№ 453
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000394 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 334/05.03.2024 г. по т.д. № 1396/2023 г. на СГС, VI-3 състав е
отхвърлен предявения от Сдружение с нестопанска цел „СДРУЖЕНИЕ „СТОЛИЧЕН
ДОМ НА НАУКАТА и ТЕХНИКАТА”, ЕИК ********* срещу Сдружение с
нестопанска цел "ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В
БЪЛГАРИЯ” /ФНТС/, ЕИК ********* конститутивен иск с правно основание чл. 25,
ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна поради незаконосъобразност на взетото решение по т. 7 от
дневния ред от Общо събрание на СНЦ Федерация на научно-техническите съюзи в
България от 29.06.2023 година, с което решение са потвърдени решения на УС на
сдружението по т. 4 от заседание от 27.10.2022 година – за прекратяване на договор за
стопанисване и управление от 25.05.1995 година и по т. 4 – относно управление и
стопанисване на помещения от страна на ищеца и по договора от 1995 година и т. 2 –
за приемане на нов Правилник за управление на материалната база и финансите на
ФНТСБ - от заседание от 22.12.2022 година.
Ищецът Сдружение с нестопанска цел „СТОЛИЧЕН ДОМ НА НАУКАТА и
ТЕХНИКАТА” (СДНТ), е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение. Поддържа, че същото е неправилно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и е немотивирано. Съдът не взел
предвид посоченото в докладна на председателя на УС на ФНТС от 27.10.2022 г. и
като не обсъдил посочените в нея факти, не била обсъдена възможността УС да е взел
едно немотивирано решение за прекратяване на договора от 1995 г. и на практика
отказал на ищеца право на защита. В тази докладна се сочело, че сградата по договора
между ФНСТ и СДНТ от 25.05.1995 г. е продадена, а съставът на УС след 1995 г. бил
сменен. Изложени са твърденията, че сградата е продадена неправомерно, а новият
състав на УС на ФНТС не можело да бъде мотив за прекратяване на договора.
1
На следващо място се излагат доводи, че обжалваното решение не обсъждало и
не взело предвид, че решението на УС на ФНТС от 27.10.2022 г. било в нарушение на
Правилника за управление и стопанисване на имуществото на ФНТС и по точно на
чл. 6 от него, според който УС на ФНТС управлява и стопанисва Дома на науката и
техниката в София без площите на СДНТ. Посоченият чл. 6 бил премахнат от
Правилника едва с решение от 22.12.2022 г.
Решението било в противоречие и с действащи вътрешни актове на
Федерацията. В докладната на председателя на УС на ФНТС за заседанието на
22.12.2022 г. бил посочен друг мотив за прекратяване на договора от 1995 г. Нямало
сочени други основания освен в двете посочени докладни.
На ОС от 29.06.2023 г. резултатите от гласуването по т. 7 от дневния ред били
гласно оповестени и те показвали липса на кворум. По късно обаче в протокола, който
бил получен на 03.08.2023 г. били посочени други резултати от гласуването, но отново
липсвал кворум, който бил 52 участници. За доказване на тези факти било поискано
допускане на двама свидетели, но съдът не ги допуснал без основание и въпросът
останал висящ. В решението не било обсъдено и че решенията по т. 3, 4, 5, 6 и 7 също
са взети при липса на кворум, което ги правело незаконосъобразни поради нарушение
на устава и закона.
На следващо място се сочи, че договорът от 25.05.1997 г. имал комплексен
характер и освен включените офиси за управление и стопанисване от СДНТ се
предвиждало и изграждане на Дом на науката и техниката за СДНТ, градските научно-
технически съюзи и дружества и специалисти от София. Решението на УС на ФНТС от
27.10.2022 г. и 22.12.2022 г. представлявало не само отнемане на помещенията от
СДНТ, но и отказ за строеж на Дом за СДНТ. Според съдебната практика отпадането
на част от състава на договора не водело до неговото прекратяване.
Съдът не обсъдил и твърденията за противоречие на решението за прекратяване
на договора от 1995 г. със закона, според който начинът на прекратяване на договори,
с които се учредяват права на ползване и стопанисване е по съдебен ред.
Изложени са твърдения за двоен аршин, проявяван при предоставянето на
имущество за управление и стопанисване на териториалните поделения. СДНТ било
правоприемник на Софийския клон на БИАД и на неговите групи по професии, а за
строежа на Дома в София 70% били дарени от членове на БИАД. Решенията на УС на
ФНТС от 27.10.2022 г. и 22.12.2022 г. противоречали на чл. 2, ал. 2 от устава на ФНТС,
чиито принципи – доброволност на участието, демократичност, равнопоставеност и
самофинансиране били въведени в действие с построяването на домове за всички
териториални сдружения с изключение на СДНТ, при което се стигало до нарушаване
принципа на равнопоставеност. С прекратяване на договора от 1995 г. се отнемали
помещенията, предоставени за самоиздръжка на СДНТ, но и отпадал ангажимента за
строеж на Дом на СДНТ. Така СДНТ било лишено от правото и задължението за
изпълнение на чл. 2, ал. 2 от устава, изведен като основен негов принцип. Без този
договор СДНТ не можел да се издържа и самофинансира.
На следващо място се сочи, че СГС не взел предвид съдебни решения, видно от
които дело във връзка с прекратяване през 2004 г. на договора от 1995 г., приключило в
полза на СДНТ. Сочат се факти, навеждащи на намерение на ФНТС за ликвидиране на
СДНТ.
Предвид всичко изложено се иска да бъде отменено първоинстанционното
решение и искът да бъде уважен.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел "ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО
ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ” (ФНТС или Федерацията) е депозирал
2
отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът СДНТ, е твърдял в исковата си молба, че е редовен член на ФНТС.
Посочил е още, че на 29.06.2023 г. било проведено ОС на членовете на Федерацията,
на което под т. 7 били разгледани жалби на СДНТ против две решения на
Управителния съвет на ФНТСБ. Първото било от 27.10.2022 г. и на него, под т. 4 от
дневния ред било взето решение за прекратяване договора за стопанисване и
управление, сключен на 25.05.1995 г. между ФНТСБ и СДНТ с мотив поради
продадена двуетажна сграда, включена в договора и промяна на състава на УС на
ФНТСБ след 1995 г. Тези мотиви били несъстоятелни и не можели да породят
исканите правни последици. То било взето и в противоречие със закона, защото
двустранните договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават и прекратяват
вещни права върху недвижими имоти, се прекратяват по съдебен ред. На следващо
място се сочи, че решението противоречи на чл. 6 от Правилника за управление на
материалната база на ФНТСБ, в който изрично било посочено, че СДНТ управлява и
стопанисва част от Дома на науката и техниката – София, а това било на основание
договора от 1995 г. Този текст от Правилника бил променен едва с решение на УС от
22.12.2022 г.
На следващо място е посочено, че по т. 4 от заседанието на УС на ФНТС от
22.12.2022 г. било взето решение за отнемане на по-голямата част от предоставените
помещения на СДНТ с договора от 25.05.1995 г., с изключение на стаи № 514 и № 516
на 5 етаж в Дома на науката и техниката в София и се отменяли всички решения на
УС на ФНТС взети след 1995 г., свързани с управлението и стопанисването на
помещения от СДНТ в Дома в София. С трета част от това решение се постановявало
предаване на отнетите помещения в разпореждане на УС на ФНТС, считано от
01.01.2023 г. Това решение също било обжалвано пред ОС.
Решенията на УС били взети в нарушение на чл. 21 и чл. 22 от Правилника за
работа на УС на ФНТС. Протоколът за тях следвало да бъде изготвен в 15-дневен срок
и предаден на разположение на членовете, но това трайно не се правело и така
членовете били лишени от възможност да ги обжалват пред ОС.
Жалбите на СДНТ пред ОС били включени в дневния ред на ОС от 29.06.2023 г.
по искане на Председателя му и били разгледани под т. 7 от дневния ред. ОС не
обсъдило по същество жалбите, не била проведена дискусия по тях и не дало отговор
на повдигнатите въпроси, а формално потвърдило обжалваните решения на УС, като
така допуснали нарушение на закона.
Изложени са твърдения, че било проведено дискриминационно отношение към
СДНТ, като му бил отнет имота, чрез който сдружението се самофинансирало
(предоставени му били едва 5% от него), което било в нарушение на чл. 2, ал. 2 от
Устава, според който членството във ФНТСБ се основавало на принципите на
3
демократичност, автономия, самофинансиране и самоуправление. В случая целта била
да не бъде изпълнен ангажимент по договора от 25.05.1995 г. за финансиране на Дом
за СДНТ, каквито имало дадени на други сдружения в страната, в нарушение на
решение на БИАД за строеж на дом и за СДНТ.
В уточнителна молба от 28.08.2023 г. ищецът е конкретизирал основанията,
които поддържа като такива, водещи до незаконосъобразност на решението на ОС.
Посочил е, че формата на изявлението за прекратяване на договора противоречи на
закона, който изисквал съдебен ред за прекратяването му; посоченото като аргумент,
че договорът е без предмет, поради продажба на една от сградите, не отговаряло на
истината, тъй като предмет на договора не била само тази сграда; решението за
продажба на сградата било нищожно и в противоречие с устава и вътрешни
правилници на ФНТС; промените в състава на УС след 1995 г. не можели да бъдат
основание за прекратяване на договора; налице било нарушение на т. 6 от Правилника
за управление на материалната база на ФНТС; жалбите срещу двете решения на УС не
били разгледани по същество и решението на ОС било без мотиви; липсвал
необходимия кворум при вземане на решението; с приетите изменения в Правилника
на материално-техническата база на ФНТС се нарушавали права на СДНТ.
С отговора на исковата молба ФНТС е оспорило исковете. Оспорило е
допустимостта на иска със фактическо основание „липса на кворум“ като въведено
след преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ. Посочено е по същество, че не са
налице сочените от ищеца нарушения. Основният мотив за прекратяване на договора с
него било обстоятелствата, че не той, а дружеството „Софпрогрес“ ООД ползва
предоставените имоти. Членовете на ОС били запознати с претенциите на СДНТ от
ежегодните доклади, които постъпвали за всяко годишно ОС, поради което
твърдението, че жалбите не са разгледани по същество не било вярно. Решенията на
УС били взети в пълно съответствие със закона и Устава.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства.
Представен е Протокол № 13/27.10.2022 г. от заседание на УС на ФНТСБ, като
видно от него по т. 4 от дневния ред е взето решение „Приема предложението на
Изпълнителното бюро на ФНТС и прекратява договор от 25.05.1995 г., сключен
между ФНТС и Сдружение СДНТ“.
Представен е и Протокол № 14/22.12.2022 г. на УС на ФНТС. По т. 2 от дневния
ред е приет Правилник за управление на материално-техническата база и финансовата
дейност на ФНТС и работа на Комисията по МТБ и финансова дейност с направени
корекции. По т. 4 от дневния ред е взето решение на основание чл. 26, ал. 3 от Устава
на ФНТС за одобряване цялостното отнемане на правата на СДНТ върху 11
служебни канцеларии и 4 зали, находящи се в сграда Национален дом на науката и
техниката в гр. София ул. Г.С. Раковски 108, предоставени с договор от 25.05.1995 г.
и определя срок до 01.01.2023 г. за освобождаване и връщане на тези помещения от
СДНТ на ФНТС. За осъществяване на научно-изследователската дейност на СДНТ е
одобрено предоставянето от ФНТС на СДНТ на офис 514 с площ 18.75 кв.м. и офис
516 с площ 65.95 кв.м., находящи се на 5 етаж от сграда Национален дом на науката
и техниката в гр. София, ул. Г.С. Раковски. При съгласие от СДНТ е прието да бъде
сключен договор за наем относно офис 511 с площ 19.66 кв.м. при пазарна цена.
Отменени са всички предишни решения на УС от 1995 г. до 2022 г. в частта им за
предоставяне на площи от ФНТС на СДНТ.
На 29.12.2022 г. СДНТ е депозирало жалба до Общото събрание на ФНТС срещу
цитираните решения на УС по посочените два протокола на УС.
Ответникът е представил по делото и е приет Протокол от ОС на Федерацията
4
от 29.06.2023 г., неоспорен от ищеца, видно от който под т. 7 от дневния ред е взето
решение, с което ОС оставя без уважение жалбите на СДНТ срещу взетите на
27.10.2022 г. и 22.12.2022 г. решения на УС на ФНТСБ и ги потвърждава. Решението е
взето, след като Председателят е запознал ОС с двете постъпили жалби и е била
дадена думата за изказвания, становища и предложения за решение. Думата е взел
само председателя на СДНТ А. П.. Предложение за решение е направено само от
Комисията по предложения на ОС. За взетото решение са гласували 45 представители,
против – двама и въздържали се – четирима. От Общо 79 представители са
присъствали в началото на ОС 58 такива.
Представен е Списък на редовните членове на ФНТС към 30.03.2023 г., като в
него под № 45 е вписано СДНТ.
Представено е решение от 30.05.2011 г. на СГС, IIа въззивен състав по в.гр.д. №
5957/2010 г., с което е отменено решение на СРС, с което СДНТ е било осъдено да
предаде на ФНТС държането върху множество имоти, част от които 4 учебни зали и 11
канцеларии, на основание чл. 233 ЗЗД, и искът е отхвърлен, като е прието, че между
страните не е бил налице договор за наем относно посочените имоти, съответно искът
е неоснователен на така предявеното основание. Решението не е допуснато до
касационно обжалване с определение на ВКС, III г.о. по гр.д. № 6/2012 г.
Видно от т. 6 на Правилник за управление и стопанисване на материално-
техническата база на ФНТС, приет от УС с Протокол № 15/19.03.2015 г., УС на ФНТС
управлява и стопанисва Дом на науката и техниката – гр. София, без частите,
управлявани и стопанисвани от СДНТ.
Според чл. 2, ал. 2 от представеният актуален Устав на ФНТС членството във
Федерацията се основава на принципите на доброволността, равнопоставеността,
демократичността, автономността и самофинансирането.
Според чл. 21, ал. 1, т. 4 от Устава УС управлява и се разпорежда с
федеративното имущество, средства и фондове съобразно приети от него Правилници.
Според чл. 26, ал. 2 от Устава управлението и стопанисването на активите на
Федерацията се извършва съобразно правилник, приет от УС и се осъществява от УС
на националните и териториалните сдружения по местонахождението им. Според ал. 3
УС на Федерацията може да отнеме изцяло или частично правата по ал. 2 от дадено
сдружение. Отнемането и възстановяването на тези права става с решение на УС,
взето с мнозинство 2/3 от присъстващите.
Според чл. 26, ал. 3 от Устава (изм. на ОС от 27.06.2013 г.) предоставяне на
площи от Националния дом на науката и техниката и друга собственост в гр. София за
срочно ползване става по предложение на Изпълнителното бюро и с решение на УС на
ФНТС. Срокът за ползване на отдадените площи не може да бъде повече от мандата на
УС взел решението.
Видно от Договор за управление и стопанисване на общофедеративно
имущество в гр. София, сключен на 25.05.1995 г. между ФНТС и СДНТ, ФНСТ е
възложило на СДНТ управлението и стопанисването на общофедеративно имущество,
находящо се в гр. София, а именно: двуетажна сграда с временен характер, находяща
се на ул. „Коста Лулчев“ 58 в София и четири учебни зали, единадесет служебни
канцеларии, находящи се в Дом на техниката – гр. София, ул. „Раковски“ 108, на
първи, четвърти и пети етажи на сградата. Според Раздел II, т. 3 от договора
ръководството на УС на ФНТС е поело ангажимент за поетапно строителство на
самостоятелна материална база на СДНТ, съответстваща на нуждите на Сдружението.
Според Раздел III, т. 1 от договора СДНТ има право да ползва предоставеното му за
управление и стопанисване имущество за идеалните си цели, като при наличие на
5
свободни площи ги отдава под наем, аренда, съвместна дейност или чрез стопански
форми на трети лица с оглед осигуряване на цялостната си финансова издръжка.
Според Раздел IV договорът се сключва до 31.12.1995 г. и се продължава
ежегодно с допълнително споразумение, сключено до 01.12. на текущата година. При
положение, че не се подпише допълнително споразумение в съответния срок,
договорът се счита за продължен за всяка следваща година.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
По допустимостта на първоинстанционното решение:
Пред първата инстанция е предявен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Този иск
представлява предоставено на всеки член на сдружението с нестопанска цел
потестативно право да иска отмяна на решение на Общото събрание на членовете на
сдружението, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на клаузи на
устава. Той има конститутивен характер, като правна последица от успешното му
провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на
решенията на сдружението, свързани с дейността му за постигане на общата
нестопанска цел.
Активно легитимиран да предяви иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е всеки член на
сдружението, като съобразно чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ той следва да стори това в
преклузивен едномесечен срок от узнаване на решението.
Искането за отмяна на решението на Общото събрание би могло да се основава
на негова процесуална незаконосъобразност, състояща се в опорочена процедура по
свикване на Общото събрание или вземане на решението. Това искане би могло да се
основава и на твърдение за материална незаконосъобразност - противоречие на
решението с материалноправна норма на устава или императивна норма на закона.
Твърдяната незаконосъобразност следва да бъде основана на факти и обстоятелства,
изрично посочени в исковата молба, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Когато основанията за незаконосъобразност са повече от едно, се касае за обективно
съединяване на отделни искове, като установяването който и да е или всички от
посочените в исковата молба пороци води до отмяна на решението на ОС.
Искът, предмет на настоящото производство е предявен от СДНТ срещу
решението по т. 7 от дневния ред на Общото събрание на ФНТС, проведено на
29.06.2023 г. Страните не спорят, че ищецът е бил член на ответната Федерация към
посочената дата, а и това се установява от представения списък на членовете й към
30.03.2023 г., като липсват твърдения за промяна на състава по него към 29.06.2023 г.
Искът в същото време е предявен на 26.07.2023 г., по-малко от месец след узнаване на
оспорваното решение, което узнаване е станало към датата на приемането му предвид
обстоятелството, че на ОС от 29.06.2023 г. е имало двама представители на СДНТ,
включително неговият председател А. П..
Настоящият съдебен състав обаче не споделя приетото от първата инстанция, че
всички обективно съединени искове, всеки с отделно основание за
незаконосъобразност на оспорваното решение, са предявени в посочения по-горе
едномесечен преклузивен срок. Основанието на иска, предявен при липса на кворум за
вземане на оспорваното решение, е въведено в процеса едва с уточнителна молба от
28.08.2023 г., т.е., след изтичане на едномесечния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и
въпреки че е посочено вследствие указания на съда за уточняване на исковата молба,
не може да се приеме, че тези указания са санирали пропуска основанието да бъде
своевременно заявено в процеса. Действително, както бе посочено и по-горе, ищецът
дължи да посочи и конкретизира основанията, на които твърди, че оспорваното
6
решение е незаконосъобразно. Според настоящия състав обаче не може под формата
на уточнение в процеса да се въвеждат нови основания, за които няма никакви
фактически твърдения в исковата молба. Могат да бъдат уточнявани само основания,
които са въведени, но са неясни или непълни и се нуждаят от някакво пояснение. В
исковата молба в случая липсват каквито и да било твърдения за липса на кворум при
вземане на оспорваното решение. Всички фактически твърдения, макар и не много
ясни, касаят материална незаконосъобразност поради някакво несъответствие с
вътрешни Правилници и Устава на две решения на УС, които са потвърдени с
оспорваното решение на ОС, следователно последното също се твърди да не
съответства на тези норми на вътрешните Правилници и Устава. Като самостоятелна
незаконосъобразност на решението на ОС по т. 7 от дневния ред се сочи само липсата
на обсъждане и мотиви при вземането му, но не и порок, свързан с липсата на кворум.
Ето защо произнасянето на първата инстанция по заявен извън преклузивния
срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ иск, основан на твърдение за липса на кворум при
вземане на оспорваното решение, е по начало недопустимо (така и по аргумент от т. 8
от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 г. на ОСТК).
Доколкото обаче СГС не е формирал отделни диспозитиви във връзка с всеки от
обективно съединените искове, а е постановил само един общ отхвърлителен
диспозитив и то не във връзка с този порок, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да постановява отделен диспозитив за обезсилване на първоинстанционното
решение в посочената недопустима част, но ще следва да не разглежда като порок на
оспорваното решение евентуална липса на кворум при приемането му, въпреки
въззивните оплаквания, наведени относно приетото от първата инстанция относно
липсата му.
Доколкото останалите въведени основания за незаконосъобразност са заявени
още с исковата молба и същата е подадена от процесуално легитимирано лице, то
постановеното обжалвано решение по тях е допустимо.
По основателността на въззивната жалба.
Въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконосъобразност на
решенията на ОС от 29.06.2023 г., пояснени със следваща уточнителна молба, касаят
както пороци, свързани с нарушаване на Устава, вътрешни Правилници и закона,
засягащи основно материалната законосъобразност на решението на ОС по т. 7 от
дневния ред, те ще бъдат разгледани в поредността, в която са въведени от ищеца във
връзка с въведените във въззивната жалба оплаквания.
На първо място се твърди, че не е разгледана докладна на председателя на УС
на ФНТС от 27.10.2022 г. и като не била обсъдени посочените в нея факти не била
обсъдена възможността УС да е взел едно немотивирано решение за прекратяване на
договора от 1995 г., като на практика СГС отказал на ищеца право на защита. В тази
докладна се сочело, че сградата по договора между ФНСТ и СДНТ от 25.05.1995 г. е
продадена, но това било сторено неправомерно, а смяната на състав на УС след 1995 г.
не можело да бъде мотив за прекратяване на договора. Жалбоподателят също е
твърдял, че първата инстанция не взела предвид, че в докладната на председателя на
УС на ФНТС за заседанието на 22.12.2022 г. бил посочен друг мотив за прекратяване
на договора от 1995 г.
Настоящият съдебен състав приема, че мотивите за вземане на решение за
прекратяване на договора от 1995 г. са въпрос на целесъобразност, а не на
законосъобразност на решението, поради което изобщо и не могат да бъдат предмет на
проверка от съда, доколкото предмет на тази проверка е само съответствието на
оспорваното решение с императивни норми на закона и Устава.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че неправилно обжалваното
7
решение не обсъждало и не взело предвид, че решението на УС на ФНТС от
27.10.2022 г. са в нарушение на Правилника за управление и стопанисване на
имуществото на ФНТС и по точно на чл. 6 от него, според който УС на ФНСТ
управлява и стопанисва Дома на науката и техниката в София без площите на СДНТ,
който чл. 6 бил премахнат от Правилника едва с решение от 22.12.2022 г.
Следва да бъде посочено на първо място, че наред с императивно установеното
съдържание на Устава, съобразно принципа на правната автономия на членовете на
сдружението, в устава му е допустимо да се предвидят и съответно да се приемат
устройствени и вътрешни правила за поведение, имащи задължителен характер както
за членуващите в него, така и за съответните органи на сдружението, като
включително такива биха били правилници и други вътрешни актове, към които
уставът препраща. Такъв именно вътрешен правилник е Правилникът за управление и
стопанисване на имуществото на ФНТС, към който Уставът препраща, съотв.,
нарушението на неговите правила от органите на Федерацията би било основание за
незаконосъобразност на неговите решения. Както обаче самият жалбоподател е
посочил в исковата си молба, записаното в чл. 6 от Правилника, че част от площите в
Дома на науката и техниката в София се ползват от СДНТ, е на основание договора от
25.05.1995 г., с който тези площи са му предоставени за стопанисване и управление.
Т.е., този договор е основанието на посоченото правило от Правилника, а не
обратното. Следователно, договорът може да бъде прекратен по установените в него
или съответно в закона правила, което ще бъде основание за изменение на
Правилника. Нарушение би могло евентуално да се търси, ако Правилникът бе
основание за сключване на договора и същият бе взето решение да бъде прекратен в
нарушение на този Правилник.
В исковата молба има и твърдение, че решението на ОС, с което е потвърдено
решение на УС от 27.10.2022 за прекратяване на договора от 25.051995 г. между ФНТС
и СДНТ противоречи на закона, защото според жалбоподателя този договор следва да
бъде прекратен по съдебен ред. Това основание се поддържа и във въззивната жалба,
като се твърди, че първата инстанция не го е взела предвид, макар в
първоинстанционното решение да са изложени мотиви по посока на неговата
неоснователност. Ищецът не е посочил конкретна законова норма, на която решението
на ОС противоречи, но вероятно става дума за чл. 87, ал. 4 ЗЗД, според който
договори, с които се прехвърлят учредяват, признават или прекратяват вещни права
върху недвижими имоти, става по съдебен ред, доколкото ищецът-жалбоподател,
макар и неточно, е цитирал текста на тази норма. От съдържанието, а и формата на
договора от 25.05.1995 г. обаче не може да се достигне до извод, че предмет на същия
са вещни права върху недвижими имоти. Предмет на същия е основно предоставянето
на стопанисването и управлението на недвижим имот, безвъзмездно, за осъществяване
идеалната цел на СДНТ, т.е., този договор съдържа елементите на договор за заем за
послужване. Макар негов обект да е недвижим имот, с него нито си прехвърлят и
учредяват, нито се признават или прекратяват вещни права от вида на вещно право на
ползване. Вещното право на ползване се различава от обикновеното ползване по това,
че носителят му упражнява правомощие от съдържанието на правото на собственост,
като собственикът притежава само голата собственост върху вещта и същото се
учредява с нотариален акт. Ползвателят на основание облигационен договор е само
държател на вещта, като за действителността на договора не се изисква определена
форма. Договорът от 25.05.1995 г. е сключен в обикновена писмена форма, а и от
съдържанието му не може да се приеме, че волята на ФНТС била да учреди вещно
право на ползване.
Ето защо не е налице твърдяното нарушение на закона с решението на УС от
27.10.2022 г., съответно на решението на ОС, с което същото е потвърдено.
8
Следва да бъде посочено още, че всъщност това решение на УС, потвърдено с
решение на ОС, не следва да се възприема само по себе си като прекратяващо
договора от 1995 г. между страните, а по-скоро като формиране на воля за неговото
прекратяване от волеизразяващия орган на Федерацията. Защото дори при
прекратяване на договора с едностранно волеизявление, това волеизявление следва да
бъде отправено и да достигне до насрещната страна, а дали това ще стане без особено
изискване за форма или по съдебен ред, е въпрос на преценка относно особеностите на
конкретния договор. Ето защо и самото формиране на волята на едната страна да
прекрати договора, дори това прекратяване да е нужно да стане по съдебен ред, не
може и няма как да бъде формирано по съдебен ред. Формирането на волята на едно
юридическо лице става според устройствения му акт и закона, който го урежда. В
случая, според Устава на ФНТС, това е УС, като изрично в чл. 21, ал. 1, т. 4 от него е
посочено, че именно УС управлява и се разпорежда с недвижимите имоти на
Федерацията, съотв., именно УС е компетентният орган да вземе решение за
прекратяване на договор относно такова имущество, като чл. 26, ал. 3 от Устава му
дава и основание да вземе такова решение, съответно решението на ОС за
потвърждаването му е съобразило тази компетентност на УС.
Жалбоподателят е поддържал пред въззивната инстанция противоречие на
оспорваното решение на ОС с чл. 2, ал. 2 от устава на ФНТС, чиито принципи –
доброволност на участието, демократичност, равнопоставеност и самофинансиране
били въведени в действие с построяването на домове за всички териториални
сдружения с изключение на СДНТ, при което се стигало до нарушаване принципа на
равнопоставеност. С прекратяване на договора от 1995 г. се отнемали помещенията,
предоставени за самоиздръжка на СДНТ, но и отпадал ангажимента за строеж на Дом
на СДНТ. Така СДНТ било лишено от правото и задължението за изпълнение на чл. 2,
ал. 2 от устава, изведен като основен негов принцип. Без този договор СДНТ не можел
да се издържа и самофинансира.
Според настоящият съдебен състав, макар да намира, че принципите на участие
в ответната Федерация са тълкувателен източник за всички останали правила на
Устава, така и на решенията на волеобразуващите и волеизявяващите органи на
Федерацията и в този смисъл да са относими към съответствието на оспорваното
решение с Устава, намира също, че посочените несъответствия не са доказани в
процеса. На първо място, нито в Устава, нито в Правилниците, към които същият
препраща относно управлението на общофедеративното имущество, не се открива
задължение за Федерацията да предостави на всичките си членове недвижими имоти
за ползване и още по-малко да им осигури такива с цел самофинансиране на
членовете. Дори и да имаше такива правила, то жалбоподателят не е доказал
твърденията си, че на всички останали членове имоти са предоставени, а само на него
се отказва предоставяне на такъв имот. Още повече, че противно на твърденията, с
оспорваното решение е потвърдено и решение на УС, с което се определя каква част
от Националния дом на науката и техниката в гр. София се предоставя безвъзмездно
именно на жалбоподателя за ползване – офиси 514 и 516.
Що се отнася до посоченото, че с прекратявания договор от 25.05.1995 г. се
уреждало не само предоставянето на имущество за стопанисване и управление, но и се
поемал ангажимент за строителство на Дом за СДНТ в гр. София, поради което
прекратяването на договора водело до отказ от ангажимент за такова строителство, тук
важи гореказаното относно вземането на решение за прекратяване на договора и в
тази негова част. Относно облигационните последици от еввентуалното неизпълнение
на договора в тази му част от страна на ФНТС и прекратяването му изобщо, същите не
могат да бъдат предмет на настоящото дело.
9
Ирелавантни за спора са съдебните решения по дело между страните в
настоящия процес, водено по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. По това дело
искът на ФНТС срещу СДНТ за предаване на имотите, предмет на договора от
25.05.1995 г. е отхвърлен, но доколкото съдът е приел, че не става дума за наемно
правоотношение, поради което само предявеният на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД иск е
неоснователен. Оспорваното решение на ОС, включително в частта му, с която е
потвърдено решение на УС от 22.12.2022 г. СДНТ да предаде на ФНТС имотите, които
се отнемат от него до 01.01.2023 г., няма никаква връзка с посочените съдебни
решения, тъй като същото е взето поради последващо съдебното решение решение на
УС за прекратяване на договора от 25.05.1995 г. Очевидно срокът за предаване е
съобразен с едногодишните периоди, за които действа договорът, като всеки от тях
изтича на 31.12. на съответната година. Решението на УС за прекратяване на договора,
когато е сведено до знанието на СДНТ, играе роля на изявление, с което Федерацията
се противопоставя на продължаването на договора за нов едногодишен период след
31.12.2022 г.
Неоснователността на оплакванията на жалбоподателя и липсата на установени
нарушения на закона и Устава от вида на сочените от него при вземане на оспорваното
решение на ОС от 29.06.2023 г., водят до неоснователност на исковете.
Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод идентичен с този на
първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият. Той обаче изрично е заявил в проведеното открито
съдебно заседание, че не претендира такива, поради което разноски не се присъждат.
Воден от изложеното Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 334/05.03.2024 г. по т.д. № 1396/2023 г. на СГС,
VI-3 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10