РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. гр. Хасково, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20225640200049 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1253-002701/01.11.2021 г.на Началник
сектор ПП към ОД на МВР- Хасково,с което на А.С.С.. е наложено наказание глоба от 400
лв., на основание чл. 638 ал.3 от КЗ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А.С.С.. , поради
което обжалва НП, с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила . Навеждат се доводи за пороци при
съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП .Моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят не се явява.В молба
,депозирана от упълномощен от него процесуален представител- адв.М.Т. заявява ,че
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.Претендира и за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Админстиратвонаказващият орган Началник сектор ПП към ОД на МВР- Хасково не
взема участие и не изпраща свой процесуален представител по делото. В придружителното
писмо, с което е представена преписката моли жалбата да не бъде уважавана.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка,намира за установено следното:
На 15.10.2021 г. св.В.Ж.Д. и св.П. Б. Б. , и двамата служители в сектор ''Пътна полиция''
1
към ОД на МВР- Хасково изпълнявали служебните си задължения,когато били изпратени от
ОДЧ на РУ-Хасково по сигнал за ПТП ,станало на кръстовището на бул.»Васил Левски « с
ул. ''Г.С.Раковски '' в гр.Хасково . На място извършили проверка на водачите и превозните
средства,между които и лек автомобил «*********» с рег.№ ******,собственост на
„********“ и управляван от жалбоподателя А.С.С...Последният не носил задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» за МПС,което управлявал към датата и частта на
проверката , поради което и св.Д. съставил на нарушителя акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 431696/15.10.2021 г.,който бил подписан от него
без възражения и му връчен екземпляр от акта . При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение,
квалифицирайки нарушението като такова по чл. 638 ал.3 от КЗ- лице ,което не е
собственик и управлява МПС,във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност " на
автомобилистите .За извършеното нарушение административно-наказващия орган е
наложил на жалбоподателя на основание чл. 638 ал.3 от КЗ глоба в размер на 400 лв.
Изложената фактическата обстановка,описана в акта за административно нарушение се
потвърждава от събраните гласни доказателства,посредством разпита на св.В.Д. и П.Б. . От
приетото по делото удостоверение за застраховане на МПС/ в превод от френски език/,
издадено от ЗД "Креди Лионе" е видно,че за лек автомобил „*******“ с рег.№ ****** е
сключен застрахователен договор,който гарантира гражданската отговорност по отношение
на процесния автомобил за периода от 25.09.2020г. до 01.09.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното
НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по
местоизвършване на твърдяното нарушение,поради което е допустима. Обжалваното НП е
издадено от компетентен орган .
Нарушението, извършено от управляващия моторното превозно средство водач, е
описано в акта за установяване на административното нарушение по следния начин: « на
15.10.2021 г. около 21:35 часа в в гр.Хасково на кръговото кръстовеще на бул."Васил
Левски " и бул."Г.С.Раковски“ в посока към ул.“Пловдивска“ управлява лек автомобил
«*********» с рег.№ ******,собственост на „********“ ,като при проверката водачът А.С.
не носи задължителна застраховка «Гражданска отговорност» за МПС,което управлявал
към датата и частта на проверката . Като нарушена в АУАН е вписана разпоредбата на
чл.638 ал.3 от КЗ. Същите факти са възпроизведени и в обстоятелствената част на
издаденото въз основа на акта наказателно постановление, като
административнонаказващият орган е приел, че водачът е лице ,което не е собственик и
управлява МПС,във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност " на автомобилистите, с
което виновно е нарушил чл. 638 ал.3 от КЗ.Настоящият състав намира, че фактическото
2
описание на нарушението /коети е и фактическото обвинение /не съответства на
хипотезата на чл. 638 ал. 3, в резултат на което АНО не е установил вида на нарушението,
тъй като неносенето на документ за сключена застраховка «ГО» за автомобила по време на
проверката не може да се приравни на липса на сключен и действащ договор за
задължителна застраховка " Гражданска отговорност". Правната квалификация на деянието
следва да съответства на описанието на административното нарушение,което съставлява и
фактическото обвинение . В конкретния случай липсва единство между описанието на
нарушението и правната квалификация. Допуснатото нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН от страна на АНО в правната квалификация е съществено и не може да се отстрани в
съдебната фаза на производството. Настоящият състав приема, че макар актът и НП да
съдържат формално изискуемите реквизити, то липсва съответствие между описанието на
нарушението и правната квалификация на деянието. В конкретния случай е налице
съществено нарушение при издаването на наказателното постановление от страна на
административнонаказващия орган, доколкото е възпроизвел изложените в акта факти и
обстоятелства, които са подведени под разпоредбата на чл. 638 ал.3 от КЗ, която е
санкционна по своя характер и е неприложима по отношение на описаното нарушение. От
описаните в АУАН и НП факти става ясно, че не се касае до нарушение на чл. 638 ал.3 от
КЗ, а до нарушение на чл. 100, т. 3 от ЗДвП, за което е предвидена отговорност по чл. 183,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Посочените в НП текстове на КЗ касаят несключването на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а не неносенето и
непредставянето на документ за сключена такава застраховка. Констатираното съществено
процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление съставлява
основание за отмяната му като незаконосъобразно само на това основание.
Независимо от горните съждения от материалноправна страна не е доказано по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.638 ал.3 от
КЗ. От събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото е видно, че в случая е била
извършена проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност", в хода на която е
било установено, че жалбоподателят не носи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".От приетото по делото удостоверение за застраховане на МПС/ в превод от
френски език/, издадено от ЗД "Креди Лионе" е видно,че за лек автомобил „*******“ с рег.
№ ****** е сключен застрахователен договор,който гарантира гражданската отговорност
по отношение на процесния автомобил за периода от 25.09.2020г. до 01.09.2022 г. Предвид
последното не става ясно, въз основа на какви доказателства наказващият орган е приел, че
към датата на нарушението жалбоподателят управлява автомобил ,за който няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност ". Предвид
гореизложеното и при наличните по делото доказателства не може да се направи обоснован
извод, че към посочената в АУАН и в НП дата липсва сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", респ. че е осъществен съставът на
нарушението по чл. 638 ал.3 от КЗ.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът намира
3
наказателното постановление за незаконосъобразно издадено и като следва да бъде
отменено, а жалбата да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение,видно от приложения договор
за правна защита и съдействие е в размер на 500 лева и при липса на възражение за
неговота прекомерност от страна на АНО ,в този размер следва да присъдено на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-002701/01.11.2021 г.на Началник
сектор ПП към ОД на МВР- Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, с адрес: гр. Хасково, бул. "България" № 85, да заплати
на А.С.С.. , ЕГН-********** от гр.Х.,ж.к.“****** сумата в размер на 500 лв. - разноски по
делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Хасково в 14-дневен срок от
съобщаването му .
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригигнала!
Секретар: Ц.С.
4