Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 85
27.02.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №1712/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу
Д.А.В. за установяване на задължението на ответника за заплащане на
сумите 389,87 лв. главница по договор за
кредит, сключен между ответника и „Банка ДСК“ЕАД на 29.05.2015 г., сумата 16,53 лв. лихва за периода 26.07.2015
г. – 28.06.2016 г., 125,30 лв. лихва за периода 26.07.2015 г. -28.06.2016 г. и
сумата 120 лв. такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2016 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1311/2016 г. Иска да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д.№1311/2016
г. Сочи, че на 29.05.2015 г. между
ответника и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за стоков кредит за сумата 457,31 лв, че тази сума е
предоставена от за закупуване на стоки от „Технополис България“ЕАД, че срокът
за издължаване на кредита е уговорен 12 месечни вноски, че сумата се
олихвява с фиксиран лихвен процент от 34,74% годишно или 0,0965% на ден, че
кредитът е усвоен на 29.05.2015 г., за което е издаден служебен бон от
търговеца, че ответникът се е задължил да заплаща и такси съгласно Тарифа за
лихвите, таксите и комисионите, че по ч.гр.д.№1311/2016 г. по описа на РС
Разград е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за неизплатените
суми по договора, че с договор от
14.10.2016 г. „Банка ДСК“ЕАД е цедирала вземането на ищеца, че е упълномощила
същия да уведоми длъжника за цесията, както и че такова уведомление е изпратено
и то е получено от длъжника. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че
установителният иск е недопустим, ищецът предявява осъдителен иск за сумата 389,87 лв. главница ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният от съда особен представител счита исковете за неоснователни.
Сочи, че договорът за покупко-продажба на вземането не е съобщен на ответника по
надлежния ред, както и че сключеният договор за стоков кредит от 29.05.2015 г.
съдържа неравноправни клаузи относно
начина на определяне и начисляване на лихви и неустойки, началния и крайния
момент на наказателните лихви. Счита, че уговорената лихва противоречи на
добрите нрави, както и че в нарушение на
чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит в договора не са посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент. Сочи че с оглед разпоредбата на чл.22
от ЗПС процесният договор е недействителен, както и че този размер на
възнаградителната лихва и таксата от 120 лв. водят до противоречие на договора
със ЗПК и че в договора не са посочени вида, размера и действията, за които се
начислява тази такса. Също така сочи, че в договора не е посочен начинът на
изчисляване на годишния процент на разходите и липсва яснота по какъв начин е
формиран. Конкретно сочи, че претендираната такса е прекомерна и противоречи на
добрите нрави, както и че се претендират две лихви за един и същ период от време.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
29.05.2015 г. между ответника Д.А.В. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за
стоков кредит /л.32/ за сумата 457,31 лв. за срок от 12 месеца. В договора е посочено, че заемната сума е с
предназначение закупуване на телефон за 199 лв., усилвател автомобилен за 249
лв. и за закупуване на застраховка –
29,31 лв., като съответно сумите по кредита се усвояват безкасово по сметка на търговеца, респ. на
застрахователя. Уговорена е и падежна дата за издължаване на месечните вноски –
25-то число на месеца. Кредитът е с фиксиран лихвен процент от 34,74 % годишно,
а ГПР – 40,7%. В договора е посочено, че Общите условия по договори за стокови
кредити са част от договора, както и че кредитополучателят приема да заплаща
таксите, посочени в Тарифа за лихвите, таксите и комисионите. Екземпляр от
общите условия е изрично подписан от ответника и приложен към договора/л.36 и
сл./. Към договора е приложен и погасителен
план /л.34/, подписан от двете страни, в който са посочени датите на падежите,
лихвения процент, размерът на месечната вноска, размерът на главницата и
лихвата като част от всяка от вноските.
Видно от представения служебен бон
/л.40/ сумата 448,00 лв. е преведена на „Технополис България“ЕАД, като същата е финансирана чрез кредит от
„Банка ДСК“ЕАД.
Със
заявление, депозирано на 29.06.2016 г. „Банка ДСК“ЕАД е поискала издаване на
заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№1311/2016 г. РС Разград е допуснал
незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответника да заплати
на „Банка ДСК“ЕАД сумата 389,87 лв. главница, сумата 120 лв. такса, сумата
16,53 лв. лихва за периода 26.07.2015 г. – 28.06.2016 г. ведно със законната
лихва от 29.06.2016 г. до окончателното изплащане на главницата и 25 лв.
платена държавна такса. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на
чл.47 от ГПК.
С
договор за покупко-продажба на вземания от 14.10.2016 г. /л.10 и сл./ „Банка
ДСК“ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ЕАД конкретно посочени кредити
в лева и евро, предоставени на физически лица, необезпечени с ипотека, сред
които и стоковия кредит на ответника от 29.05.2015 г. В приемо-предавателния
протокол е посочено, че главницата по кредита е 389,87 лв., присъдената лихва е
142,13 лв., законовата лихва – 12,03 лв., 120 лв. такси, 25 лв. разноски и общ
размер на задължението 689,03 лв. Прехвърлянето на вземанията е потвърдено от
изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД /л.27/.
С
изрично пълномощно /л.28/ изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД са
упълномощили „ОТП Факторинг България“ЕАД да уведоми от името на банката всички
длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала, за извършената цесия. Изпълнителният директор
на цедента е отправил писмо /л.29/ от
27.10.2016 г. до ответника, с което го е
уведомил за прехвърлянето на неговото вземане. В писмото е посочил, че размерът
на вземането е главница от 389,87 лв., лихва – 155,13 лв. , разноски 145 лв.
или общо сумата 690 лв. това писмо е изпратено до ответника на адреса, посочен
в договора – гр.Разград, ул.“Св.Климент“, №86, но се е върнало в цялост с
отбелязване от „български пощи“, че получателят отсъства.
На
11.02.2019 г. ищецът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело пред
ЧСИ.
По
делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на
вещото лице е отразено, че предоставената с договора за стоков кредит сума от
457,31 лв. е усвоена чрез превеждане на 428 лв. на „Технополис България“ЕАД и
29,31 лв. на ЗК“Групама“. За погасяване на кредита са внесени от ответника
91,65 лв., с които са погасени 67,44 лв. главница и 24,21 лв. договорна лихва.
От 26.07.2016 г. ответникът е изпаднал в забава. Към датата на подаване на
заявлението – 29.06.2016 г. дните на забавата са 308. В счетоводството на „Банка ДСК“ЕАД като задължения
на ответника Д.А.В. към 29.06.2016 г. са записани 389,87 лв. главница, 142,13
лв. редовна и наказателна лихва и 145 лв. разходи. Съответно към датата на
цедирането на вземането на ищеца – 18.10.2016 г. са отразени 389,87 лв.
главница, 142,13 лв. редовна и
наказателна лихва, 12,03 лв. законова лихва и 145 лв. разходи. Към 31.01.2020
г. в счетоводството на ишеца съответно са отразени следните задължения на
ответника: 389,87 лв. главница, 142,13 лв. редовна и наказателна лихва, 12,03
лв. законова лихва, 145 лв. разходи, 129,96 лв. законна лихва и 186,80 лв.
разноски. При изготвяне на заключението вещото лице е изчислила, че общият
размер на уговорената между страните възнаградителна лихва за 12-те месеца е
88,30 лв. По отношение на сумата 145 лв. разходи – в същите били включени 120
лв. такса и 25 лв. държавна такса за заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. В сумата 142,13
лв. лихви били включени 125,30 лв. лихва за периода 26.07.2015 г. – 28.06.2016
г., 13,53 лв. лихвена надбавка за периода 26.07.2015 г. – 30.05.2016 г. и 3,30
лв. лихвена надбавка за периода 31.05.2016 г. – 28.06.2016 г. Вещото лице не
може да посочи как уговорената лихва от 88,30 лв. става 125,30 лв.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са за задължението за заплащане на главница и договорна
лихва по потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания
има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК са предявени
установителните искове. В случая тези искове са предявени не от заявителя, а от
цесионера на вземането. В т.10Б на
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС изрично е
посочено, че при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение
до предявяване на иска по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК,
легитимиран да предяви иска е и
цесионерът при спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, който и по
отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.
В случая съобщението с указанията по чл.415 от ГПК са връчени на заявителя
„Банка ДСК“ЕАД на 12.08.2019 г., а искът на цесионера е изпратен по пощата на
12.09.2019 г., т.е. в едномесечния срок по чл.415 от ГПК.
Договорът за стоков кредит, въз основа който се претенидрат
вземанията е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския
закон писмена форма. Непосредствено след сключването на договора „Банка ДСК“ЕАД
е изпълнила своето задължение по чл.430,
ал.1 от ТЗ да отпусне паричната сума. По силата на договора за ответника е
възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока на
договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ/.
Към датата
на предявяване на иска – 12.09.2019 г., както и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 29.06.2016г. този срок е изтекъл и по отношение на
последната вноска – тази на 29.05.2016 г.
Междувременно
вземането е било прехвърлено от „Банка ДСК“ЕАД на ищеца с договор по чл.99 от ЗЗД. Това прехвърляне е валидно, тъй като нито законът, нито договорът, нито
естеството на вземането препятстват това. По отношение на ответника това
прехвърляне има действие след уведомяването, което е направено с получаването
на преписа от исковата молба, към която е приложено нарочното уведомление. Това
връчване е направено по реда на чл.47 от ГПК и въз основа на ал.6 с изтичането
на срока за получаване на книжата, същите се считат връчени, в т.ч. и приложеното към исковата молба уведомление за
цесията. Това уведомление е подписано от новия кредитор въз основа на изрично
упълномощаване за това. Тъй като разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД предвижда
обикновена писмена форма на уведомлението за извършената цесия, то на основание
чл.37 от ЗЗД във връзка с чл.44 от с.з. и упълномощаването за това действие
следва да бъде в обикновена писмена форма. По делото не се поставя въпроса за
зачитане на плащания към първоначалния кредитор до датата на уведомяването на
длъжника.
Тъй като
ответникът се е възползвал от сумата, посочена в договора за кредит, той следва
да върне същата. Видно от заключението ответникът е погасил сумата 67,44 лв. от
главницата, поради което към настоящия момент дължи 389,87 лв., каквато сума е
посочена и в заповедта за незабавно изпълнение.
По
отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 125,30
лв. лихва за периода 26.07.2015 г. – 28.06.2016 г. по делото не бе установено
по какъв начин е формирана същата.
Размерът на възнаградителната лихва, посочена в договора е 88,30 лв., а
част от нея в размер на 24,21 лв. е била погасена с направеното от ответника
плащане. При това положение остава за плащане сумата 64,09 лв. като договорна
лихва за периода на съществуването на договора.
Клаузата за размера на така
определената в договора лихва според процесуалния представител на ответника е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй при така уговорената лихва годишния процент на
разходите по кредита е в рамките на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен като процент,
дължимата от ответника лихва по кредита е посочена и в абсолютен размер, като в
погасителния план изрично е посочено и с всяка вноска какъв размер от лихвата
се погасява.
Ето защо
съдът намира, че искът за установяване на задължението за заплащане на сумата
125,30 лв. лихва за периода 26.07.2015 г. – 28.06.2016 г. е основателен и
доказан до размера на 64,09 лв.
По
отношение на лихвата в размер на 16,53 лв. за периода 26.07.2015 г. –
28.06.2016 г. по делото не стана ясно защо за един и същ период са начислени
две лихви, поради което съдът счита, че искът за установяване на това
задължение следва да бъде отхвърлен.
Искът за
установяване на задължението за заплащане на сумата 120 лв. такса също следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като по делото не бе
представена тарифа, въз основа на която тази такса е начислена, нито пък бяха
доказани предпоставките за нейното начисляване.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи заплащане на направените от ищеца разноски съразмерно на уважената част
от иска. Тези разноски са в размер на 625 лв. Съответно ответникът следва да
заплати от тях сумата 435,36 лв. за
разноските и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съответно
ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство
в размер на 25 лв. /минимума по чл.12 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.В., ЕГН **********
*** , че същият дължи на „ОТП Факторинг
България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление район
Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“, №19, ет.2 сумата 389,87
лв. /триста осемдесет и и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ главница
по договор за стоков кредит от 29.05.2015 г., сключен с „Банка ДСК“ЕАД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2016 г. до окончателното й
изплащане и сумата 64,09 лв.
/шестдесет и четири лева и девет стотинки/ лихва за периода 26.07.2015 г. –
28.06.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №2103/30.06.2016 г. по ч.гр.д.№1311/2016 г.
по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за установяване на задължение за
заплащане на сумата 16,53 лв. лихва за периода 26.07.2015 г. – 28.06.2016
г. и за заплащане на 120 лв. такса,
както и иска за заплащане на лихва в останалата му част до първоначално
предявения размер от 125,30 лв.
ОСЪЖДА Д.А.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП
Факторинг България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“, №19, ет.2 сумата 435,36 лв. /четиристотин тридесет и
пет лева и тридесет и шест стотинки/ за направените разноски съразмерно на
уважената част от иска, както и сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/
разноски по ч.гр.д.№1311/2016 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на
решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по ч.гр.д.№1311/2016
г. по описа на РС Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: