Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 510 Година 2020,06.01. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд Граждански състав
На двадесет и пети ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното
от съдията
гражданско
дело номер 1888 по
описа
за 2018 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Т.С.Ц. с
посочен адрес: *** и посочен пълномощник адв. Тони Узунова с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Васил
Левски“ № 7 е предявил иск против М.Ц.-бивша негова ***, с посочен
адрес: гр. ***, за установяване по отношение на ответницата, че той е изключителен собственик в резултат на
пълна трансформация, поради влагане на
извънбрачни средства в придобиването, на следния недвижим имот– самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.653.553.1.32 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр.
Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ бл. ***, вх. А, ет. 1, ап. 11, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.653.553, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с
площ от 63,31 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 07079.653.553.1.31, 07079.653.553.1.5, 07079.653.553.1.33, под обекта -
07079.653.553.1.291, 07079.653.553.1.292, 07079.653.553.1.298,
07079.653.553.1.293, 07079.653.553.1.288, 07079.653.553.1.294, над обекта -
07079.653.553.1.68, ведно с открита тераса с площ от 6,18 кв. м., ведно с
прилежащите към самостоятелния обект 0,398 % ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 10,21 кв. м. и 0,398 % от правото на строеж върху урегулирания
поземлен имот, върху които е построена сградата. Твърди, че с ответницата са
били в брак във времето от 22.05.2010 г. до 13.07.2018 г., когато бракът е бил прекратен. Заявява, че по време на
брака е придобил недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.653.553.1.32 по КККР на гр. Бургас, като сделката е
обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *** г.
на Служба по вписванията гр. Бургас. Твърди, че посоченият имот е закупен лично
от него без участието на съпругата му и без неин принос. В тази връзка посочва,
че паричната сума, посочена в нотариалния акт в размер на 76 034,83 лева,
е изплатена изцяло от него, с негови лични средства в изпълнение на
задълженията му по предварителен договор за покупко-продажба, преди сключването
на брака му с ответницата. Посочената сума
заявява, че е заплатил на две
вноски,от които първа вноска -направена
на 26.03.2008 г. с фактура № 541 в размер на 22810,84 лева равняващи се на
11 663 евро, а втора вноска-направена
на 03.12.2008 г. с фактура № 939 в размер на 53224,00 лева равняващи се
на 27 213,01 евро. Поради изложеното заявява, че цялата продажна цена
е заплатена от него преди сключване на брака му с ответницата. Посочва, че
средствата, с които е заплатил цената за придобиването са от реализирана печалба
в този период, от едноличното му дружество. Отбелязва, че в нотариалният акт, с
който му е прехвърлено правото на собственост върху процесния имот фигурира
само и единствено неговото име, от което прави заключение, че това се дължи на
липсата на съвместен принос в придобиването на имота. Отбелязва, че единствено
поради забавяне в изпълнението на СМР на
сградата от страна на изпълнителя, окончателния договор е сключен по време на
сключения с ответницата брак, но нито тя, нито нейни близки или роднини са му
помагали, за да го закупи. Представя доказателства. Претендира разноски.
Предявеният иск е положителен установителен за
собственост и е с правно основание в чл.124,ал.1 от ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК.
Ответницата М.Ц. чрез пълномощниците си адв. Антонина
Николова и адв. Веселин Въндев оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва твърдението на ищеца, че цялата продажна цена за процесния имот е била
заплатена от него преди сключването на брака, както и твърдението, че
заплатените от него средства са с произход печалба, която ищеца е реализирал
през периода на твърдяното плащане.
Оспорва верността на представения по делото предварителен договор и
фактури, като недостоверни и съставени за нуждите на настоящото производство.
Посочва наличието на несъответствия между предварителния договор и нотариалния
акт, относно плащането на цената. Все във връзка с плащането на цената твърди,
че сумите са изплатени след сключването на брака й с ищеца, и това е станало с
техни семейни средства. Оспорва обстоятелството, че окончателния договор е
сключен по – късно, поради забавяне от страна на продавача в извършването на
необходимите СМР. Сочи, че практиката на продавача е била – при издължаване на
сумата за закупуване на имота, да се
издава веднага нотариален акт, поради което не отговаря на действителното
положение твърдението на ищеца, че е заплатил цялата продажна цена преди
сключване на брака със средства от печалба на неговата фирма,а за покупката е
съставен нотариален акт много по-късно след пълното плащане на продажната
цена,при възникване на годен обект за продажба още през 2011 год., съгласно
издадено удостоверение по чл.181,ал.2 ЗУТ за сградата, видно от друг нотариален
акт за друг обект в нея. Твърди, че тя има лично участие в набирането на
средства за апартамента, дарени от майка й преди и по време на барака. Посочва,
че винаги е работила и се е грижила за трите
деца от брака си с ищеца.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Няма спор, че страните са бивши
съпрузи. Бракът им е бил сключен на *** г. и е прекратен с развод от *** г. На 29.04.2013
г. с нотариален акт № *** г. на нотариус Атанас Димов ищецът Т.С.Ц. е закупил от
търговското дружество „ГМ-строй“ ЕООД ,ЕИК ********* недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.653.553.1.32 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“ бл. *, вх. А, ет. 1, ап. 11, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.653.553, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от 63,31 кв.
м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
07079.653.553.1.31, 07079.653.553.1.5, 07079.653.553.1.33, под обекта -
07079.653.553.1.291, 07079.653.553.1.292, 07079.653.553.1.298,
07079.653.553.1.293, 07079.653.553.1.288, 07079.653.553.1.294, над обекта -
07079.653.553.1.68, ведно с открита тераса с площ от 6,18 кв. м., ведно с
прилежащите към самостоятелния обект 0,398 % ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 10,21 кв. м. и 0,398 % от правото на строеж върху урегулирания
поземлен имот, върху които е построена сградата, за сумата 76 034,83 лв. с
ДДС. В нотариалният акт изрично е записано, че горната сума е платена от
купувача на продавача напълно и в брой преди 15.02.2011 год.
Спори се относно произхода на средствата, с които е
закупен процесния имот, както и за момента, в който е изплатена продажната му
цена.
От приложените по делото доказателства се установява,
че покупко-продажбата на 29.04.2013 год. е предшествана от подписан валиден предварителен
договор,назован „Предварителен договор
за покупко – продажба на вещни
права и договор за строителство“ от дата 25.03.2008 г., сключен между ищеца и търговското
дружество „ГМ – Строй“ ООД/документът на листи от 13 до 19 вкл. от досието на
делото на Районен съд Бургас/. По силата на посочения договор, търговецът се е
задължил да изгради сграда в степен на завършеност, част от която е процесния
самостоятелен обект, да прехвърли собствеността върху него и да предаде
владението му. Посочен е и вида, в който
следва да бъде предаден обекта-чл.2,ал.2 от договора. Продажната цена е
уговорена в чл.6,т.1 на документа и е размер на 38 876 евро, като е
посочен и начина на заплащането й-капаро в размер на 11663 евро, от които 511 евро платени на 20.03.2008
год. като депозит, а останалата част от капарото в размер на 11152 евро е
прието,че ще се плати в деня на сключване на предварителния договор. В т.2 на
чл.6 от предварителния договор е уговорено, че останалата част от сумата в размер на 27213 евро ще бъде платена на
части - 8 вноски платими в периода
25.04.2008 год. -25.11.2008 год. Съгласно чл.2, ал.7 задълженията на
търговското дружество-предварителен продавач-изпълнител, се считат за изпълнени
с подписването на акт обр. 16, прехвърляне на собствеността на имота и
предаването на владението върху него на
предварителния-купувач-възложител/предаване на ключовете/. В чл.10
страните са се споразумели прехвърлянето на собствеността на имота с
нот. акт да се извърши в двумесечен срок от акт обр.16, а в случай че
страните се споразумеят допълнително прехвърлянето може да стане и на по-ранна дата,но само при задължителното
условие всички вноски да са заплатени.Съгласно чл.4,ал.5 владението на
имота/предаването на ключовете/ се извършва след издаване на акт обр. 16 в деня
на подписване на окончателния договор,в случай,че страните взаимно се
споразумеят, нот. акт да бъде сключен на по-ранна дата или владението да бъде
предадено преди издаване на акт обр.16
,то предварителния купувач –възложител се задължава да не извършва
каквито и да било
промени,преустройства и изобщо всякакви СМР за времето от установяване на владение
върху обекта до приемане на сградата от държавна приемателна комисия,т.е. до
издаване на разрешение за ползване. В нот. акт № *** год. не е описан протокол
обр. 16,но в т.4 в края му ,в частта му,съдържаща изброяване на
представените документи е описано разрешение за ползване № ДК-07-Б 87/29.03.2013 год. за въвеждане в
експлоатация на сградата,издадено от РДНСК-гр.Бургас. От представеното и събрано в производството по настоящото
дело, неоспорено от ответната страна, заверено копие на разрешение за ползване
-заглавна част, е видно, че то е било издадено въз основа на конкретно описани
документи, един от които е и протокол обр.16
от 29.03.2013 год. за установяване на годността за ползване на строежа, съставен
от Държавна приемателна комисия.
Неоснователни
са възраженията на ответницата за недостоверност на предварителния договор и
съставянето му за нуждите на настоящото производство. Видно от представения от
ответницата протокол-споразумение от 30.07.2010 год. между Л.С.-*** на
ответницата , и „ГМ-Строй“ ООД, сключването на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за строителство досежно обектите в сградата,в която се намира и процесния апартамент,е практикувано от строителя и в други случаи с други купувачи,като от
сравнението на този
протокол-споразумение с предварителния договор,на който се позовава ищецът е видно,че редица от клаузите на
предварителните договори с купувачи са били идентични-относно предаване на ключ
от обектите, относно възможността за прехвърляне на обектите преди разрешаване
на ползването, на етап груб строеж,относно задължението купувачите да пазят
обекта от момента на предаването му до предаване на сградата с
разрешение за ползване и др.Същевременно от съдържанието на представения от
ответницата нот. акт на Л.С. е видно,че предварителни договори са сключвани
през 2008 год.,от която година е и този представен от ищеца,като тогава, при
подписването, е заплащана и част от уговорената цена на обектите-т.2 от нот.
акт № ***. Извършената и приета по делото
без възражения от страните съдебна финансово-счетоводна експертиза, в
т.1 действително посочва,че от направен
контакт с лицето отговарящо за архивите на строителя-продавач/понастоящем в
несъстоятелност/,не са били открити договори с ищеца Т.Ц./а екземпляр от него
следва да притежава и търговеца с оглед изрично записаното в края на договора,че той се съставя в два екземпляра/.
При изслушването на вещото лице в
съдебно заседание, обаче, става ясно, че не са открити и други предварителни
договори за същата сграда ,сключени с други лица. При това положение оспорванията
на ответницата на предварителния договор-момент на съставяне и
съдържание,както и връзката му с нотариалния акт № *** год. са несъстоятелни,тъй като не са
ангажирани никакви доказателства,
разколебаващи достоверността му .
Изводът за достоверност се подкрепя и от данните за
плащане на уговорената цена. От приложените доказателства и извършена по делото
съдебна финансово –счетоводна експертиза, която съдът изцяло възприема, тъй
като не бе оспорена от страните и пълно,безпротиворечиво и точно отговаря на
поставените въпроси, се констатира,че представените от ищеца фактури-общо три
на брой са осчетоводени при строителя. Неоснователно се явява в тази връзка оспорването от страна на ответницата на
представените по делото фактури, включително относно обстоятелството, че
плащанията по тях не съответстват на уговорките между страните по договора от
25.03.2008 г.Фактурите -две на брой от
м. март и декември 2008 год. и касовите бонове към тях,удостоверяват пълно
плащане на цената именно през 2008 год.,като напълно съответстват на уговорката
в предварителния договор в чл.6 от
предварителния договор-начално плащане през м. март 2008 год. и крайно
плащане в края на 2008 год.При това
положение не е от съществено значение,че наместо на общо 9 части-капаро и 8
вноски в периода март-края на ноември 2008 год.,цената е заплатена на две
части-март и началото на декември 2008 год. При установения факт на заплащане на
продажната цена е без значение несъответствието между фактическото изпълнение
на това задължение с уговореното в предварителния договор. Установява
се, че продажната цена по предварителния договор е заплатена от купувача в брой,
за което продавачът е издал два броя фактури, с касови бонове. По делото са приложени, фактура №
541/26.03.2008 г., и представен в съдебно заседание касов бон № 36243185 на
стойност 22 810.84 лв. и фактура № 939/03.12.2008 г., и представен в
съдебно заседание касов бон № 36243185 на стойност 58 224,00лв. /сбора, от
които е равен на левовата равностойност на 38 876 евро/. Действително,
същите по правния си характер представляват частен свидетелстващ документ,
който е доказателство, само, че изявленията, които се съдържат в него са
направени от лицето, което ги е подписало /така решение № 959/16.10.2008г. на
ВКС по гр.д. № 2554/2005г., ІІІ г.о. / В случая обаче тези документи не изхождат
от страната, която се позована на тях, а от трето лице, поради което съвкупно с
другите доказателства по делото, може да се обоснове извод, че отразените в тях
обстоятелства са верни. Фактурите съдържат, дата, подпис и печат на издателя,
както и посочени основания за издаването им, съответно – аванс по договор и
вноска по договор за СМР, което е в съответствие с облигационните отношения
между страните и съдържанието на самия предварителен договор-който освен
покупко-продажба на вещни права,включва и договор за строителство, т.е. именно
за изпълнение на ЗМР. Касовите бонове не
бяха оспорени като подправени,а от приетата по делото експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, се установява,
че посочените фактури са отразени в дневниците за продажби на дружеството „ГМ –
Строй“ ООД, съответно за м. март 2008 и м. декември 2008 г., което съответства както на датата на издаване на фактурите,така
и на информацията в придружаващите ги касови бонове. Констатирано е също, че е
издадена и трета фактура в деня на сключване на окончателния договор между
ищеца и дружеството – продавач, която също е включена в дневниците за продажби
на дружеството. От заключението на
вещото лице става ясно, че фактурата е с нулева стойност, тъй като с нея се
показва завършеността на сделката и момента на признаване на приходите от
продажбите, които реално са били заплатени в по – ранен момент. От счетоводните
записвания е безспорно установено, че продажната цена от 76 034,83 лева е постъпила в „ГМ –
Строй“ ООД на 100 % авансово, при това още през 2008 год. Изложеното
се потвърждава и от приложената от НАП, справка от информационната й система за
отразени фактури в дневници продажби.
Следователно, от всички представени доказателства е
видно, че въпреки, че окончателния договор за придобиване на имота във формата
на нот.акт е изповядан през 2013 год.,т.е.
по време на брака, сключен на *** год.,това е станало в изпълнение и въз основа
на подписан на 25.03.2008 год. предварителен договор, плащането на продажната цена по който изцяло е извършено отново през 2008 год. т.е.две
години преди брака. Не се установиха
същевременно твърденията на ответницата,че нейната майка е предоставила парични
средства за закупуване на процесния
апартамент.В тази насока представената история на сметка на майката на ответницата
не дава информация.От нея са видни тегления с карти на банкомати,входящи
преводи,покупко-продажби на валута и други, но никакви преводи в полза на продавача по
нот. акт № 54 от 29.04.2013 год./на двете отметнати дати-12.07.2011 год. и 30.01.2012
год. са регистрирани теглене с карта
виза и покупко-продажба на валута/. Не бяха ангажирани и доказателства, от
които да се установи,че теглени суми след това са били предадени в брой на
представител на продавача по нот. акт
54 от 29.04.2013 год. Самата ответница
нито посочи кога такива суми са предоставяни от майка й,нито в какви размери.
Не се установиха и твърденията на ответницата, че
практика на строителя е било да прехвърля обект от сградата в момента на пълно
плащане на цената. Това не се установява и по отношение на нот. акт № *** год.,
подписан с майката на ищцата. Въпреки, че в края на т.1 на този нот акт изрично
е записано,че сума от 10029 лв. е платена по банков път при подписване на този
нот. акт при сравнение на историята на сметка, представена от ответницата не е
видно, майка й да е теглила близка до
този размер сума около тази дата от сметката си. От съдържанието на
предварителния договор с ищеца и протокола-споразумение с майката на
ответницата е видно,че по принцип предаването на обект от сградата и сключването на
окончателен договор под формата на нот. акт е следвало да се извърши след
получаването на разрешение за ползване,а по изключение,по съвместно
разбирателство, финализирането на отношенията с окончателен договор е могло да
стане преди този момент,но при поемане на конкретни задължения и от купувачите за
пазене и поддържане на обектите и общите части във вид, осигуряващ възможността
за снабдяване на построеното с надлежно
разрешение за ползване.
От всичко изложено по-горе безспорно се установява, че продажната цена изцяло е била заплатена две
години преди сключване на брака, поради което и не може да се презумира,че
средствата, вложени в придобиването имат
семеен произход. В придобиването на процесния
апартамент са вложени средства с предбрачен
произход,и тъй като те са дадени от
ищеца,при липса на доказателства за противното, следва да се приеме,че са били лични
негови такива. По тези съображения съдът
не споделя възраженията на ответницата по отношение общностния характер на
имота. В окончателният договор за покупко – продажба на процесния апартамент е
посочено, че продажната цена е в размер на 76 034,80 лева, толкова колкото
е и сбора от фактурите, издадени през 2008 г. В договора изрично е посочено, че
сумата е платена напълно и в брой преди 15.02.2011 г., което отбелязване може да се приеме,че е с оглед на приетия
закон за ограничаване на плащанията в брой. Установява се също така, че
продажната цена посочена в нотариалия акт изцяло съответства на посочената в предварителния
договор от 25.03.2008 г. , като в случая е без значение обстоятелството, че в
единия документ е посочена в евро, а в другия в лева – стойността е една и
съща. Не са направени и възражения и не е проведено доказване на различна цена от залегналата в предварителния договор,
нот. акт и фактурите.
Произходът на
средствата, с които ищецът е заплатил процесния имот,при безспорност на извършеното
пълно плащане около две години преди сключване на брака,е
ирелевантно по отношение на въпроса за
собствеността.С оглед на горното въпреки, че не се събраха достатъчно
убедителни доказателства за точния
им източник,предвид безспорния им
предбрачен характер, това обстоятелство не е от решаващо значение за изхода на
спора. Продажната цена за процесния апартамент е била заплатена изцяло от Т.Ц. преди сключването на брака му с
ответницата. При това положение произходът на средствата за закупуването е без особено значение, тъй като презумпцията
за общност, основана на придобиване по
време на брака,е оборена,а дори ответницата
да е участвала в покупката на жилището, било със свои лични средства, било с
такива предоставени от нейната майка-доказателства за което не бяха
ангажирани,а и конкретни твърдения не бяха въведени, биха могли да възникнат помежду им или само облигационни отношения или обикновена съсобственост,включително
при въведени твърдения/каквито обаче не са налице/ за участие на ищеца както в
лично качество,така и като скрит пълномощник на ответницата.
С оглед на така установените факти следва да се
направят следните изводи от правна страна
по отношение на твърденията за трансформация на лични средства при
заплащането на цената:
Съобразно нормата на чл.21 СК вещните права, придобити
през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити. Разпоредбата на чл.23 СК въвежда
изключение от горното правило, като постановява, че лични са вещните права,
придобити през време на брака с изцяло лично имущество. Следователно налице е
оборима презумпция – всеки от съпрузите може да опровергае съвместния принос в
придобиване правото на собственост по отношение на вещи и да установи
влагане само на лични средства в
придобиването, като тежестта да установи горното, носи оспорващият презумпцията
съпруг.
В настоящия случай ищецът твърди, че въпреки
придобиването на процесния имот по време на брака с ответницата,той е
вложил в закупуването на процесното жилище свои средства, притежавани преди сключването на брака му с
ответницата. От значение за вещноправния режим на жилището е само произходът на
средствата, вложени в покупната цена, срещу която то е било придобито като
самостоятелен обект.
Безспорно се установи,че сумата
76 034,83 лева е заплатена две
години преди сключването на брака между съпрузите, поради което само на това
основание по отношение на нея е опроверган съвместния принос и семейния
произход на средствата. С оглед на горното предявеният иск следва да бъде уважен като
ищецът бъде признат за собственик на апартамент, находящ се в гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“ бл. *, вх. А, ет. 1, ап. 11, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.653.553.1.32 по КККР на гр. Бургас.
По разноските по делото:
Пълномощникът на ищеца е отправил искане
за присъждане на разноски за настоящото производство, които следва да бъдат
уважен в пълен размер. След срока по чл. 80 е представен списък на разноските,
както и договор за правна защита и съдействие, които документи не следва да
бъдат взети под внимание, предвид настъпилата преклузия за представянето им. От
находящите се в кориците на делото доказателства е видно, че ищецът е направил
разноски за настоящото производство в общ размер на 1 498,14 лева, от
които 608,14 - държавна такса, 800 лева – адвокатски хонорар и 90 лева –
депозит за експертиза. За така посочените разноски са представени надлежни
доказателства за тяхното извършване от ищцовата страна, поради което следва да
бъдат присъдени.
По изложените съображения и на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 1 от СК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т.С.Ц.
с посочен адрес: *** иск против М.Ц.,ЕГН ********** *** – ляв, че
ищецът Т.С.Ц., ЕГН ********** е изключителен собственик на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 07079.653.553.1.32 по КККР на гр. Бургас, с адрес на
имота: гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ бл. *, вх. А, ет. 1, ап. 11, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.653.553, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент с площ от 63,31 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 07079.653.553.1.31, 07079.653.553.1.5, 07079.653.553.1.33, под
обекта - 07079.653.553.1.291, 07079.653.553.1.292, 07079.653.553.1.298,
07079.653.553.1.293, 07079.653.553.1.288, 07079.653.553.1.294, над обекта - 07079.653.553.1.68,
ведно с открита тераса с площ от 6,18 кв. м., ведно с прилежащите към
самостоятелния обект 0,398 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на
10,21 кв. м. и 0,398 % от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот,
върху които е построена сградата, вследствие на пълна трансформация, поради
влагане на предбрачни средства в
придобиването на основание чл. 23, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА М.Ц.,с посочен
адрес: *** – да заплати на Т.С.Ц. с
посочен адрес: *** сумата от 1 498,14 лв., представляваща направени
за настоящото първоинстанционно производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия: