Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, ……01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 12978 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника З.В.П., чрез адв. М.Й.,
САК, срещу отказ от 14.07.2020 г. на ЧСИ М.П., рег. № 581 при КЧСИ да прекрати
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по
изпълнително № 20138510400442 по отношение на длъжника П..
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ е
неправилен и незаконосъобразен. Длъжникът по делото П. никога не била
уведомявана за същото, не е получавала покана за доброволно изпълнение и спрямо
нея не са извършвани никакви изпълнителни действия. Нещо повече, взискателят не
поискал извършването на такива в период от 7 години, с оглед което съдебният
изпълнител следвало да прекрати производството по отношение на този длъжник.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение-отговор
на частната жалба от страна на взискателя по изпълнителното дело „С.Ф.Г.“ ЕООД.
В писмено становище във връзка с обжалвания отказ да прекрати
производството по отношение на длъжника П. ЧСИ М. П.в резюме излага фактологията
и процесуалното развитие на изпълнителното производство – поисканите от
взискателя и предприетите от органа на изпълнението действия, насочени към събиране на вземанията
по изпълнителния лист, въз основа на който делото е образувано. Счита, че
постановеният отказ е в пълно съответствие с процесуалните правила, а
оплакванията на длъжника като неоснователни следва да се оставят без уважение.
Заключава, че по изпълнителното дело регулярно са извършвани изпълнителни
действия, като взискателят активно е участвал в процеса и не се е
дезинтересирал от изпълнението. Не е имало период на бездействие, по-дълъг от
две години. Обобщава, че намира подадената жалба за неоснователна.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20138510400442 по описа на ЧСИ М.П.
е образувано въз основа на молба, вх. №1538/11.01.2013 г., подадена от „С.Ф.Г.“
ЕООД, срещу „Е.-****“ ЕООД, Г.П.М.и З.В.П. за принудително събиране на присъдените в
полза на взискателя суми съгласно изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден
по т.д.№ 7329/2012 г. по описа на СГС. С молбата взискателят е овластил
съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ да определя способите за изпълнение
и да предприема необходимите за събиране на вземанията действия.
Представен е изпълнителен лист от
12.12.2012 г., издаден от СГС, ТО, VI-1 състав по т.дело № 7329/2012 г.,
видно от който „Е.-****“ ЕООД, Г.П.М.и З.В.П. са осъдени да заплатят солидарно на
„С.Ф.Г.“ ЕООД сумата 20 000 лв. – невърната сума по договор за заем от
18.12.2009 г., сумата 7200 лв. – договорна лихва за периода 19.06.2011 г.-
18.12.2011 г., сумата 29 000 лв. – неустойка за забава за период от 290
дни просрочие, както и сумата 1385,70 лв. – разноски по арбитражното
производство.
След
образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е наложил възбрани върху
недвижими имоти, собственост на длъжника „Е.-****“ ЕООД, като с писмо от
15.01.2013 г. и с писмо от 29.01.2013г. е поискал същите да бъдат вписани във
водените от Служба по вписванията регистри.
С писмо
от 01.02.2013 г. ЧСИ П.е поискал вписване и на наложената върху недвижим имот,
собственост на длъжника Г.М., възбрана.
С искане
за вписване на възбрана от 29.01.2013 г. съдебният изпълнител е поискал
вписване на наложената с негово разпореждане възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника З.П..
Изпратени
са на 31.01.2013 г. запорни съобщения, с които се налага запор върху вземания
на длъжниците по делото в търговски банки в страната. По отношение на вземания
на длъжника П. не се установява да е наложен запор в банка, в която лицето е
имало разкрита банкова сметка ***то за налагане на запор от третите за
изпълнителното производство лица.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 19.02.2013
г. от длъжника П. покана за доброволно изпълнение, в която са посочени размерът
и видът на вземанията, предмет на събиране в изпълнителното производство.
Покани за доброволно изпълнение са изпратени и до другите двама длъжници по
делото.
На 14.03.2013 г. е извършен опис на недвижим имот,
собственост на длъжника по делото „Е.-****“ ЕООД.
В периода 19.03.2013 г. - 06.11.2014 г. са
осъществени процедури по обявяване на публични продани на недвижимия имот,
собственост на длъжника „Е.-**** г.“ ЕООД, находящ се на територията на
Столична община. След всяка нестанала публична продан взискателят е поискал определянето
на нова начална цена на имота и провеждане на следваща продан.
С призовки за принудително изпълнение от 11.11.2013
г., адресирани до длъжниците физически лица, получени от З.П. на 13.11.2013
г. съдебният изпълнител е насрочил
извършването на опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на
длъжниците З.П. и Г.М.. Не са налице данни насрочените за 26.11.2013 г. опис и
изземване да са осъществени.
С молба от 19.11.2013 г. длъжникът Г.М. е поискал да
му бъде предоставена възможност за разсрочено погасяване на задължението по
изпълнителното дело.
Въз основа на постъпила на 07.10.2014 г. молба за
присъединяване на взискател по изпълнителното дело от „Ю.Б.“ АД срещу
длъжниците „Е.-****“ ЕООД и Г.М. с
разпореждане от 09.10.2014 г. на основание чл. 456 ГПК „Ю.Б.“ АД е присъединен като взискател по
изпълнителното дело.
С протокол за обявяване на наддавателни предложения
от 07.11.2014 г. за купувач на недвижимия имот, находящ се на територията на
Столична община, за който е проведена публична продан от 06.10.2014 г. до
06.112014 г., собственост на длъжника по делото „Е.-****“ ЕООД, е обявен „Е.Ф.Г.“
ЕООД. С постановление за възлагане на недвижимия имот от 14.11.2014 г. същият е
възложен на лицето, обявено за купувач.
С молби от 23.03.2015 г., от 23.12.2016 г.,
05.09.2017 г., 02.07.2018 г., 10.05.2019 г. и 24.06.2020 г. взискателят е
поискал извършването на конкретни действия, насочени към принудително удовлетворяване
на остатъка от вземанията по издадения изпълнителен лист.
До длъжниците
физически лица неколкократно са изпращани призовки за принудително изпълнение,
с които последните са уведомявани, че предстои извършването на опис, оценка и
изземване на движимите им вещи.
На 29.06.2020 г. е наложен запор върху пътни
превозни средства, собственост на длъжника „Е.-****“ ЕООД.
С молба от 14.07.2020 г. длъжникът З.П. е поискала
от съдебния изпълнител производството по изпълнителното дело да бъде прекратено
по отношение на нея на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С разпореждане от 14.07.2020 г. съдебният изпълнител
е отказал да прекрати производството, за което разпореждане длъжникът П. е
уведомена на постановление от 05.03.2020 г. ДСИ при СРС на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК производство
с призото по изпълнителното дело е прекратено, тъй
като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в периода
след конституиране на присъединения взискател Кулаксъзова на 13.09.2017 г. до 28.02.2020
г., когато е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника от
присъединения взискател.
Въз основа на горните фактически констатации,
настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В мотивите на задължителното за съобразяване и
прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес,
където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса,
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това
извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът
не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността
тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно
решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право. Поради това, новата давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
Настоящият съдебен състав споделя виждането,
застъпено в решение № 48/14.07.2016 г. по к.т.д. № 404/2015 г. ВКС, II т.о.,
както и в решение № 83/11.04.2018 г. по к.гр.д. № 1667/2017 г. ВКС, IV г.о.,
съгласно които предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на останалите длъжници. Това разрешение е
в съответствие със закона и с имащите задължителен характер разяснения, дадени
в мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо следва да се даде отговор на въпроса дали
по отношение на длъжника П. в продължение на период с продължителност от две
години взискателят не е поискал, съответно съдебният изпълнител не е извършил
действия, в резултат от което изпълнителното производство по отношение на този
длъжник се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В случая, видно от процесуалното развитие на
изпълнителния процес, извършените по отношение на П. изпълнителни действия,
прекъснали този срок, са налагането на възбрана върху собствен на този длъжник
недвижим имот, находящ се в землището на село Бохова, община Трън на 29.01.2013
г., евентуално налагането на 31.01.2013 г. запори върху вземания на длъжницата
към търговски банки в страната.
Останалите предприети спрямо длъжника П. действия не
прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Ето защо всички действия, свързани с принудителното
изпълнение върху собствения на юридическото лице длъжник по делото недвижим
имот чрез налагането на възбрана, опис, оценка и продан, не влияят върху
течението и прекъсването на сроковете по отношение на жалбоподателката.
Изпращането на призовки за принудително изпълнение
от 11.11.2013 г., с които съдебният изпълнител е насрочил извършването на опис,
оценка и изземване на движими вещи, също не са прекъснали срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК доколкото са налице данни
насрочените за 26.11.2013 г. опис и изземване да са осъществени.
Молбата от 19.11.2013 г., с която длъжникът Г.М. е
поискал да му бъде предоставена възможност за разсрочено погасяване на задължението
по изпълнителното дело, също не оказва влияние върху изпълнителното
производство, осъществявано срещу длъжника П.. Последното се отнася и до
конституирането на взискател по реда на чл. 456 ГПК срещу длъжниците „Е.-****“ ЕООД и Г.М. с разпореждане от 09.10.2014 г.,
тъй като З.П. не е длъжник по вземанията, присъединени по посочения процесуален
ред.
На 23.03.2015 г. с нарочна молба взискателят е
поискал от съдебния изпълнител извършването на конкретни действия по отношение
на всички длъжници по делото. Следва да се посочи обаче, че към посочената
дата, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е бил изтекъл по отношение на
жалбоподателката, тъй като след 31.01.2013 г. по отношение на нея не са
предприети валидни изпълнителни действия, нито е поискано извършването на
такива от страна на взискателя.
Предвид изложеното частната жалба се явява
основателна - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство
спрямо длъжника З.В.П. се е прекратило по силата на закона най-късно на
31.01.2015 г. За взискателя е била налице правна възможност да поиска
извършването на изпълнителни действия по делото по отношение и на този длъжник,
като както е разяснено в съдебната практика, самото поискване да бъде извършено
определено действие по изпълнението е годно да прекъсне давността за вземането,
а също е достатъчно да препятства изтичането на срока по т. 8 на ал. 1, чл. 433 ГПК, независимо дали съдебният изпълнител ще предприеме действия въз основа на
отправеното искане или не.
Обжалваният отказ на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен с оглед изложените по-горе съображения и следва да бъде
отменен. ЧСИ М.П. следва да констатира настъпилата по отношение на длъжника П.
перемпция и прекратяването на изпълнителното производство спрямо нея с всички
произтичащи от това законови последици.
Доводите, съдържащи се в частната жалба, за изтекла
за вземанията по изпълнителния лист погасителна давност, не могат да бъдат
предмет на разглеждане в настоящото производство, с оглед специфичния характер
на същото – обжалване на ограничен кръг действия на съдебния изпълнител,
конкретно – отказа му да констатира прекратяването на производството по
отношение на длъжника З.П. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ от 14.07.2020 г. на
ЧСИ М.П., рег. № 581 при КЧСИ да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство по изпълнително № 20138510400442 по отношение на
длъжника З. В. П..
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П., рег. № 581 при КЧСИ, за констатиране настъпилата по
отношение на длъжника П. перемпция с всички произтичащи от това последици.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.