№ 802
гр. С., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20211100514701 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба подадена на 07.07.2021 г. от страна на длъжника по
изпълнението – М. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес – гр. С., ул. „*******, като в обхвата на
обжалването предприето с нея е постановен на 12.01.2021 г. Отказ /обективиран в
разпореждане/ за прекратяване на изпълнително дело № 20128440403590 по описа на ЧСИ-
С.Я., с рег. № 844 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, постановен във връзка
със заявление от 08.12.2020 г. на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
В жалбата се изтъква, че длъжникът по изпълнението – М. Г. Т. е спечелила дело
срещу „Т. С.“ ЕАД, в пределите на което е заявено и съдът е възприел, че нейните парични
задължения към посочения кредитор са отпаднали по давност. Изяснява, че задълженията й
по изпълнително дело № 20128440403590 обхващат периода от 01.12.2004 г. до 01.04.2009
г. и след постановяване на решението няма основание спрямо нея да продължи
упражняването на правото на принудително изпълнение по представения от „Т. С.“ ЕАД
изпълнителен лист. На жалбоподателката било обяснено, че „Т. С.“ ЕАД не дава разрешение
изпълнителното производство провеждано спрямо нея да бъде прекратено.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГКП от правото си да упражни възражение по депозираната
жалба не се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – „Т. С.“ ЕАД.
В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил
писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на
хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по
изпълнението жалба е недопустима, защото е упражнена извън срока за обжалване. Освен
това е неоснователна, защото с представеното решение от М. Г. Т. ставало ясно, че се
1
признават за недължими вземания спрямо „Т. С.“ ЕАД за различен период на доставяне на
услугата по доставка на ТЕ в сравнение с този, за който по изпълнителното дело бил
приведен изпълнителен лист 05.07.2012 г., а именно задълженията допуснати за събиране с
издаването на този изпълнителен лист се разпростирали за периода от м. 05.2009 г. до
м..12.2019 г., съответно отречените с решението от 21.10.2020 г. на СРС парични вземания
на „Т. С.“ ЕАД спрямо длъжника – Т. касаят периода от 03.05.2007 г. до 26.02.2010 г.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната
жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20128440403590 по описа на ЧСИ-Ст. Я., рег. № 856 КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 29.10.2012 г.
упражнена от взискателя – „Т. С.“ ЕАД на база изпълнителен лист, издаден на 05.07.2012 г.
въз основа на подлежаща на изпълнение заповед от 11.10.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5269/2010 г. по описа на СРС, ГО, 85 с-в,
срещу длъжника – М. Г. Т., както и решение № II-55109 от 15.08.2011 г. по гр.д. №
31512/2010 г. на СРС, ГО 55 с-в. Подлежащото на изпълнение вземане по така издадения
изпълнителен лист, съставляващо сумата 1 905,11 лв. за доставена в периода от 01.03.2007г.
до 30.04.2009г. топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ул. *********, ведно със
законната лихва от 15.04.2010г. до изплащане на вземането, сумата 384,96 лв. - лихви за
забава върху главното вземане, изтекли в периода от 03.05.2007г. до 26.02.2010г., и сумата
85,91 лв. – разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по гр.д. № 5269/2010г. на СРС, 85 с-в.
На 08.12.2020 г. длъжника по изпълнението - М. Г. Т. е представила на вниманието на
ЧСИ-Я. решение № 20231252/21.10.2020 г., постановено от СРС, 140 с-в по гр.д.
№73009/2019 г., с което признато за установено по предявени за разглеждане искове по чл.
124, ал. 1 ГПК, че М. Г. Т. не дължи на „Т. С.“ ЕАД, както следва : 11 700 лв. – цена за
топлинна енергия за периода от м.05.2009 г. до м.12.2019 г.; 1727,33 лв. – начислена лихва за
забава за периода от м.05.2009 г. до м.12.2019 г., които задължения касаят следния
топлоснабден недвижим имот – апартамент 9, намиращ се в гр. С., ж.к. *******. Тя е
поискала производството по изпълнителното дело да бъде прекратено по реда на чл. 433
ГПК, защото събираните вземания е отречено да съществуват с влязъл в сила съдебен акт.
С разпореждане от 12.01.2021 г. ЧСИ – Я. е отказал да постанови прекратяване на
изпълнително дело с № 20128440403590, считайки че не са изпълнени условията на чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима. Срокът за обжалване на актът на съдебния изпълнител не е
пропуснат, в каквато насока са мотивите на органа постановил същия. Това е така, защото
предприетото уведомяване на длъжника за постановения отказ да се прекрати
изпълнителното дело, което е сторено по телефона на 18.01.2021 г. не е надлежно и не
произвежда необходимия процесуален ефект слагащ началото на течащ срок по смисъла на
чл. 436, ал. 1 ГПК. Това е така, защото не е било налице основание за приложение
разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК, която процесуална норма позволява при определени
хипотези прилагането на изключение от общите способи за уведомяване на страна, в т.ч. и в
изпълнителния процес. В случая предприемане на подобен способ за уведомяване на
длъжника по изпълнението за постановения отказ за прекратяване на изпълнителното
производство не е продиктуван от някакви непредвидени обстоятелства налагащи бързина
при уведомяването, съответно няма неуспешно връчено съобщение по реда на чл. 42, ал. 1 и
2
2 ГПК. Освен това извършеното удостоверяване на връчването по телефон на цитирания акт
не е надлежно, тъй като липсват посочени имена на лицето, което е осъществило действието
по това удостоверяване, а единствено е налице негов подпис. В този контекст подадената на
07.07.2021 г. жалба от длъжника - М. Г. Т. се явява такава упражнена в срока, предвид което
тя подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тази палитра от основания, водещи до
прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1, т. 7 от
цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното производство се
прекратява ако бъде представено влязло в сила решение, с което е бил уважен иск на
длъжника по изпълнението воден по реда на чл. 439 или чл. 440 ГПК. В случая длъжника по
изпълнението – М.Т. е представила пред СИ решение, което има характера на такова по чл.
439 ГПК, но прегледа на същото показва, че то формира СПН за период следващ този на
възникване на вземането, което е предмет на осъществявано принудително изпълнение, а
именно събираното в изпълнително дело с № 20128440403590 вземане за цена на услуга по
доставка на ТЕ е времеви рамки от 01.03.2007г. до 30.04.2009 г., а отреченото със СПН
вземане обхваща периода от м.05.2009 г. до м.12.2019 г. Тоест няма основание визираното
изпълнително дело да бъде прекратявано по причина отричане с влязло в сила решение на
принудително събирания паричен дълг.
Изложеното обуславя извод за правилност на обжалвания акт на съдебния изпълнител,
съответно неоснователност на подадената срещу него жалба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба подадена на 07.07.2021 г. от страна на длъжника
по изпълнението – М. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес – гр. С., ул. „******* срещу
постановен на 12.01.2021 г. Отказ /обективиран в разпореждане/ за прекратяване на
изпълнително дело № 20128440403590 по описа на ЧСИ-С.Я., с рег. № 844 КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, постановен във връзка със заявление от
08.12.2020 г. на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3