РЕШЕНИЕ
№ 2649
гр. *, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20223110115867 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от М. Н. Д., ЕГН **********, Р. В. Д., ЕГН
**********, Е. В. Д., ЕГН **********, Е. И. Т., ЕГН *, срещу „*" АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *, сграда Дирекция, кумулативно обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане от ответника на следните суми /след допуснато изменение на размера на
предявените искове с протоколно определение от 23.02.2024 г./:
- на М. Н. Д. – на сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради
смъртта на нейния съпруг * Д., ЕГН **********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от
трудова злополука, както и сумата от 8 375 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.;
- на Р. В. Д. – на сумата от 150 000 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради
смъртта на нейния баща * Д., ЕГН **********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от
трудова злополука, както и сумата от 8 375 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.;
- на Е. В. Д. – на сумата от 150 000 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, поради
смъртта на неговия баща * Д., ЕГН **********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от
трудова злополука, както и сумата от 8 375 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.;
1
- на Е. И. Т. – на сумата от 100 000 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради
смъртта на нейния син * Д., ЕГН **********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от
трудова злополука, както и сумата от 5 583 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че починалият * Д. бил в трудово правоотношение с
ответника „*" АД по Трудов договор № * г. на длъжността „*", при условията на пълно
работно време с продължителност 8 часа и място на работа - алейно осветление на
територията на к.к. „*" - гр. *. Навеждат се твърдения относно задълженията на работника и
характера на работата му. Сочи се, че били проведени начален и периодичен инструктажи по
безопасност и здраве при работа. Излага се, че пострадалият притежавал Свидетелство за
правоспособност № */16.03.2000 г. за водач на електро- и мотокар, като през 2019 г. успешно
преминал обучение за поддържане и актуализиране на придобитата правоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятието. Излага се, че през месец декември 2021 г.
бил проведен профилактичен медицински преглед, според заключението на който * Д.
можел да изпълнява посочената длъжност -„електромонтьор,
изграждане/поддържане/ремонт на електропроводни линии и мрежи" при ответника.
Твърди се, че на 14.04.2022 г. в екип с Т. Г. К. и А. В. К. * Д. бил изпратен да извърши
определени дейности по поддръжката на алейното осветление в к.к. „*". След приключване
на работата по обслужване на ел. линиите (около 15:50 часа), управлявайки мотокара,
собственост на работодателя, Д. тръгнал към складовата база на предприятието, а колегите
му изключили линиите, по които са работили, и го последвали със служебен автомобил,
движейки се по ул. „*" в к.к. „*". При извършване на ляв завой, на пътя до хотел „*", видели
в далечината преобърнат мотокар и багер, който повдигал мотокара, за да освободи
работника * Д..
Излага се, че според Съдебно-медицинска експертиза № 52/2022 г., пострадалият Д.
получил тежка гръдна травма с разкъсване стената на дясна камера на сърцето, разкъсване
на околосърцевата торбичка с излив на 1 000 мл. кръв в гръдната кухина, контузия на левия
бял дроб с вдишване на кръв в белите дробове, множество счупвания на ребра двустранно,
размачкване на дясно ходило, прекъсване на предната голяма пищялна артерия, счупване на
малкия пищял на дясна подбедрица, разкъсване на сухожилия, счупване на фаланги на
пръстите на ходилото, множество ожулвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по
гръдния кош, корема, горните и долните крайници, ожулване в дясната слепоочна област на
главата, кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясна слепоочна област, хипертрофия и
дилатация на сърцето, мастна дегенерация на черния дроб, оток на мозъка и белите дробове,
които увреждания били несъвместими с живота и обусловили причинно-следствената връзка
с настъпилата смърт.
Твърди се, че злополуката била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
съгласно влязло в сила на 20.07.2022 г. Разпореждане № * от 30.06.2022 г. на ТП НОИ - *.
Излага се, че като наследници на починалия работник ищците претърпели
неимуществени вреди. Навежда, че връзката между починалия и неговата съпруга, деца и
родител била изключително силна, като преди смъртта си * Д. им помагал емоционално и
финансово и се грижил за тях. Последният бил в добро здравословно състояние преди
смъртта си, в работоспособна възраст и отношенията в семейството му се основавали на
доверие и признателност.
По тези съображения се иска осъждане на ответника да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в предявените размери. Излага се, че застрахователят
„ЗАД „Асет Иншурънс““ АД изплатил на 23.09.2022 г. обезщетение от по 39 760 лева на М.
Д., Р. Д. и Е. Д., като заявеният размер на претенциите бил извън тези, заплатени от
2
застрахователя.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
предявените искове. Изложени са подробни съображения за основателност и доказаност на
същите, включително е изразено становище по всяко едно от възраженията, заявени от
ответната страна, а именно: наличието или не на поставен към датата на инцидента
обезопасителен колан на процесния мотокар, провеждането на реален инструктаж,
включително по отношение на починалия и свързан с осъществяваната от него дейност по
управление на мотокара, наличието или не на извършено от * Д. нарушение на правилата за
движение по пътищата, както и по отношение на претърпените от ищците болки и
страдания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове.
Не се оспорва наличието на трудовоправна връзка между ответника и починалия Д.,
факта на настъпилото ПТП, че с разпореждане на ТП НОИ - * злополуката е приета за
трудова, както и че трима от ищците са получили застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка трудова злополука, с което счита, че следва да са намали
обезщетението, претендирано от наследниците.
Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от работника, на основание
чл. 201, ал. 2 КТ, поради проявена груба небрежност. Оспорва се произшествието да е
настъпило в резултат на неизпълнение на задължение на работодателя да осигури
здравословни и безопасни условия на труд. Излага се, че ПТП е настъпило в резултат на
поведението на пострадалия, поради неупражнен достатъчен контрол върху машината и/или
управление с несъобразена скорост и особеностите на пътната настилка е допуснал
машината да се преобърне, както и изискванията за безопасност. Сочи се, че предвид
липсата на поставен обезопасителен предпазен колан, с какъвто мотокарът бил оборудван,
тялото на водача изпаднало и машината го затиснала. С оглед на изложеното намира, че
пострадалият е допринесъл на 100% за настъпване на резултата, като се претендира
намаляване на обезщетението с 95 %, поради съпричиняване.
Отделно се оспорват предявените искове като завишени, с оглед критериите по чл. 52
ЗЗД. Сочи се, че децата на починалия са пълнолетни и установени да живеят в чужбина,
поради което се оспорва наличието на силна връзка между тях. Намира, че с установяване на
процеса на съпричиняване от починалия и изплатеното застрахователно обезщетение изцяло
е погасено задължението на работодателя.
Оспорва се искът на ищцата Е. Т., предвид липсата на доказателства за родствена
връзка с починалия и твърдения размер на претендираните неимуществени вреди.
Оспорва се началният период на претендираното обезщетение на забава от настъпване
на злополуката и се моли за отхвърляне на акцесорните искове.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове, като излага съображения за
извършени от починалия множество нарушения при настъпване на процесния инцидент,
които в своята съвкупост водят до извода за осъществена от работника груба небрежност,
представляваща основание за намаляване на претендираните от ищците обезщетения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно установено по делото е, а същото се установява и от приетите като писмени
доказателства: Удостоверение за граждански брак от 27.10.1984 г. на Община *,
Удостоверение за раждане от 28.12.1987 г. на Община *, Удостоверение за раждане от
3
12.05.1986 г. на Община * и Удостоверение за раждане от 24.02.1976 г., издадено въз основа
на Акт за раждане № * г., че ищцата М. Н. Д. е съпруга на починалия * Д., ищците Р. В. Д. и
Е. В. Д. са деца на последния, а ищцата Е. И. Т. е негова майка.
Съдът е приел за безспорно установено в производството също така, че починалият *
Д. е бил в трудово правоотношение с ответника „*" АД по силата на Трудов договор № * г.
на длъжността „*", при условията на пълно работно време с продължителност 8 часа и място
на работа - алейно осветление на територията на к.к. „*" - гр. *, като във връзка с посоченото
обстоятелство като писмени доказателства са приети посочения трудов договор, както и
Длъжностна характеристика на длъжността „* изграждане и ремонт на електропроводни
линии и мрежи", връчена на пострадалия.
Не е спорно по делото, че пострадалият е притежавал Свидетелство за
правоспособност № */16.03.2000 г. за водач на електро- и мотокар, като през 2019 г. успешно
преминал обучение за поддържане и актуализиране на придобитата правоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятието, съгласно Протокол № * г., като
посочените документи са приобщени към доказателствата по делото. Видно от Заповед № *
г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, * Д. е бил допуснат за управление на
мотокар.
Представени по делото са Заключение за пригодността на работещия да изпълнява
даден вид работа, въз основа на условията на труд и заключенията от периодичния
медицински преглед, въз основа на Протокол от 09.12.2021 г., според които * Д. е можел да
изпълнява посочената длъжност - „електромонтьор, изграждане/поддържане/ремонт на
електропроводни линии и мрежи" при ответника.
Съдът е приел за безспорно установено още, че на 14.04.2022 г. пострадалият Д. по
време на работа получил тежка гръдна травма с разкъсване стената на дясна камера на
сърцето, разкъсване на околосърцевата торбичка с излив на 1 000 мл. кръв в гръдната
кухина, контузия на левия бял дроб с вдишване на кръв в белите дробове, множество
счупвания на ребра двустранно, размачкване на дясно ходило, прекъсване на предната
голяма пищялна артерия, счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, разкъсване на
сухожилия, счупване на фаланги на пръстите на ходилото, множество ожулвания,
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по гръдния кош, корема, горните и долните
крайници, ожулване в дясната слепоочна област на главата, кръвонасядане на меките
черепни обвивки в дясна слепоочна област, хипертрофия и дилатация на сърцето, мастна
дегенерация на черния дроб, оток на мозъка и белите дробове, които увреждания били
несъвместими с живата и обуславят причинно-следствената връзка с настъпилата смърт.
Посочените увреждания се установяват от приложената по делото Съдебномедицинска
експертиза № * г., съгласно заключението по която: причината за смъртта на * Д. е
разкъсването на стената на дясната камера на сърцето, в резултат на тежката гръдна травма,
довело до излив на 1 000 мл. кръв в гръдната кухина, и развитие на остра кръвоизливна
анемия. Описаните травматични увреждания са резултати на удари и притискане с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при изпадане и последващо притискане от
части и детайли на мотокар. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания и настъпилата смърт. Всички описани травматични увреждания
са получени приживе. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. По ГХМ
е установено съдържание на 0,2 %о етилов алкохол в кръвта и на 0,13%о в гръбначно-
мозъчната течност, което отговаря на субклинична степен на алкохолно поваляване.
Съгласно влязло в сила на 20.07.2022 г. Разпореждане № * от 30.06.2022 г. на ТП НОИ
– *, издадено въз основа на Декларация за трудова злополука от 21.04.2021 г., подадена от
ответника, Протокол № * от 15.06.2022 г. на ТП НОИ – * за резултатите от извършеното
разследване на злополука, станала на 14.04.2022 г., злополуката е приета за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като посоченото обстоятелство не се оспорва от страните.
4
Съгласно посоченото разпореждане злополуката е станала в работно време и при
изпълнение на трудови задължения, като починалият е управлявал мотокар, собственост на
осигурителя, и е претърпял ПТП, вследствие на което е получил множество травматични
увреждания, довели до неговата смърт.
Не се оспорва също така, че по повод на Застрахователна полица за застраховка
задължителна трудова злополука № * от 29.06.2021 г., сключена между ответника и
застрахователя „* АД, последният е изплатил обезщетение на 23.09.2022 г. от по 39 760 лева
на ищците М. Н. Д., Р. В. Д. и Е. В. Д..
Приети като доказателства по делото са Разпечатка от листи за инструктаж за второ
тримесечие на 2022 г. за лицата, заемащи длъжността „*", сред които и * Д., Констативен
протокол за ПТП с пострадали, както и Договор за покупко – продажба № * от 21.12.2007 г. с
предмет закупуване от страна на ответника на процесния мотокар, характеристики на
модела и Приемо-предавателен протокол № * г.
Видно от Удостоверение от 28.06.2023 г. от ГД „Гранична полиция“ при МВР, в
периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2022 г. за ищците Р. В. Д. и Е. В. Д. има множество данни за
преминавания през ГКПП на Република *.
По делото е приобщен Фотоалбум за извършени огледи на процесния мотокар от
27.04.2022 г., 24.06.2022 г., 14.07.2022 г. по */2022 г. по описа на ОСО – ОП *.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, от
показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят *в твърди, че е ръководител на ищцата М. Д., която познава от започването
й на работа през месец февруари 2020 г. Заявява, че същата е много стриктна в работата си и
весела като човек, като след инцидента със съпруга й се променила, била разстроена,
разсеяна и изнервена в продължение на няколко месеца, след което имало подобрение, но не
била същата като преди нещастния случай.
Свидетелят * – сестра на ищцата М. Д. твърди, че последната и починалия й съпруг
били много сплотено и щастливо семейство, обичали децата си и уважавали майката на * Д.,
непрекъснато поддържали контакт с нея и децата. Заявява, че след инцидента ищцата Е. И.
Т. се преместила да живее при сестра й, че ищецът Е. В. Д. живее в * от около 10 години, а
сестра му Р. В. Д. живее в чужбина от 6 – 7 години. * твърди, че децата си идвали в * поне
веднъж – два пъти годишно и отсядали при родителите си. Не знае * Д. да е имал някакви
болки или страдания. Сочи, че ищците и към момента са много тъжни и не могат да
преживеят загубата на починалия.
Свидетелят Т. Г. К. – служител при ответното дружество сочи, че е колега на * Д., като
на процесната дата заедно осъществявали поддръжката на осветителните тела в к.к. *. В
края на работния ден * Д. тръгнал напред с мотокара, а колегите му останали да изключат
линиите, по които работили, след което и те тръгнали да се връщат в базата, като маршрутът
им бил от центъра на комплекса – хотел * към хотел *. Свидетелят твърди, че след
преминаване на светофар и ляв завой забелязал напред обърнатия на лявата си страна
фирмен мотокар, като пътния участък там бил прав, без неравности, с лек низходящ наклон.
На мястото се намирала и фадрома, която отместила мотокара, за да освободи тялото на
пострадалия. Свидетелят заявява, че процесният мотокар бил стандартен, снабден със
защитна кабина, като не е обръщал внимание дали е снабден с предпазен колан, защото
основно * Д. го управлявал. Твърди, че се провеждали ежедневни и ежемесечни
инструктажи, а всяка година – изпити по безопасност на работата, като реално са им били
разяснявани съответните положения за здраве и безопасност при работата им, включително
се засягали въпроси за работата с мотокари. Конкретно за процесната дата 14.04.2022 г. няма
спомен дали е провеждан инструктаж. За * Д. твърди, че си е вършил много добре работата,
5
бил позитивен човек и е останал с впечатление, че е в много добри отношения със
семейството си.
Свидетелят * В. К. – служител при ответното дружество сочи, че е колега на * Д., като
на процесната дата заедно осъществявали поддръжката на осветителните тела в к.к. *. В
края на работния ден * Д. тръгнал напред с мотокара, а колегите му останали да изключат
линиите, по които работили, след което и те тръгнали да се връщат в базата. Когато видели
мотокара, той вече бил вдигнат и отдолу, на пътното платно, било тялото на * Д., като не
видял на коя страна е била паднала машината. Описва същата като стандартен мотокар със
защитна клетка, като не знае дали същият е имал предпазни колани. Твърди, че във фирмата
имат ежедневни инструктажи, включително такъв е имало сутринта в деня на инцидента и *
Д. бил участвал в него.
По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-автотехническа експертиза
на вещото лице А. В., съгласно което на 14.04.2022 г. около 16:00 часа мотокар модел „НС
СРСD35N“ с водач * Д. се е движил по околовръстен път на к.к. „*“ в посока от север към
юг (към комплекс „*“), със скорост в размер над 10 км/ч до 20 км/ч. Срещу входа за хотел „*“
мотокарът преминал през напречно разположена на платното за движение неравност, която
се изразявала в потъване на пътната настилка. При преминаването на задните колела през
неравността е възможно същите да са променили посоката си на движение, което в случай,
че водачът не е осъществявал нужните захват и усилие върху волана, да доведе до
отклоняване на задната част на мотокара. След това водачът реагирал, като завъртял волана
в обратна посока, но в комбинация с по-голямото тегло на заден мост мотокарът се отклонил
в указаната посока повече от очакваното от водача и нямал възможност да се върне в
първоначалната му траектория на движение. Мотокарът се отклонил надясно по посока на
първоначалното си движение, като започнал да оставя следи по пътната настилка от двете
си леви колела, достигнал до десния бордюр, преминал с десните си колела през десния
бордюр и се качил в тревната площ вдясно от него. Около 3 м след излизането на предно
дясно колело от платното за движение мотокарът се завъртял около надлъжната си ос, като
се обърнал и паднал на лявата си страна върху пътната настилка. След падането си на лявата
страна мотокарът се установил веднага в покой. При преобръщането на мотокара водачът му
изпаднал от кабината, като при падането на мотокара на пътната настилка водачът му се
оказал под него, частично затиснат. Впоследствие преминаващ неизвестен багер и
работници надигнали мотокара и освободили водача му. Вследствие на произшествието
настъпват материални щети по транспортно средство мотокар модел „НС СРСD35N“ и
телесни увреждания, водещи до смъртта на водача * Д..
Експертът е приел, че скоростта на движение на мотокара, при която водачът му е имал
възможност да спре след преминаването му през неравността на пътното платно до мястото
на първоначален удар в бордюра, е в размер на 10.77 км/ч, както и че мотокар модел „НС
СРСD35N“ с водач * Д. при движението си в процесния пътен участък преди
произшествието се е движил праволинейно и не е извършвал маневри. Като причини за
настъпване на произшествието вещото лице е посочило неосъществяване на контрол над
управлението и движение със скорост, при която при преминаване на мотокар модел „НС
СРСD35N“ с водач * Д. през неравност на платното за движение е загубил контрол над
управлението на мотокара и впоследствие не успял да си възвърне контрола.
Експертът е заключил, че процесният мотокар марка HC (HANGCHA) модел CPCD35N
е снабден с обезопасителен колан и други системи за сигурност, предпазващи от премазване,
в случай на преобръщане, по смисъла на т. 13 от Приложение 1 от Наредба № 10 от 7
декември 2004 г. за „Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари“ – 13.1. ограждащо предпазно устройство за водача; 13.3.
устройство, което осигурява да остане достатъчно пространство за работещите между земята
и съответните части на кара, в случай на преобръщане и предпазен обезопасителен колан. В
6
случай, че водачът е бил с правилно поставен предпазен колан, би трябвало при обръщане и
падане на мотокара на лявата му страна водачът да остане на седалката и тялото му да не
напусне кабината.
Вещото лице е посочило, че към момента на произшествието пътната настилка в
процесния пътен участък е била суха, без данни за наличието на замърсявания, зацапвания
или отлагания върху нея, които биха довели до намаляване на коефициента на сцепление на
превозните средства с пътната настилка. Напречно на платното за движение, по цялата му
ширина, срещу изхода на паркинг на хотел „*“, към 27.04.2022 г. е налице неравност на
платното за движение във вид на пропадане с ширина около 0.60 м.
След извършените огледи и проверки в сервизни условия експертизата счита, че
уврежданията по процесния мотокар са получени вследствие на процесното произшествие и
при последващото изместване и превозване на транспортното средство. Не са установени
увреждания, които да са били налице преди произшествието или да са вследствие на
внезапно възникнала техническа неизправност
В открито съдебно заседание вещото лице А. В. посочи, че приложеният към
експертизата снимков материал е направен от него в хода на досъдебното производство,
няколко дни след инцидента, като конкретно приложената към експертизата снимка на
мотокар с наличен на него предпазен колан е направена на 27.04.2022 г. Експертът заяви, че
коланът е инерционен, блокиращ, тоест сам се разтяга в зависимост от нуждата и при
пускане се прибира, каквито са почти всички колани при съвременните автомобили. По
колана не са установени увреждания, охлузвания или следи, каквито обичайно остават при
удар с голяма скорост и динамика. Вещото лице посочи, че тялото на починалия не би
изпаднало изцяло, ако е било с правилно поставен предпазен колан, както и че скоростта е
била по-висока от изчислената от него безопасна скорост за преминаване по установената
пътна неравност.
Допусната в производството е повторна Съдебно-автотехническа експертиза с вещо
лице Д. В., което е посочило, че след подробен оглед на наличния на процесния мотокар
обезопасителен колан е констатирало, че същият е триточков, инерционен тип, каквито се
монтирали на леките автомобили преди да навлязат по-съвременните системи за активна
безопасност с електронно управление на пиропатроните. По дясната неподвижна ключалка
на колана са налични цифри и баркод, които не са свързани с парткода на детайла и не е
възможно да се установи производител и произход на обезопасителния колан. В процеса на
изследване експертът се свързал с официалния вносител за * на марката и модела на
процесния мотокар, който е фирма „*. Инж. * К. предоставил подробна каталожна
информация, от която е видно, че този модел мотокари се доставя с три вида седалки според
поръчката на клиента - един модел без колан и два модела с колан. Вещото лице, след
внимателна съпоставка на снимковия материал и каталожната информация категорично е
констатирало, че седалката на процесния мотокар е била без фабричен предпазен колан, като
обезопасителният колан, монтиран от производителя, е двуточков и се прибира в кутия в
задната долна част на седалката и по нищо не прилича на автомобилен предпазен колан.
Коланът, който експертът установил при огледа на мотокара, е монтиран допълнително и е
предназначен за лек автомобил, като не може да даде категоричен отговор кога е извършен
монтажът.
В открито съдебно заседание вещото лице разясни, че на превозните средства се
монтират предпазни колани в зависимост от това какво ще бъде тяхното предназначение. На
такива технически машини, понеже не се движат с голяма скорост, идеята е да се удържа
тазът закрепен към седалката, затова е двуточков, тоест поясен ремък. Докато при
автомобилите, при евентуално произшествие трябва да се удържа инерцията на торса, затова
има и трета точка - коланът минава през гърдите. Процесният колан, който експертът
установил, има една точка допълнително от стандартния, която не е на мястото, на което
7
трябва да бъде - да мине през рамото, а се явява някъде на облегалката, под мишницата.
Вещото лице не може да отговори дали поръчката от работодателя е била на мотокар със
седалка без монтиран колан, като потвърждава посоченото в заключението, че „седалката на
процесния мотокар е била без фабричен предпазен колан“, тъй като би следвало да има
кутия, в която се събира фабричният колан, която кутия се намира в задната долна част на
седалката, а на процесния мотокар такава липсвала. Последното обуславя извода на вещото
лице, че триточковият колан е монтиран след получаване на мотокара от производителя, но
не може да бъде установено в кой точно период.
По делото е изслушано заключение по назначена комплексна Съдебно - психиатрична и
психологична експертиза по отношение на ищците М. Н. Д. и Е. И. Т., съгласно което като
последствие от внезапната загуба на своя съпруг и син, в резултат на настъпилия инцидент,
ищците са отключили реакция на скръб, която има характеристиката на тежък депресивен
епизод с протрахиран ход. Травматичното събитие при ищците е довело до емоционални
преживявания от типа на хронично депресивно състояние от реактивен тип, като тези
симптоми са изразени и до момента, въпреки изминалия период от време, поради
изключителната значимост на загиналия в живота им. Психичните промени са основно в
емоционалната сфера и мисленето и са с характеристиката на протрахирано реактивно
депресивно състояние. Такъв тип значими загуби са свързани с трайни последици върху
психиката на скърбящите. Възможно е с времето емоционалното преживяване да бъде
„изтласкано” в несъзнаваното, но всеки един спомен или ситуация отново да „възпламени”
силата на скръбта.
В открито съдебно заседание вещите лица посочиха, че по отношение на ищците е
налице изключително силен психо-травматичен стрес.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО дава легална дефиниция на понятието „трудова
злополука“, като определя като такава всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена неработоспособност или смърт.
С оглед на посоченото се налага извода, че отговорността на работодателя по чл. 200
КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер, като без значение за
същата е причината за трудовата злополука.
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е обусловено
от доказване от страна на всеки от ищците в производството на следните материално-
правни предпоставки, а именно: твърдяната родствена връзка между всеки ищец и
починалия работник; наличието на трудовоправна връзка между пострадалия работник и
ответника; настъпилата трудова злополука, в резултат на която е настъпила смъртта на
работника; претърпените вреди /техния вид и интензитет/ и причинната връзка между
злополуката и вредите.
В тежест на ответника, от друга страна, с оглед заявената от него неоснователност на
исковите претенции, е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди, както и направените правоизключващи и правонамаляващи възражения
8
срещу размера на претендираното обезщетение, включително възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат при твърдение, че пътният инцидент е настъпил в
резултат и на виновното и противоправно поведение на работника.
Настоящият съдебен състав, в съответствие с изложеното от фактическа страна и като
съобрази приетите за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в производството
обстоятелства, които не се оспорват от страните, а в същото време се установяват и от
представените писмени доказателства, намира за доказани при условията на пълно и главно
доказване следните материално-правни предпоставки за уважаване на исковите претенции:
На първо място, налице е родствена връзка между всеки един от ищците и починалия
работник, като ищцата М. Н. Д. е съпруга на починалия * Д., ищците Р. В. Д. и Е. В. Д. са
деца на последния, а ищцата Е. И. Т. е негова майка.
На следващо място, към момента на процесния инцидент е била налице трудовоправна
връзка между пострадалия работник * Д. и ответника „*" АД по силата на Трудов договор №
* г. на длъжността „*", при условията на пълно работно време с продължителност 8 часа и
място на работа - алейно осветление на територията на к.к. „*" - гр. *.
Настъпилият на 14.04.2022 г. инцидент с пострадалия * Д. е признат с влязло в сила на
20.07.2022 г. Разпореждане № * от 30.06.2022 г. на ТП НОИ – *, издадено въз основа на
Декларация за трудова злополука от 21.04.2021 г., подадена от ответника, Протокол № * от
15.06.2022 г. на ТП НОИ – * за резултатите извършеното разследване на злополука, за
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като същата е станала в работно време и
при изпълнение на трудови задължения, като починалият е управлявал мотокар, собственост
на осигурителя, и е претърпял ПТП, вследствие на което е получил множество травматични
увреждания, довели до неговата смърт. Получените от починалия увреждания, съгласно
Съдебномедицинска експертиза № * г., са резултати на удари и притискане с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при изпадане и последващо притискане от
части и детайли на мотокар, като е налице пряка причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания и настъпилата смърт.
Съдът намира за доказано и настъпването на неимуществени вреди по отношение на
всеки един от ищците в производството, които съгласно назначената комплексна Съдебно -
психиатрична и психологична експертиза по отношение на ищците М. Н. Д. и Е. И. Т. и
ангажираните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите *в и * се
изразяват в реакция на скръб, която има характеристиката на тежък депресивен епизод с
протрахиран ход, хронично депресивно състояние от реактивен тип, като тези симптоми са
изразени и до момента, въпреки изминалия период от време, поради изключителната
значимост на загиналия в живота им, изключително силен психо-травматичен стрес, тъга и
невъзможност за преодоляване на загубата на починалия.
С оглед на изложеното, съдът намира за доказани всички изискуеми от закона
предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното
дружество за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди, представляващи
пряка и непосредствена последица от настъпилия на 14.04.2022 г. инцидент с починалия
работник * Д., представляващ трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
По възражението за съпричиняване:
Заявено от страна на ответника с отговора на искова молба е възражение за
съпричиняване от страна на починалия работник на настъпилия вредоносен резултат, като са
изложени твърдения за извършени от последния множество нарушения при настъпване на
процесния инцидент, които в своята съвкупост водят до извода за осъществена от работника
груба небрежност, представляваща основание за намаляване на претендираните от ищците
обезщетения. Конкретните нарушения, на които се позовава ответникът, касаят механизма
9
на настъпилото ПТП, вследствие на неосъществен достатъчен контрол от пострадалия по
отношение на мотокара и управлението му с несъобразена с конкретните пътни условия
скорост, употребата от същия на алкохол през работно време в деня на настъпване на ПТП и
липсата на поставен от работника обезопасителен колан по време на настъпване на
инцидента.
Съгласно чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В Кодекса на труда няма дефиниция на понятието ”груба небрежност”, но трайно
установената съдебна практика приема, че такава в случаите на трудова злополука е налице,
когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е
надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е
тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я
съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата
обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото
пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа.
Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да
бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно
лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие
в нейното обезщетяване. Дали поведението на пострадалия е рисково и до каква степен то е
довело до настъпване на вредата се установява всякога конкретно.
По отношение на първото направено от ответника възражение, касаещо механизма на
процесното ПТП, съдът намира за установено по делото, че починалият * Д. е допринесъл за
настъпване на същото, по следните съображения:
Съгласно заключението по допусната Съдебно-автотехническа експертиза на вещото
лице А. В. и с оглед на установения от същото механизъм на осъществяване на процесното
ПТП, скоростта на движение на мотокара, при която водачът му е имал възможност да спре
след преминаването през неравността на пътното платно до мястото на първоначален удар в
бордюра, е в размер на 10.77 км/ч, като при движението си в процесния пътен участък преди
произшествието мотокарът се е движил праволинейно и не е извършвал маневри. Като
причини за настъпване на произшествието вещото лице е посочило неосъществяване на
контрол над управлението и движение със скорост, при която при преминаване на мотокара
през процесната неравност на платното за движение пострадалият е загубил контрол над
управлението му и впоследствие не успял да си възвърне контрола. Последният извод е
обусловен и от установеното от експерта, че към момента на произшествието пътната
настилка в процесния пътен участък е била суха, без данни за наличието на замърсявания,
зацапвания или отлагания върху нея, които биха довели до намаляване на коефициента на
сцепление на превозните средства с пътната настилка, както и от липсата на установени по
мотокара увреждания, които да са били налице преди произшествието или да са вследствие
на внезапно възникнала техническа неизправност.
На следващо място следва да се отчете, че починалият е имал Свидетелство за
правоспособност № */16.03.2000 г. за водач на електро- и мотокар, като през 2019 г. успешно
преминал обучение за поддържане и актуализиране на придобитата правоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятието, съгласно Протокол № * г. С оглед на
посочената правоспособност и въз основа на Заповед № * г. на Изпълнителния директор на
ответното дружество, * Д. е бил допуснат за управление на мотокар.
Посочените обстоятелства, преценени в съвкупност, обуславят извода, че при полагане
на дължимата грижа по преценка на конкретната пътна обстановка, в частност начина на
управление и скоростта на движение, обусловена и от качеството му на професионален
водач на мотокар, пострадалият би могъл да избегне нестъпването на пътния инцидент, ако
10
беше положил дължимата грижа.
По отношение на възражението на ответника относно употребата от пострадалия на
алкохол през работно време в деня на настъпване на ПТП съдът намира следното:
Едно от основните законоустановени задължения на работника при изпълняване на
трудовите му задължения е да се явява на работа в състояние, което му позволява да
изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго
упойващо вещество – чл. 126, т. 2 КТ. Според установеното разбиране на съдилищата,
възприето и в практиката на ВКС, следва да се оцени поведение, при което пострадалият не
полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка,
както и че употребата на алкохол по време на работа представлява нарушение на трудовата
дисциплина, като тежестта на нарушението зависи от отражението на алкохолното
повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността
на условията на труд.
В случая, съгласно заключението на Съдебномедицинска експертиза № * г., по ГХМ е
установено съдържание на 0,2 %о етилов алкохол в кръвта и на 0,13%о в гръбначно-
мозъчната течност, което отговаря на субклинична степен на алкохолно поваляване.
За нуждите на практиката са възприети степени на алкохолно опиване (от субклинична
до абсолютно смъртоносна концентрация), които дават обобщени данни за функционалните
разстройства при повечето лица със съответна концентрация на алкохол в
кръвта. Съобразно възприетото, когато лицето е в субклинична степен на алкохолно
опиване, се наблюдава леко отслабване на внимание, съобразителност, възприятия,
нарушаване на фините координационни движения и други.
С оглед на посоченото и предвид характера на осъществяваната от пострадалия работа,
явната възможност от настъпване на трудова злополука поради нарушаване на правилата за
безопасност на труда и предвиждането на пострадалия, че може да предотврати
настъпването й, се налага извода за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и най-
небрежният би положил. В този смисъл, безспорно е, че наличието на алкохол в кръвта на
пострадалия, вследствие на нарушаване на задълженията по чл. 126, т. 2 КТ, водещо до
посочените функционални разстройства, следва да бъде преценявано в контекста на чл. 201,
ал. 2 КТ.
Възражението на ответника за липсата на поставен от работника обезопасителен колан
по време на настъпване на инцидента съдът намира за недоказано, поради следните
съображения:
Действително, видно от приетия като доказателство по делото Фотоалбум за
извършени огледи на процесния мотокар от 27.04.2022 г., 24.06.2022 г., 14.07.2022 г. по
*/2022 г. по описа на ОСО – ОП *, от заключенията по допусните Съдебно-автоехнически
експертизи и от приложения към тях снимков материал се установява, че към посочените
дати на осъществени огледи, включително към настоящия момент, процесният мотокар
разполага с обезопасителен колан. Видът и характеристиките на последния са подробно
изследвани от вещите лица по допуснатите експертизи. Настоящият съдебен състав обаче,
съобразявайки в съвкупност заявеното от вещото лице А. В., че първата приложена към
експертизата снимка на мотокар с наличен на него предпазен колан е направена на
27.04.2022 г. /при настъпване на процесния инцидент на 14.04.2024 г./ и че по колана не са
установени увреждания, охлузвания или следи /каквито би следвало да има не само при
настъпил удар, но и вследствие на обичайната му ежедневна употреба/, заявеното от вещото
лице Д. В., че седалката на процесния мотокар е била без фабричен предпазен колан, като
обезопасителният колан, монтиран от производителя, е двуточков и се прибира в кутия в
11
задната долна част на седалката, а коланът на процесния мотокар е монтиран допълнително
и е предназначен за лек автомобил, като не може да се даде категоричен отговор кога е
извършен монтажът, както и показанията на свидетелите Т. Г. К. и * В. К. /първият от които
допуснат до управление на мотокари, съгласно Заповед № * г. на Изпълнителния директор
на ответното дружество/, че не знаят дали мотокарът е снабден с предпазен колан, въпреки
ежедневно осъществяваната работна дейност с него, намира за недоказано от страна на
ответника, че към момента на инцидента – 14.04.2022 г. процесният мотокар е бил снабден с
обезопасителен колан, поради което непоставянето на същия не може да бъде вменено във
вина на пострадалия.
Съдът намира за необходимо да коментира, по повод на направените възражения за
съпричиняване от страна на пострадалия по отношение на настъпилия вредоносен резултат,
и следното:
Безусловно значение относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на работника има изпълнението на възложената работа при спазване на установените
за извършването й технологични правила, както и на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд. Поради това, ако работодателят не е изпълнил задължението си да проведе
инструктаж за тези правила, грубата небрежност на работника/служителя по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ е изключена. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № *16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от
Министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 281, ал. 5 КТ, работодателят
осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/ или инструктаж по безопасност и здраве
при работа в съответствие със спецификата на професията/ извършваната дейност и на
работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на
съответното работно място. /в този смисъл Решение № * от 19.08.2021 г. по гр.д. № * / 2020
г. по описа на ВКС, 4 Г.О./.
Съдът намира за установено в настоящото производство от Разпечатка от листи за
инструктаж за второ тримесечие на 2022 г. за лицата, заемащи длъжността „*", сред които и
* Д., както и от показанията на свидетелите Т. Г. К. и * В. К. – служители при ответното
дружество, че на работниците в ответното дружество са провеждани ежедневни
инструктажи, в рамките на които реално са им били разяснявани съответните положения за
здраве и безопасност при работата, включително такъв е имало сутринта в деня на
инцидента и * Д. е участвал в него, като в инструктажите се засягали и въпроси за работата с
мотокари.
С оглед на изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема за основателно
направеното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на работника по
отношение на настъпилия вредоносен резултат – смъртта на последния, като определя за
съответна на установеното поведение на пострадалия и на съпричастността му към
настъпване на вредата степен на съпричиняване от 50 %.
По размера на обезщетението:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при спазване на
ръководните указания, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. То
задължава съдилищата при преценката кое обезщетение е справедливо да съобразят всички
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение за определяне на
размера му. Постановлението указва на съдилищата тези обстоятелства да бъдат посочени в
мотивите на решението и да бъде обсъдено тяхното значение, като се отчитат спецификите
на всеки отделен случай. В ППВС № 4/1968 г., както и в трайно установената практика на
12
ВКС /напр. Решение № 1026/18.12.2009 г. по гр.д. № 4001/2008 г., I г. о., Решение №
149/02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г., III г. о., Решение № 67/16.03.2012 г. по гр.д. №
1101/2011 г., III г. о., Решение № 136/01.03.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г., III г. о., Решение №
85 от 29.04.2014 г. по гр.д. № 7182/2013 г., III г. о. на ВКС и др. / е прието, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука съдът следва да
вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от
значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В трайната практика на ВКС се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди
от смъртта на работник следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата:
последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото
му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и
психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение,
икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение,
което да има на практика реална стойност.
В практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се допуска
размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези. /в този смисъл Решение № 50043 от 06.06.2023 г. по гр.д. № 1490/2022 г. по
описа на Върховен касационен съд, 3 Г.О./.
При съобразяване на посочените критерии, с оглед събраните по делото доказателства
и в съответствие с икономическата обстановка в страната и практиката на съдилищата за
сходни случаи, съдът намира за съответно на причинените на всеки от ищците
неимуществени вреди обезщетение по справедливост, както следва:
По отношение на ищцата М. Н. Д. – съпруга на починалия работник, с оглед
установените в производството топли семейни отношения между тях, основаващи се на
взаимна обич и уважение, обстоятелството, че съпрузите са живели заедно, като взаимно са
помагали един на друг в издръжката и грижите за семейството, невъзможност за
преодоляване на загубата на починалия, която се е отразила негативно и на социалния живот
на ищцата, съдът намира за съответно обезщетение в размер на 125 000 лева.
По отношение на ищците Р. В. Д. и Е. В. Д. – деца на * Д., с оглед установеното по
делото, че същите към датата на инцидента са били пълнолетни и еманципирани, живеещи
от години в чужбина самостоятелно и не са били финансово зависими от своя баща, в
същото време намиращи се в близки отношения с последния, чрез поддържане на постоянен
контакт с него и със своята майка, съдът намира за съответно обезщетение за всеки от тях в
размер на по 100 000 лева.
По отношение на ищцата Е. И. Т. – майка на починалия, с оглед на установеното в
производството, че двамата са били в изключително близки отношения, като * Д. е
поддържал постоянен контакт със своята майка и е полагал грижи за същата, макар и да са
живели отделно, както и на установеното по отношение на ищцата хронично депресивно
състояние от реактивен тип, изразено и до момента, въпреки изминалия период от време,
поради изключителната значимост на загиналия в живота й, съдът намира за съответно
обезщетение за майката в размер на 100 000 лева.
Така посочените размери на обезщетения по отношение на всеки един от ищците
следва да бъдат намалени с определената степен на съпричиняване на вредоносния резултат
от 50 %, от една страна.
13
От друга страна, от глобално определеното обезщетение следва да бъде приспаднато и
застрахователното обезщетение, за което е безспорно установено по делото, че е получено
от ищците М. Н. Д., Р. В. Д. и Е. В. Д. на 23.09.2022 г., съгласно Застрахователна полица за
застраховка задължителна трудова злополука № * от 29.06.2021 г., сключена между
ответника и застрахователя „* АД, като същото е в размер на по 39 760 лева. Последното се
налага, поради следните съображения:
Застрахователното обезщетение обезпечава отговорността на работодателя при
настъпила трудова злополука, поради което застрахователят отговаря до размера на
задължението на работодателя. Затова и застрахователят дължи застрахователно
обезщетение при условията на съпричиняване. Плащането на обезщетение от работодателя
и плащането на застрахователно обезщетение от застрахователя имат една и съща стопанска
цел - да обезщетят вредите. По тази причина, платеното застрахователно обезщетение (в
случай, че е по-малка величина) се приспада от задължението на работодателя да плати
обезщетение за вреди (определено при условията на съпричиняване), за да не се допусне
неоснователно обогатяване.
При съобразяване на горното, предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
се явяват основателни и доказани за следните размери: за ищцата М. Н. Д. – за сумата от
22 740 лева; за всеки от ищците Р. В. Д. и Е. В. Д. – за сумата от по 10 240 лева; за ищцата Е.
И. Т. – за сумата от 50 000 лева, за които претенциите следва да бъдат уважени. За разликата
над посочените размери до пълните предявени размери главните искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Като законна последица от частичното уважаване на исковите претенции в полза на
ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважените размери на исковете,
считано от считано от датата на предявяването им - 01.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По обезщетението за забава:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на
длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана – чл. 84,ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата.
Съгласно посочените разпоредби и трайната практика на ВКС, когато задължението
произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Лихвата
като обезщетение при неизпълнение на задължение за неимуществени вреди, произтичащо
от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически
факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при
отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ.
В настоящият случай, задължението на ответното дружество за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищците произтича от настъпила трудова злополука,
по смисъла на чл. 200, ал. 1 КТ. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, които са приложими по
силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, ответникът се смята в забава и без
покана, поради което последният дължи обезщетението за неимуществени вреди от момента
на увреждането – 14.04.2022 г.
С оглед на горното, предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са основателни
14
и подлежат на уважаване за следните периоди и размери, изчислени с помощта на
програмния продукт * - "Изчисляване на законна лихва": за ищцата М. Н. Д. – за сумата от
1 269,65 лева - обезщетение за забава върху уважения размер на обезщетение, считано от
14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.; за всеки от ищците Р. В. Д. и Е. В. Д. – за сумата от по 571,74
лева - обезщетение за забава върху уважения размер на обезщетение, считано от 14.04.2022 г.
до 31.10.2022 г.; за ищцата Е. И. Т. – за сумата от 2 791,66 лева - обезщетение за забава върху
уважения размер на обезщетение, считано от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.; за които размери
претенциите следва да бъдат уважени. За разликата над посочените размери до пълните
предявени такива исковете за обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на производството, в полза на ищците и съразмерно на уважената част
от исковете следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за същото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендирани такива, съгласно представените списък на разноските и
Договор за правна защита и съдействие от 14.06.2024 г., сключен с ищцата М. Н. Д., са
разноски за адвокатско възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Съдът, като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, размера и броя на предявените искове, броя на проведените открити съдебни
заседания, ангажирания в производството доказателствен материал и проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищцата, както и
предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира, че като окончателен размер на възнаграждението в случая следва
да бъде определена сумата от 2 000 лева, която ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на процесуалния представител на ищцата М. Н. Д..
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Претендираните и сторени от него разноски за производството са, както следва: 400 лева –
депозит за Съдебно-автотехническа експертиза, 60 лева – депозит за призоваване на
свидетели и 28 656 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. По отношение на последното е
направено възражение за прекомерност от ищцовата страна, което съдът намира за
основателно, с оглед преценката на визираните по-горе критерии, включително на
обстоятелството, че осъществяваната от ответната страна защита срещу предявените от
всеки един от ищците искове е идентична, касае едни и същи правопораждащи факти,
съответно е основана на едни и същи защитни възражения. Поради посоченото, съдът
определя като справедлив и съответен на всичко посочено общ размер на адвокатското
възнаграждение от 11 000 лева, от който ищците следва да заплатят сумата от 9 135,60 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съответно общият размер на дължимите в
полза на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, е 9 517,63 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, държавна такса върху уважената
част от исковете в размер на 3 991,26 лева, както и сумата от 221,02 лева – разноски за
комплексна Съдебно - психиатрична и психологична експертиза и за повторна Съдебно-
автотехническа експертиза, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *,
сграда Дирекция, ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Д., ЕГН **********, сумата от 22 740 (двадесет и
две хиляди седемстотин и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради смъртта на нейния съпруг * Д., ЕГН
**********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от трудова злополука, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 01.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, както и сумата от 1 269,65
(хиляда двеста шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до
31.10.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД; като ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Д., ЕГН
**********, срещу „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к.
*, сграда Дирекция, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, В ЧАСТТА за разликата над 22 740 (двадесет и
две хиляди седемстотин и четиридесет) лева до пълния претендиран размер от 150 000
(сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата, поради смъртта на нейния съпруг * Д., ЕГН **********, настъпила
на 14.04.2022 г., в резултат от трудова злополука, както и за разликата над 1 269,65 (хиляда
двеста шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева до пълния претендиран
размер от 8 375 (осем хиляди триста седемдесет и пет) лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *,
сграда Дирекция, ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Д., ЕГН **********, сумата от 10 240 (десет
хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата, поради смъртта на нейния баща * Д., ЕГН **********, настъпила на
14.04.2022 г., в резултат от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, както и сумата от 571,74 (петстотин седемдесет и един лева и
седемдесет и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, считано от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД; като
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. Д., ЕГН **********, срещу „*" АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *, сграда Дирекция, кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, В ЧАСТТА
за разликата над 10 240 (десет хиляди двеста и четиридесет) лева до пълния претендиран
размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради смъртта на нейния баща * Д., ЕГН
**********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от трудова злополука, както и за
разликата над 571,74 (петстотин седемдесет и един лева и седемдесет и четири
стотинки) лева до пълния претендиран размер от 8 375 (осем хиляди триста седемдесет и
пет) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от
14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *,
сграда Дирекция, ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. Д., ЕГН **********, сумата от 10 240 (десет
хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца, поради смъртта на неговия баща * Д., ЕГН **********,
настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, както и сумата от 571,74 (петстотин
седемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки) лева, представляваща
16
обезщетение за забава върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г., на
основание чл. 86 ЗЗД; като ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. В. Д., ЕГН **********, срещу
„*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *, сграда Дирекция,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и
чл. 86 ЗЗД, В ЧАСТТА за разликата над 10 240 (десет хиляди двеста и четиридесет) лева
до пълния претендиран размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, поради смъртта на неговия
баща * Д., ЕГН **********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от трудова злополука,
както и за разликата над 571,74 (петстотин седемдесет и един лева и седемдесет и
четири стотинки) лева до пълния претендиран размер от 8 375 (осем хиляди триста
седемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано
от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *,
сграда Дирекция, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Т., ЕГН *, сумата от 50 000 (петдесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради
смъртта на нейния син * Д., ЕГН **********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -
01.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ,
както и сумата от 2 791,66 (две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и
шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от
14.04.2022 г. до 31.10.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД; като ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.
И. Т., ЕГН *, срещу „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к.
*, сграда Дирекция, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, В ЧАСТТА за разликата над 50 000 (петдесет
хиляди) лева до пълния претендиран размер от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради смъртта на нейния син
* Д., ЕГН **********, настъпила на 14.04.2022 г., в резултат от трудова злополука, както и
за разликата над 2 791,66 (две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и
шест стотинки) лева до пълния претендиран размер от 5 583 (пет хиляди петстотин
осемдесет и три) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано
от 14.04.2022 г. до 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *,
сграда Дирекция, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. А., АК – *, адрес: град *, б* сумата от
2 000 (две хиляди) лева – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в настоящото производство по отношение на ищцата М. Н. Д., определено
по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, съразмерно на уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, Р. В. Д., ЕГН **********, Е. В. Д., ЕГН
**********, Е. И. Т., ЕГН *, ДА ЗАПЛАТЯТ на „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, Район *, к.к. *, сграда Дирекция, сумата от общо 9 517,63 (девет хиляди
петстотин и седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки) лева – разноски за
настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, к.к. *,
сграда Дирекция, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
17
Районен съд – *, сумата от 3 991,26 (три хиляди деветстотин деветдесет и един лева и
двадесет и шест стотинки) лева - държавна такса върху уважената част от исковете и
сумата от 221,02 (двеста двадесет и един лева и две стотинки) лева – разноски за
комплексна Съдебно - психиатрична и психологична експертиза и за повторна Съдебно-
автотехническа експертиза, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника по
следните банкови сметки:
- За ищците М. Н. Д., Р. В. Д. и Е. В. Д.: с IBAN: BG09STSA93000010992647, открита в
„Банка ДСК“ АД на името на А. Д. А.;
- За ищцата Е. И. Т.: с IBAN: BG44STSA93000023326634, открита в „Банка ДСК“ АД
на името на ищцата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
18