№ 12510
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110127737 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД за признаване за установено, че „Р.“ ЕООД
дължи на М. В. К. сумата 9780,00 лева - главница, представляваща част от
продажна цена-I вноска, платена при отпаднало основание - развален договор за
продажба на сглобяема къща от 24.10.2023 г., ведно със законна лихва от
23.01.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №4060/2024
г. по описа на СРС. В искова молба и в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ищцата твърди, че между страните е сключен договор за продажба
на сглобяема къща от 24.10.2023 г., по който ответното дружество е в пълно
неизпълнение. По договора е платено авансово продажната цена,
представляваща първа вноска, която сума претендира като недължимо платена
след прекратяване на договора.
Ответникът не е подал отговор на искова молба. Оспорва иска с доводи,
че не са налице предпоставките за неговото уважаване.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по чл.
55, ал.1, пр. III от ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличието на сключен договор с посоченото
в искова молба съдържание; ищецът е заплатил на ответника процесната сума,
представляваща уговореното възнаграждение; договорът е развален от
изправния кредитор-ищец поради виновно неизпълнение на договорно
задължение на длъжника-ответник. При установяване на тези обстоятелства
ответникът следва да докаже, че има основание да задържи полученото или е
върнал паричното вземане, за което се указва, че не сочи доказателства.
От договор за продажба на сглобяема къща от 24.10.2023 г. се установява,
1
че ищцата, като купувач, и ответното дружество, като продавач, са уговорили
покупко-продажба на сглобяема къща при цена от 468000 евро или 91533 лева.
Според чл. 2 от договора, цената се заплаща, както следва: чл. 2.1.1 5000 евро
или 9780 лв. при подписване на договора; чл. 2.1.2 - 20 % от стойността на
къщата – 9360 евро или 18306 лева в срок до два работни дни преди изпращане
на поръчката за изработване на елементите за стоманена конструкция, както и
тези ел. инсталация, ВиК инсталация, парапети, фасадни облицовки, интериорни
врати, дограма и други необходими за монтажа елементи; 30 % от стойността на
къщата при готови елементи за транспортиране към България три дни преди да
се замине да се това в Инстанбул; 10 % от стойността на къщата при
освобождаване на камиона от митницата, 10 % от стойността на къщата при
изграждане на покрива, 10 % от стойността на къщата при започването на
довършителните работи и 4360 евро или 8526 лв. при предаване на обекта до
ключ от производителя и продавача. Срокът на договора е 90 дни от датата на
неговото подписване.
Според чл. 6 продавачът има задължението за изработване на технически
спецификации и чертеж на сглобяемата конструкция в срок до 10 работни дни
след постъпване на плащането по сметка на продавача - чрез фирмата
производител по договор; за изработване на технически чертеж и спецификации
на инсталацията за чиста вода и канализация на сградата в срок до 10 работни
дни след постъпване на плащането по сметка на продавача - чрез фирмата
производител по договор; за изработване на технически чертеж и спецификации
на вътрешни електроинсталации на сградата в срок до 10 работни дни след
постъпване на плащането по сметка на продавача - чрез фирмата производител
по договор; подаване на поръчка за изработка на сглобяемата къща към
производителя в срок от два работни дни след постъпване на плащането по чл.
2.1.2; да застрахова товаренето, транспортирането до адреса на купувача, чрез
фирмата производител по договор 24 часа преди тръгване на камиона; да
извърши доставка на всички необходими елементи за къщата, в т.ч. материали
за окончателно завършване в срок до пет дни след постъпване на плащането по
чл. 2.1.3; сглобяване на металния корпус и монтиране на инсталации. Според чл.
6.4, ответникът подава поръчката за изработка на сглобяема къща към
производителя –турско дружество, в срок до два работни дни след постъпване на
плащането по чл. 2.1.2.
В чл. 7 от договора са предвидени насрещни задължения на купувача,
както следва: получаване на виза и разрешение за строеж с изготвени проекти от
производителя; осигуряване на постоянно електрозахранване в имота и
присъединяване към ВиК мрежа в срок до две седмици преди подаване на
поръчката за изработка на елементите за сглобяемата къща; а според чл. 7.5 –
изграждане на фундамент и процес на изравняване в седемдневен срок преди
поръчването на елементите съгласно проект от производителя. Последното
налага извод, че изграждането на фундамента е пряко обусловено от
предоставянето на проект от производителя, съответно от съконтрахента по
договора – ответника, и без него възложителят не може да изпълни според
уговореното.
От предметното съдържание на договора и приложение № 1 съдът не
установи сглобяемата къща, предметна договора, да е описана точно с модел,
размери, в т.ч. РЗП, на колко етажа е, и в този смисъл липсва ясна и точна клауза
това какво точно ответното дружество трябва да предаде в изпълнение на
договора. В приложение №1 е предоставена информация за материала на
елементите, като същата е с информативен характер, като този извод се
потвърждава и от разпита на свидетелите на двете страни, които изясниха, че
уточняването на предмета на договора е било в последствие при условията на
2
посещение до Турция.
Независимо, че договорът е назован продажбен, всъщност е такъв за
изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, по който ищцата е действала като
възложител, а ответникът като изпълнител. Този извод съдът прави след анализ
и преценка на уговорените насрещни права и задължения по договора, при
условията на чл. 20 от ЗЗД, от което следва да се заключи, че ответникът е поел
ангажимент за проектиране, производство, доставка и монтаж на сглобяема къща
срещу възнаграждение. По този договор ищцата - физическото лице купувач-
възложител е договаряла в качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП, доколкото не се установява да е действала за целите на своята търговска
или професионална дейност. Договорът за изработка не е сред сделките,
изключен от приложното поле на Закона за защитата на потребителите (вж. в
този смисъл Решение № 96/04.04.2025 г. по т. д. № 1040/2024 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС) По смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП „услуга“ е всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е
за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.
Сключеният между страните договор е за извършване на услуга, който е от вида
на договор за изработка, а именно с материали на изпълнителя изграждането на
сглобяема къща. Потребителят е по-слабата икономически страна по това
правоотношение. При придобиването на стоки и услуги следва да се даде
приоритет на неговите икономически интереси при нелоялни търговски
практики и способи за продажба и неравноправни договорни условия.
Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При
съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен
за потребителя начин. Клаузите на договора, регламентиращи основните
престации по договора, съответно определящи вида на договорното
правоотношение трябва да са ясни и разбираеми за потребителя, за да може той
да направи информиран избор за последиците от сключването на договора.
От платежен документ от 13.10.2023 г. се установява, че ищцата е
заплатила на ответното дружество сумата 9780 лв., с основание на плащане – по
договор. Страните не спорят, че тази сума представлява дължимата първа вноска
от възнаграждението по договора, заплатено от ищцата в изпълнение на чл.2.1.1.
Съдът намира, че е ирелевантно ответното дружество за какво е ползвало тази
парична сума, доколкото няма уговорки да е предназначена за конкретна услуга.
В тази връзка поддържаната теза от ответника, че за 1000 лв. е предоставило
геодезически услуги може да е вярно, но предвид чл. 7.1 това не е негово
задължение, поради което изглежда касае други уговорки между страните, които
не са предмет на съглашението.
Разпитани св. Ч. и св. М., чийто показания съдът прецени при условията
на чл. 172 от ГПК, установяват, че след сключване на договора през м. ноември
2023 г. ищцата заедно с представител на ответника пътувала до Турция, за да си
избере сглобяемата къща и да уточнят конструкцията. Ищцата трябвало да
изгради фундамент на къщата и поискала спецификация за него, но проект
дружеството-производител не е предоставило, тъй като турският производител
не правел това и искал фундаментът да е готов, те да докарат къщата и да я
монтират. Такъв не е предоставен, не се установява и след плащането на първата
вноска да са изработени технически спецификации и чертеж на сглобяемата
конструкция.
Изправната страна има право да развали договора при неизпълнение от
другата. Упражняването на това право погасява договорната връзка. Изправната
страна сама решава дали да упражни това право, чрез едностранно изявление
отправено до насрещната страна. Съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, в хода на
3
изпълнението на договора, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да
изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен
начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение
по общите правила. С искова молба, когато се претендират последиците на
развалянето на двустранен договор (с предявяването й се упражнява
потестативното право по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, се приема, че страната
отправя изявление за разваляне - тя служи за покана за изпълнение с
предупреждение за разваляне на договора, какъвто е настоящия случай,
ответникът не предложи изпълнение в течение на процеса, вж. решение по т. д.
№ 1254/2011 г., II т. о., ВКС, решение по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ВКС и др.).
Според чл. 261 от ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изпълни работата така,
че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. Въпросът дали частичното неизпълнение е съществено за
кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото
факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него
престации. Именно поради многообразието на договорите и особеностите на
изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за
всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено.
Съдът приема за установено, че ищцата се отказва от договора, когато е
пристъпила към изпълнението на задълженията й като възложител по чл. 7 от
договора за осигуряваме на ток, вода и фундамент за сглобяемата къща. Това е
етапа след плащането на вноската авансово възнаграждение и който предхожда
подаването на поръчката за изработка на елементите за сглобяемата къща. Тя не
е получила техническите спецификации и чертеж на сглобяемата конструкция,
от една страна, а от друга – не е получила и проекта по чл. 7.5 от договора за
изграждането на фундамент. Съдът намира показанията на св. М. като
добросъвестни и логични, който установява, че ищцата не е получила съдействие
от изпълнителя-ответник за предоставяне дори на типов проект за изграждане на
фундамента на сглобяемата къща, напротив насочена е да се снабди от друг
търговец, което противоречи на предвиденото в чл. 7.5 от договора. Правата и
задълженията на страните по договора са насрещни и взаимосвързани, поради
което всяка страна трябва да договаря и изпълнява добросъвестно, съобразно
договора и закона. При липса на взаимната обусловеност и при липса на
готовност за изпълнение на задълженията в хода на процеса по двустранен
договор, всяка от тях може да развали договора едностранно. Непредставянето
на проекта за фундамент, в т.ч. на конкретните спецификации и чертеж на
къщата, съдът определя като частично неизпълнение на ответника, което е
съществено за интересите на възложителя, тъй като инвестицията в
изработеното може да се окаже рискова и да му донесе загуби от евентуално
компрометиране конструкцията на къщата поради несъответен на нея
фундамент. Конструкцията на сглобяемата къща определя как да бъде изпълнен
фундаментът, тъй като пряко зависи от неините характеристики, а изграждането
му в случая е безпредметно. Ответникът е в неизпълнение, което е довело до
безполезност от договора за ищцата. Ето защо са настъпили правните последици
от разваляне на договора, съгласно чл. 88 от ЗЗД – обратно действие и връщане
на даденото, при което така предявеният иск се явява основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищцата съдебни разноски, които претендира по списъка по
чл. 80 от ГПК за платените държавни такси – сумата 195,60 лв., възнаграждение
на вещо лице – 360 лв., и адвокатско възнаграждение - 1300 лв., или в общ
размер сумата 1855,60 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника за
прекомерност на платеното от ищцата за правна помощ е необосновано. Съдът,
като взе предвид защитавания материален интерес, фактическа и правна
сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо
4
адвокатът да извърши, като се отчете и възнаграждението, което ответникът
претендира при условията на равностойност на възнагражденията на
процесуалните представители, както и че защитата обхваща и заповедното
производство, намира разноската за необходима и разумна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Р.“ ЕООД, с ЕИК:***********,
дължи на М. В. К.,с ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД,
сумата 9780,00 лева - главница, представляваща част от продажна цена-I вноска,
платена при отпаднало основание - развален договор за продажба на сглобяема
къща от 24.10.2023 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
23.01.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №4060/2024
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, с ЕИК:***********, да заплати на М. В. К.,с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1855,60 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5