РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Трън, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. П.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Гражданско дело №
20231740100116 по описа за 2023 годИ.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от С. И. Ц., ЕГН: **********,
с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу М. С. Н., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, И. М. С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, М. М. С., с ЕГН: ***, с адрес: *** и
С. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** с правна квалификация по чл.108 от ЗС и чл.109 от
ЗС.
В исковата молба ищцците твърдят, че са наследници на И. С. Ц.. Техният дядо - С. Ц.
К. притежавал поземлен имот, находящ се в с.З., общИ. Трън. След като е почИ.л е оставил
петима наследници – С. С.а Ц.а, Н. С. Ц. (с наследник М. С. Н.), М. С. Ц. (с наследници И.
М. С., М. М. С. и С. М. С.), Л.С.Т. (с наследници К.М.А., Й. М. Т. и М. М. К.) и И. С. Ц. (с
наследници С. И. Ц. и В. И. Ц.). Наследниците на С. К. след смъртта му завели дело за делба
- гр. д. № 152/1968 г. по описа на Трънски народен съд. С решение № 139/21.12.1970 г. е
констатирано, че от допуснатия за делба имот се образуват три дяла, а съделителите са
четирима на брой, всеки с по 1/4 идеална част, поради което имотът се счита за реално
неподеляем. По изложените мотиви с решението са изнесени на публична продан: парцел
XII-306 с намиращата се в същия кыца, парцел IX-306, заедно с намиращите се в същия
кошара и плевня, както и парцел VI-306 - празно дворно място. Решението е влязло в сила
на 26.03.1973 г. С решение № 60/12.07.1982 г., постановено по гр. д. № 152/1968 г. по описа
на Трънски районен съд е допусната поправка на решение № 139/21.12.1970 г. като в
диспозитива на решението вместо парцел IХ-306 да се чете ХIХ-306. Решението е влязло в
сила на 03.08.1982 г. Въз основа на решението е образувано изп. дело № 112/1976 г. Видно
от писмо от 05.07.1977 г. на публична продан са изнесени парцел IX-306, заедно с
намиращите се в същия кошара и плевня, както и парцел VI-306 - празно дворно място. С
1
решение на ИК на ОНС, гр. Трън от 25.08.1980 г. за купувач на парцел VI-306 - празно
дворно място по плана на село З., окр. Пернишки е определен И. С. Ц.. Определената
продажна цена е била внесена на 02.10.1980 г., което се установява от заверително писмо от
същата дата. Впоследствие с нотариален акт за собственост върху имот, придобит по
наследство и давностно владение № 106, том I, дело 120/07.11.2002 г. И. С. Ц. е признат за
собственик на поземлен имот, представляващ парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния план
на село З., Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м. с неуредени сметки по регулация, както и на
масивна жилищна сграда, построена в същия имот. С договор за продажба на недвижим
съсобствен имот от 07.10.2003 г. общИ. Трън е продала на И. С. Ц. общински поземлен
имот с площ от 8 кв.м., представляващи придаваема част, участваща в парцел XVI-306.
На 26.08.2022 г. на ищеца С. И. Ц. е издадена скица на поземлен имот XVIII-358,
който е с площ 453 кв.м. В същата е посочено, че дворищната регулация е утвърдена със
заповед № РД-02-14-202/1998 г., а уличната регулация - с решение № 3/2006 г.
Същевременно със скица от 05.11.2002 г., въз основа на която е издаден и гореописания
нотариален акт и са уредени сметките по регулация, е посочено, че имот XVI-306 е с площ
530 кв.м. като регулацията за същия е одобрена съответно през 1928 г. и 1965 г. Не е ясно от
къде идва размИ.ването в двата регулационни плана, тъй като няма как и двата да са
действали по едно и също време. Ако дворищната регулация е била одобрена 1998 г. по
каква причИ. същата не е отразена в скицата от 2002 г.? С оглед изясняване на фактическата
обстановка преди завеждане на настоящото дело ищците поискали от общинската
администрация издаване на предходни регулационни планове за снабдяване с комбинирана
скица, но същите им били отказани с аргумент, че към момента действа регулационен план и
старите не засягат ищците и техните права. До настоящия момент парцели ХIХ-306 и XVI-
306 не са били обект на публичната продан. Съделителите са останали собственици и
съответно към момента същите са съсобственост на техните наследници. Имотите са
използвани първоначално от бащата на ищците И. С. Ц., а след неговата смърт до мИ.лата
годИ. - от С. И. Ц.. През лятото на 2022 г. в имот XIX-306 се е нанесъл един от
съсобствениците - М. С. Н.. Същият е заявил на ищците да изнесат движимите си вещи и е
ограничил достъпа им до имота. През м. май-юни 2023 г. М. Н. е поставил и ограда, с която
по незаконосъобразен начин е завзел и реална част от имот, изключителна собственост на
ишеца. Последният се е обърнал за защита по наказателноправен ред, като образуваната
преписка е била прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 30.09.2022 г. От описаната преписка ищецът С. Ц. узнал, че М. С. Н. е бил признат за
собственик на основание наследство и давностно владение върху поземлен имот с площ 290
кв.м., за който по регулационен план на село З. е отреден парцел ХIХ-306, кв. 46, при
граници на парцела от изток - парцел ХIII-307, от запад - улица, от север - парцел XII - 306 и
от юг - парцел XVI-306. Посоченият нотариален акт не отговаря по никакъв начин на
действителната фактическа обстановка, тъй като М. Н. за първи път предявява претенции
към имота през лятото на 2022 г. Преди това същият нито е стопанисвал, нито е владял
посочения имот. Имотът е стопанисван единствено от И. С. Ц. и впоследствие от неговия
син С. И. Ц.. Междувременно ищците узнали, че и наследниците на М. С. Ц. се снабдили с
2
акт за собственост по отношение на дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен
план е предвиден парцел ХII-306, кв. 46. Ищците се опитали да се снабдят с този нотариален
акт, но от Службата по вписванията в гр. Трън им е отказан достъп до книгите и съответно
до незаверените преписи от нотариалните актове. Оспорват посочения нотариален акт, тъй
като същият съдържа неправилни констатации.
Собствеността върху трите парцела - парцел XII-306, парцел ХIХ-306 и парцел VI-306
произтича от С.Ц.К.. Същият е оставил четири деца и те са негови наследници. Те
инициирали дело за делба като посочените имоти са били изнесени на публична продан.
Такава е реализирана единствено по отношение на парцел VI-306 като за купувач е избран
бащата на ищците И. С. Ц.. Налице са доказателства, че същият е внесъл и определената
продажна цена. Впоследствие той се е снабдил и с констативен нотариален акт.
Претендират, че ищците са придобили изключителна собственост върху посоченото УПИ,
тъй като са го закупили в производството по публична продан като са заплатили цената за
същия. При условията на евентуалност претендират, че е налице право на собственост на
основание реализирано давностно владение. И. С. Ц., който е праводател на ищците, владее
имота от 1980 г. и през 2001 г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост.
Налице са и двата признака, обективен и субективен, на упражненото от него владение.
Другите два имота - парцел XII-306 и парцел XIX-306 не са били продадени по
изпълнителното дело. Следователно те са останали съсобственост между наследниците на
С.Ц.К. – 1/4 идеална част за Н. С. Ц. (с наследници М. С. Н. -1/4 идеална част), 1/4 идеална
част за М. С. Ц. (с наследници И. М. С. с 1/8 идеална част, М. М. С. с 1/16 идеална част и С.
М. С. с 1/16 идеална част), 1/4 идеална част за Л. С.а Т. (с наследници К.М.А. с 1/12 идеална
част, Й. М. Т. с 1/12 идеална част и М. М. К. с 1/12 идеална част) и И. С. Ц. с 1/4 идеална
част (с наследници С. И. Ц. с 1/8 идеална част и В. И. Ц. с 1/8 идеална част). М. С. Н.
незаконосъобразно се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот по наследство и давностно владение за парцел XIX-306, кв. 46. Посоченият акт следва
да бъде отменен. На първо място, към 2002 г. М. С. Н. е бил на 24 г. Същият няма как да е
реализирал предвиденото по закон 10 годишно давностно владение (не е налице документ,
който да го прави добросъвестен владелец). На второ място, до 2022 г. нито М. Н., нито
неговият праводател са упражнявали владение, годно да ги направи собственици. Те не само
не са заявили каквито и да било правни претенции, но и фактически не са владяли имота.
Имотите са били поддържани от бащата на ищците – И. С. Ц., а след неговата смърт - от С.
И. Ц.. Същото се отнася и за наследниците на М. С. Ц.. Същите не само, че не са
предявявали претенции за изключителна собственост, но не са упражнявали и фактическа
власт. Към момента обаче И. С., М. С. и С. С. са завладяли парцел ХII-306, кв. 46 и са
ограничили достъпа на ищците до него. МИ.лата годИ. М. Н. е заградил парцел XIX-306, кв.
46, както и реална част от собствения на ищците парцел XVI-306. Поради това за тях
възниква правен интерес да ревандикират своята собственост. Същите искат да им бъде
предадено владението върху завзетите имоти спрямо претендираната идеална част, тъй като
ответниците са установили фактическа власт, надхвърляща правата им и по този начин са
3
нарушили владението на ищците. Съгласно константната съдебна практика всеки
съсобственик може да ревандикира недвижим имот до размера на притежаваните идеални
части. В случая ответниците упражняват фактическа власт върху съсобствените недвижими
имоти и върху реална част от имот, изключителна собственост на ищците, и не ги допускат
да упражняват власт съобразно правата им. Молят след като съда установи правото на
собственост на ищците и разпореди връщане на владението за притежаваните от тях
идеални части, да отмени нотариалните актове, с които ответниците се легитимират като
собственици на парцел ХII-306 и парцел XIX-306 до размера на притежаваните от С. Ц. и В.
Ц. идеални части - обшо за двамата 1/4 идеална част. Чл. 69 от Закона за собствеността
предвижда, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я
държи за другиго. Владението представлява упражняването на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен -
намерението да се държи вещта като своя. В настоящия случай нито преди издаване на
констативните нотариални актове, нито след това е имало упражняване на фактическа власт
върху недвижимите имоти от страна на ответниците по настоящото дело. Следователно, не е
налице владение и съответно придобИ.е на недвижимите имоти по давност. Към настояшия
момент М. С. Н. е завладял част от имота, изключителна собственост на ищците, за което
представят снимки. С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават по наследство от баща си парцел XVI-
306, кв. 46 по регулационния план на село З., Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м. За парцел
XVI-306 са уредени сметките по регулация. Същевременно към действащия към настоящия
момент регулационен план парцелът отговаря на УПИ XVIII-358 с площ 453 кв.м. Възможно
е част от разликата да попада в имота, за който ответникът твърди, че е негова изключителна
собственост. Ще направат доказателствено искане в тази посока, тъй като към момента
общИ. Трън отказва да съдейства и да представи предходни регулационни планове. Считат,
че ако действащия регулационен план предвижда уреждане на сметки по регулация между
двата парцела, то те не са уредени и регулационният план не е приложен. Следователно М.
С. Н. не притежава право на собственост върху частта от имота на ищеца, която
незаконосъобразно е заградил. И. С. Ц. е поставил телена ограда съгласно разрешение за
строеж № 7/11.05.2005 г. като сега изградената от М. Н. ограда навлиза в имота на ищците.
На последно място, ищците предявяват и иск с основание чл. 109 от Закона за
собствеността. Същият предвижда, че собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Към момента без
знанието и съгласието на ищците М. С. Н. е поставил ограда, която не съответства на
правото на собственост на страните. Същата навлиза в имота на ищците и ограничава
правото им на собственост. Молят съда да осъди отв.М. Н. да преустанови извършването на
това неоснователно действие като премахне поставената от него ограда.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на М. С. Н., ЕГН **********, че С. И. Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН
********** притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) от правото на
4
собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел XIX-306, кв.
46, при граници на парцела от изток - парцел ХIII-307, от запад - улица, от север - парцел XII
- 306 и от юг - парцел XVI-306, а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен №
353 с площ от 307 кв.м. при граници: от изток – имот планоснимачен № 352 на наследници
на В.К., от запад – улица, от север – имот с планоснимачен № 351 на наследници на М. С. Ц.
и от юг – имот с планоснимачен № 358 на И. С. Ц..
На основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен НА *** на нотариус В.М. при ТРС.
Да признае за установено по отношение на И. М. С., ЕГН **********, М. М. С., ЕГН
*** и С. М. С., ЕГН **********, че С. И. Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН **********
притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) от правото на собственост
върху дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел XII-306,
кв. 46, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при
граници: н-ци на С. Ц., Л.В., улица и М.М..
На основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен НА *** на районен съдия Б.М. при
ТРС.
Да признае за установено по отношение на М. С. Н., ЕГН **********, че С. И. Ц.,
ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН ********** притежават правото на собственост върху
заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32 кв.м. между границите на двата
имота, представляващ парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния план на село З., Трънска
общИ. от 1965 г., 530 кв.м.
Да осъди на основание чл. 109 ЗС М. С. Н., ЕГН ********** да премахне незаконно
изградената ограда в парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния план на село З., Трънска
общИ. от 1965 г., 530 кв.м.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. С. Н.. В него Н.
оспорва изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. По първия предявен
иск заявява, че предявеният иск по отношение на него с правно основание чл.108 от ЗС, с
който се иска да се признае за установено, че ищците са собственици на общо 1/4 идеална
част от празно дворно урегулирано място съставляващо парцел XIX-306 в квартал 46 по
регулационния план на с.З., общИ. Трън, с площ от 290 кв.м., при граници: от изток-парцел
ХIII-307 от запад-улица,от север - парцел ХII-306 и от юг - парцел ХVI-306, както и да се
предаде на ищците владението на имота, е неоснователен. С Решение № 139 от 21.11.1970 г.
по гр.дело № 152/1969 г. на ТРС са изнесени на публична продан парцели ХII-306, IX-306 и
VI-306 находящи се в с.З., общИ. Трън. С решение № 60 от 12.07.1982 г. по гр.дело №
152/1968 г. на ТРС е допусната поправка на явна фактическа грешка в номера на парцела,
като вместо парцел IX-306 да се чете парцел XIX-306". Единствения парцел изнесен на
публична продан е парцел VI-306 по плана на с.З., общ.Трън. Публичната продан е
извършена от ИК на ОНС- гр.Трън в полза на И. С. Ц., като за продажбата не е съставен
нотариален акт или договор за покупко-продажба на недвижим имот, нито постановление за
възлагане на недвижим имот. С оглед на това придобИ.ето на този имот на основание
5
публична продан е изцяло нищожно, тъй като продажбата не е проведена от компетентния
орган, а именно съдебния изпълнител, при който е било образувано изпълнителното дело за
изнасяне на имота на публична продан. Факта, че извършената публична продан на парцел
VI-306 e недействителна се потвърждава и от обстоятелството, че наследодателя на ищците
И. С. Ц. се е снабдил с документ за собственост на парцела на основание извършена
обстоятелствена проверка по наследство и давностно владение по нотариално дело №
120/2002 г. на нотариуса при ТРС обективирана в нотариален акт № 106 том 1 рег.№ 147
дело № 120/2002 г. на нотариуса при ТРС. За останалите имоти е образувано изпълнително
дело № 10/2010г. на ДСИ при ТРС, за изнасяне на имотите на публична продан по молба на
И. М. С.. Имотите не са продадени, тъй като се водят като собственост на различни лица, в
това число и ответникът М. Н.. Не е вярно твърдението изложено в исковата молба, че
парцел XIX-306 и парцел ХII-306 са се владели от всички наследници на имотите и са
съсобствени на тях, съответно на техните наследници. Не е вярно и твърдението, че тези
имоти са се владели от наследодателя на ищците И. С. Ц., а след неговата смърт от С. И. Ц..
След извършването на делбата през 1969 г. част от наследниците са
установили свое владение върху отделните парцели като парцел XIX-306
е завладян от наследодателя на ответникът М. Н. и негов дядо-Н. С. Ц. до смъртта му през
1988 г., а след неговата смърт от сИ. му С. Н. С.-почИ.л през 1994 г. След смъртта на С. Н.
С. имота е владян от отв.М. С. Н. и от неговата майка-преживялата съпруга на С. Н. С..
Имота е владян от наследодателите на ответника
спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от другите наследници, поради
което същият е придобит на основание давностно владение изтекло още
приживе на С. Н. С.. Тъй като същият приживе не се е
позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност това е сторил
ответника М. Н., като на основание чл.82 от ЗС същият е присъединил към своето владение
и владението на наследодателите си Н. С.
Ц. и С. Н. С.. Поради това не е вярно твърдението в
исковата молба, че отв. М. Н. не е могъл да придобие по давностно владение имота през
2002 г., тъй като тогава той бил на 24 години.
Всеки владелец има право до присъедини към владението си и владението на своите
праводатели съгласно чл.82 от ЗС, което е и направено в случая. Поради това издадения в
полза на ответника нотариален акт № 114 том 1 рег.№ 155 дело № 128/2002 г. на съдията по
вписванията при ТРС е действителен и е породил правно действие изразяващо се в
придобИ.ето на правото на собственост на имота на основание наследство и давностно
владение, по силата на което ответникът е придобил правото на собственост върху следния
недвижим имот, а именно: ПИ с площ от 290 кв.м., за който по регулационния план на с.З.
утвърден със Заповед № 1409 от 14.06.1928 г. е отреден парцел XIX-306 в квартал 46 по
плана на селото, при граници: от изток-парцел XIII-307, от запад-улица, от север- ХII-306 и
от юг - XVI-306, а по кадастралния план одобрен със Заповед № РД-02- 14-202/1998 г. на
Кмета на ОбщИ.-Трън е отреден имот с планоснимачен № 353 с площ от 307 кв.м., при
6
граници: от изток-имот пл.№ 352 на наследниците на В.К., от запад-улица, от север- имот
пл.№ 351 на наследници на М. С. Ц. и от юг-имот пл.№ 358 на И. С. Ц.. От снабдяването на
ответника Марин Н. с посочения нотариален акт за собственост същият владее
непрекъснато имота посочен в нотариалния акт, като от издаването на нотариалния акт до
настоящия
момент са изтекли 20 години. Поради това дори ответникът да не е
придобил собствеността на имота през 2002 г., то към настоящия момент
същият е придобил имота на основание изтекла в негова полза придобивна
давност още през 2012 г.
През годините ищците са правили опити да пречат на отв. Н. за упражняване на
владението върху имота, като по този повод са били
образувани преписки до Районна прокуратура - гр.Трън по жалби на
същия от 2003г., 2006г., 2019г. за извършвани самоуправни
действия в имота от страна на ищците. Преписките са прекратени с отказ да се образува
наказателно производство, тъй като се касае за спор за
имуществено право, който трябва да се реши по гражданскоправен път.
Отв. Н. е защитавал владението си през целия срок на
упражняването му, като не е допускал ищците в имота, поради което и
давността по отношение на него не е била прекъсвана. Поради изложеното прави
възражение за изтекла в полза на отв. Н. придобивна давност от 1969г. до 2023г. в
продължение на повече от 50 години по отношение на парцел XIX-306 по регулационния
план на с.З. от 1928 г. идентичен с парцел XVII-353 пo регулационния план от 2006 г., като
ответникът присъединява към своето владение и владението на праводателите си Н. С. Ц. и
С. Н. С. и молят съда да приеме възражението за придобИ.е на имота по давност за
разглеждане в настоящето производство.
С оглед на изложеното по-горе моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли първия предявен иск против отв. М. Н. с правно основание чл.108 от ЗС
за признаване за установено по отношение на него, че ищците са собственици на 1/4 идеална
част от собствения му парцел и за предаване на владението върху същия, както и третия
предявен иск, с който се твърди, че ответника е заградил неправомерно части от поземлен
имот представляващ парцел XVI-306 в кв.46 по плана на с.З., без да се установява каква част
от този парцел е заградена. Предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС също е изцяло
неоснователен и молят съда да го отхвърли, тъй като отв. М. Н. е направил ограда на
собствения си парцел въз основа на извършено трасиране на парцела с протокол от
29.07.2022г. От ,,ГЕОКАДИНЖЕНЕРИНГ" ООД въз основа на регистър на коордИ.тните
точки предоставени от ОбщИ.-Трън.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата И. М. С.. В него
ответницата твърди, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС по отношение
на парцел ХII-306 са процесуално недопустими. Видно от обстоятелствената част на
исковата молба, имотът е бил предмет на делбено производство, по което е постановено
7
решение за изнасянето му на публична продан. В конкретния случай, не може да намери
приложение Решение № 3 от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на
ОСГК на Върховния касационен съд. Предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС
по отношение на парцел ХII-306 са неоснователни. Не са налице кумулативно предвидените
предпоставки за успешно провеждане на предявените установителен и ревандикационен
искове, касаещи собствеността върху парцел ХII-306. Претендира собствеността върху
парцел XII-306 и всички намиращи се в поземления имот постройки, подобрения и
приращения, на основание наследство и изтекла в нейна полза придобивна давност,
съгласно нотариален акт № 161/1989 г., като присъединява към упражняваното от нея
владение и владението на нейните праводатели М. Ц. и Д.
Ц.а в периода от 1980 г. до 2022 г. ПридобИ.ето на право на собственост по давност е
вещноправен институт, чрез който законът позволява придобИ.ето на право на собственост
или друго ограничено вещно право върху една вещ. Придобивната давност включва в себе
си два основни елемента: владение на вещта, т.е упражняване на фактическата власт върху
нея, с намерението същата да се свои; изтичането на период от време, т.е. законоустановен
срок, през който се извършва владението на вещта. За да бъде приложим институтът на
придобИ.е по давност, необходимо е владението на вещта да е непрекъснато, трайно,
необезпокоявано и манифестирано по ясен и недвусмислен начин. Срокът за придобИ.е по
давност на недвижим имот е пет или десет години, в зависимост от това, дали
придобиващият е добросъвестен или недобросъвестен. За добросъвестно се счита всяко
лице, упражняващо владение на имота на годно правно основание, без да знае, че неговият
праводател не е бил собственик на същия или пък не е
била спазена предвидената в закона форма. В случай, че лицето е знаело, че придобива
имота от несобственик или не разполага с правно основание за своето владение, то
приобретателят се счита за недобросъвестен. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Константна е съдебната практика по въпроса, че за да се
придобие имот по давност е необходимо да се докажат два елемента, а именно: упражняване
на фактическа власт върху имота през определен в закона период от време (обективен
елемент) и ясно манифестирана воля, намерение за своене (субективен елемент), а самото
владение то да е било непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено. В конкретния
случай, са налице предвидените в закона предпоставки, които да обусловят неоснователност
на предявените искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС, касаещи собствеността върху парцел
ХII-306. Твърди, че в посочения по-горе период ответника и нейните праводатели са
осъществявали пълна фактическа власт върху този имот, непрекъснато, необезпокоявано от
претенциите на трети лица, вкл. ищците и техните праводатели, явно и несъмнено, чрез
полагане на поС.ни грижи за тези имоти, ползване, облагородяване, почистване, ограждане
и опазване на имотите от посегателства. Оспорва като неподкрепено с каквито и да било
доказателства направеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение, че
ищците и техните праводатели са упражнявали фактическа власт върху парцел XII-306.
Твърди, че същите в различни периоди от време само са ползвали и държали имота с тяхно
8
съгласие. Оспорва изцяло фактическите и правни основания на предявените искове.
В съдебно заседание ищцеца С. И. Ц. лично и чрез упълномощен представител
поддържат предявените искове и молят за уважаването им. Ищецът В. И. Ц. редовно
призован, не се явява.
Ответникът М. С. Н., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с
пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове.
Ответницата И. М. С., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание,
оспорва предявените искове.
Ответниците М. М. С. и С. М. С., редовно призовани, не се явяват в съдебно
заседание, не изпращат представители.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Пред настоящия съдебен състав не са спорни установените от писмените
доказателства по делото факти, че страните по делото са наследници в четири наследствени
колена на общия наследодател С.Ц.К. (п. на 21.03.1967г.). Техният дядо - С. Ц. К.
притежавал поземлен имот, находяш се в
с.З., общИ. Трън, представляващ имот с планоснимачен № 306, парцел XII в кв.46 по плана
на с.З.. След като почИ.л е оставил петима наследници – съпругата си С. С.а Ц.а (
п.11.04.1967г.), и децата си: Н. С. Ц. (п.05.07.1988г.) с наследник внука си ответника М. С.
Н., М. С. Ц. (п.01.12.1992г.) с наследници ответницата И. М. С., М. М. С. и С. М. С., Л.С.Т.
(п.05.03.1999г.) с наследници К.М.А., Й. М. Т. и М. М. К., и И. С. Ц. (п. 04.11.2007г.) с
наследници ищците С. И. Ц. и В. И. Ц.. Наследниците на С. К. след смъртта му завели дело
за делба - гр. д. № 152/1968 г. по описа на Трънски народен съд. С решение №
97/12.08.1968г. по гр.д.152/1968г. на Трънски народен съд е допуснат по делба « останалия
имот след смъртта на С.Ц.К. следният недвижим имот, а именно: две къщи от по 30 кв.м.
застроена площ, една кошара и плевня със застроена площ от 60 кв.м. и дворно място от
около 500 кв.м. на което се намират сградите до съседи: улица, наследниците на Б.Г., С.Б.,
Л.В. Г., М.М. и С. Василев между неговите наследници Н. С., М. С., Е. (Л.) С.а и И. С..» При
пристъпване на процедурата по втората фаза на делбата съдът назначил експертиза от в.л.
техник, който като дал следното заключение: « Имот с планоснимачен № 306, парцел XII в
кв.46 може да се раздели на два самостоятелни парцела, така както е отбелязано в скицата,
като в единия парцел остане цялата къща, а в другия плевнята и кошарата. Останалата част
от имот планоснимачен № 306, парцел XV, може да се обособи като самостоятелен парцел,
като в единия парцел остане цялата къща, във втория плевнята с кошарата, а в третия не
остане нищо.“ Вещото лице обособил три дяла: първи дял парцел от 306 кв.м. заедно с
къщата, втори дял парцел от 323 кв.м. заедно с кошарата и плевнята и дял три - парцел без
всякакъв строеж. Към делбеното дело от 1968г. е приложена и скица от 05.06.1969г. за имот
306, на която са нанесени обособени парцели XII-306, XIX-306 XVI-306. Така с решение №
9
139/21.12.1970 г. е констатирано, че от допуснатия за делба имот се образуват три дяла, а
съделителите са четирима на брой, всеки с по 1/4 идеална част, поради което имотът се
счита за реално неподеляем. По изложените мотиви с решението са изнесени на публична
продан: парцел XII-306 с намиращата се в същия къща, парцел IX-306, заедно с намиращите
се в същия кошара и плевня, както и парцел VI-306 - празно дворно място. Решението е
влязло в сила на 26.03.1973 г. С решение № 60/12.07.1982 г., постановено по гр. д. №
152/1968 г. по описа на Трънски народен съд е допусната поправка на решение №
139/21.12.1970 г. като в диспозитива на решението вместо парцел IХ-306 да се чете ХIХ-306.
Решението е влязло в сила на 03.08.1982 г. Не се спори, и че въз основа на решението е
образувано изп. дело № 112/1976 г. Видно от писмо от 05.07.1977 г. на публична продан са
изнесени парцел IX-306, заедно с намиращите се в същия кошара и плевня, както и парцел
VI-306 - празно дворно място. С решение на ИК на ОНС, гр. Трън от 25.08.1980 г. за
купувач на парцел VI-306 - празно дворно място по плана на село З., окр. Пернишки е
определен И. С. Ц.. Определената продажна цена е била внесена на 02.10.1980 г., което се
установява от заверително писмо от същата дата. Впоследствие с нотариален акт за
собственост върху имот, придобит по наследство и давностно владение № 106, том I,
дело 120 07.11.2002 г. И. С. Ц. е признат за собственик на поземлен имот, представляващ
парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния план на село З., Трънска общИ. от 1965 г., 530
кв.м. с неуредени сметки по регулация, както и на масивна жилищна сграда, построена в
същия имот. С договор за продажба на недвижим съсобствен имот от 07.10.2003 г. общИ.
Трън е продала на И. С. Ц. общински поземлен имот с площ от 8 кв.м., представляващи
придаваема част, участваща в парцел XVI-306. Не се спори и, че парцели ХIХ-306 и XII-306
не са били обект на публичната продан.
По делото са представени следните писмени доказателства:
Гр.д № 152/1968г. по описа на ТРС; Решение № 139/21.12.1970г. ; Решение
№60/12.07.1982г.; Писмо от 05.07.1977г.; Заверително писмо от 02.10.1980г.; НА за
собственост върху имот, придобит по наследство и давностно владение № 106, том I, дело
120 от 07.11.2002г.; Договор за продажба на недвижим съсобствен имот от 07.10.2003г.; НА
за собственост на недвижим имот № 114 том I, дело 128 от 2002г.; Уведомление № 4138 от
25.12.1980г.; Постановление за отказ да се образува ДП от 30.09.2002г.; Скица от
01.04.1981г.; Скица от 05.11.2002г.; Скица от 26.08.2022г.; Скица от 09.05.2023г.; У-ние за
наследници на С. Ц. № 25/16.06.2023г. общИ. Трън, с З.; У-ние за наследници на И. С. Ц.
изх.№ 732/27.04.2022г. на Столична ОбщИ., район Триадица; Разрешение за строеж №
7/01.05.2005г.; У-ние за данъчна оценка на имот УПИ XVII-353 в с. З. изх.№
**********/08.08.2023г. на общИ. Трън; У-ние за данъчна оценка на имот УПИ XII-306 с.З.
изх. № **********/08.08.2023г. на общИ. Трън; У-ние за данъчна оценка на имот УПИ
XVIII-358 с.З. изх.№ **********/08.08.2023г. на общИ. Трън; НА 161, том I, дело 237/1989г.
на районен съдия към ТРС Б.М.; У-ние за идентичност на имоти изх.№ 3067/06.10.2006г.
изд. от Кмета на общИ. Трън; Скица № 20/2001г. от общИ. Трън за УПИ XII-306 с.З.; Скица
№ 210/2004г. за УПИ XII-306 с.З.; НА за собственост на недвижим имот №114 том I, рег.№
10
155, дело № 128/2002г. на съдия по вписванията при ТРС; 3 бр. жалби до РП-Трън;
Постановление за отказ да се образува ДП от 18.04.2003г. на РП-Трън; Постановление за
отказ да се образува ДП от 07.11.2006г. на РП-Трън; Постановление за отказ да се образува
ДП от 15.11.2019г. на РП-Трън; Молба до кмета на общИ. Трън от 29.05.2023г.; Писмо на
общИ. Трън изх.№ М 02-40/1/21.06.2023г.; Протокол за трасиране на ПИ с пл. № 353, в кв.20
на КРП на с.З. от 29.07.2022г. на Геокадинженеринг; Скица на ПИ от 10.05.2013г.,
презаверена на 25.05.2022г. от общИ. Трън; Скица на парцел XIX-306 от 05.11.2002г.; ИЛ за
изнасяне на публична продан на парцел XII-306 от 30.03.2006г. на ТРС; Молба за
образуване на изпълнително дело № 10/08.11.2010г. на ТРС от И. М. С.; Писмо от ОбщИ.
Трън до И. С. с изх.№ 6569/07.12.2010г.; Постановление за отказ от извършване на публична
продан от 11.12.2010г. на ДСИ при ТРС; У-ние за наследници на М. С. Ц.
№1045/11.05.2004г. на ОбщИ. трън;
По делото е прието и заключение по назначената съдебно – техническа-експертиза,
от което се установява, че за процесните имоти регулационните планове са от 1928г.,
изменение от 1965г., следващо изменение от 1969г. и сега действащ регулационен план,
уличната регулация е утвърдена с Решение на ОБС №3/2006г. и със заповед РД-02-14-/1998г.
По първоначален план от имот с пл.№ 306 са образувани два парцела: - II-306 с площ от 619
кв.м. и V-306 с площ от 1040 кв.м. Плана от 1928г. е изменен със заповед № III-
740/30.11.1965г. като при това изменение парцел V-306 (XV 306) се разделя на парцели: -
XVI-306 с площ от 519 кв.м. и XV-306 с площ от 521 кв.м. Последваща заповед за изменение
на дворищната регулация е заповед № III-245/05.06.1969г., като при това изменение от
парцел II-306 (XII-306) се обособяват два парцела: XII-306 с площ от 310 кв.м. и парцел
ХIХ-306 с площ от 309 кв.м. В последствие е одобрена нова регулация с Решение на ОбС
№3/2006г. и заповед № РД -02-14-202/1998г. Границата между парцел XVI-306 в кв.46 и
ХIХ-306 в кв.46 не е изменяна. Има изменение между сега действащия регулационен план и
предходния. На място между двата парцела има две огради. Едната по данни на място е
правена от ищеца С. Ц. (по скицата към експертизата отбелязана с т.4-т.5 кафява линия и
започната нова ограда (успоредна на първата), започната от ответника М. С., която е по т.3
т.1. Новата ограда е от кръгли метални колове с поцинкована мрежа. Старата ограда е мрежа
с метални тръби за колове с метални топки отгоре и една малка врата между двете сгради
отбелязани като ПС и ПЖ. Измерената на място нова ограда по т.1-т.3 поставена от
ответника М. С. е по регулационната линия между двата УПИ съответно УПИ XVIII-358 в
кв.20 и УПИ XVII 353 в кв.20 по сега действащия регулационен план.
Разпитан в открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че между парцел XVI-
306 и парцел ХIХ-306 има две огради, едната е поставена от чичото на ищеца, а втората,
която е по сегашния план е трасирана и е сложена от ответника М. Н.. Има мрежа, но тя не е
опъната до края, има два, три кола. По сегашния план между границите на двата парцела
има недоизградена ограда. От първия имот 306 са образувани 4 парцела, единия не е в
родата така да се каже, той е на друго лице и са останали три парцела. Единият е на ищеца, а
другите са на ответниците. Във времето плановете са изменяни и затова има разлика в
11
площите. Първоначалния регулационен план е с VI и X и на скицата има цифри с червено и
синьо. По първоначалния план са били два квартала - кв.46, който е бил над процесния имот
и кв.47. В един момент улицата между двата квартала изчезва и първия план е променен.
Обединяват се двата квартала и кв.47, и кв.46, става 46. Тъй като кв.46 е завършвал до 10-ти
парцел, а следващия кв. 47 започва от първи, втори трети, проектанта е решил да сложи X на
имотите в този нов квартал и всички имоти в този нов квартал стават с X и стават 11, 12, 13
отпред и затова е тази разлика и на места се вижда шестица, а на места е шестнадесет.
Затова и цветно на скицата в.л. го е обозначил, т.е. преди по старо е било XV-306, а сега е
XVI-306, но се касае за едни и същи имоти. В кой етап е станало това, не може да каже, по
документите, които са му предоставени ги дал точно, това е наложило да се добави тази X-
ка. Когато отишъл на място се оказало, че VI и XVI се касае за един и същи имот. На въпрос
5 е по сега действащия регулационен план и го е изчертал на скицата. Между двата имота
стария план е по т.1- 2 е тъмносинята линия, а по сегашния план т.1-3 е със светлосиня
линия. Парцел XIX-306, по стария план от 1969 г. и парцел XVII-353 са идентични, но имат
малка разлика в границите от юг и от север. Границата означена с 1,2,3 – 1 площта е 32
кв.м., няма записване да се водят като придаваемо място към имота. Придаваемо е когато
има част от имот, в случая са два различни регулационни плана. Изменя се границата по
двата плана и при влизането на новия план страните са имали възможност да обжалват
новия план, но не са го направили и новия план е влязъл в сила и границата е по 1-3. Новата
ограда е по новия регулационен план. Трите процесни имота предмет на делото са там, но са
си сменили номерацията и малко са си променили границите. По новия план са така
имотите. Имотите са заградени и страните си ги владеят. Вещото лице обяснява, че е ходил
на място с ответника М. Н. това е средния имот, влязли от към пътя, на място отдясно не е
имало никой, но там може да се премине. От лявата страна по делото няма спорове и не е
проверявал. От лявата страна има ограда, бетонови колове и мрежа, която е изградена от
отв. М. Н. и е направена по новия план. В къщата и мястото на отв. И. С. вещото лице не е
влизал, защото не е имал такава задача, там има някаква стара къща.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и
изготвено от същото, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Б.Б.С. и М. И. К. (допуснати по искане на ищците), и С. К.С. и К.Л.С.
(допуснати по искане на ответника М. Н.).
Пред съда свидетелят Б.Б.С. обяснава, че е втори братовчед на страните. Живее в с. З.
от раждането си. Има малко прекъсване от 1983г. до 1995 г. Познава се със С. и В., с И. М.
С.. М. Н. го познава слабо. Н. С. Ц. не го познава, повече се познавал с И. и М.. С. Н. С.ов не
го познава. Ищеца С. живее сега в с. З. от 15 години. В къщата, в която сега живее С.
свидетеля е влизал и още докато бил жив чичо му И.. В старата къща е ходил като дете и е
влизал вътре и тя се намира в селото. Чичо М. и чичо И. живеели в старата къща. През
годините мисли, че който е живял там е стопанисвал имотите. За чичо М. със сигурност
знае, че е живял там. Чичо И. също го е виждал в общия двор на старата къща. В старата
12
къща сега никой не живее, но И.че в нея са живели чичо М., за който е сигурен, че е живял в
нея, а и чичо И. го е виждал в имота. Сега където живее ищеца С. свидетеля не може да каже
в кой парцел е. Имота, в който живее С. сега е в съседство с имота, който е около старата
къща. По спомени на свидетеля С. живее от 15 години в този имот. Навремето в този имот –
новия е виждал бащата и майката на ищеца. Това е имот XVI-306. МИ.лата годИ. ходил в
новия имот, там където живее С.. В имота отпред от към улицата има една сграда, около 40
– 50 квадрата, ново строителство. Друга за живеене няма, ищецът си е направил
селскостопански сгради за животни. Тази сграда мисли, че е на един, най-много на два
етажа. От дясната страна граничи с М. и З., от лявата страна граничи с техния си имот.
Свидетеля не е обърнал внимание дали има огради. Старата къща е в стария имот, тя се пада
от лявата страна. Отпред има ограда, но отгоре не може да каже. Мисли, че покрива на
старата къща е паднал от едната страна. В новия имот, където живее С. сега не е виждал
други хора. Виждал е в стария имот М. Н. да се разхожда там. Знае, че в старата част, където
е виждал М., С. гледал прасенце. Други сгради не е сигурен дали има там, но предполага, че
има. Н. С. Ц. свидетеля лично не го познава, затова не може да каже дали е идвал. Отв. М.чо
го познава от известно време, откакто идва. Виждал го е горе, но дали стопанисва имота не
може да каже. М. го вижда в имота от около годИ. или две, не му е правило впечатление
друг път. Не знае братята – дядовците да са се делили. Навремето е виждал отв. И. С. там в
стария имот, в старата къща е живяла. Сега не живеят вече там, никой не живее в старата
къща сега. Свидетеля бил малък, когато виждал да живее някой в старата къща, бил на 13 –
15 години. Не може да каже колко години са живели в старата къща.
Свидетелят М. И. К. също описва, че познава страните, тъй като И. С. му е леля, а С. Ц.
му е втори братовчед. Свидетеля живее в с. З. през една къща от И. и през две къщи от С. на
една улица са. М. Н. го е виждал един път. Н. С. Ц. го познава, а М. познава бегло, С. не го
познава, познава И. С.. С. Ц. живее в къща в с. З.. Влизал е в къщата. Като се влезе в двора
се вижда беседка, тераса, стая, стопански постройки. Ищеца С. Ц. живее в тази къща от
около 15 – 16 години, а майка му и баща му повече. Не може да каже каква е квадратурата е
имота. От дясно живее баба М., от ляво живеят леля И.. Знае, че леля И. не живеят там в
момента, но имота е техен на дядо М. и майка . Спомня си, че в този имот – старата къща,
която сега не е в добро съС.ие е виждал дядо М., майка й на леля И. и двете дъщери на И. и
племенника и М.. Свидетеля бил дете, това било отдавна. М. го е виждал може би два пъти,
един път виждал М. при старата плевня на дядо М. в тази част на имота. Един път дошъл М.
с някаква жена, вероятно майка му преди 4 – 5 години и свидетелят помогнал на С. да си
премести част от автомобил – рама, която била на свидетеля и се намирала в тази част на
имота, където е старата плевня. Не знае да е имало някаква подялба между неговия прадядо
Захари и другите, преди години. Свидетеля не знае кой на кой имот е, но по принцип това
място било един имот и било собственост на дядо М., не знае как са се делили. Не знае кой
от братята какво конкретно е владял. Къщата, в която живее С. сега, доколкото знае това
било празно место, но вътре в това място, което било на родата. Не му е казвал С. как е
придобил имота. Сега в тази къща живеят С. и брат му. Знае, че старата плевня заедно с
къщата, която е пред разпадане били едно и на С., където живее в къщата сега си е друг
13
имот. От старата плевня започвало мястото на С., имало някаква мрежа. Не знае да има
ограда между старата къща и плевнята. Не знае да са спорили страните за собствеността на
този имот.
Свидетелят С. К.С. сочи в разпита си, че неговата леля е била омъжена за дядото на
отв. М. Н. – Н. С. Ц.. Н. имал наследствен имот в с. З.. Те били трима братя: дядо К., чичо
М. средния и И. – най-младия. Доколкото си спомня те живеели много задружно тримата
братя. Когато се разделили, И. си направил една къща в дясно от старата къща. А в старата
къща останал да живее чичо М., а Н. си живеел в Перник. Н. понеже направил две къщи в
Перник и нямал средства и затова направил тази барака в З. с оглед неговия син С. да живее
там, в местото, което братята си разделили. Тримата братя приживе си разделили това
място. Мисли, че границата където Н. построил бараката, била на границата на имотите,
никой не е проявил лакомия да вземе нещо чуждо. След като си разделили имотите, тримата
братя се отчуждили помежду си според свидетеля. И. и М. не се събирали често, а Н. живеел
в гр.Перник и работел като строителен работник. Н. казал на сИ. си С.: „Тука ще живееш в
тази барака, докато си я оправиш, но това е което мога да ти оставя в наследство“, но С.
рано си отишъл. С. ходел там в тази барака, защото казвал, че „Това е от баща ми“. Отв. М.
непрекъснато идвал горе (в процесното място ) и питал „Това ли е мое“, оплаквал се, че
кокошките на И. ходели в мястото, което е наследство от баща му. М. непрекъснато идвал
горе, но имал проблеми с чичо си И.. Той искал да се разберат защо И. влиза в неговия
имот, че пуска кокошките си. М. му е казвал, „Ти знаеш, че това е мое“. И. казвал, „Ти тук
не живееш, тук не идваш и това е повече мое“. М. си заградил имота, бил извикал геодезист
да сложи колчета и да загради. Свидетеля си спомня, че баща му на М. почИ.л през 1994 г., а
това със заграждането станало през 2000 г., но не може точно да си спомни. Не е присъствал
когато са заграждали с колчетата. Знае, че старата къща останала на чичо М., там където
живеела И.. Баща му на С.- И., направил хубава голяма къща. А М. останал в тази барака,
като извикал геодезист за границите. След като си разделили имотите, всеки си знаел
собствения имот. Тримата братя се разделили преди да почине Н., който почИ.л през 1994г.
Когато се разделили тогава си сложили оградите, а Н. казвал на С., че това е негово.
Свидетелят живее в с. Р.Л.. М. преди две – три години го водил в З.. Когато са ходили в З.,
М. го е водил в тази барака. Бараката имала една стая, която е около 15 кв. Дворното място е
малко около 200 кв. м. Мястото където е старата къща е долу горе също толкова. На И.,
къщата където я направи, местото не може да каже колко квадрата е, но те се разделили по-
равно. Когато отв. М. Н. и ищеца И. Ц., си говорили свидетеля не е присъствал. Преди
когато бил жив бащата на отв. М. Н. свидетеля по-често мИ.вал заедно със С. и ходели в
мястото, в годИ.та максимум два пъти. С. показвал мястото и казвал, че иска да си построи
къща. Бараката е направена когато точно се разделили братята. Н. почИ.л между 1980г. – 90
годИ., а С. 1994г. През 1980 г. е построена бараката. Свидетеля не е присъствал когато са се
разделили. Още от Н. С. свидетеля знае, че са се разделили. Тримата братя имали една
сестра ЕЛ., тя отишла по Монтана и сИ. е казвал, че не иска нищо от с. З., оставено е за
тримата братя.
14
Свидетелят К.Л.С. в показанията си твърди, че познава отв. М. С. Н. от първи клас, те
са съученици. Откакто се познават от деца, той е споменавал З., и че ходи на село там. Като
по-големи около 2015г. – 2016 г. от Перник ходили двамата с ответника М. Н. до с.З., с
моторите, до неговия имот. Спирали, влизали вътре. Имота представлява доста малко място
от към пътя има бунгало, над бунгалото има нещо пак като бунгало с една стая, има от двете
страни мрежа и двора е като един коридор. От лявата страна има само бетонни колци от
мрежа от дясната страна зад бунгалото има мрежа. Доколкото знае, отв. М. Н. има този имот
от баща му, който е от З. и затова ходил там. Ответникът М. ходил до този имот, но колко
често свидетеля не може да каже. Знае, че има проблеми със съседа му С.. Прави му спънки,
за да не ходи в този имот. Той е свидетел, че при едно от ходенията двора бил разграден, а
кокошки имало навсякъде. Като се застане от улицата с лице към имота от дясната страна е
съседа, където има къща – хубава къща направена. Свидетелят мИ.лото лятото присъствал
на замерване, те с отв. Н. отишли да се опитат да влязат в имота, но от кокошките, които
всичко бутат не могли да отворят портата. Дошли от енергото и сменили електромера на
бунгалото и по-късно дошли геодезистите и замерили мястото. С. бил там. С. когато бил
там, не предявил никакви претенции относно влизане, замерване. Знае, че се подписал на
един лист накрая, но за какво се подписал не знае. Като се направило замерването двамата с
отв.Н. отишли да сложат оградата, сложили част от оградата по трасето, което е маркирано
от геодезиста. Спряли се да правят цялата ограда, защото С. казал, че това не е реално
замерване и да не режат негови дървета. В двора на М., в очертанията, които ги дали
геодезистите има постройка - гълъбарник на С., където си гледа гълъби. Те оставили място,
за да не затварят достъпа до гълъбарника, но с уговорка да си го махне. При следващото
отИ.е С. нищо не бил махнал. Казал, че за него това не са границите, а с „кошаревски
свидетели, така не се прави“. Ако се отиде на място то си личи, че там е била границата, има
си бетон, има колци и границата е преместена зад бунгалото. Свидетеля доколкото знае, че
имота е цял и са го разделили, на С., на М. и от другата страна на жената - И., но С. владее
всичко и претендира, че е негово. С М. за първи път отишли в З. през 2015 – 2016 г. В
годИ.та ходили около два, три пъти, без преспИ.е. На бунгалото са сменяли керемидите, но
не може да каже кога. С М. са от първи клас, но не може да каже кога той му е казал от кога
има този имот, може би когато били трети, четвърти клас.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
В настоящия случай ищецът твърди, че с Решение № 139 от 21.11.1970 г. по гр.дело №
152/1969 г. на ТРС с предмет делба са изнесени на публична продан парцели ХII-306, IX-306
и VI-306, находящи се в с.З., общИ. Трън. Единственият парцел изнесен на публична продан
е парцел VI-306 по плана на с.З., общ.Трън. Публичната продан е извършена от ИК на ОНС-
гр.Трън в полза на И. С. Ц., като за продажбата не е съставен нотариален акт или договор за
покупко-продажба на недвижим имот, нито постановление за възлагане на недвижим имот.
Впоследствие наследодателя на ищците И. С. Ц. се е снабдил с документ за собственост на
парцела на основание извършена обстоятелствена проверка по наследство и давностно
владение по нотариално дело № 120/2002 г. на нотариуса при ТРС обективирана в
15
нотариален акт № 106 том 1 рег.№ 147 дело № 120/2002 г. на нотариуса при ТРС. По делото
се установи, че от тогава до сега останалите съделители не са имали никакви претенции към
имота на ищеца. Позовава се, че с оглед неизвършената делба докрай по гр.д.152/1968г.
останалите два имота са все още съсобствени между страните. Твърди и, че и трите имота са
използвани първоначално от бащата на ищците И. С. Ц., а след неговата смърт (2007г.) и до
настоящия момент и от ищеца С. И. Ц.. Позовава се на изтекла придобивна давност, за
периода от 2002г. годИ. до завеждане на исковата молба, като правния си интерес от
воденето на иска мотивира с твърдението, че през лятото на 2022г. в имот XIX-306 се е
нанесъл един от съсобствениците – отв. М. Н., като му заявил да изнесе личните си вещи от
имота, а през май-юни 2023г. поставил и ограда между двата парцела. Както и по това време
узнал от образуваната преписка за самоуправство завършила с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 30.09.2022 г., че ответника М. С. Н. е бил признат за
собственик на основание наследство и давностно владение върху поземлен имот с площ 290
кв.м., за който по регулационен план на село З. е отреден парцел Х1Х-306, кв. 46, при
граници на парцела от изток - парцел ХIII-307, от запад - улица, от север - парцел XII - 306 и
от юг - парцел XVI-306. Междувременно ищците са узнали, че и наследниците на М. С. Ц.
се снабдили с акт за собственост по отношение на дворно място от 318 кв.м., за което по
регулационен план е предвиден парцел ХII-306, кв. 46. Към момента обаче И. С., М. С. и С.
С. са завладяли парцел ХII-306, кв. 46 и са ограничили достьпа на ищците до него.
От събраните по делото доказателства се установи, че наследодателите на страните по
делото са били съсобственици на спорните имоти, като след смъртта на общия им
наследодател С.Ц.К. (п. на 21.03.1967г.) неговите деца са инициирали делба, видно от
приложеното по делото - гр. д. № 152/1968 г. по описа на Трънски народен съд. Видно от
материалите по делото и приложената скица от 05.06.1969г. в имот № 306 са били
обособени три парцела: XII-306, XIX-306 XVI-306. Към настоящия момент тези три парцела
имат изменена номерация, но като площ и разположение са идентични на гореописаните
обособени по време на съдебната делба. Тъй като наследствените колена са четири (Н. С. Ц.
( п.05.07.1988г.) с наследник внука си отв.М. С. Н., М. С. Ц. ( п.01.12.1992г.) с наследници
отв.И. М. С., М. М. С. и С. М. С., Л.С.Т. (п.05.03.1999г.) с наследници К.М.А., Й. М. Т. и М.
М. К., и И. С. Ц. (п. 04.11.2007г.) с наследници С. И. Ц. и В. И. Ц.), с решение №
139/21.12.1970 г. е констатирано, че от допуснатия за делба имот се образуват три дяла, а
съделителите са четирима на брой, всеки с по 1/4 идеална част, поради което имотът се
счита за реално неподеляем. По изложените мотиви с решението са изнесени на публична
продан: парцел XII-306 с намиращата се в същия къща, парцел IX-306, заедно с намиращите
се в същия кошара и плевня, както и парцел VI-306 - празно дворно място. С решение №
60/12.07.1982 г., постановено по гр. д. № 152/1968 г. по описа на Трънски народен съд е
допусната поправка на решение № 139/21.12.1970 г. като в диспозитива на решението
вместо парцел IХ-306 да се чете ХIХ-306. Решението е влязло в сила на 03.08.1982 г. Въз
основа на решението е образувано изп. дело № 112/1976 г. Видно от писмо от 05.07.1977 г.
на публична продан са изнесени парцел XIX-306, заедно с намиращите се в същия кошара и
плевня, както и парцел VI-306 - празно дворно място. С решение на ИК на ОНС, гр. Трън от
16
25.08.1980 г. за купувач на парцел VI-306 - празно дворно място по плана на село З., окр.
Пернишки е определен И. С. Ц.. Определената продажна цена е била внесена на 02.10.1980
г., което се установява от заверително писмо от същата дата. Тъй като през този период
съгласно действието на Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ), реда за извършване на
публичната продан по чл. 22, ал. 2 ЗСГ (отм.) и чл. 51 ППЗСГ (отм.) изключват
приложимостта на правилата на общия изпълнителен процес - чл. 373 и сл. ГПК (отм.), в
хипотезите на извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на неподеляем
жилищен имот, за който няма заявени претенции по чл. 288 ГПК (отм.), а настъпването на
вещно-правните последици за лицето, определено за купувач при проведената публична
продан, се обуславя от издаването на нотариален акт, по реда и на основание чл. 20 ЗСГ
(отм.), в редакция ДВ. бр. 26/1973 г. настоящия състав приема, че в случая не е бил издаден
нотариален акт на името на наследодателя на ищците И. С. Ц., т.е фактическия състав на
реализиране на публичната продан не е бил завършен. При действието на ЗСГ (отм.);
придобивна давност не тече с оглед разпоредбите на чл. 29, ал.1, т.4 във вр. с чл. 15 от с.з. и
едва с отмяната на Глава І и Глава ІІ от ЗСГ/ ДВ, Бр.21/90 годИ./ забранителния режим е
престанал да съществува и от тогава в полза на лицето упражняващо фактическа власт
върху имота може да започне да тече придобивна давност. Самото упражняване на
фактическа власт върху имота не е достатъчно да обуслови наличието на придобивна
давност и свързаните с нея вещноправни последици относно имота, тъй като е необходима
промяна в намерението на лицето, упражняващо фактическа власт, което да е във вр. със
своенето на вещта и относно частите на останалите съсобственици. Освен това е
необходимо владелецът да демонстрира действия на собственическо отношение към вещта и
то по отношение на останалите съсобственици, като отрича тяхната собственост, което
отношение несъмнено е достигнало до тяхното знание, за да може да се приеме, че такива
действия са станали начало на давностно владение. Съобразно практиката на ВС и ВКС,
намерила израз в решение № 307 от 18.07.1995 г. по гр. д. № 97/1995 г. на ВС, I г. о. и
решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., след като
сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху
сънаследствените имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто
имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобИ.е на
имота чрез давностно владение, продължило повече от 10 години.
Настоящия съдебен състав намира за доказано, че след нереализираната съдебна делба
завършила с неосъществена публична продан, тримата братя наследодатели на страните по
делото реално са поделили трите парцела помежду си като парцел XII-306 с намиращата се в
същия стара кыца останал във владение на М. С. Ц. (п.01.12.1992г.) с наследници отв. И. М.
С., М. М. С. и С. М. С., парцел XIX-306 бил определен за собственост на Н. С. Ц.
(п.05.07.1988г.), респективно неговият син С. Н. С. (п.09.11.1994г.) респективно отв. М. С.
Н., заедно с намиращите се в същия кошара и плевня, а парцел XVI-306 - празно дворно
място останал в собственост на И. С. Ц. (п. 04.11.2007г.) с наследници ищците С. И. Ц. и В.
И. Ц.. От разпита на св.С. К.С. е видно, че при извънсъдебната подялба преди смъртта на
17
един от братята - Н. С. Ц. се е приело, че сестрата ЕЛ.С.Т. няма претенции по отношение на
наследствените имоти предмет на настоящото дело, тъй като тя рано се пренесла да живее в
гр.Монтана ( «синът и ми е казвал, че не иска нищо от З. оставено на тримата братя»).
Косвено доказателство за реалната подялба на трите имота е и факта, че след период от
повече от десет години и наследодателите на страните и отв.М. Н. са се сдобили с НА за
собственост придобит на основание наследство и давностно владение по отношение на
всеки един от процесните имоти така, както се владее и до сега. Така с НА за собственост
върху имот, придобит по наследство и давностно владение № ***, дело 120 от 07.11.2002г.
за собственик на парцел XVI-306 (сега XVIII-358, в кв.46 по рег. плана на с.З. е признат И.
С. Ц.. С НА 161, том I, дело 237/1989г. на районен съдия към ТРС Б.М. за собственик по
наследство и давностно владение на парцел XII-306 с намиращата се в същия кыца е
признат М. С. Ц.. С НА за собственост на недвижим имот №*** на съдия по вписванията
при ТРС за собственик по наследство и давностно владение е признат отв. М. С. Н. на
парцел ХIХ-306 в кв.46 по плана на с.З..
Видно от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели през целия период
от повече от 40 години трите парцела са съществували с обособени граници по действащите
регулационни планове на селото, включително са били отделени с физически граници
помежду си. Така воденият от ищеца свидетел М. К. в показанията си описва кой от
страните в кой имот се намира като казва: « От дясно живее баба М., от ляво живеят леля И..
Знам, че леля И. не живеят там в момента, но имота е техен на дядо М. и майка и. Спомням
си, че в този имот- старата къща, която сега не е в добро съС.ие съм виждал дядо М., майка
и на Леля И. и двете дъщери на И. и племенника и М.. М. съм го виждал може би два пъти,
един път съм го виждал М. при старата плевня на дядо М. в тази част на имота». Св.С. С.
твърди, че знае за реална подялба, като именно след това дядото на отв.М. Н., Н. С. Ц. в
определеният му парцел е построил намиращата се и досега сграда (барака). По късно и
бащата на ответника Н. казвал на св.С. «Ти знаеш това е от баща ми». Показанията на
св.К.С. също в посока, че отв.М. Н. е имал от баща си като наследство процесния парцел
ХIХ-306 в кв.46 по плана на с.З., през годините двамата го посещавали, извършвали
различни ремонти в него и бараката, както и през 2022г. извикали геодезисти да трасират
границата на имота с този на ищците. Съдът дава вяра на свидетелските показания на
всички разпитани по делото свидетели, същите не са противоречиви и съответстват на
установеното с други доказателства.
Ето защо съдът намира, че в случая не се установи ищецът да е съсобственик върху
процесните парцели XII-306 и ХIХ-306 в кв.46 по плана на с.З.. Именно с извършената
извънсъдебна делба на трите парцела и последвалото завладяване на парцелите, съдът
намира за обективирано намерението на наследодателите на страните, упражняващи
фактическа власт, което е във връзка със своенето на вещта и относно частите на останалите
съсобственици. Безспорно е установено и самото упражняване на фактическа власт върху
процесните имоти от всеки един от страните. През различни години за един период от
повече от 20 години наследодателите на страните, а впоследствие и самите страни като
18
владелци са демонстрирали действия на собственическо отношение към вещта, включително
и по отношение на останалите съсобственици, което отношение несъмнено е достигнало до
тяхното знание вследствие на фактическото разделяне собствеността на процесните имоти.
Визираните признаци на владението от страна на ответниците, които носят
тежестта да ги докажат чрез пълно главно доказване, са установени по делото.
Съобразявайки изложеното съдът счита, че ищецът при условията на пълно и главно
доказване не доказа правото си на собственост върху процесните имоти, поради което
предявените искове по чл.124 от ГПК вр с. Чл.108 от ЗС следва да се отхвърлят. При това
положение отхвърлянето на исковете по чл.124 от ГПК вр. с чл.108 от ЗС води и до
отхвърляне на исковете за отмяна на основание чл.537 ал.2 от ГПК на НА 114 том I, рег.№
155, дело № 128/2002г. на нотариус В.М. при ТРС и НА 161 том I, дело № 237/1989г. на
районен съдия Б.М. при ТРС.
Що се касае до иска по чл.109 от ЗС, с който се претендира осъждане на отв.М. Н. да
премахне незаконно изградената ограда в парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния план на
село З., Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м. от заключението на СТЕ както и от
свидетелските показания на св.К.Л.С. то същият е неоснователен и недоказан, и следва да
бъде отхвърлен. Това е така, тъй като от СТЕ се установи, че «Измерената на място нова
ограда по т.1-т.3 поставена от ответника М. С. е по регулационната линия между двата УПИ
съответно УПИ XVIII-358 в кв.20 и УПИ XVII 353 в кв.20 по сега действащия регулационен
план„. По същите аргументи не следва да се уважава искането, за признаване за установено
по отношение на М. С. Н., ЕГН **********, че С. И. Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН
********** притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от
поземлен имот, с площ от 32 кв.м. представляващ парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния
план на село З., Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м., тъй като такова навлизане в имота на
ищците не се установява.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, право на деловодни разноски
има само ответната страна в лицето на отв. М. Н., която ги е претендирала по списък в общ
размер от 1215.00 (хиляда двеста и петнадесет) лева, както следва: 1000.00 лева заплатен
адвокатски хонорар, 215.00 лева хонорар на вещото лице за извършената СТЕ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на
М. С. Н., ЕГН **********, че С. И. Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН **********
притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) от правото на собственост
върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел XIX-306, кв. 46, при
19
граници на парцела от изток - парцел ХIII-307, от запад - улица, от север - парцел XII - 306 и
от юг - парцел XVI-306, а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № 353 с
площ от 307 кв.м. при граници: от изток – имот планоснимачен № 352 на наследници на
В.К., от запад – улица, от север – имот с планоснимачен № 351 на наследници на М. С. Ц. и
от юг – имот с планоснимачен № 358 на И. С. Ц..
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, с който се иска на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен
НА *** на нотариус В.М. при ТРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, с който се иска да бъде установено по отношение на И. М. С., ЕГН
**********, М. М. С., ЕГН *** и С. М. С., ЕГН **********, че С. И. Ц., ЕГН ********** и
В. И. Ц., ЕГН ********** притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо)
от правото на собственост върху дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е
предвиден парцел XII-306, кв. 46, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и
стопанска сграда, при граници: н-ци на С. Ц., Л.В., улица и М.М..
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, с който се иска на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен
НА *** на районен съдия Б.М. при ТРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на
М. С. Н., ЕГН **********, че С. И. Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН **********
притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с
площ от 32 кв.м., представляващ парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния план на село З.,
Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, с който се иска да бъде осъден на основание чл. 109 ЗС М. С. Н.,
ЕГН ********** да премахне незаконно изградената ограда в парцел XVI-306, кв. 46 по
регулационния план на село З., Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м.
ОСЪЖДА С. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на
1215.00 (хиляда двеста и петнадесет) лева, представляваща сторени от ответника разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
20