо ответната
страна по начина на водене на съдебните протоколи до момента и изключва каквито и да е
намерения у секретаря да записва невярно или непълно изявления на страните или на
свидетелите. Тъй като обаче се изтъкват някакви причини за съмнения в ищцовата страна
относно съществуването на някакви странични обстоятелства, които биха могли да влияят
върху работата на секретаря, които съдът напълно изключва, ще следва да бъде уважено
това тяхно искане, за да бъде осигурено спокойствието на ищцовата страна, че съдебния
секретар от тук нататък по никакъв начин няма да изразява пристрастие по отношение на
воденето на протокола в полза на ответната страна. На съда е добре известно
обстоятелството, че свекъра на съдебния секретар е починал преди повече от 10 години, като
същевременно за голямо съжаление почина и съпруга на съдебния секретар, като съда
счита, че липсва каквото и основание да се приеме, че този секретар има каквито и да е
отношения камоли близки такива с майката на ответницата С.А., която също е починала още
преди нейния свекър, но по изложените по-горе съображения и във връзка с заявеното
изрично искане съдът счита, че са налице условията на чл. 22, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 6 и чл. 24
ГПК за отвод на съдебния секретар К и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТВЕЖДА съдебния секретар К.
Заседанието продължава със съдебния секретар ТК.
Относно второто искане за отвод на съдебния състав, съдът счита същото за изцяло
неоснователно. Липсват каквито и да е основания от изчерпателно изброените в чл. 22, ал.1
от ГПК за отвод на настоящия съдебен състав. Изтъкнатите от страна на процесуалния
представител на ищцата такива обстоятелства, съдът счита за неоснователни, тъй като
отхвърлянето на част от исканията за поправка на протокола от предходно съдебно
заседание не представлява обстоятелство пораждащо съмнение в безпристрастието на
съдията. Съдът се е аргументирал защо е уважил част от исканията за поправка на протокола
и защо е отхвърлил други такива. Оттам насетне какви са били отношенията, изобщо имало
ли е каквито и да е отношения, познанства, връзки между роднини на наследника на
ответниците и съдебния секретар по никакъв начин не влияе на работата на съдебния
3
състав, като за цялата практика на настоящия съд в този състав в работата със който и да е
от съдебните секретари по никакъв начин и по никакъв повод, лични или роднински
контакти на секретар с трети лица не са ставали нито причина, нито са давали основание по
някакъв начин да бъде формирано мнение в докладчика относно решаването, на който и да е
правен спор и затова
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за отвод на съдебния
състав.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
АДВ. К – Представям документ от Община Б, от който е видно, че през 2015 г. Р А. е
подал коригираща декларация, с която е вписал Ф.Ч. като наследник с 1/5 ид.част за земята.
Приложени са дубликати, с които същата е заплащала данък. Моля във връзка с станалата ни
едва към момента декларация по чл. 14 ЗВДТ да ми бъде издадено съдебно удостоверение
по силата, на което да се снабдя от Община Б с въпросната коригираща декларация с вх. №
Д 30-69 от 04.05.2015 г.
АДВ. Д – Противопоставям се на това искане.
АДВ. Х – Също се противопоставям на доказателственото искане, тъй като колегата
имаше възможност да направи такова искане и мисля, че направи в предходните съдебни
заседания.
АДВ. Д – Във всички заседания се правиха общи искания, които не бяха
конкретизирани, като се търсиха доказателства на взевъзможни места.
АДВ. К – Коригиращата декларация, която Д А. е подал през 2015 г. ми стана
известна за първи път след като получих документ от Община Б във връзка с мое искане
дали Ф е заплащала данък, за кой период и кога е декларирано.
АДВ. Х – След като твърди, че е собственик на имота би следвало без да прави
доказателствено искане да се снабди с този документ. Имали са възможност да го направят,
не го е направила.
АДВ. Д – Освен това с каква цел иска това искане, какво ще се установява с това
доказателство, това доказателство какво ще докаже, плащането на данъци не е владение.
Има трайна съдебна практика. Без да сте обяснили за какво ви трябва това доказателство,
какви обстоятелства ще установявате и какво тази коригираща декларация ще установи по
отношение на владението.
АДВ. Х – От представените дубликати не се вижда кой е плащал, те са платени,
възможно е наследниците на Д А. да са плащали.
АДВ. Д – Не случайно исканията бяха оставени без уважение в предходно съдебно
заседание.
АДВ. К - След като ответниците са се снабдили с нотариален акт, оттам насетне и от
Община Б, ищцовата страна няма как да се снабди с каквато и да е било информация по
4
отношение на данъци, подадени декларации, като очевидно е изключена от собствеността. С
тази декларация какво ще установяваме, ще установяхме неговото намерение дали се е
чувствал собственик на нейната част, защото подавайки коригираща декларация
демонстрира своето вътрешно убеждение и то е, че неговата сестра Ф.Ч. е собственик от
наследство на 1/5 на ид.част от земята. При владението това са съществени елементи, дали е
владял с намерението да свои.
Съдът счита, искането на ищцовата страна за неоснователно. Видно от писмото
издадено от Общинска администрация Б същото е издадено на 07.10.201 г., а днес сме
02.11.2021 г., като страната ако е имала желанието и е могла своевременно да го заяви.
Отделно от това в писмото достатъчно ясно е записано какво е било предназначението на
декларацията. Отлагането на делото за събиране на доказателства, с които е могла да се
снабди е неоснователно.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. К – Представям договор за правна защита и съдействие, ведно със списък с
разноски по реда на чл. 80 от ГПК.
АДВ. Д – Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
АДВ. К – В случай, че представените договори за правна защита и съдействие на
ответниците са посочени хонорари, които надхвърлят минималните размери по Наредбата,
то моля същите да бъдат намалени до минималните такива, като правя възражение за
прекомерност. Моля да уважите исковата претенция на ищцата Ф.Ч.. Ще маркирам
основаните елементи, поради които исковата молба се явява основателна. Не следва да се
дава вяра на изложеното в отговора, тъй като С.А. твърди, че е владяла имота си от 1986
година, което се опровергава от оспорвания от нас нотариален акт, в който нотариуса е
признал за собственик единствено Д А. като при преценката си нотариусът е изключил С.А.
в издадения през 2015 г. нотариален акт. На следващо място въпросният нотариален акт
почива на неавтентичен документ, който не е подписан от лицето посочено като негов
автор. Нотариусът при съставянето на нотариалния акт се е ползвал от този неавтентичен
документ, чиято автентичност е оспорена на много по-късен етап. Очевидно е, че без
въпросната поправена декларация, която се явява неистински документ починалия Д А. е
нямал право да се снабди с оспорения нотариален акт. Не на последно място за да се предяви
един имот по давност е необходимо да има намерение за своене каквото в настоящия случай
липсва и тъй като видно от представената в днешно съдебно заседание информация от
Община Б самият Д А. през 2015 г. е декларирал 1/5 ид.част като наследство на Ф. Р. Ч.. С
това си действие той демонстрира, че през всичките тези години същият не е имал
намерение да свои наследствената част от имота на ищцата. Самият А. официално при
компетентните органи е заявил, че сестра му Ф.Ч. е собственик по наследство на 1/5 ид.част
5
от земята. С разпитаните от нас свидетели се доказа, че доверителката ми е посещавала
имота още преди баща й да почина през 1979 г. Доказа се по безспорен и категоричен
начин, че същата се е грижила и е стопанисвала първия етаж от двуетажна къща, доказа се,
че след смъртта на баща си тя е продължила да посещава, да проветрява и да чисти първия
етаж от къщата, като освен тези периодични посещения в определен период от време е
живяла за постоянно там. Свидетелските показания на М Ч. са достатъчни да докажат волята
на наследодателя Р А. къщата да бъде поделена между брат и сестра като за ищцата остане
първият етаж, от свидетелите става ясно, че брат й много преди нея заедно със семейството
си е напуснал втория етаж от имота, поради което и свидетелите на ответниците не са
посещавали имота редовно тъй като Д и семейството му са живеели в София. Категорично и
безспорно се доказва от свидетелските показания на Юлия Ч., че Ф.Ч. е заминала в София
след брат си като същата е присъствала на уговорка, че майка й си запазва дела и в новата
къща, и че никой няма да я изгони от там. Свидетелските показания на доведените от нас
свидетели са логични, последователни, непротиворечиви, като същите следва да бъдат
кредитирани и от гледна точка на времето, което е минало. Свидетелите на ответника
твърдят едно и също, че Д А. и неговото семейство са живели, подобрявали втория етаж от
имота, което по никакъв начин не противоречи на твърдяното от доведените от нас
свидетели, че Ф.Ч. е владяла първия етаж. Никой от свидетелите на ответната страна не сочи
Д да е живял и владял първи етаж. Повечето от свидетелите на ответниците са хора, които са
работили и живели в чужбина и нямат постоянни наблюдения, кой влиза и кой излиза от
нея. Още повече със свидетелските показания съгласно принципите на ГПК не могат да
бъдат доказвани отрицателни факти каквито се явяват твърденията, че не са виждали
ищцата в имота, това че те са били в чужбина, това че живеят на два километра от имота,
това че са били на работа, не изключва свидетелските показания и факти на свидетелите на
ищцата, че същата редовно е посещавала имота и се е грижила за него. Намирам, че
собственикът на земята, собственикът на старите постройки се явява и собственик на новата
постройка. Ето защо моля исковата претенция да бъде уважена в цялост, като претендираме
разноски съобразно представения договор за правна помощ и списък с разноски. Правя
възражение за прекомерност на адвокатите на ответниците като моля да ми се предостави
възможност за писмена защита в определен от съда срок.
АДВ. Х – Моля да отхвърлите така предявения от ищцата положително
установителен иск поради следните съображения. Какво се установи в хода на процеса, че Р
А. е нямал абсолютно никакъв документ по силата, на който да притежава както дворното
място, така и построеното в имота. Не се доказа, че Р А. е и собственик на 100 процента на
старопостроената сграда в имота. Няма да цитирам имена на свидетели, тъй като не ги
помня, но един от свидетелите заяви, че къщата е построена през 1968 година, след това е
препродадена на Р А., втория етаж е бил собственост на другите братя на Р А., което
впоследствие се продава на Д А., което ще рече че Р А. не е собственик на цялата сграда, а е
собственик само на първия етаж и то на една стая и коридор. Второ в процеса се установи,
че са налице едновременно анимус и корпус във фактическата власт на имота, като е бил
владян и управляван само и единствено от ответника и неговите наследници. Същия е
6
манифестирал владение върху имота подобрил го е, първоначално е съборил втория етаж
или всъщност преустроил втория етаж, уширил и ремонтирал е първия етаж, въз основа на
събраните писмени доказателства е видно, че същият е уредил и уличната и дворищната
регулация. Смея да твърдя, че колежката не доказа и идентичност между заведения иск и
описания в констативната част на нотариалния акт, защото в разписните книги е записан
имот, който е 85 и няколко кв.м Видно от документа за собственост по нотариалния акт е
1069 кв.м. и второ по-голямо основание от това, че Д А. през 2005-2008 г. е съборил цялата
къща и на нейно място е построил нова е достатъчна манифестация, че той е собственик.
Ищцата не се е противопоставила на този факт, тя не заявила собственически намерения към
онзи момент, нито към момента на смъртта на Д А.. Едва след неговата смърт заявява
собственически намерения към имота. По делото има събрани доказателства, било
предадени пред друг държавен орган – съд прокуратура и др. ищцата сама заявява, че живее
в къщата на брат си. Това представлява признание на неблагоприятни за нея факти, тя сама
твърди, че не е собственик на къщата и имота е на нейния брат Д А.. На всичкото отгоре
същата, когато е заявила собственически намерения тя е била отблъсната от собствениците –
наследниците на Д А.. Видно от свидетелските показания дори и тези, които са допуснати на
самата ищца, е че тя е допусната от брат си въз основа на неформален договор за
послужване, след което тя го нарушава и бива изгонена от къщата. По отношение на днес
представеното доказателство от Общината категорично е доказано, че от 1998 до 2015 г. до
към момента на съставяне на нотариалния акт именно ответника е плащал данъците на
къщата. Къде е била ищцата по това време, защо не е платила един лев. По отношение на
второто което ищцата заявява, за коригиращата декларация същата е депозирана не поради
обстоятелствата, че Д А. признава, че едва ли не Ф.Ч. е собственик, тъй като в разписните
книги е записан на името на баща им и без тази коригираща декларация нотариуса не би
извършил такава проверка по чл. 586 или 587 от ГПК. Същото би важало и за вписването на
нотариалния акт в Агенция по вписванията. По отношение на допуснатите свидетели, не е
вярно, че показанията им са правилни и логични, нито един от тях не успя да опише нито
старата нито новата къща. Свидетелката, която е неразделна с ищцата, каза, че е идвала в
къщата спала е, но същата не знае разположението на нито една стая, което е нелогично.
Дъщерята на ищцата твърди, че е идвала, пребивавала с приятели, обаче като се прочетат
показанията, ще се установи, че през това време, през което твърди, че е пребивала е била в
Гърция. Може да изходим, че има нагласа в свидетелките показания дадени от ищцовата
страна. По отношение на първата свидетелка виждала да се пере, че то освен пране в тази
къща, правила ли е подобрения в имота, това не беше доказано. Моля да отхвърлите иска и
да уважите предявената претенция като признаете ответниците за собственици на основание
давност на процесните имоти. По отношение на гаража, ищцата не доказа кога тези
постройки са построени, кога и от кой са построени, съществували ли са преди това, по
какъв начин се владее. От свидетелите допуснати на ответната страна се установи, че
постройките са строени 2008 г. след като Д А. е прокарал и път. Каква е логиката ако
ищцата се чувства собственик да няма една мебел и вещ в новата къща. Каква е логиката
електричеството, дървата да се осигурява от брат й като тя е собственик, житейски
7
неиздържани са твърденията на ищцата. Моля да ми присъдите направените в
производството разноски, като представям два договора за правна защита и съдействие,
ведно със списък с разноските.
АДВ. К – Искането на колегите за присъждане на адвокатски хонорари е
преклудирано, тъй като договор следва да се представи преди даване ход по същество.
АДВ. Д – Придържам се към казаното от адв. Х. Моля да се отхвърлите исковата
претенция на Ф.Ч.. Моля да имате предвид, че владеенето представлява сложно фактическо
действие състоящо се в съвкупни елементи, които законодателят е предвидил да присъстват
кумулативно, а именно фактическо действие с намерение за своене и за придобиване на
имот или вещ, осъществяван непрекъснато през определен период от време. Само по себе си
в исковата молба представените в цялост писмени доказателства и устните такива по
отношение на фактическото владение като действие от страна на ищцата, спрямо имота.
Няма нито едно доказателство, нито едно действие представляващо владение по смисъла на
закона. Същата сама казва, че нейния брат е построил къщата. Оттам нататък какво е било
нейното намерение считам, че съдът сам може да си извади извода след като 2008 г.,
починалия брат на ищцата е построил изцяло нова къща с много постройки в този имот,
окрупнил е този имот, прокарал е път, има приложени регулации, т.е. имота е претърпял
промени, изменения от страна на ищцата, не е имала никакво противопоставяне, което е
намерение да стане собственик. Ако счита себе си за такава, тя следваше да се
противопостави. По отношение на непрекъсността като следващ елемент, то същата по
делото е представен списък за работните места, които е заемала ищцата в периода 2003-2018
г. и тези работни места, които периодично са сменяни са били главно съсредоточени в
София и А.град. По какъв начин в това съдебно производство ищцата установи
непрекъснато владение освен, че е била допусната от своя брат да живее в неговия имот в
рамките на 6-8 месеца, когато е останала без покрив и е водила дело за домашно насилие. По
отношение на това как тя установи, че е владяла непрекъснато, несъмнено и е извършила
фактически действия в този 10 годишен период, тъй като тя няма нито едно действие по
своене на имота спрямо нейния брат. Твърдя, че първото такова от страна на ищцата е с
предявяване на исковата молба, т.е в това съдебно производство станахме свидетели на
манифистиране на наглостта, а не на владение, защото ищцата не доказа каква е
идентичността между имота собственост на нейния наследодател, нейния баща и на
ответниците, каква е площта, каква е площта на постройката, след като имота е изменен. По
какъв начин е изменен, който е УПИ II с площ след регулация от 851 кв.м., т.е. ако или както
следва, че ищцата твърди, че е собственик на имот с площ 1069 кв.м., то как тя установи
идентичността с имота предмет на исковата молба, който смея да твърдя, че е много зле
преписан от нотариален акт на ответниците от 2015 г., защото няма как ищцата да е
собственик на 1/5 ид.част от 1069 кв.м. след като 851 са в регулация, едни 143 кв.м. по
скицата и 75 кв.м. в път, които не й се следват. С какви доказателствените средства установи
това, защото това се установява не се предполага и е в тежест на ищцата. Освен това
обръщам внимание, че по наследство и давност твърди, че е собственик на 1/5 ид.част, тази
8
1/5 ид.част не беше обособена. Твърдя, че всеки които поиска в исковото производство да
бъде признат за владелец на идеална част очаква от съда да го обяви за собственик. Същият
трябва да даде параметри, защото давността е реално владение върху реална част и има
трайна пратката на ВКС, която казва, че когато владееш идеални части от даден имот, то
всяка част трябва да може да бъде обособена по ЗУТ. По какъв начина ищцата доказва, че
нейната 1/5 идеална част отговаря на самостоятелна по смисъла на чл.19 във връзка с чл.
200от ЗУТ. По какъв начин индивидуализира своята 1/5 идеална част от този процесен имот,
било то къща, било то постройка, било от самото дворно място, подлежи ли на такова
разделяне каквото тя очаква да получи, защото сме в исково производство за давност, не за
делба. Не е реално обособена тази 1/5 ид.част, но със сигурност е по-малко от 200 кв.м.,
което не отговаря на изискванията на ЗУТ за обособяемост. Какво е лицето на имота и по
какъв начин се установи, на какво основание се претендират, няма идентичност между стар-
нов имот. Ето защо считам, че по предявения иск не е налице нито едно от основанията
доказано било то с писмени или гласни събрани по делото доказателства, че ищцата е
владелец по смисъла на закона или е собственик изобщо на някаква част от този имот. Моля
да ми се присъдят разноски по делото, за което сме представили списък с разноски. Моля да
ни се предостави възможност за представяне на писмени защити в определен от съда срок,
включително и за колегата, който не присъства днес в съдебно заседание.
Съдът приема и прилага договор за правна защита и съдействие и списък с разноски
за ищцата, както и на ответната страна 2 договора за правна помощ и съдействие, ведно със
списък за разноски.
Поради бледото изписване на екземпляра от договора за правна защита и съдействие
с № 884225 съдът констатира по представения оригинал от адв. Х, че същият е сключен
между Г. Д. АС. и В Х като адвокат за правна защита и съдействие по гражданско дело №
953/2020 г. при договорено възнаграждение 1300 лева платено веднага в брой, като в
договора е посочено гр. София, а след това подписа на адвокат и подписа на клиента, след
което съдът върна оригинал на договора на адв. Х.
АДВ. Д – Представям договор за правна защита и съдействие, ведно със списък с
разноски за колегата адв. ПА.
Съдът прие договор за правна защита и съдействие от 19.05.2021 г., ведно със списък
с разноски.
АДВ. К – Правя възражения моля да не се приемат представените договори, същите
бяха представени след като бяха даден ход на делото. Правя възражения за прекомерност на
претендираните от тримата адвокати, адвокатските им възнаграждения. Моля в случай, че
същите бъдат уважени моля да се намалят до минималните адвокатски възнаграждение. Не
съм съгласна с колегата Х, че не било ясно, че имота и старата къща са собственост на Р А..
По делото е приложена скица, която е от 2020 г. и на същата скица е записан, че имота е на
наследниците на Р А. А.. В нотариалното дело има доказателствата, от които е видно, че
имота е на Р А. и наследниците черпят права от имота и се съставя нотариален акт.
Безспорно е, че Р А. е собственик на земята и старите сгради. На следващо място по
9
безспорен начин със свидетели се доказва, че Ф.Ч. е ползвала първия етаж от старата къща,
което се твърди в исковата молба и което е самостоятелен обособен обект. Посочваме
самостоятелен обект на ползване. На следващо място по отношение на 10-годишната
давност на владение на Ф.Ч. и придобиването на земята и имота е настъпил още преди 1989
г. От 1999 тя е станала собственик на земята и първия етаж от къщата. В тази връзка има
тълкувателно решение, с което ВКС признава, че собственик е станало лицето ползвало
имота първите 10 години. По отношение на противопоставянето достатъчно е, че същата не
е разписала декларацията, както са направили другите наследниците. И от свидетелите стана
ясно, че е имала уговорки с наследниците, че ще стане собственик.
Съдът обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с
решение на 02.12.2021 г., като дава едноседмичен срок на страните за представяне на
писмени защити.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 11,05 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
10