Р Е Ш Е Н И Е
№ 468
гр. П.***, 29.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, касационен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Н. С. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – П.***, прокурор Р. Р., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 578 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.Х.К.,***, чрез пълномощника му – адвокат Д.Д.,***, против решение № 262/14.07.2020г. на Районен съд–П.***, постановено по АНД № 615 по описа на съда за 2020г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 3148193, издаден от ОД на МВР – П.*** на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Е.Х.К., за извършено административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
Недоволен от решението на районния съд Е.К. го обжалва с доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Без да се сочат основанията по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК твърди, че същият е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Развиват се съображения за неправилно установено от районния съд място на извършване на нарушението поради непълно и неточно посочване на местонарушението в процесния ЕФ, която неяснота не е преодоляна посредством приобщените по делото доказателства. Пледира се още по делото да не е установено кой именно от двата автомобила от клипа към процесния ЕФ се е движел с процесната скорост. Иска да се отмени обжалваното решение и да се отмени издаденият електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Д.Д.,***. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи и да се присъдят съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба–ОД на МВР–П.***, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. от ЗАНН не депозира отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–П.*** дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените в касационната жалба съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С електронен фиш серия К, № 3148193, издаден от ОД на МВР – П.*** на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на Е.Х.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 07.11.2019 г. в 15:17 часа, в гр. П.***, на ул. „***“ срещу „***“ ЕООД, в посока към кв. „***“, при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, собственият му лек автомобил „***“ с рег. № ***, е управляван със скорост от 72 км/ч, изчислена след толеранс в полза на водача от 3 км/ч., което е квалифицирано като административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението било установено със автоматизирана техническа система (АТС) - СПУКС с № 11743d0.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–П.***. Спорът е разгледан в производството по АНД № 615 по описа на съда за 2020г. Електронният фиш е потвърден с решение № 262 от 14.07.2020г.
За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила, без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство. Изводите си, вкл. що се отнася до мястото на извършване на процесното нарушение и за доказаност на същото, районният съд е основал в справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била регистрирана, в доказателствата изготвени посредством използваната за установяване на нарушението АТС – статично изображение № 11743D0/0158122 от 07.11.2019г, в протокол за използване на АТС, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, в удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата, ведно с протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, в протокол рег. № 1158р-1894 от 22.03.2018г., заповед № 313з-461/12.03.2018г. директора на ОД на МВР – П.***, в писмо изх. № 20/СЛЧ-4384-1 от 22.06.2020г. на Община П.*** и извадка за съществуващата организация на движението на ул. ***, срещу „***” ЕООД.
По отношение на приложимия и приложен в производството материален закон районният съд е приел, че установеното от фактическа страна изпълва състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за каквото именно касаторът – собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. С тези доводи електронният фиш е потвърден.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в каквато посока се преценяват доводите в жалбата, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт.
Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщената по делото доказателствена съвкупност. Предвид това не могат да се споделят доводите в жалбата, свързани с недоказаност на мястото на извършване на процесното нарушение поради непълно и неточно посочване на местонарушението в процесния ЕФ, непреодоляно посредством събрани по делото доказателства. Не могат да се възприемат както за относими, така и за основателни, доводите на касатора, основани в установено седалище и адрес на управление на „***” ЕООД, съответно в схема на организация на движението в участъка на нарушението, както в приложената справка от www.mapsbg.com.
Правилно първоинстанционния съдебен състав е приел, че от приобщените в хода на съдебното следствие доказателства е безспорно установено мястото на извършване на процесното нарушение. Районният съд е направил извод, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като съдържанието му е видно, че в него недвусмислено е посочено местоизвършването на нарушението - ул. „***“ в гр. П.***, срещу фирма „***” ЕООД, в посока на движение към кв. Изток. Това описание е възприето от първоинстанционния състав като напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение, с оглед спецификите случая. Изводите в тази връзка са подкрепени с достатъчно доказателства и се споделят от състава.
Във връзка с доводите в жалбата относно седалище и адрес на управление на „РИОС 10“ ЕООД, ще се посочи, че седалището и адресът на управление на търговско дружество не винаги са идентични с място на осъществяване на дейността на същото това дружество. Съгласно разпоредбите на Търговския закон, чл. 12, ал. 1 и ал. 2, седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му, а адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. В тази връзка приложените по делото като доказателства за установяване на касационните основания – разпечатка от bgmaps.com и справка от Търговския регистър относно актуално с ***“ ЕООД, са неотносими към подлежащите на установяване по делото факти.
Не се възприемат и доводите на касатора за неустановеност по делото чия скорост е заснета от АТС, предвид наличието и на второ превозно средство на изображението, приложено към ЕФ. Районният съд е разгледал това възражение и мотивирано го отхвърлил. Касационният съд споделя изцяло мотивите и в тази част на обжалвания съдебен акт и не счита за нужно да ги преповтаря. В тази връзка и касателно доводите в жалбата ще се посочи, че цитираното в решението Приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ, се намира в кориците на АНД № 615/2020 от лист 9 (гръб) до лист 16. На лист 10 (гръб) от Приложението, в частта „Преглед на събитието“ към фигура 3, е описан начинът на регистриране на скоростта на преминаващо превозно средство, като е посочено, че маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващо ППС, определено от пресичането на тези маркери. Имено тази характеристика на АТС е в основата на изводите на районния съд, споделяни изцяло от касационния състав.
Извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния
закон също не обосновава изводи за наличие на основания за касиране на първоинстанционния
съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Отговорността на настоящия
касатор е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 72 км/ч (изчислена при
толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя), при валидно за населеното място гр. П.***
ограничение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение със скорост,
непревишаваща 50 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения
административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера, предвиден в
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на съдебния акт не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – П.***
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262/14.07.2020г. на Районен съд–П.***, постановено по АНД № 615 по описа на съда за 2020г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/