Определение по дело №212/2019 на Окръжен съд - Перник

 

 

О  П   Р   Е   Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ 326/  17.04.2019 год.    град Перник 

 

В    И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

   Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 17.04.2019год.  /седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година /  в следния състав:

 

                                                                                               Председател: Милена Даскалова    

                                                                                              Членове: Рени Ковачка      

                                                                                                                     мл.с. Кристина Костадинова   

 

Секретар  

Прокурор

                      Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело № 212 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

        Производството по делото е по чл. 274  и следв. от ГПК.

        Образувано е по частна жалба № 7134/ 07.03.2019год. От Г.З.Б. срещу Определение № 319/15.02.2019год., постановено по гр.дело № 07792/2018год. по описа на ПРС, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди, че през процесния период е работил на длъжност  ***  към ОД на МВР-Перник  и е бил в служебно правоотношение с Министерство на вътрешните работи, поради което Министерство на вътрешните работи е пасивно легитимирано да отговаря по предявените  против него искове с правно основание чл. 187 от ЗМВР във вр. с чл. 262 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Предвид на това счита, че искът не е предявен против ненадлежна страна, както е приел районния съд и следва да бъде разгледан по същество. По така изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и необосновано като се постанови решение за уважаване на предявения иск, ведно с произтичащите от това последици. При уважаване на частната жалба жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски.

        В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от Министерство на вътрешните работи, като по изложени в него доводи за законосъобразност на извода на районния съд за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, моли обжалваното решение да бъде потвърдено. При отхвърляне на жалбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя  адвокатско възнаграждение и моли то да бъде намалено.

     Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

     Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна и по същество.

      Разгледана по същество е основателна.

      Жалбоподателят в настоящото производство е депозирал пред Пернишкия районен съд искова молба, с която е поискал да бъде осъдено Министерство на вътрешните работи на Р.България да му заплати възнаграждение за положен от него като *** при Областна дирекция на МВР-Перник извънреден труд за периода 01.01.2016год до 31.09.2016 год на обща стойност 4 776лева, обезщетение за забава в размер на 1 139 лева за периода от 31.01.2016год. до 08.11.2018год. в размер на 1 139лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018год. до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял, че през исковия период е положил извънреден труд от общо 398 часа с разпореждането и без противопоставянето на Министерство на вътрешните работи, ОД на МВР Перник или на ръководители му, възнаграждение за което му се дължи на основание чл. 187, ал.6 от ЗМВР с 50/100 увеличение върху основното му възнаграждение. Тъй като такова не му било изплатено, ищецът претендира неговото заплащане  от  ответника- Министерство на вътрешните работи.

С Разпореждане от 08.11.2018год. районният съд е оставил исковата молба без движение, с указания в едноседмичен срок от съобщението ищецът „да допълни обстоятелствената част на исковата молба като посочи на основата на трудово или служебно правоотношение претендира сумите и с кого е сключил трудовия, респ. служебния договор, с оглед установяване работодателя на ищеца“.

С молба вх.№ 30598/15.11.2018год. ищецът е представил по делото Удостоверение № *** от ОД МВР-Перник, от което е видно че ищецът е назначен на длъжност *** със Заповед № *** на Министъра на вътрешните работи.

Представеното удостоверение районният съд е приел като потвърждение на заявеното от ищеца в исковата молба, а именно че ответник по иска е Министерство на вътрешните работи. По отношение така посочения ответник районния съд е приел, че той не е работодател на ищеца, че такъв се явява ОД на МВР, поради което искът е недопустим като предявен против ненадлежна и е прекратил производството по делото с обжалваното в настоящото производство определение.

Постановеното от районния съд определение е неправилно и незаконосъобразно. Районният съд е допуснал смесване на понятията материалноправна и процесуална легитимация, в резултат на което е приел предявения иск за недопустим с аргументи, отнасящи се към неговата основателност. Липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на предявения иск, а липсата на материалноправна легитимация-до отхвърлянето му като неоснователен.

В правната теория се приема, че легитимирани /надлежни страни/ в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника като предопределя страните в спора. При преценка относно това дали искът е предявен против надлежна страна или не, съдът следва да изхожда от правото което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ако констатира, че исковете са предявени против ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок констатираната нередеровност чрез предприемане на действия по конституиране на надлежния ответник. След като в случая такива указания са дадени и ищецът е продължил да поддържа, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е ответникът, посочен в исковата молба, то съдът не може да прекрати производството поради липса на надлежна страна, а следва да се съобрази с направеното от ищеца искане и да се произнесе по основателността на предявения иск. Дали лицето, спрямо което е насочен иска следва да отговаря по предявения против него иск  е въпрос касаещ материалноправна легитимация по ответника, а на него съдът ще даде отговор със съдебното си решение след  преценка на събраните по делото доказателства.

Предвид на изложеното, съдът намира, че определението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. В този смисъл и на основание чл.278 вр. с чл.271 от ГПК, Пернишкият окръжен съд

 

О    П    Р   Е   Д    Е   Л   И :

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 319/15.02.2019год., постановено по гр.дело № 07792/2018год. по описа на Пернишкия районен съд като

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове: