Р Е Ш Е Н И Е
№261064/6.11.2020г.
Гр.Варна,06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на девети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13 208 по
описа на ВРС за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба с регистрационен вх.№ 60917/21.8.2019 г.,
уточнена с молба с вх. № 64125/3.9.2020 г.с правно основание на предявения иск
чл. 439 ГПК. Видно от исковата и уточнителната молба ищецът по делото П.К.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат от АК Варна Д.М.,***
е предявил иск с правно основание чл.
439 ГПК.От изложеното в сезиращата и уточнителна молби е видно, че ищецът
основава исковата си претенция на факти и обстоятелства настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение по см. на чл. 439 от ГПК. Твърди, че към
настоящият момент е изтекло по давност правото на принудително изпълнение на
вземането инкорпорирано в Изпълнителен
лист от 21.11.2013г. изд. въз основа на Заповед за изпълнение № 2150/21.03.2013 г. по ч.гр.д
№ 3688/2013 г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано ИД *по описа на ЧСИ З. Д., peг. № *от
КЧСИ, с район на действие ОС - Варна.Отправеното
до съда искане е: да бъде постановено Решение по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че П.К.Л., ЕГН **********
в качество на длъжник по ИД *по описа на ЧСИ З. Д., peг. № *от КЧСИ, с район на
действие ОС - Варна, образувано въз основа на Изпълнителен лист от 21.11.2013г.
по повод влязла в сила Заповед за изпълнение № 2150/21.03.2013 г. по
ч.гр.д № 3688/201 З г. по описа на ВРС, НЕ ДЪЛЖИ на „К. И. И. Б.“
ЕАД, ЕИК *, в качество на взискател по ИД
*по описа на ЧСИ З. Д., сумите инкорпорирани в изпълнителен лист от
21.11.2013 г., представляващи сума в размер на 4631.51 лева - дължима главница по Договор за
потребителски паричен заем с номер PLUS-01542012/03.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-19.03.2013г., до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 1367.38 лева - надбавка,
представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора, 725.08
лв. - възнаградителна лихва за периода 05.09.2011г. до 07.03.2012г. на осн.
чл. 410 от ГПК, както и направените по делото разноски, изразяващи се в
заплатена държавна такса в размер на 134.48 лева и 100 лева
-юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземането и на
основание чл. 439 ГПК. Предявената искова молба е с правно основание чл. 439 ГПК,респективно искът с който е сезиран РС Варна е отрицателен установителен
иск. Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства а именно:С
изпълнителен лист от 21.11.2013 г.,издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№ 2150/21.3.2013 г.по ч.гр.д.№ 3688/2013 по описа на ВРС П.Л. бил осъден да
заплати на „* „ ЕАД ЕИК ********* сумата в размер на 4631,51 лв. представляваща
дължима главница по Договор за потребителски паричен заем № PLUS-01542012/03.01.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 19.3.2013г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 1367,38 лв. надбавка представляваща печалба на кредитора и покриваща
разходите на кредитора,725,08 лв. възнаградителна лихва за периода 5.9.2011 г.
до 7.3.2012 г., на осн. чл. 410 ГПК, както и направените по делото разноски ,
изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 134,48 лв. и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано ИД № *по описа на ЧСИ З. Д., ЧСИ рег.№ *по
описа на КЧСИ, като изрично отбелязва ищеца,че по ИД липсвали актове като
разпореждане, протокол, постановление за образуване от ЧСИ на ИД.
При това твърдение за ищеца самото образуване на ИД било незаконосъобразно
като изрично сочи, че въпреки това ПДИ била изготвена на 8.1.2014 г., но
връчена едва на 15.4.2015 г., като по делото били извършвани множество справки
и проучвания от длъжника. Постъпила била молба от взискателя на 14.12.2015 г.
за насрочване на опис на движими вещи, но тази молба ищецът намира за
бланкетна, била и без такса. Опис твърди ищецът че нито бил насрочен, нито
реализиран, което било видно от неналичието на съобщение за насрочване на опис
и липсата на протокол по чл. 434, ал. 2 ГПК. Отделно от горното ищецът се
позовава на ТР № 2/26.6.2015 г. като извежда извод,че молбата на взискателя не
прекъсва давността. Наведено е ясното твърдение, че към декември 2015 г. е
настъпила перемпция съгласно чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК с което обосновава и
правния си интерес от търсената защита.
Изрично е посочено още в исковата молба, че с молба с изх.№
44484/20.05.2016 г. от К. И. И. Б. в качество на цесионер било направено искане
за конституиране на нов взискател, като с резолюция върху молбата /резолюция
без подпис и данни от кого е поставена/ тази молба била оставена по ИД без
движение до представяне на доказателства за извършена цесия. Във връзка с
горното от страна на цесионера била представена молба едва към 5.1.2018 г., към
която молба била приложена разписка за невръчено съобщение, с дата на
изпращане/връщане, последваща момента на депозиране на искането за
конституиране на нов взискател. Уведомлението на ЧСИ до длъжника за конституиране
на нов взискател било извършено на 4.4.2019 т., като такова за извършена цесия
не било представено. Липсвал и акт на ЧСИ за конституиране на нов взискател.
Видно било за ищеца от резолюцията върху молбата на цесионера, че имало
отбелязване конституиране, но липсвал подпис и длъжностно качество на лицето
поставило тази резолюция.
Твърди се още, че по ИД имало приложена молба на цесионера с изх.№ 3.7.2017
г. за извършване на справка в НОИ при условие установяване на наличие на
трудови договори - да бъде извършен запор на трудово възнаграждение, като
справката от ЧСИ била извършена но трудови договори не били установени. С молба
от 9.8.2017 г. било поискано извършване на справка в Кредитния регистър при БНБ
и в условя на евентуалност запор на банкови сметки. Със запорно съобщение с
изх. № 5219/6.3.2018 г. до „*“ АД бил наложен запор на всички сметки. Със
запорно съобщение до „*„ АД с изх.№ 5217/6.3.2018 г. бил наложен запор на
всички сметки на длъжника.
При така изложената фактическа страна, ищецът обобщава, че по ИД бил налице
единствено Протокол за извършено разпределение от 27.3.2018 г.
Независимо от твърденията за незаконосъобразно образуване и протичане на
изпълнителното производство, ищецът счита че от 2013 до 2015 г. са настъпили
предпоставките визирани в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и ИД по силата на
закона се счита прекратено. Ето защо и ищецът желае да отрече със СПН
съществуването на паричните вземания посочени в петитума на иска си като се
позовава на перемпция. Ищецът желае ВРС да уважи иска ведно с присъждане на
разноските по делото. В подкрепа и на твърденията и на исканията си ищецът е
направил исканията по делото да бъдат приобщени ангажираните със сезиращата
молба заверени за вярност с оригинала копия на документи описани на лист 6 –ти
от делото от точка 1 до точка 6, да бъде
изискано ч.гр.д.№ 3688/2013 по описа на ВРС, да бъде изискано и приобщено и
изпълнителното дело по описа на ЧСИ З. Д. – ИД № 2222/2013 г.
В срока по чл. 131 ГПК /според ОС
Варна/ ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба. Ответното дружество „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, чрез
пълномощника З. Н. Д.- Прокурист, упълномощена от Я. Й. О.и П. Я. П.- в
качеството им на представляващи Дружеството,чрез пълномощника си юрисконсулт К.
К. Т., преупълномощена от З. Н. Д., съгласно нотариално заверено пълномощно с
регистрационен № 12571/2017 г. от 01.12.2017 г. на нотариус И. И.с peг. № *на
НК, с район на действие Софийски Районен Съд, със съдебен адрес за
кореспонденция:* * депозира следния отговор на искова молба: Ответното дружество намира предявения иск
за допустим, но неоснователен.
Неоснователността на иска според ответника произтича от следните
съображения: Неправилни и неоснователни намира ответника твърденията на ищеца
за погасяване на вземанията, описани в исковата молба, по давност. В случая,
относно оспореното задължение, предвидената в чл. 110 ЗЗД обща петгодишна
давност, не била е изтекла.На 22.04.2016 г. между „*" ЕАД с универсален
правоприемник „*" С.А., клон България, в качеството му на Кредитор, от
една страна, и П.К.Л., в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил
подписан Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01542012, по силата на
който в полза на П.К.Л. била отпусната сума в размер на 5600,00 лв. /пет хиляди
и шестстотин лева/, която да послужи за потребителски нужди. Кредитополучателят
се задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 погасителни месечни вноски, 29 от
които от които в размер 259,57 лв. и последна 30-та вноска в размер на 259,67
лв., като първата падежна дата била 04.01.2011 г., а последната - 05.07.2013 г.
Кредитополучателят направил шест вноски за погасяване на кредита, като първата
пропусната вноска е на 05.08.2011г. Вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, кредиторът „*“ ЕАД отпуснал договорената заемна сума
на кредитополучателя, а за него възникнали задължения да издължи кредита си,
съгласно условията по сключения Договор за кредит. За погасяване на
задължението по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01542012
кредитополучателят направил шест вноски. Поради неизпълнение на възникналите
договорни задължения от страна на П.К.Л., кредиторът се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2150/21.3.2013г. по ЧГД 3688/2013 г. по
описа на PC - Варна, с което била прекъсната теклата до момента погасителна
давност, като действие по принудително изпълнение, съгл. TP от 26.06.2015 г. по
ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл ответникът се позовава и
цитира т. 14 от ТР, като сочи, че
давността била прекъсната с подаването
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С депозирането му в съда,
същата спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД
и била възобновена на 21.11.2013 г. с
издаване на изпълнителен лист по ЧГД 3688/2013 г. по описа на PC - Варна. На 16.12.2013
г. по молба на „*“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 2222/2013г. по
описа на ЧСИ З. Д. и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист.
Относно твърденията на ищеца в исковата молба, че ИД не е законосъобразно
образувано, тъй като не била спазена разпоредбата на чл. 434, ал. 1 от ГПК,
същите тези твърдения за ответника са необосновани и недоказани. Законодателят
не бил конкретизирал формата на разпореждането за образуване на изпълнително
дело и никъде в теорията или съдебната практика не се приемало, че същото под
формата на печат е недействително. На депозираната от „*“ ЕАД молба за
образуване с вх. № 21933/16.12.2013 г. по описа на ЧСИ З. Д. е положен печат с
текст: „Образувам, отбелязана справка НАП, МДТ и ПДИ“, както била и
посочена дата - 16.12.2013 г. В исковата молба според ответника били
изложени бланкетни твърдения, без да е цитирана съдебна практика, релевантна
към конкретния случай.Освен това, в молбата си за образуване, взискателят
твърди ответникът, възложил на ЧСИ З. Д. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази
дата отново била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС цитира
ответникът: „...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ
(чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3
вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността."
По аргумент от противното, следвало да бъде изведен извода, че молбата за
иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ, била редовна и водела до прекъсване на теклата до момента погасителна
давност. Конкретните възражения на ответника са ,че в рамките на така
образуваното изпълнително производство по ИД № 2222/2013г., във връзка с
възложените права по чл. 18 ЗЧСИ, са били предприети следните изпълнителни
действия, които прекъсвали погасителната давност, а именно:По делото, на осн.
458 от ГПК във връзка с чл. 456 от ГПК, на 21.01.2014 г. е била
конституирана и държавата чрез ТД - НАП Варна. Съгласно чл. 458 от ГПК,
Държавата в лицето на ТД на НАП - Варна, се смятала винаги за присъединен
взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания. Съгласно TP №
2/2013 на ВКС, присъединяването на взискател прекъсвало давностния, респ.
перемционния срок. Същото становище е застъпено и в цитирани от ответника
съдебни актове, които не са постановени по чл. 290 ГПК. На 18.03.2015 г. твърди
ответникът, че била връчена Покана за доброволно изпълнение лично на длъжника П.К.Л.;
На 14.12.2015 г. „*“ ЕАД изпратил молба за опис на движими вещи на
домашния адрес на длъжника. С молба от 16.06.2016г. бил конституиран
поради цесия взискателят „К.И.И.Б.“ ЕАД. На 14.08.2017 г. „К.И.И.Б.“ ЕАД
изпратил молба за справка БНБ и за налагане на запор на банкови сметки. На 20.03.2018
г. и на 23.03.2018 г. били изпратени запорни съобщения до „*"
АД и до „*" АД. На 27.03.2018 г. постъпила сума от запор на банкова
сметка ***.00лв.На 22.06.2018 г. „К.И.И.Б." ЕАД изпратил молба за
опис на движими вещи на домашния адрес на длъжника. На 22.04.2016 г. между „*"
ЕАД, в качеството му на Цедент, и „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *, в качеството му
на Цесионер, се сключил договор за цесия, по силата на който „*" ЕАД
прехвърлило вземането си по Договор за кредит № PLUS-01542012 на „К.И.И.Б.“
ЕАД. С нотариално заверено пълномощно от 17.05.2016 г., предишният кредитор
(цедентът) упълномощил „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *, да уведоми от името на „*“ ЕАД
всички длъжници по вземания на „*“ ЕАД, които „*“ ЕАД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 22.04.2016 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, *, чрез пълномощника си „К.И.И.Б.“ ЕАД, изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника П.К.Л. на
посочения в договора за кредит адрес: *. Същото е се върнало като непотърсено
от него. Съгласно универсалните условия за предоставяне на пощенски услуги,
когато пратката не можело да бъде доставена на адреса, поради отсъствие на
получателя (или пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се
оставяло писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване
на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне бил 20 дни от датата на
получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок
от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция
за доставяне се изпращало второ писмено служебно известие, което се доставяло
по реда на препоръчаните пратки. По този начин ответното дружество положило
необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да достигнат до
знанието на П.К.Л.. Съгласно чл. 10 от Общите условия по Договора за кредит
PLUS-01542012: цитира ответникът: „Всички изявления на Кредитора, отправени
към кредитополучателя, се считат узнати от Кредитополучателя,, ако бъдат
доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до имейл адрес, или
съобщени по телефон, посочени на лицето на този документ...“ Фактът, че
пратката не била получена от получателя,
в никакъв случай не освобождавала ищеца от отговорност спрямо новия кредитор,
предвид уговореното в самия договор за кредит. Ето защо, следвало да се приеме,
че уведомлението било надлежно изпратено до длъжника, но неполучено от него по
нейна вина. Следователно, длъжникът по договора според ответника бил надлежно
уведомен за прехвърляне на задълженията му - в този смисъл ответникът се
позовава на Решение от 22.05.2015 г. по гр. дело № 4510/2014 г. на Районен
съд - гр. Стара Загора. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
длъжникът П.К.Л. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания,
ответникът отправя искането съда да приеме приложеното към отговора на искова молба Уведомление за
прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. В този
смисъл ответникът се позовава на трайно установената съдебна практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (отм.) - Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВНС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВНС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК. Предприетите изпълнителни действия
възразява още ответника, че са годни основания за прекъсване на погасителната
давност, което следвало и от
задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от TP № 2 от 26 юни 2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъквало, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Прекъсването обаче се осъществявало само доколкото чрез
изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни
способи. Съдът стигал до заключение, че давността по време на висящото
изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...“. Въз основа на горепосочената
конструкция съдиите от ВКС посочвали неизчерпателно група действия в
изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността,цитираните от
ответника: „... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач;
насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.". Твърди се още
от ответника ,че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това
следвало от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служел с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а
не „извършени“ или друга подобна формулировка. Съответно не било и необходимо
действието по принудително изпълнение да е постигнало целения резултат или да е
довършено, за да бъде годно да прекъсне давността. В контекста на изложеното
ответникът пояснява законодателното разрешаване на въпроса при бездействие на
взискателя като санкция, като сочи че преклузията се прекъсва с поискването на
действието, независимо, че не е извършено. В настоящия случай,според ответника
погасителната давност била прекъсвана при всяко насрочване на опис на движими
вещи на домашния адрес на длъжника, независимо, че не се стигнало до реалното извършване на същия. На
последно място, ответникът подчертава, че следва да се съобрази актуалната
съдебна практика на Върховния касационен съд относно приложението на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.,
ОСГТК. Предвид гореизложеното, следвало да се приеме, че от датата на
образуване на изпълнително дело № 2222/2013 г. по описа на ЧСИ З. Д. -
16.12.2013 г. до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - намирало приложение Постановление №3
от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и погасителна давност не тече, независимо дали
има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който
започвала да тече 5-годишната погасителна давност била датата 26.06.2015г. - от
постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.,следователно, датата, на която вземането се погасява по давност
би била 26.06.2020 г. При горните твърдения и възражения ответникът желае ВРС
да отхвърли иска изцяло и да присъди съдебно деловодни разноски в полза на
ответника. Обективирани са и искания за събиране на доказателства-представените
с отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на документи.
Ответникът сочи банкова сметка ***елае ВРС да укаже на ищца да посочи своя
банкова сметка *** .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от
дата 09.10.2020 г.адм.М. в качество на процесуален представител на ищеца,счита
, че искът
е основателен и доказан и в тази връзка моли съдът да
го уважи. На първо място твърди адв.М., че перемпция е настъпила декември месец
2015 г., тоест след влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/2015 г. От мотивите
на същото ТР, според адв.М. било ясно, че ТР е приложимо по отношение на
висящите и неприключили към момента на влизането му в сила изпълнителни
производства. В тази връзка счита адв.М., че е приложимо в настоящия случай.На
следващо място твърди, че възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ не прекъсва давността.
Възлагането само по себе си представлявало овластително волеизявление, с което
на съдебния изпълнител се делегирали правомощия, с които той не разполагал по
право. В тази връзка счита, че предоставянето му на пълномощия, с които той да
прецени да действа, да реализира или не - не представлява действие от
посочените в Тълкувателно решение № 2/2015 г., с които се прекъсва
давността.Адв.М. акцентира и върху това, че присъединяването на държавата също
не счита, че е прекъснало давността, като препраща към изложението в исковата
молба .Само в допълнение процесуалният представител на ищеца отбелязва, че
придобиване качеството присъединен взискател по право, какъвто се явява
държавата, не е обвързано от Постановлението на съдебния изпълнител, с което се
конституира. Това зависело от предвидените в закона предпоставки. Държавата се
считала за присъединен взискател от момента на образуване на изпълнителното
дело. В тази връзка счита адв.М., че Постановлението, с което Държавата е
конституирана като присъединен взискател било ирелевантно при прекъсването на
давността. По отношение на молбата за опис, изрично сочи адв.М. ,че нямало приложена
такса, молбата била изключително бланкетна и в тази връзка счита, че следва, за
да се прекъсне давността, съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 2/2015
г., следва да са налице кумулативно както и искането за извършване на действия,
така и предприемането на такива.С оглед така изложеното по същество на спора адв.М.
желае съдът да се произнесе с Решение, с което да приеме иска и за основателен
и за доказан. Адвокат М. е направила
възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.
В същото съдебно заседание представител на ответното
дружество не се явява.В писмена молба с вх.рег.№ 271240/08.10.2020 г. от ответното дружество, чрез ю.к. Н. В., е
обективирано искане делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на
ответника, поддържа се изцяло изложеното в отговора на искова молба и се желае
и постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките,
визирани в чл. 238, ал. 2 от ГПК. Желае се и присъждане на сторените разноски,
за което се представя списък по чл. 80 от ГПК, а в условията на евентуалност е
обективирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
СЪДЪТ,
въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От ангажираните с исковата молба заверени за вярност с
оригинала копия на документи, приобщени по делото като писмени доказателства ( молба от 13.12.2013 г. до ЧСИ З.
Д.; изпълнителен лист, издаден по частно гражданско дело № 3688/2013 г. по
описа на Районен съд – Варна, 16 състав; покана за доброволно изпълнение изх.№
6412/18.03.2015 г. по изпълнително дело № *по описа на ЧСИ З. Д.; молба вх.№
28228/14.12.2015 г.; молба изх.№ 44484/20.05.2016 г. за конституиране на нов
взискател; молба изх.№ G-141/05.01.2018 г. за прилагане на ОР и уведомление;
уведомление за извършено прехвърляне на вземания до П.Л.; известие за доставяне
от 08.06.2016 г.) ,
представените с отговора на искова молба и приети като писмени доказателства
заверени за вярност с оригинала копия на : договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2016 г., ведно с извлечение от Приложение № 1 към договора;
потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
пълномощно 3078/2016; уведомление за извършено прехвърляне на вземания до П.Л.;
известие за доставяне от 08.06.2016 г.; договор за потребителски паричен кредит
PLUS-01542012 от 03.01.2011 г.; приобщеното по делото частно гражданско дело № 3688/2013 г. по описа на Районен съд – Варна,
16 състав и заверено за вярност с оригинала копие на ИД № *по описа на ЧСИ З. Д., по същество се установява и изяснява следното от фактическа страна :
На 19.03.2013 г. във ВРС е било подадено Заявление № 6579 по чл.410 ГПК от „*“ ЕАД с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист против длъжника П.К.Л..По така депозираното заявление във ВРС
е било образувано частно гр.дело № 3688/2013 г. по описа на РС Варна, 16 –ти
състав . Заповедният съд с Разпореждане № 13387/21.3.2013 г.е разпоредил
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на кредитора и
против длъжника за вземанията вписани в
т.9 от заявлението / л.6 / . Видно от оригинала на Заповед № 2150/21.3.2013г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, приложен на л.7 –ми по
частното гр.д., заповедният съд е разпоредил : осъжда П.К.Л. за заплати на “ *“
ЕАД СУМАТА от 4631,51 лв. представляваща главница по Договор за потребителски паричен заем номер PLUS 01542012/3.1.2011г. ведно със законната лихва върху главицата считано
от датата на подаване на заявлението в съда 19.3.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 1367,38 лв. надбавка представляваща печалба
на кредитора и покриваща разходите на кредитора, 725,08 лв. възнаградителна
лихва за периода от 5.9.2011 г. до 7.3.2012 г. , на осн. чл.410 ГПК и
направените разноски изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на
134,48 лв. и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн чл. 78, ал.1 ГПК . Изпълнителен лист по
частното гр.дело е бил издаден въз основа на разпореждане №
44566/9.9.2013г./.Спор няма, че изпълнителния лист по който е образувано ИД № *по
описа на ЧСИ З. Д. ЧСИ рег.№ *и район на действие РС Варна е именно
изпълнителния лист от 2013 г. издаден от ВРС по заповедното дело № 3688/2013 г.
по описа на РС Варна, 16-ти състав .Този факт, като и всички останали правно
релевантни факти се установяват и от завереното за вярност с оригинала копие на
цялото изпълнително дело, приобщено като писмено доказателство от лист 104 - ти
до лист 190 –ти . Видно от л.106 – ти на База изпълнителния лист носещ печат
21-11-2013 г.,издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2150/21.3.2013 г. по ЧГД № 3688/2013 по описа на РС
Варна,16 ти състав и молба на „* „ ЕАД от дата 13.12.2013 г. е образувано
изпълнително дело № *по описа на ЧСИ З. Д. ЧСИ рег.№ *.От печата върху молбата в долен ляв ъгъл на
л 105-ти от делото се констатира,че за образуването на изпълнителното дело
ЧСИ е постановил печат с текст “
ОБРАЗУВАМ „и дата 16.12.2013 г. В същата молба се съдържа искане по чл.19 ЗСЧИ
за образуване на изпълнително дело и предприемане на необходимите изпълнителни
действия против П.К.Л. за принудително изпълнение на посочените задължения
ведно с разноските по изпълнението, като е посочено че с настоящата молба взикателя възлага на
ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
Констатира се от л.122 ри от делото,че ЧСИ З. Д. на 8.1.2014 г.е изпратил
ПДИ до П.Л. и поради непотърсване на пратката от адресата на дата10.2.2015 г.
ЧСИ е разпоредил да се извършат справки за адреса на длъжника и за трудов
договор на разноски на взискателя .
Установено е по делото, че а 18.3.2015 г.ЧСИ З. Д. е изпратил отново ПДИ до
длъжника Л. /л.130 от делото/ ,която покана за доброволно изпълнение е връчена
на 15-ти април 2015г. на длъжника. Със съобщение с изходящата дата 16.10.2015
г. ЧСИ З. Д. е уведомил длъжника Л. , че има непогасен дълг по изпълнителното
дело в размер на 12,535,80 лв. като Л. е бил поканен в 7 дневен срок от
получаване на съобщението да посети кантората на ЧСИ и да посочи способ за
изпълнение.Длъжникът е уведомен, че в противен случай, изпълнението ще бъде
насочено към движимо и недвижимото му имущество ./л.133 /.
Последвало е и второ съобщение с изходяща дата от 26.10.2015 г. със
същия текст/ л.136/, като от копията на
обратни разписки приложени на л.137, 138 от делото е видно,че съобщенията не са
получени от длъжника .
Видно от л.139 –ти на дата 9.12.2015г. взискателят е поискал да бъде
насрочен от ЧСИ З. Д. по ИД опис на движими вещи на адреса на длъжника, като
върху тази молба има само входящ номер по ИД .
Установява се по делото от л.140 – ти, че с писмена молба с изх.№ 4484/20.5.2016 г.*ЕАД е поискало от ЧСИ № *, на осн.чл. 429 ГПК да бъде
конституирано като взискател по ИД № *в
качеството му на цесионер на „*“ АД , като и да ЧСИ да превежда постъпващите
суми по посочената банкова сметка .***.18 ЗЧСИ и *ЕАД е посочило, че възлага на
ЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство. При така депозираната молба с печат представляващ Определение ЧСИ
З. Д. е конституирал *ЕАД като взискател и е оставил молбата без движение за
представяне на доказателства за извършена цесия и уведомяване по чл. 99, ал.3 ЗЗД на дата 20.06.2016 г.
Видно от л.159 - ти с молба с изх. номер от 5.1.2018 г. „К. И. И. Б. „ ЕАД
са представили уведомлението за извършена цесия и разписка удостоверяваща
изпратено и неполучено уведомление за цесия до длъжника .
Изяснено е още от приложените на л. 150,151 молби на “ К. И. И. Б.“ ЕАД ,че
на 9.8.2017 г. „К. И. И. Б.“ ЕАД е поискало от ЧСИ да извърши справка в БНБ за
наличието на разкрити банкови сметки на длъжника и при откриване на такива да
бъдат предприети необходимите обезпечителни мерки а именно : налагане на запор
на банкови сметки а на 3.7.2017 г. е било поискано ЧСИ да извърши справка в НОИ
на името на длъжника и в случай на установяване на трудов договор да бъде
наложен запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение.
Установено е още от копието на изпълнителното дело, че последните действия
на ЧСИ З. Д. са следните :
Със запорно съобщение с изх.№ от 6.3.2018 г. ЧСИ З. Д. е уведомил „* „АД за
наложен на осн. чл. 450, ал.3,чл. 507, чл.507 а ,чл.508, вр. чл. 466 ГПК ЗАПОР
върху всички при банката сметки на длъжника до размера на сумата 13 830,06
лв. ,изчислена към 20.3.2018 г./ л.
162/
Със запорно съобщение с изх.№ от 6.3.2018 г. ЧСИ З. Д. е уведомил “ *„АД за
наложен на осн. чл. 450, ал.3,чл. 507, чл.507 а,чл.508, вр. чл. 466 ГПК ЗАПОР
върху всички при банката сметки на длъжника до размера на сумата 13 830,06
лв.,изчислена към 20.3.2018 г./ л. 164/.
С Протокол за извършено разпределение / л.167/ на осн. чл. 460 ГПК на
27.03.2018 г. ЧСИ З. Д. е разпределил постъпило плащане на сумата от 73,31 лв.
на 27.03.2018 г.
Със съобщение с изх.–№ от 6.3.2018
г. ЧСИ З. Д. е уведомил П.Л. , затова,че *ЕАД е конституиран като взискател по
изпълнителното дело , че е наложен запор
върху всички банкови сметки на Л. открити в * АД и * АД,както и че към дата
6.3.2018 г.задължението на Л. е в размер на 13 810,31 лв.Това съобщение
длъжникът е получил на дата 4.4.2019 г. срещу подпис в кантората на ЧСИ З. Д. /
л. 175/.
И от последните листи от
изпълнителното дело се изяснява,че адв. М. като пълномощник на длъжника е
поискала да се запознае с материалите по делото и да получи копия .От л. 185
–ти от делото е видно,че с писмена молба с изх. № от дата 18.6.2018 г. „*„ЕАД като взискател по изпълнително дело е поискал да бъде пристъпено към
принудително изпълнение като бъде насрочена дата за извършване на опис на
движими вещи , находящи се в дома на длъжника .От следващия л. 186 –ти по
делото се установява,че последното действие на ЧСИ по изпълнителното дело носи
изходяща дата 24.7.2020 г. и представлява ПДИ – ПДИ за която данни затова да е получавана
няма .
Останалите писмени доказателства ангажирани от
страните удостоверяват фактите и обстотяелствата описани по-горе.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца П.Л. отрицателен
установителен иск е с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК съдът е намерил и
продължава да намира за процесуално допустим. Искът е предявен при наличие на ясен правен интерес за
ищеца - отричане със СПН на съществуването на паричното вземане, за което
ответната страна в качеството си на кредитор и взискател по изпълнително дело е
пристъпила към принудително изпълнение. Ето защо, въз основа на твърденията на
ищеца съдът преценя допустимостта на иска а не въз основа на доказателствата по
делото .Приемайки иска за допустим съдът
дължи произнасяне по същество на спора. За да се произнесе по същество съдът
намира за необходимо да посочи,че с неоспорения предварителен и окончателен
доклад по делото по предявения иск чиято
квалификация е чл. 439 ГПК съдът е разпределил тежестта на доказване между
страните както следва: Съгласно общото правило на процесуалната норма на чл. 154 ГПК съдът е указал на страните,че всяка страна в процеса следва да установи и
докаже твърденията и възраженията си. В
тежест на ищеца по делото съдът възложил да установи наличието на
твърдените правопогасяващи факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за
прилагане на института на погасителната
давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок, настъпването на перемпция.В тежест на ответната страна съдът е
възложил да установи и докаже възражения които правят вземанията ликвидни и
изискуеми,респ. дължими от ищеца / само при положение, че не поддържа изрично заявеното в отговора на искова молба,че даността
изтича на 26.06.2020 г./.При така
описаната по –горе фактическа страна на спора, разпределение на тежестта на
доказване съдът достига до правния извод,че искът предявен от ищеца П.Л. е
доказан и по основание и по размер. За да изведе този правен извод съдът се
спира само на някои от фактите описани по –горе а именно : частно гр.дело № 3688/2013
по описа на ВРС 16 –ти е било образувано на 19.03.2013 г. въз основа на заявление по чл. 410 ГПК от *ЕАД против
П.Л. с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК и изпълнителен лист.Въз основа на разпореждане от 21.3.2013 г.
заповедният съд, уважавайки заявлението е издал Заповед № 2150/21.3.2013 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК а въз основа на разпореждане № №
44566/9.9.2013г.е бил издаден изпълнителния лист по
заповедното дело.Въз основна на изпълнителния лист носещ печат 21-11-2013 г.издаден въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение №
2150/21.3.2013 г. по ЧГД № 3688/2013 по описа на РС Варна,16 ти състав и
молбата на * ЕАД от дата 13.12.2013 г. е образувано ИД № *по описа на ЧСИ З. Д. ЧСИ рег.№ *и район на действие РС Варна.
Установено е по делото, че изпълнителното дело по което ищецът твърди че не
дължи парични вземания на взискателя К. И. И. Б. ЕАД първоначално е образувано
въз основа на молбата от „* „ ЕАД, като с молба с изх.№ 4484/20.5.2016 г.
ответното дружество К. И. И. Б. ЕАД е поискало от ЧСИ № *, на осн.чл. 429 ГПК
да бъде конституирано като взискател по ИД № *в качеството му на цесионер на „*“
АД, като и да ЧСИ да превежда постъпващите суми по посочената банкова сметка.***.18
ЗЧСИ и К. И. И. Б. ЕАД е посочило, че възлага на ЧСИ да извършва всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство./така както
е сторил и първият взикател по изпълнително дело /.
От анализа на всички материали по изпълнително дело се
установява,че считано от 20.06.2016 г. ЧСИ З. Д. е конституирал „К. И. И. Б.“
ЕАД като взискател по изпълнителното дело , изпълнително дело образувано на
база изпълнителния лист издаден в полза на * ЕАД по ч.гр.д. 3688/2013 г. а
последното действие по ИД № *на ЧСИ З.Д.е от дата 24.07.2020 г. с което е
изпратена покана до П.Л. за доброволно
изпълнение .В обобщение се налага извода, че изпълнителния титул е издаден на
21-11-2013 г., изпълнителното дело е образувано на 16.12.2013 г., на 20.06.2016
г. в качество на взискател по ИД е конституирано ответното дружество . Т.е.от
образуване на изпълнителното дело - 16.12.2013 г. до сега са изминали почти седем
години а от датата на конституиране на ответника като взсикател 20.06.2016 г.
до сега са изминали повече от 4 години.При тези обективни данни по делото,съдът
намира,че предявения иск е напълно основателен и доказан, като по същество излага следните правни доводи:
На първо място
нормата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК (
Прекратяване и приключване на изпълнението – доп.заглавие ДВ бр. № 86 / 2017 )
повелява, че изпълнителното производство се прекратява с Постановление когато: т. 8 – взискателят не поиска извършването
в изпълнителни действия в продължение на две
години – с изключение на делата за
издръжка .Взикателят по изпълнителното дело № *- * ЕАД е предприел действия
по принудително събиране на вземането си против длъжника, като е завел на
9.3.2013 г. ч.гр.д. № 3688/2013 г. по описа на РС Варна 16 ти състав и се
снабдил с ИЛ .за вземане произтичащо от договор за паричен кредит от 2008 г. Същият
взискател, на дата 13.12.2013 г. е година
е отправил писменото искане до ЧСИ № *с район на действие ОС Варна за образуване
на изпълнително дело против Л. въз
основа на изпълнителния лист от дата21-11-2013г. като се е позовал на нормата
на чл. 18 ЗЧСИ. За начало на давностния срок съдът приема именно датата на
образуване на изпълнителното дело дата 16.12.2013
г. – или преди повече от почти седем години. Видно от л. 38 -ми от
изпълнителното дело ( л.140 от настоящото дело )–
с молба от 20.05..2016 г. , т.е. след повече от три години след образуване на изпълнителното дело
ответното дружество е сезирало ЧСИ с искане по реда на чл.429 ГПК да бъде конституирано
като взискател по дело.Спор няма, че ответникът твърди да е частен
правоприемник на първоначалния взискател, като се позовава на валидно сключен
договор за цесия от дата 22.4.2016 /л.141 от делото/. Установява се обаче от
материалите по изпълнителното дело, че от датата на образуване на
изпълнителното дело - 16.12.2013 г. и до
депозиране на молбата по чл.429 ГПК на ответното дружество, всъщност, действия
които да прекъснат давността не са били извършени от ЧСИ.Нещо повече – при
сезиране на ЧСИ взискателят не е посочил конкретен
способ на принудително събиране на вземането си, за което е бил снабден с изпълнителен
лист.Ето защо се налага извода , че от 16.12.2013 г .до 16.12.2015 г. е изтекъл двугодишния давностен срок по
силата на който изпълнителното дело се счита прекратено. Това е именно периода през
който взискателят не е проявил активност по изпълнителното производство и точно
поради това, на дата 16.12.2015 г. е настъпила перемция. Терминът перемпция а и действията водещи до
прекъсване на давността са ясно анализирани в задължителното за всички инстанции Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия, постановено в съдебно заседание на 21 май 2015 год. (безспорно постановено след образуване на изпълнителното дело през 2011 г. ) Съгласно точка 10
–та от същото ТР 2 / 2013 : „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. /като със същата т.10 ВКС е обявил за изгубило сила Постановление
№3/1980г. на Пленума на Върховния съд. От мотивите на т.10 на ТР № 2/2013 е видно,че е направен
сравнителен анализ на действалото ППВС № 3/80 г., преди 1991 г. разрешение на
основния спорен въпрос между страните – спиране и прекъсване на давността в
изпълнителния процес, като ясно е подчертано,че ППВС №3/80 е било основавано на
съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат
служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като
кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането – вече са загубили сила. Мотивите
на задължителното ТР № 2/2013 г.,съотнесени към изяснената по делото фактическа
обстановка, са именно тези, на които съдът извежда извода, че на дата16.12.2015
г. е настъпила перемция, поради което и искът на ищеца е основателен и доказан.
В този смисъл са мотивите към т.10 на ТР 2/2013 а именно : цитат : „ В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат
доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при
смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1 т. 2 ГПК), както и при замяна на
обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение
пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК). Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т.ч.
исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при
което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който
ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен
характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление
(определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни:
когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването
е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването
става по силата на акт на органа, който ръководи съответното
производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт
(обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става ПО
ПРАВО, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.“.
Дори и само на база дадените задължителни указания от
ВКС с ТР 2/2013 г. съдът счита че при доказано проявеното от първоначалния
взискател по изпълнителното дело бездействие по ИД № *по описа на ЧСИ З. Д., ответникът
– частен правоприемник на първоначалния взискател не може да черпи права от
бездействието на цедента ,т.к. бездействието на цедента –първоначален взискател
е довело до настъпването на перемпцията по *на дата 16.12.2015 г.Отделно от горното и в условията на евентуалност дори да се
приеме,че за ответника давността започва да тече от по късен момент, то отново
се налага същия извод от правна страна.Това е така , т.к. нито един от
взискателите по изпълнителното дело не е посочил изпълнителен способ а общо е
делегирал права на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ.На следващо място следва да се
посочи още,че сред материалите по изпълнителното дело не се съдържат
доказателства от които да се изведе извода за валидно
възложен конкретен изпълнителен способ,реализиран от ЧСИ,довел до прекъсване и
или спиране на давностния срок . И в обобщение, независимо от това дали е
налице или не акт на ЧСИ за прекратяване на изпълнително дело и както бе
посочено и по-горе двугодишното бездействие на първоначалния кредитор на
вземанията обективирани по основание и размер в ИЛ от 2013 г. е довело до
приложението на института на перемпцията,поради което и ВРС уважава изцяло
предявения иск и като основателен и като доказан .
При този изход на
спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за разноски.Видно от материалите по делото и в хода на спора по
същество ищцовата страна желае присъждане на разноски по делото. В списъка по
чл. 80 ГПК приложен на лист 193 –ти
адвокат М. е посочила точно и прецизно двата разхода които желае да бъдат
заплатени от ответника – сумата от 700,00
лв.за заплатен адвокатски хонорар в
брой и сумата от 341,00 лв. за
внесена държавна такса.Двата разхода съдът присъжда в пълнота в полза на ищеца
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК като доказани и по основание и по размер . По
направеното евентуално възражение с правно осн.чл. 78, ал.5 ГПК от процесуалния
представител на ответното дружество,съдът счита,че не дължи изрично
произнасяне, т.к. заплатеният в брой адвокатски хонорар е съобразен с материалния
интерес по делото .
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищеца П.К.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
и ответното дружество „К. И. И.
Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** , * ,
представлявано от прокуриста З. Д., че П.К.Л., ЕГН ********** в
качество на длъжник по ИД *по описа на ЧСИ З. Д., peг. № *от КЧСИ, с район на
действие ОС - Варна, образувано въз основа на Изпълнителен лист от 21.11.2013г.
по повод влязла в сила Заповед за изпълнение № 2150/21.03.2013 г. по
ч.гр.д № 3688/201 З г. по описа на ВРС, НЕ ДЪЛЖИ на „К. И.
И. Б.“ ЕАД, ЕИК *, в качество на взискател по ИД *по описа на ЧСИ З. Д., сумите инкорпорирани в изпълнителен лист
от 21.11.2013 г., представляващи сума в размер на 4631.51 лева - дължима главница по Договор за
потребителски паричен заем с номер PLUS-01542012/03.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-19.03.2013г., до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 1367.38 лева - надбавка,
представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора, 725.08
лв. - възнаградителна лихва за периода 05.09.2011г. до 07.03.2012г. на осн.
чл. 410 от ГПК, както и направените по делото разноски, изразяващи се в
заплатена държавна такса в размер на 134.48 лева и 100 лева
-юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземането и на
основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „К. И. И. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ***** ,
представлявано от прокуриста З. Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Л., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 1 041,00
лева (хиляда четиридесет и един лева ) - сторените от ищеца съдебно -деловодни разноски по делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78,
ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с
Въззивна жалба
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: