Решение по дело №82/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Т. С. Т. с постоянен адрес в гр.Разград, подадена чрез адв. И. Г. – АК Шумен, срещу Решение № 302 от 19.12.2024 г., постановено по анд № 689/2024 по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № ДАИ-0000231 от 02.04.2024 г. на началник отдел АНД в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ - София, с което на касатора е наложено административното наказание глоба в размер на 1500 лева, предвидено в чл.93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози ( ЗАвП) за нарушение на чл.27, § 2, изр. 1, пр.2 от Регламент (ЕС) 165/2014.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Иска се отмяната на постановеното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба, началник отдел АНД в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ -София, чрез процесуален представител, в отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административнонаказателната отговорност е правилно ангажирана, а решението на Районен съд – Добрич е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление № ДАИ-0000231 от 02.04.2024 г. началникът на отдел АНД в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ - София е наложил на Т. С. Т. административното наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 93в, ал. 5 от ЗАвП, затова, че на 18.01.2024 г. в качеството си на водач на товарен автомобил марка и модел „Скания Р 410“ с рег. № [рег. номер] от кат. 3, с прикачено полуремарке с рег. № СВ4801Е3В от кат.О4, оборудвано с дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics“ и сериен № 1209430, използва дигитална карта на водач, издадена на друго лице – С. Г., докато извършва международен превоз на товари. Проверката била извършена на 18.01.2024 г. по републикански път ІІ-29 Кардам-Варна, на около 100 метра след кръговото кръстовище за с.Паскалево, в посока гр.Добрич, като от разпечатка на тахографа за датата на проверката се установило, че в дигиталния тахограф в момента на проверката е поставена дигитална карта № 000000000В5R3000, издадена на С. Г..

За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 00707/18.01.2025 г., издаден от Т. С. Т. – старши инспектор в РД“АА“-Варна, подписан от свидетел, присъствал при установяване на нарушението, В. М., също служител на РД“АА“-Варна. Видно е, че актът е бил връчен на водача, който го е подписал без възражения. Като доказателства по делото са приложени международната товарителница, от която се установява, че водачът е извършвал превоз на товари, разпечатката от тахографа на превозното средство и копие от дигитална карта с № 000000000В5R3000, от която е видно, че е издадена на С. Г.. Въз основа на АУАН, на 02.04.2024 г. било издадено и оспореното пред съда наказателно постановление, връчено на Т. Т. на 20.05.2024 г.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на изпълнителното деяние е доказано.

Настоящата инстанция приема, че решението е правилно и законосъобразно и не страда от визираните в касационната жалба пороци. По делото не са представени други доказателства, освен визираните по-горе, които установяват, че в момента на проверката водачът е управлявал не със своята карта на водач, а с картата на водач, издадена на друго лице, С. Г.. Жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи нещо различно нито пред районния съд нито пред касационната инстанция. Представеният от него Протокол за контролна проверка, съставен на 21.09.2022 г. от сервизен техник не доказва, че превозното средство е било оборудвано с различен тахограф, тъй като в протокола е описан тахограф със същия сериен номер и марка.

Затова настоящият състав приема за законосъобразна преценката на районния съд, че доказателствата по делото, писмени и гласни, установяват по категоричен начин извършеното нарушения, както и че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответната форма и при спазване на сроковете за ангажиране на отговорността по чл. 34 от ЗАНН.

Наказанието е определено в съответствие с предвиденото в нормата на чл. 93в, ал. 5 от ЗАвП, който определя, че водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв. Затова, достигайки до извод, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за нарушаване на чл.57, ал.3 от Наредба № 33/1999 г., районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Касационният състав не установи наличие на касационни основания за отмяна на оспореното решение.

При този изход на спора е основателна претенцията на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция с оглед нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Воден от горното, Административен съд - Добрич, ІІ касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302/19.12.2024 г., постановено по нахд № 689/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Т. С. Т. с [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София сумата от 80 ( осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.