№ 404
гр. Перник, 18.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. П.
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело
№ 20231700500243 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 84 от 14.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1132/2021 г. на Районен
съд – гр. Р. е осъдил Д. В. И. да заплати на ищеца в първоинстанционното производство П.
Н. В. сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от куче, собственост на И., ведно
със законната лихва, смятано от деня на увреждането – 20.04.2020 г. до окончателното
плащане на главницата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5 000 лева. С
решението, ответницата е осъдена да заплати и сторените от ищеца разноски по делото в
размер на 665 лева.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от Д. В. И., ЕГН: **********,
чрез адв. М. П. Х., с която се обжалва първоинстанционното решение, като на първо място
се твърди, че същото е постановено при грубо нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че въпреки депозираната молба, с която И. изразява желание да присъства на
съдебното заседание, ведно с приложен болничен лист, съдът е дал ход на делото. На
следващо място счита решението за неправилно, неоснователно и недоказано. Твърди се, че
от заключението на вещото лице не е доказано по категоричен начин, че уврежданията са
настъпили именно от ухапване и именно от това куче. В жалбата са развити подробни
съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на постановеното от
районен съд решение. Твърди се, че същото е постановено при неправилни и недоказани
изводи. В допълнение се сочи, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца,
като същевременно не е разпитал свидетелите на ответната страна. Направено е искане
решението на първостепенния съд да бъде отменено като напълно недоказано,
необосновано, неоснователно и неправилно. Моли съдът да отмени хода по същество на
1
първоинстанционното дело, като сочи, че е налице грубо нарушение на правото на защита
на ответника пред първата инстанция. Оспорват се като прекомерни размера на
адвокатското възнаграждение и направените разходи. С въззивната жалба не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П. Н. В., чрез адв. Бл. Божкова, с
който се оспорва изцяло въззивната жалба като счита същата за неоснователна и недоказана.
Намира за неоснователни наведените с нея доводи, относно незаконосъобразността на
постановения акт. Твърди се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
постановено след задълбочен анализ и при правилна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Моли да се постанови решение, с което да бъде
потвърдено решението на първостепенния съд като правилно и законосъобразно, а жалбата
да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор по нея не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание 17.05.2023 г. от 10,00 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на
жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3