№ 1155
гр. Варна, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501618 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68,
срещу решение №1446/25.04.24г., постановено по гр.д.№10852/23г. на ВРС, с
което е осъден на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД
да заплати на С. Н. Т. сумата в размер на 5682,76лв., предявен като частичен
иск от общо 5896,96лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на врата предна лява, лайсна врата предна лява,
врата задна лява, лайсна задна врата лява, средна колона лява, задна колона
лява, под купе ляв, праг ляв и облицовка PVC праг ляв на собствения на ищеца
автомобил марка „Сузуки Гранд Витара 2.0“ с peг. №*******, причинени в
резултат на реализирано на 06.07.2023г. ПТП в гр.Аксаково, по вина на водача
на л.а. марка Мицубиши АСХ, с peг. №*******, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата въззивникът прави оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на материалния
и процесуален закон. Оспорва определения размер на застр.обезщетение, като
счита, че същият не съответства на реално претърпените имущ.вреди. Счита,
че правилно вещото лице е посочило в експертизата, че размерът на вредите е
1505,29лв, определена чрез използване на части втора употреба, като излага
1
доводи, че предвид периода на експлоатация на МПС – 21г. при отстраняване
на вредите нямало пречка да бъдат вложени алтернативни части и части втора
употреба, в случай, че подменените части не оказват влияние върху
сигурността, външ.вид, качеството на возене или други основни функции на
автомобила. В този смисъл оспорва извода на ВРС за кредитиране на
стойността на ремонта с нови части. Намира определената от вещото лице
пазарна стойност на вредите за завишена, като оспорва възприемането й от
ВРС, като излага, че стойността на ремонта не е определена към датата на
събитието, както и не е посочило източниците, които е използвало. Моли да
бъде отменено решението и да бъде отхвърлен искът.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
С. Н. Т. е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Към настоящото производство е присъединена за разглеждане и
постъпила частна жалба, подадена от С. Н. Т. срещу определение
№7142/24.06.24г., постановено по гр.д.№10852/23г. на ВРС, с което е изменено
решение №1446/25.04.24г., постановено по гр.д.№10852/23г. на ВРС в частта
на разноските като същите са намалени от 1040лв с ДДС до размера от 840лв с
ДДС. В нея се възразява за неправилност на постановения акт. Излага се, че
съдът не е съобразил разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК като не е взел предвид
минимално предвидения размер на адв.възнаграждение по Наредба №1/04г.
Счита, че съдът не е длъжен да се съобрази с решенията на СЕС, тъй като не
били тълкувателни такива, а бил обвързан от предвидените в наредбата
минимални размери. Моли да се отмени обжалваното определение.
В срока за отговор на депозираната частна жалба от
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, е постъпил отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното определение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. Н. Т.
срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 5682,76лв /с оглед
извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, предявен като
частичен иск от иск с общ размер от 5896,96лв, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на л.а. „Сузуки Гранд Витара 2.0“ с peг.
№*******, в резултат на настъпило на 06.07.2023г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2023г., в гр.Аксаково
собственият му автомобил л.а. „Сузуки Гранд Витара 2.0“ с peг. №*******
бил блъснат от л.а. Мицубиши АСХ с рег.№ *******, управляван от С.В., за
което бил съставен протокол за ПТП №1797261, в който като виновен бил
посочен водачът на л.а. Мицубиши. Сочи, че последният автомобил бил
застрахован по застраховка ГО при отв.дружество, действаща към датата на
ПТП. Излага, че на 06.07.23г. уведомил застрахователя, който съставил опис
на щетите, в който посочил като увредени детайли врата предна лява, лайсна
2
врата предна лява, врата задна лява, лайсна задна врата лява, средна колона
лява, задна колона лява, под купе ляв, праг ляв и облицовка PVC праг ляв.
Сочи, че застрахователят му заплатил обезщетение в размер на 1103,04лв.
Счита, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила възлиза на
7000лв, като предвид извършеното плащане дължима била сумата от
5896,96лв.
В отговор на исковата молба ответникът ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта
на наличието на застр.правоотношение, както и че е заплатил в полза на
ищеца застр.обезщетение от 1103,04лв. Оспорва претендираният размер като
завишен, и счита, че претендираните стойности на материали и труд
надвишават обичайните пазарни такива. Счита, че предвид периода на
експлоатация на процесното МПС при отстраняване на вредите могат да
бъдат вложени алтернативни части и части втора употреба, в случай, че те не
оказват влияние върху сигурността, външ.вид, качеството на возене или други
основни функции и характеристики на автомобила. В евентуалност, че се
установи тотална щета, счита, че от стойността на МПС следва да бъдат
приспаднати запазените части. Оспорва иска за лихва.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото между страните не е налице спор относно факта на
наличието на застр.договор за л.а. Мицубиши АСХ с рег.№ ******* по
застраховка ГО, както и че е заведена претенция за изплащане на обезщетение
пред застрахователя и същият е заплатил в полза на ищеца застр.обезщетение
от 1103,04лв. Безспорен по делото е и факта на настъпване на застр.събитие,
както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната
жалба, е относно размера на дължимото за причинените щети обезщетение.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/. В тази връзка по делото е
3
изслушана автотехническа експертиза, според заключението на която
стойността на ремонта за отстраняване на причинените щети по средни
пазарни цени на части и труд към датата на ПТП е 6785,80лева, като са взети
предвид цени на сервизи, сертифицирани по ISO и такива, които не са
сертифицирани. Вещото лице изрично е посочило конкретните автосервизи,
които са използвани при формиране на средната пазарна цена, като
оплакванията на въззивника в този смисъл са неоснователни. Не се споделя и
възражението за определяне на стойността на ремонта към настоящия момент,
а не към датата на ПТП, тъй като видно от обясненията на вещото лице,
дадени в о.с.з., изчисленията са направени към датата на ПТП. Вещото лице е
пояснило още, че при определяне на тази стойност е взело предвид
оригинални части за увредените дейтайли, като само за левия праг е имало
алтернативен вариант, при което е взета средно аритметичната стойност.
Неоснователни са доводите на въззивника за неправилно
определяне на обезщетението съобразно стойността на ремонта с нови части,
вместо такава с части втора употреба. Действително в заключението си
вещото лице e посочило, че заменянето на увредените детайли, подлежащи на
подмяна, с части втора употреба няма да се отрази на сигурността, но може да
се отрази на външния вид. От друга страна обаче вещото лице излага, че
предлагането на резервни части втора употреба за процесния автомобил е
ограничено, като за част от увредените части не са открити такива втора
употреба. Липсата на предлагане на части втора употреба предпоставя
невъзможност такива да бъдат ползвани за ремонт на автомобила, а това от
своя страна обуславя изключването им при изчисляването на средната
пазарна цена.
От дадените пред ВРС обяснения на вещото лице се установява, че
използваната от него методика е в съответствие с наложения от съдебната
практика алгоритъм за определяне на възстановителната стойност. Предвид
това и съобразявайки заключението на вещото лице съдът намира, че реалната
стойност на вредата, определена по пазарни цени, която подлежи на
репариране от страна на застрахователя възлиза на сумата от 6785,80лева.
Безспорно е, че застрахователят е заплатил част от така дължимата сума,
възлизаща на 1103,04лв. В същото време претенцията, заявена от ищеца, е за
остатък в размер от 5682,76лв, предявен като частичен иск, поради което и
искът се явява основателен до този размер. Решението на ВРС като правилно
следва да се потвърди.
Що се касае до присъединената за разглеждане в производството
частна жалба, подадена от С. Н. Т. срещу определение №7142/24.06.24г.,
постановено по гр.д. №10852/23г. на ВРС, с което е изменено решение
№1446/25.04.24г., постановено по гр.д.№10852/23г. на ВРС в частта на
разноските, съдът съобрази следното:
С Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че
чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
4
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2
ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така
даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е
задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно
обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен
спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба
№1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна
практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир
при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се
формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото. В случая съдът отчита, че делото е с обичайна за съответния вид дела
фактическа и правна сложност на спора, както и обема на осъществената на
ищеца защита, изразяваща се в подаване на искова молба и в осъществяване
на процес.представителство в проведените съдебни заседания. С оглед на
гореизложеното настоящият състав намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено в размер, близък до минималните
такива съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г., а именно в общ размер на 868лв.
без ДДС, или 1041,60лв с ДДС, предвид представените по делото
доказателства за регистрация по ЗДДС. Доколкото претенцията за разноски е
за сумата от 1040лв, то и в този размер същите следва да се присъдят. С оглед
изложеното обжалваното определение №7142/24.06.24г., постановено по гр.д.
№10852/23г. на ВРС като неправилно следва да бъде отменено, като се остави
без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат
възложени сторените от възз.страна във възз.производство разноски в размер
на 1055лв - д.т. и адв.възнаграждение. Неоснователно е направеното
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, което е определено в
размер, съответен на фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената защита, както и на минималния размер по Наредбата, като
съдът се придържа към изложените по-горе мотиви относно приложимостта
на последната.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1446/25.04.2024г., постановено по
гр. д. № 10852/2023г. по описа на Варненски районен съд.
5
ОТМЕНЯ определение №7142/24.06.24г., постановено по гр. д.
№ 10852/2023г. по описа на Варненски районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, за изменение на решение
№1446/25.04.2024г. по гр.д. № 10852/2023г. по описа на Варненски районен
съд в частта за разноските.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68,
да заплати на С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 1055лв,
представляваща направени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6