№ 11521
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110172914 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ЗК „Л...” АД е предявил срещу „З...А..." АД кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 531, 26 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № .... с
включени ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (09.10.2024 г.) до
окончателното изплащане, както и сумата от 536, 87 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 10.10.2021 г. до 08.10.2024 г.
Ищецът твърди, че на 02.03.2021 г. в гр.София на ул. „П..” № 3 е настъпило
застрахователно събитие. При извършване на кофражни работи, при поява на страничен
вятър, от сградата паднало кофражно платно върху лек автомобил марка „С..”, модел „Л..” с
peг. № .... Посочва, че за настъпилото произшествие е съставен протокол от технически
ръководител на „Р..” ЕООД, инвеститор на жилищна сграда на ул. „П..“ №.... Главен
подизпълнител на сградата била фирма „Г...” ООД с ЕИК ... съгласно сключен договор №
RING_.... г. Във връзка с настъпило застрахователно събитие пред ЗК „Л...“ АД е образувана
щета № .... по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ... със срок на валидност
от 20.07.2020г. до 19.07.2021г. Твърди, че щетите по автомобил марка „С..”, модел „Л..” с peг.
№ ... са били по предно стъкло, таван, външна дясна колона, външна лява колона и преден
капак. Посочва, че заплатил на собственика на увреденото МПС, В. В. В. застрахователно
обезщетение в размер на 1 456, 26 лв. и за репатриране на автомобила в размер от 60.00
лева. Твърди, че към датата на събитието „Г...” ООД е имал валидна застраховка
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството” полица №
... при „З...А...”АД. Сочи, че след изплащане на застрахователното обезщетение на увредения
автомобил, ЗК „Л...”АД е предявила претенция срещу застрахователя по застраховка
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството” към
„З...А...”АД на 05.08.2021 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че настъпилото на 02.03.2021 г.
събитие представлява покрит риск по застраховка „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството“. Посочва, че застраховката не покрива
1
изплащането на обезщетения за вреди, нанесени на собствени работници или служители.
Твърди, че собственикът на лек автомобил марка „С..“, модел „Л..", peг. № ..., В. В. В. е бил
служител на застрахованото юридическо лице „Г..“ ООД към момента на настъпване на
вредите, поради което претенцията на ищеца представлява изключен риск по застраховка
„Професионална отговорност в проектирането и строителството. В условията на
евентуалност оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
застрахованото лице. Твърди, че задължението за обезопасяване на обекта е било в тежест на
възложителя „Р..“ ЕООД, като същият е и материалноправно легитимиран да отговаря за
вредите. В условията на евентуалност твърди, че застрахованото лице - строител не отговаря
за настъпилите по МПС увреждания, доколкото същите са настъпили в резултат на
непреодолима сила /форсмажорни обстоятелства/ по смисъла на чл. 306 от ТЗ, а именно
силният вятър. Счита, че ищцовото дружество е изплатило обезщетение по застраховка
„Каско“ без основание, доколкото събитието е било изключен риск по общите му условия,
доколкото автомобилът е бил паркиран до сградата въпреки поставените предупредителни
знаци, като евентуално счита, че е налице съпричиняване от страна на увреденото лице. С
оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 411 КЗ е да докаже наличието на
сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено
имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на трето лице, чиято отговорност е застрахована при ответника, е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже възраженията, направени в
отговора на исковата молба, а именно, че събитието представлява изключен застрахователен
риск, че е налице непреодолима сила, възражението за съпричиняване от ответника, а в
случай, че не докаже тези свои възражения, следва да докаже, че е погасил задължението си.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението в срок.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявения за окончателен доклад са отделени
следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането“ и
строителството между ЗАД „А..." и „Г..“ ООД; че на 02.03.2021 г. в гр.София на ул. „П..” № 3
при извършване на кофражни работи от сградата паднало кофражно платно върху лек
автомобил марка „С..”, модел „Л..” с peг. № ..., който е застрахован по имуществена
застраховка в ищцовото дружество.
Първият спорен между страните въпрос е дали настъпилото на 02.03.2021 г. събитие –
падане на кофражното платно върху лекия автомобил на В. В. В., представлява покрит
застрахователен риск по процесната застраховка „Професионална отговорност на
участниците в проектирането“. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не се спори,
че към посочената дата В. В. е бил служител на „Г...“ ООД, чиято професионална
отговорност е била застрахована при ответното дружество, като това обстоятелство се
установява и от приложената на л. 73 по делото справка за трудови договори от НАП.
Застраховката "Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството" е задължителна за определен кръг лица и най - често тя е предвидена в
специален закон. Разпоредбата на чл. 171 ЗУТ предвижда задължението за заети лица в
2
строителството, които да сключат застраховка за професионалната си отговорност за вреди,
причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, в следствие на
неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.
Съгласно чл. 469, ал. 5 от КЗ застрахователният договор покрива отговорността на
застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови
правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги
е включил в застрахователния договор. Условията и редът за задължително застраховане са
уредени в Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004 г. В чл. 2 от нея са посочени изчерпателно
лицата, които са задължени да имат задължителна застраховка. Тя покрива тяхната
професионална отговорност за вредите, причинени на други участници в строителството и
/или трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод
изпълнение на задълженията им. Тази професионална застраховка е пряко свързана със
строителния процес. В чл. 4 от цитираната наредба са посочени и изключените
застрахователни рискове, а именно, че застраховката не покрива изплащането на
обезщетения за вреди, произтичащи от: 1. война или тероризъм; 2. пряко или косвено
действие на йонизираща радиация или радиационно замърсяване; 3. неправомерно
използване на запалими или взривни материали; 4. глоби, санкции и неустойки, дължими от
лицата по чл. 171, ал. 1 ЗУТ; и 5. вреди, нанесени на собствени служители и/или работници.
Тази разпоредба е включена дословно и в т. III от общите условия към процесната
застраховка, приложени на л. 32 и сл. по делото. Предвид обстоятелството, че В. В. е бил
служител на „Г...“ ООД към 02.03.2021 г., то сключената с ответника застраховка
"Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството" не покрива
вредите, причинени на неговия автомобил, т.е. налице е изключен застрахователен риск,
поради което само на това основание регресната претенция на ищеца се явява неоснователна
и предявените искове подлежат изцяло на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на общо 205 лв., от които 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, 100 лв. депозити за призоваване на свидетели и 5
лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „С..“ № .., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че “З...А...“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С..“ № 2, дължи на ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 1 531, 26 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ .... с включени ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (09.10.2024 г.) до
окончателното изплащане, както и сумата от 536, 87 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 10.10.2021 г. до 08.10.2024 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59840/2024 г. по описа на
СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„С..“ № .., да заплати на “З...А...“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „С..“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 205 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4