Р Е Ш Е Н И Е
№ …./ 21.12.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 548/ 2021 г. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Х от АПК, във връзка
с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на П.В.Е.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 36/ 07.10.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане №
244-01-95-5/ 27.08.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ – Добрич, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 3 и чл. 114, ал.
2, т. 2 от КСО тя да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица в размер на 4799.20 лв. главница за периода от 04.11.2019 г. до 31.05.2020
г.
Жалбоподателката счита Решението за незаконосъобразно. Настоява, че евентуално
извършените, установени при проверката на работодателя „***“ ЕООД, нарушения, не
следва да влияят върху правото и размера на получаваното от нея обезщетение. Твърди,
че е осъществявала трудова дейност в полза на работодателя си, за което е
получавала съответното възнаграждение. Добавя, че е работила преимуществено
онлайн от дома си, като невнасянето от страна на работодателя на дължимите
осигуровки следва да ангажира неговата отговорност, а не тя да бъде лишавана от
дължимото ѝ обезщетение за безработица. В тази връзка се позовава на чл.
4 от КСО в частта на „за който са внесени или дължими осигурителни вноски“.
Прави възражение, че в процедурата по издаване на обжалваното Решение са
допуснати нарушения, изразяващи се в непълно и некоректно установяване на
фактическата обстановка, довели до конкретното Решение. Моли Решението да бъде отменено
и преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Г., която поддържа жалбата. С молба вх. № 3602 от
17.10.22 г. (л. 74) адв. Г. заявява отново, че поддържа жалбата и представя
като доказателства ведомости за заплати, фишове за заплати, оборотни ведомости
и хронологични ведомости за начислени и изплатени заплати за периода 2017 –
2019 г.; договор на „***“ ЕООД с възложител “***“ ЕООД, с посочване, че
предметът на договора е изпълнен от жалбоподателката; приемо - предавателни
протоколи; фактура; справка за изпълнени от дружеството договори с твърдение в
молбата, че изпълнението е от жалбоподателката.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител
ст. юрисконсулт А. М., оспорва жалбата, като изразява становище, че следва да
бъде оставено в сила Решението на ответника като правилно и законосъобразно. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу представените с
посочената по – горе молба доказателства, свързани с възложен проект от „***“
ЕООД за разработване на платформи спрямо „***“ ЕООД, съответно между последното
дружество и жалбоподателката, договор за услуги, фактура, справка за
посредничество за периода 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г., като счита, че същите
са предназначени да докажат, че дружеството и жалбоподателката са извършвали
дейност. По отношение останалите доказателства, представени със същата молба,
сочи, че вече са налични по делото, счетено за преюдициално спрямо настоящото.
По делото е приложена преписката по издаване на оспореното Решение, както и
адм. дело № 547/ 2021 г. на АдмС – Добрич, по което е постановено, влязло в
сила съдебно Решение, с което е отхвърлена жалбата на П.В.Е. срещу Решение № 35/ 07.10.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № 244-01-95-4/ 26.08.2021
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с
което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е изменено Разпореждане № 244-01-95/ 15.11.2019
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич в частта
относно размера на отпуснатото обезщетение за безработица, като е определен нов
размер от 16.83 лв. дневно, считано от 04.11.2019 г., като е прието, че „***“
ЕООД е било с роля на фиктивен осигурител, тъй като липсват каквито и да е данни
и доказателства за осъществявана търговска дейност и за полагане на труд от лицата,
наети по трудови правоотношения, а в хода на съдебното производство не са събрани
данни, които да обосноват обратния извод. Изтъкнато е, че на Е. са дадени указания,
че в нейна тежест е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията
и възраженията си в жалбата, но тя не е представила доказателства, които да индицират
дори, че е осъществявала трудова дейност в „***“ ЕООД през периода 21.08.2017 г.
– 01.11.2019 г.
Настоящото производство е спряно до приключване с влязло в сила решение по
цитираното дело, след което с Определение № 334/ 03.08.22 г. е възобновено и
насрочено за разглеждане.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал.
1 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заявление вх. № 244-01-95/ 13.11.2019 г. за отпускане на парично обезщетение
за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (л. 4),
подадено до Директора на ТП на НОИ – Добрич жалбоподателката е поискала отпускане
на парично обезщетение за безработица. В Заявлението е декларирано, че, считано
от 04.11.2019 г., е прекратено трудовото ѝ правоотношение с ЕТ „Д.К.“ на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Към Заявлението е приложена
Заповед № 28/ 2019 г., издадена от осигурителя ЕТ „Д.К.“ за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, т. 4 от Кодекса на труда, считано от 04.11.2019
г. (л. 5) и Заповед № 2/ 01.11.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда между П.Е.
и „***“ ЕООД, считано от 01.11.2019 г. поради намаляване обема на работа. (л. 5
на гърба).
С Разпореждане № 244-01-95-1/ 15.11.2019 г. (л. 6) от „За ръководител“ на осигуряването
за безработица, Ю.А., съгласно Заповед № 1015-24-77/ 29.05.2019 г., издадено на
основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл.
54в, ал. 1 от КСО, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 04.11.2019 г. до 03.07.2020 г. в размер на 51.11 лв. дневно.
При автоматична месечна проверка
е установено, че един от осигурителите на жалбоподателката - „***“ ЕООД, е включен
в списъците за наблюдение на рискови осигурители, поради което е изпратен сигнал
до ТП на НОИ – София град за извършване на проверка по разходите на ДОО на дружеството.(л.
7)
Във връзка с горното с Разпореждане № 244-01-95-2/ 16.07.2020 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич, издадено на основание чл.
54г, ал. 4 от КСО (л. 8), е спряно производството по изплащане на паричното
обезщетение за безработица (ПОБ) на П.Е., считано от 01.06.2020 г. Разпореждането
не е обжалвано.
На 20.08.2021 г. е получено в ТП на НОИ – Добрич писмо от ТП на НОИ – София
град, към което е приложен Констативен протокол (КП) № КВ-5-21-00973455/ 05.08.2021
г., в който са отразени резултатите от извършената проверка, ведно със Задължителни
предписания от контролните органи на ТП на НОИ – София град (л. 10).
Според отразеното в КП (л. 10 на гърба – 13) при извършената проверка в информационната система
на НОИ в „Регистър приход” е установено, че по партидата на „***“ ЕООД за периода
от месец януари 2007 г. до месец декември 2020 г., включително, няма данни за внесени
осигурителни вноски по фондовете на ДОО в общ размер на 2527.85 лева. От справките
в регистрите на НАП и информационната система на ИА „ГИТ“ е установено, че липсват
публикувани годишни финансови отчети на дружеството в ТР за периода от 2014 г. до
2018 г., включително, няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО
за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г., няма подадени справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2014 г. – 2017 г., няма регистрирани търговски обекти и фискални
устройства, липсват доказателства за реализирани приходи от търговска дейност, от
които да се изплащат трудови възнаграждения в размери, близки до максималния осигурителен
доход. В хода на проверката не е открита счетоводна и трудовоправна документация
на „***“ ЕООД. Извършено е посещение на адреса на управление на това дружество,
но не е намерен представител на същото. Изпратени са призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК и задължителни предписания за представяне на документи до управителя и до собственика
на дружеството на посочените в ТР и в НАП адреси, но писмата са върнати като непотърсени.
След оказано съдействие от органите на МВР е установен контакт с управителя на
„***“ ЕООД – Радослав Иванов Иванов, който е заявил, че не разполага с никакви
документи на дружеството и лично той в качеството си на управител не е сключвал
трудов договор с работниците и служителите. От него не е представена каквато
и да е информация, която да свидетелства, че лицата, за които „***“ ЕООД е подавало
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, реално са полагали/полагат труд. Не са установени
доказателства за реално извършвана трудова дейност от лицата и в регистрите на НОИ.
В резултат на тези фактически констатации е направен извод, че „***“ ЕООД не
е извършвало стопанска дейност по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за времето от
2014 г. до 2020 г., включително, която да предполага наемане на лица по трудов и/или
граждански договор за осъществяването ѝ. Лицата, за които са подавани данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО в периода от м.02.2014 г. до м. 12.2020 г., включително,
сред които и жалбоподателката, нямат качеството на осигурени лица по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не са извършвали трудова дейност, за която да подлежат
на осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Прието е, че без правно основание
са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускане
на парични обезщетения от ДОО.
Въз основа на резултатите от извършената проверка и на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00973456/ 05.08.2021г.
на „***“ ЕООД за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за всички лица за периода от м.02.2014 г. до м.12.2020 г., включително.
С Разпореждане № 244-01-95-3/ 26.08.2021 г. (л. 24) Ръководителят на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ - Добрич е възобновил производството по изплащане на
ПОБ на П.Е., считано от 01.06.20 г.
С Разпореждане № 244-01-95-4/ 26.08.2021 г., издадено на основание чл. 54ж,
ал. 1 от КСО, Ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич
е изменил размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица на
лицето, като е определил нов размер на ПОБ: 16.83 лева дневно, считано от
04.11.2019 г., както и нов период на ПОБ: от 04.11.2019 г. до 03.07.2020 г.,
като за фактически мотиви за издаване на Разпореждането е посочил наличието на нови
документи - Констативен протокол за извършена проверка и Задължителните предписания
за заличаване на данните от „***“ ЕООД. Разпореждането е обжалвано от П.Е. и
потвърдено с Решение № 35/ 07.10.2021 г. по съображения, че е издадено при изяснена
фактическа обстановка, въз основа на реално получен от лицето осигурителен доход
от трудова дейност, съответно, че правилно полагащото се ПОБ на жалбоподателката
е определено само въз основа на осигурителния доход при осигурителя - ЕТ „Д.К.“
и е изключен доходът от „***“ ЕООД. Решение № 35/ 07.10.2021 г. е обжалвано
пред АдмС – Добрич с доводи, че лицето е упражнявало трудова дейност реално в „***“
ЕООД и неправилно му е изменен размерът на обезщетение. По жалбата е образувано
адм. дело № 547/ 2021 г.
Настоящият състав счете, че спорът по адм. дело № 547/ 21 г. е преюдициален
спрямо настоящия и спря производството по делото на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК, след което цялото дело със съдържащите се в него доказателства е
приложено към настоящото производство.
С Разпореждане № 244-01-95-5/ 27.08.2021 г. (л. 26) на Ръководител на осигуряването
за безработица, на основание чл. 114, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич
(подписано „за ръководител“ от Ю.А., гл. експерт по осигуряването, съгласно
Заповед № 1015-24-77/ 29.05.2019 г.) е разпоредено П.В.Е. да възстанови добросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода от 04.11.2019 г. до 31.05.2020
г., в размер на 4799.20 лв.
Разпореждането е обжалвано по административен ред (л. 28) пред Директора ТП
на НОИ - Добрич, който с Решение № 36/ 07.10.2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е получено от адресата на 14.10.2021 г. (л. 32).
Жалбата е подадена чрез Български пощи на 28.10.2021 г. (л. 33).
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С Решение № 36/ 07.10.2021 г. Директорът на ТП на НОИ - Добрич е потвърдил Разпореждане
№ 244-01-95-5/ 07.10.2021 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Добрич, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 3 и чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО на жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено
парично обезщетение за безработица в размер на 4799.20 лв. за периода от 04.11.2019
г. до 31.05.2020 г.
С оглед установеното от фактическа страна и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира, че жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице, при наличие на интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Спор по това няма, но съдът следва да отбележи, че обжалваното Решение е издадено
от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, буква „д“
от КСО, а именно от Директора на ТП на НОИ – Добрич, в обема на предоставените му
правомощия и в предвидената в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО форма. Същото
съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически
и правни основания за неговото издаване.
При постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, които да обосноват отмяната му само на това
основание, нито особено съществени такива, които да доведат до прогласяването му
за нищожно. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че Решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, некоректно установяване на
същата, от което се претендира нарушение на чл. 35 от АПК, макар и изрично да
не е посочено конкретното правно основание. Това е така, защото:
Административните органи са установили пълно и всеобхватно фактическата обстановка
по спора, след като са събрали и оценили всички възможни и допустими доказателства
за изясняване на действителното положение.
Спазен е и материалният закон, както и неговата цел. Представените от
жалбоподателката доказателства в настоящото съдебно производство с оглед
дадените от съда указания, всъщност се намират в административната преписка и
съответно са събрани в съдебното производство по адм. дело № 547/ 21 г. –
трудов договор (л. 45 - 48 от адм. дело № 547/ 21 г.); заповедта за прекратяване е приложена към
Заявлението за получаване обезщетение за безработица; ведомости за заплати,
фишове за заплати, оборотни и хронологични ведомости за начислени и изплатени
заплати за 2017 – 2019 г. също са налице по адм. дело № 547/ 21 г., представени
по молба по реда на чл. 192 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 62 и сл. от
адм. дело № 547/ 21 г.) По настоящото дело първоначално е заявено искане за събиране
на доказателства и чрез молба по реда на чл. 192 от ГПК, но такава не е
подадена.
Приложените от жалбоподателката доказателства към молбата от 17.10.2022
г. – приемо-предавателен протокол № 1/
31.10.2018 г., с който всъщност не се предава нищо, не се отчита извършена
дейност, а съдържа предмет на проект; приемо-предавателен протокол № 2/
25.10.19 г. с посочване на извършени действия от П.Е. по проекта, без приложени
доказателства за тези действия към протокола; договор за услуги между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД за разработка на платформа с база данни за български
каскадьори № BG16FP002/ 01.11.17 г.; приемо-предавателен протокол от
02.11.2018 г., в който е посочено в четири точки, че към тази дата са приети
разработената платформа с база данни за български каскадьори и други действия;
фактура № 1/ 28.11.2019 г. без доказателства за извършени плащания по нея;
справка за договори на „***“ ЕООД – не са доказателства, които да установяват
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката е упражнявала ежедневно,
при договореното работно време трудови функции, от които да черпи права като
осигурено лице. Освен това, в хода на административното производство не е бил
представен нито един документ от тези, нито пък, какъвто и да е друг,
удостоверяващ престацията на труд от страна на лицето съгласно изискванията на
Кодекса на труда. Очевидно тези доказателства се представят, за да подкрепят
тезата на жалбоподателката, че не следва да възстановява изплатеното
обезщетение, но същите като частни документи не следва да бъдат кредитирани, а
както беше посочено, към тях липсват други такива, които да установяват
ежедневното полагане на труд.
Същевременно при извършване на проверката и изготвяне на КП са взети предвид
всички налични доказателства, подадени до НОИ и НАП данни от осигурителя, поради
което съдът намира, че не е нарушено правото на жалбоподателката на участие в производството,
а в тази връзка и изискването по чл. 35 от АПК за пълно изясняване на случая и съобразяване
на всички посочени от страните в административното производство факти, обстоятелства
и доказателства. Към жалбата по административен ред не са приложени нови доказателства,
които да променят изводите на административния орган.
С оглед горното, не се установи в административното производство да са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените
такива, които да са основание за отмяна на оспореният акт.
Оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон
и с целта му поради следните съображения:
Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат,
изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица
или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт.
В настоящия случай е налице влязло в сила съдебно решение, с което прието
за установено по отношение конкретното лице, че не са налице данни, които да
опровергават извода на административния орган, че не е осъществявало реално трудова дейност в „***“
ЕООД през периода от 21.08.2017 г. до 01.11.2019 г. Прието е, че приложените по
реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК счетоводни документи и регистри за изплатени заплати
не са от естество да установяват реалното полагане на труд от страна на лицето,
като съставляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила. По отношение на счетоводните регистри и ведомости не е установено,
че са редовно водени по смисъла на чл. 182 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
С оглед на това и с оглед на обстоятелството, че посочените документи не са представени
в хода на проверката на осигурителя, въпреки отправените от контролните органи призовки
и задължителни предписания, е направен извод, че те са съставени за целите на процеса
и са недостоверни. На основание чл. 297 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
влязлото в сила решение по адм. дело № 547/ 21 г. е задължително и за настоящия
състав.
Независимо от влязлото в сила съдебно Решение, настоящият състав счита, че
следва да изложи и следното:
Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко
12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в
намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или
по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал.
1 от Кодекса на труда.
В § 1, т. 3 от ДР на КСО се съдържа
легално определение на понятието „осигурено лице“, а именно, че това е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.
Съгласно трайната съдебна практика извършването на трудова дейност е една от
задължителните и кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на осигурително
правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието
на валидно сключено трудово правоотношение не е достатъчно обаче, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Видно
от цитираното легално определение, изискването на закона е лицето да упражнява трудова
дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките
на това правоотношение. В случая не се доказа този последен елемент, като
на лицето изрично е указана доказателствената тежест при насрочване на делото в
открито заседание. Така следва да се съобрази, че според т.1 от трудовия договор
на жалбоподателката с „***“ ЕООД за изпълнение на трудовите задължения работодателят
предоставя за своя сметка на работника специализиран софтуер с лиценз за ползване,
който следва да бъде инсталиран на личен компютър на работника. Работодателят се
задължава да предоставя своевременно нови версии и софтуерни допълнения с цел ефективно
изпълнение на служебните задължения. Цялостната техническа поддръжка на софтуера
е за сметка на работодателя, като работникът се задължава да не инсталира на личния
си компютър софтуерни приложения, които блокират, смущават или моделират по някакъв
начин работата на специализирания работен софтуер. В длъжностната характеристика
към трудовия договор е записано, че работата на длъжността „онлайн търговец“ основно
се състои в маркетингово проучване и текущо управление и оптимизиране на всички
дигитални активности на клиентите. За изпълнение на трудовите си функции лицето
трябва да прави предложения и да извършва подготовка на маркетингови кампании
и рекламни материали, да предлага оферти, договори и др. документи
за ангажиране на доставчици за изпълнение на маркетингови и рекламни дейности, да
изготвя справки, доклади, отчети и др., свързани с ефективността на рекламата
и рекламните материали и да изготвя анализи на пазара на продуктите, влиянието на
конкурентните фирми и ефективността на производството. В случая жалбоподателката
не представи каквито и да е доказателства от предвидените в длъжностната
характеристика, от които да се установи с какъв специализиран софтуер е работила
и какви маркетингови проучвания е правила като онлайн търговец. Не са представени
справки, отчети, доклади или анализи, удостоверяващи реалното изпълнение на трудовите
ѝ задължения. Приемо-предавателните протоколи, приложени по делото по
проект с „***“, не съдържат нищо конкретно като действие на жалбоподателката,
удостоверяващо нейната работна дейност за процесния период. Протоколът от
31.10.2018 г. съдържа, както вече беше посочено, предмета на проекта между
двете дружества, макар в него е да е налице и подпис като изпълнител на жалбоподателката
(л. 75), а протоколът от 25.09.2019 г. съдържа данни за качени портфолиа, без
да съдържа конкретни такива с имена, време на изготвяне, на кого е извършвано
обучение, какво представяне и пред кои импресарски агенции е налице. Останалите
протоколи, договор за услуги и фактура касаят дружеството, но не и трудовите
функции на жалбоподателката. Приложената справка за посредничество (л. 78 на
гърба) също не установява полаган труд от жалбоподателката.
С оглед изложеното следва да се приеме, че жалбоподателката не е провела пълно
и главно доказване на факта, че е престирала работна сила съобразно подписания от
нея договор и длъжностна характеристика. Неоснователно е възражението на П.Е., че
евентуално извършените административни нарушения от страна на работодателя не следва
да влияят върху правото ѝ да получава обезщетение за безработица. Вярно е,
че неподаването на ГФО, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, липсата на регистрирани обекти и
фискални касови апарати или неплащането на дължимите осигурителни вноски не доказват
пряко, че дружеството реално не е осъществявало икономическа дейност, респективно,
че жалбоподателката фактически не е полагала труд, но са безспорна индиция за това.
На тези данни не са противопоставени доказателства, които да сочат на действително
извършване на трудова дейност за съответния осигурителен период.
Следователно фактическите констатации в КП и Задължителните предписания не са
опровергани с годни доказателствени средства в процеса, поради което правилно и
законосъобразно Ръководителят на осигуряването за безработица се е позовал на тях,
за да разпореди възстановяване на полученото обезщетение в посочения в
Разпореждането размер, който като такъв не се оспорва нито по административен
ред, нито в жалбата до съда. Начисляването на трудови възнаграждения, определени
в рамките на максималния осигурителен доход, без данни за реално осъществявана трудова
дейност от лицето безспорно говори за отсъствие на изискуемия фактически състав
по § 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО. След като жалбоподателката не е имала
качеството на осигурено лице, то правилно осигурителният ѝ стаж и доход при
„***“ ЕООД са изключени при преценката по чл. 54а, ал. 1 от КСО относно дължимото
ѝ парично обезщетение за безработица, а оттам и правилно е потвърдено
Разпореждането за възстановяване на обезщетението.
Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните
случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение, а именно, когато след изплащането им са представени нови
доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане. Правилен в тази връзка е изводът на административния орган,
че по отношение на жалбоподателката, в резултат на представени нови документи –
Констативен протокол от извършена проверка № КВ-5-21-00973455/ 05.08.21 г. и
Задължителни предписания за заличаване на подадените данни от „***“ ЕООД, са налице
новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са
от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетения
за безработица и обосновават възстановяването им. От събраните по делото
доказателства следва, че жалбоподателката не е осигурено лице от конкретното
дружество, поради което няма право на парично обезщетение за безработица, каквото
ѝ е изплатено в размер на 4799.20 лв. и дължи неговото връщане
на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съобразно събраните данни с влязло в сила вече Разпореждане № 244-01-95-4/
26.08.2021 г. на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение в размер на 16.83
лв. дневно, като е съобразен осигурителният ѝ стаж само в ЕТ „ Д.К.“ – с.
Крапец, считано от 04.11.2019 г. до 03.07.2020 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен, а
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид своевременно стореното от ответника искане,
на последния следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
118, ал. 3 от КСО, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.В.Е., с ЕГН ********** ***, срещу Решение
№ 36/ 07.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата
ѝ срещу Разпореждане № 244-01-95-5/ 27.08.2021 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Добрич.
ОСЪЖДА П.В.Е., с ЕГН ********** *** да заплати Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
(сто лева).
Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд – Добрич пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: