Решение по дело №472/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260012

 

гр. Тутракан, 05.05.2022 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание Н.четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 472/2019 г. по описа на съда, З.да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, представлявано от  юрисконсулт М.П.М. - С. (л. 5), юрк. Г. Г. (л. 55), З.установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 218/20.03.2019 г. З.изпълнение Н.парично вземане  въз основа Н.документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 140/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.   240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за потребителски кредит № *********/11.03.2017 г. в размер на 2 060,09 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 10.04.2017 г. – 07.05.2018 г., в размер на 385,28 лв.;

1.3. възнаграждение за допълнителна услуга „Оценка на досие“, дължима на осн. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за периода: 03.04.2017 г. – 07.05.2018 г., в размер на 102,16 лв.;

1.4. възнаграждение за допълнителна услуга „Кредит у дома“, за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, дължима на осн. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за периода: 10.04.2017 г. – 07.05.2018 г., в размер на 556,37 лв.;

1.5. възнаграждение за допълнителна услуга „Кредит у дома“, за С.на погасителни вноски по местоживеене не кредитополучателя, дължима на осн. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за периода: 10.04.2017 г. – 07.05.2018 г., в размер на 1 295,87 лв.;

1.6. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода от 11.04.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в СРС (26.09.2018 г.), в размер на 190,41 лв.;

1.7. законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.09.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.8. Твърди се, че на 11.03.2017 г. „П. Ф. Б.” ООД било сключило с А.С.А. Договор за паричен заем № *********/11.03.2017 г. с който договор дружеството му било предоставило кредит в размер на 2 150 лв., като се задължава да върне сумата от 2 574,10 лв. на 60 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 42,90 лв. считано от датата първата погасителна вноска 20.03.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 07.05.2018 г.

1.9. Твърди се, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 107,50 лв. Таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,79 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

1.10. Таксата „Кредит у дома“, която била дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя, била в размер на 585,65 лв. и била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,76 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“ - 1 366,52 лв., била свързана с разходите на Кредитодателя за С.на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също била включена в седмичните вноски. Тази такса също била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 22,78 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ били посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 1 952,17 лв.

1.11. Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 07.05.2018 г. - дата на последна погасителн. вноска, предвид което В.та, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми. На Кредитополучателят, от стран.на „А.з.с.на в.“ ЕАД, в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 11.04.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 190,41 лв.

1.12. Твърди се, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, била в размер на 234,00 лв., с която били погасени, както следва:

1.12.1.  такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя - 29,28 лв.;

1.12.2.  такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя - 70,65 лв.

1.12.3. такса за оценка на досие - 5,34 лв.;

1.12.4. договорна лихва - 38,82 лв.;

1.12.5. главница - 89,91 лв.

1.13. Твърди се, че на 01.07.2017 г. бил сключен Договор за цесия между „И. А. М.” АД и „Ф. Б.“ ЕООД, с предишно наименование „П. Ф. Б.“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/ 11.03.2017 г., сключен между „П. Ф. Б.“ ООД и А.С.А., било прехвърлено в полза на „И. А. М.” АД.

1.14. Твърди се, че н.01.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне н.В. /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М.” АД и „А.з.с.на в.” ООД /пон.стоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/, по силата на което „И. А. М.” АД прехвърлило в полза на „А.з.с.на в.” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/ 11.03.2017 г., сключен между „П. Ф. Б.“ ООД и А.С.А..

2. Ответникът А.С.А., не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 04.10.2019 г., исковата молба е получена лично на 31.10.2019 г., което налага извода, че едномесечният срок е изтекъл на 30.11.2019 г.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 16.11.2010 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) (л. 14), между „И. А. М.” АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер.

4. На 11.03.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *********/11.03.2017 г. между „П. Ф. Б.” ООД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 7 и сл.). Заетата сума - 2150 лв., е получена от кредитополучателя, което е удостоверено с подписването на договора съгласно чл. 27 от същия.

5. На 01.07.2017 г. е сключен Договор за цесия и заместване в дълг (л. 81), между „П. Ф. Б.” ООД, в качеството му на цедент и „И. А. М.” АД, в качеството му на цесионер. Съгласно представеното потвърждение на извършената цесия от страна на „Ф. Б.” ЕООД процесното вземане е прехвърлено с договора за цесия (л. 85). Прехвърлянето е потвърдено и с допълнително издадено извлечение от Приложение  1 (л. 117). От цедентът на цесионера е издадено пълномощно за уведомяване на длъжниците за цесията (л. 87).      

6. На 01.11.2017 г. рамковият договор по т. 3 е изменен с допълнително споразумение, съгласно което на ищцовото дружество се прехвърлят и вземанията, придобити от  „И. А. М.” АД въз основа на Договор за цесия от 01.07.2017 г., сключен между последното и „Ф. Б.” ЕООД[1] (л. 18). Съгласно Извлечението от Приложение № 1 от 01.03.2018 г. към рамковия договор процесните вземания са включени в обхвата на цесията (л. 22). От цедентът на цесионера е издадено пълномощно за уведомяване на длъжниците за цесията (л. 24).   

7. Издадено е пълномощно, съгласно което ищцовото дружество е преупълномощено от „И. А. М.” АД да уведоми длъжниците на „Ф. Б.” ЕАД за цедирането на вземанията на последното на „И. А. М.” съгласно договор за цесия от 01.07.2017 г. (л. 25)

8. От представените доказателства по делото не се установява ответника да е уведомен за извършената цесия.

9. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията (л. 59 и сл.).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

10. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността   

 

 

11. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „П. Ф. Б.” ООД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

 

12. Относно прехвърлянето на вземанията

13. Съгл. чл. 22 от договора кредитодателя има право да прехвърля правата си по кредита.

14. В резултат на сключените договори за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по процесния договор са преминали върху първоначално върху „И. А. М.” АД, а впоследствие и върху ищеца.

15. Длъжникът не е надлежно уведомен за цесията преди завеждането на исковете.

16. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).

17. В този смисъл съдът счита, че с получаването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, от който момент същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

 

18. Относно възнаграждението за допълнителна услуга - такса „Оценка на кредитно досие”

18.1. На първо място, следва да се отбележи, че от съдържанието на договора не може да се установи какви действия включва „"е установи какви действия вкл'може да се установи какви действия вкл'те.ора съгл. чл. 27ата.

18.1.  за предоставянето на

18.1.  кредитопооценката на кредитното досие”, за да може да се извърши преценка за съответствието й с нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и съответно кредитополучателя - потребител да прецени икономическите последици от договарянето на таксата. В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на допълнителната услуга са неравноправни на осн. чл. 143, т. 19 от ЗЗП, а оттам и нищожни на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (доколкото не са ангажирани доказателства те да са договорени индивидуално; позоваващото лице има качеството на потребител; клаузата е договорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП).   

18.2. На второ място, чл. 16 - 18 от ЗПК въвеждат изискване кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, без да е предвидено заплащане на такса. Нещо повече, в чл. 18, ал. 1 от ЗПК изрично е посочено, че когато кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база данни. При съпоставянето на тази норма с чл. 10а от ЗПК се налага извода, че оценката на кредитоспособността на потребителя не представлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, а специфична дейност, която кредитодателя е длъжен да извърши преди сключването на договора и която е неразделна част от процеса на отпускането на кредита. Следователно по арг. от обратното на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредитодателя не може да събира такса за оценката на кредитоспособността. Последното налага извода, че клаузата е недействителна и на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

18.3. В този смисъл и съдебната практика (Определение № 12 от 6.01.2020 г. на Окръжен съд - гр. Добрич по в. ч. гр. д. № 913/2019 г.; Определение № 1369 от 12.04.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по в. ч. т. д. № 530/2019 г.).

 

19. Относно възнаграждението за допълнителна услуга - такса „Кредит у дома” (за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и за събиране на погасителни вноски по местоживеене не кредитополучателя)

19.1. На първо място, услугата представлява дейност по усвояване и управление на кредита, за които съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни. В тази връзка клаузата е недействителна на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

19.2. На следващо място, включването на таксата цели заобикалянето на забраната по чл. 19, ал. 4 от ГПК, като се има предвид факта, че дължимите суми по допълнителната услуга реално се погасяват по един и същ погасителен план (броят на вноските и падежите са идентични). Аргумент за това е им факта, че цената на допълнителната услуга надвишава значително уговорената възнаградителна лихва по договора за кредит. В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на такса за услугата „Кредит у дома”, са нищожни и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

19.3. В същият смисъл и съдебната практика (Определение № 245 от 2.07.2019 г. на Окръжен съд - гр. Силистра по в. ч. гр. д. № 126/2019 г.).

19.4. Осен това следва да бъде отбелязано, че по никакъв начин не може да се установи какви дейности са включени в обхвата на услугата и дали услугата е реално предоставена.

          

III. Заета сума

 

20. В резултат на сключеният договор и предоставянето на заетата сума е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

21. Изискуемата част от главницата в случая е равна на сбора от  инкорпорираните в погасителните вноски части от нея, станали изискуеми до датата на приключване на устните състезания - 14.09.2021 г., към която дата е настъпил падежа на всички вноски.

22. Съдът кредитира заключението на СИЕ (Вариант II - при елиминиране на начислените такси), което е установило, че непогасеният размер на вземането възлиза на  1 991,98 лв.

 

IV. Възнаградителна лихва

 

23. Възнаграждението по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да ползва определена парична сума за определен период от време.

24. Изискуемата част от възнаградителната лихва в случая е равна на сбора от  инкорпорираните в погасителните вноски части от нея, станали изискуеми до датата на приключване на устните състезания - 14.09.2021 г., към която дата е настъпил падежа на всички вноски.

25. Съдът кредитира заключението на СИЕ (Вариант II - при елиминиране на начислените такси), което е установило, че непогасеният размер на вземането възлиза на  347,97 лв.

 

V.Мораторна лихва

 

26. С оглед изпадането на ответника в забава, същият дължи на ищеца обезщетение съгл. чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

27. Съдът кредитира заключението на СИЕ (Вариант II - при елиминиране на начислените такси), което е установило, че непогасеният размер на вземането възлиза на 178,51 лв.

 

28. С оглед гореизложеното исковете по Раздели III - V следва да бъдат частично уважени, а останалите да бъдат изцяло отхвърлени.

 

Разноски

 

29. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата).

30. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:

30.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв.;

30.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 100 лв.

31. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.

32. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 784,24 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на   402,90 лв.

33. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника А.С.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу нея на ищеца „А.С. В.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *********, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 218/20.03.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 140/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница), по Договор за потребителски кредит № *********/11.03.2017 г. в размер на 1 991,98 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки); възнаградителна лихва за периода: 10.04.2017 г. – 07.05.2018 г. в размер на 347,97 лв. (триста четиридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки); мораторна лихва върху главницата за периода от 11.04.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в СРС (26.09.2018 г., вкл.), в размер на 178,51 лв. (сто седемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки); законната лихва върху главницата от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.09.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията за:  връщане на заета сума - за разликата между уважения размер - 1 991,98 лв. и предявения такъв - 2 060,09 лв.; възнаградителна лихва - за разликата между уважения размер - 347,97 лв. и предявения такъв - 385,28 лв.; мораторна лихва - за разликата между уважения размер - 178,51 лв. и предявения такъв - 190,41 лв.; възнаграждение за допълнителна услуга „Оценка на досие“, за периода: 03.04.2017 г. – 07.05.2018 г., в размер на 190,41 лв.; възнаграждение за допълнителна услуга „Кредит у дома“, за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода: 10.04.2017 г. – 07.05.2018 г. в размер на 556,37 лв.; възнаграждение за допълнителна услуга „Кредит у дома“, за събиране на погасителни вноски по местоживеене не кредитополучателя, за периода: 10.04.2017 г. – 07.05.2018 г., в размер на 1 295,87 лв.

 

ОСЪЖДА ответника А.С.А., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „А.С. В.” ЕАД, с ЕИК *********, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 402,90 лв. (четиристотин и два лева и деветдесет стотинки).

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: