Р Е Ш
Е Н И Е № 542
Гр. Пловдив, 19.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІ граждански
състав в публичното заседание на 11.04.2018г в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС
ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА БЕШКОВА
ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Бешкова в. гр. д. №
564 по описа за 2018г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 14384/13.03.2017г от Б.Б.П. с ЕГН **********,***
и З.Б.П., ЕГН **********,*** против решение
№ 154 от 12.01.2017г на РС – Пловдив, ІV гр. с. по гр. д. № 18382/2014г, поправено с решение № 3597
от 17.10.2017г, В ЧАСТТА, с която до делба са допуснати следните ниви: НИВА от 19,959 дка в
местността „Посекът" ,землището на с. П., с ЕКАТТЕ 58058, общ.
Съединение", имот № ***, трета категория, при граници и съседни имоти: №
017**-нива на Й. К. И., № 000050- канал, № 017**- нива на В. П. Б. и № 000072 -
полски път и НИВА от 10,011 дка в
местността „Бозалъците" в землището на с. П., с ЕКАТТЕ 58058,община
Съединение, имот № 034042, трета категория, при граници и съседни имоти: № 034111-нива
на К. Г. К., № 034112-нива на П. Г. З. и др.,№ 034059-нива на А.А.П., № 034043-
нива на Г. Х. З., № 034096-напоителен канал и № 034041- нива на С. П. П. до размера на ½ идеална част,
както и в частта, с която е отхвърлен
искът им за допускане до делба на недвижим имот нива с
площ от 15,188 дка в местността
„Паметниците", имот № 032058 по плана за земеразделяне на с. П., общ. Съединение при граници имот № 032222-нива на М. Л.; имот №
031005-полски път; имот № 0321059-нива на С. В.; имот № 032174-напоителен канал
и съответно жалбоподателите са осъдени за разноските – 2000 лв.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на
решението в обжалваните части, което по отношение на допуснатите до делба ниви
се иска да бъде отменено, а искът за делба на тези два имота – отхвърлен, в
т.ч. по отношение на ½ идеална
част от НИВА от 10,011 дка в местността „Бозалъците", като за останалата ½ ид.ч. се иска делбата да продължи.
По отношение на тези два имота /съответно за ½
идеална
част от НИВА от 10,011 дка в местността „Бозалъците"/, се твърди, че са придобити по
давност от жалбоподателите, които са станали еднолични собственици на имотите и
поради липсата на съсобственост нивите /съответно ½ ид.ч. от втората
нива/ следва да бъдат изключени от делбата. По отношение на отхвърлителната
част на решението в жалбата се твърди, че то е недопустимо, тъй като такъв иск
не е бил предявен и се иска обезсилването му, при евентуалност – отмяната му,
като имотът се допусне до делба. Не се претендират разноски. Прави се
възражение за прекомерност на платеното от въззиваемата страна П. адвокатско
възнаграждение.
Въззивна жалба вх. № 14388/13.03.2017г
е постъпила и от Й.
Б. Т., ЕГН **********,***, починала в хода на въззивното производство и
заместена от законните й наследници: М.Г.Т. ЕГН ********** – съпруг, З.М.К. ЕГН
********** – дъщеря и Н.М.Г. ЕГН ********** – дъщеря, против решението В ЧАСТТА, с която до делба са допуснати
следните ниви: НИВА от 9,999 дка в
местността „Трънака", землището на с. П., с ЕКАТТЕ 58058, община Съединение,
имот № 012064, категория-седма- 2,112 дка, пета-3 241 дка, четвърта-4,646 дка,
при граници и съседни имоти: № 000010 полски път, № 012065- нива на А.А.П., №
012082- напоителен канал, № 012126- нива на Г. И. П. и № 012127- нива на М. И. П.
и НИВА от 9,000 дка в местността
„Мерата" в землището на с П., с ЕКАТТЕ 58058, общ. Съединение, имот №
019053, категории четвърта-3,291 дка и трета- 5,709 дка, при граници и съседни
имоти: № 019081- напоителен канал, № 019052- нива -на насл. на В. С. Т., №
000074-полски път и № 019054-нива на „Житен клас 1" ЕАД, както и в частта, с която е отхвърлен искът им за допускане до делба на недвижим имот нива с
площ от 15,188 дка в местността
„Паметниците", имот № 032058 по плана за земеразделяне на с. П., общ. Съединение при граници имот № 032222-нива на М.
Л.; имот № 031005-полски път; имот № 0321059-нива на С. В.; имот №
032174-напоителен канал и съответно жалбоподателите са осъдени за разноските –
2000 лв.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на решението в обжалваните части, което по отношение на
допуснатите до делба ниви се иска да бъде отменено, а искът за делба на тези
два имота – отхвърлен, тъй като същите са придобити по давност от
жалбоподателите, които са станали техни еднолични собственици и поради липсата
на съсобственост нивите следва да бъдат изключени от делбата. По отношение на
отхвърлителната част на решението в жалбата се твърди, че то е недопустимо, тъй
като такъв иск не е бил предявен и се иска обезсилването му, при евентуалност –
отмяната му, като имотът се допусне до делба. Не се претендират разноски. Прави
се от страна на Н.М.Г.
също възражение за прекомерност на
платеното от въззиваемата страна П. адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - А.А.П., оспорва жалбите като неоснователни и иска решението като допустимо
и правилно да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна - Н.Б.Д., също оспорва жалбите като неоснователни и иска решението
като допустимо и правилно да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира
разноски.
В
останалите части– по отношение на останалите допуснати до делба имоти, решението
е влязло в сила като необжалвано.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни с правен интерес от
обжалване и са процесуално допустими.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, като в тази връзка не се споделя възражението на жалбоподателите за
недопустимост на съдебния акт в отхвърлителната му част, тъй като такъв иск не
бил предявен.
Съображенията за това са следните:
С отговорите си на исковата молба и
тримата жалбоподатели са поискали в делбената маса да бъде включена и нива с площ от 15,188 дка в местността „Паметниците",
като допълнително това им искане е оформено и като искова молба, приложена на
л. 58 от първоинстанционното дело. Изложили са твърдения, че имотът е
съсобствен между страните, тъй като сделката, с която тази нива е продадена приживе от
наследодателя на конституирания в хода на процеса като съделител А.А.П., оформена
с НА № 37 т.6, рег.№ 12840, дело 990 от 2008 г. на нотариус Т. К., е нищожна,
като основанията за нищожност са следните: липса на представителна власт у
лицето
- пълномощник
на продавача да договаря сам със себе си; липса на конкретно договорена цена на
сделката; нееквивалентност на престациите. Изрично – след указание на съда, с
молба на л. 84, жалбоподателите са заявили, че не предявяват самостоятелен
установителен иск за прогласяване на сделката за нищожна, а я оспорват чрез
възражение, което пък е от преюдициално значение за иска им за делба на този
имот, тъй като уважаването му ще върне нивата в наследствената маса.
Първоначално искането им по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване на още един имот в
наследствената маса е оставено без уважение от съда с определение на л. 71, но
същото е било отменено след инстанционен контрол с определение на ОС – Пловдив
от 24.11.2015г, като спорът за допустимостта на искането е разрешен - процесната
нива е включена в наследствената маса и делото е върнато на районния съд за
разглеждане на иска за делба и на този имот.
При тези данни по делото се налага
категоричният извод, че произнасянето на съда по иска за делба на този имот е
напълно допустимо и е в резултат на задължителните указания на горната
инстанция и при нарочно подадена молба по чл. 341, ал. 2 ГПК от съделители,
които в делбеното производство имат двойно процесуално качество – и на ищци, и
на ответници. По възраженията в жалбите следва да се посочи, че по делото няма
спор, че иск за нищожност на сделката не е предявен и съдът не е разгледал
такъв. Произнасянето касае искането за делба на имота и по него съдът е
разгледал преюдициалното възражение за нищожност на сделката, уважаването на
което би обосновал извод за съсобственост на имота и тъй като го е намерил за
неоснователно, респ. имотът - за еднолична собственост на П., искът за делба е
отхвърлен, а жалбоподателите, които са поискали делбата му, са осъдени за
разноските. Колкото до въпроса за надлежните страни по иска за делба, за които
се твърди в жалбите, че се посочват от ищците, а не от съда, следва да се има
предвид, че съделителите са задължителни необходими другари в процеса, за чиято
съвместна процесуална легитимация съдът е длъжен да следи служебно, тъй като
това е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството.
Така е направено и в случая, като допустимо и правилно – с оглед твърденията и
възраженията на жалбоподателите, приобретателят по оспорената сделка е
конституиран като страна в делбеното производство, тъй като пряко се засягат
правата и законните му интереси и трябва да участва в процеса. Неоснователни са
и възраженията, че исковата молба нямала петитум, доколкото от всички постъпили
по делото молби е очевидна волята на жалбоподателите да включат въпросния имот
в наследствената маса, а и този въпрос е без значение с оглед на задължителното
произнасяне на ПОС за включването му в делбата, както и че не била събрана
държавна такса и исковата молба не била вписана – първоначална държавна такса
по иска за делба не се събира, а указание за вписване на отговорите,
обективиращи искането за делба, е дадено, като по въпроса за нередовността на
искането в тази част е налице задължително за първоинстанционния съд
произнасяне на ПОС.
По изложените съображения не е
недопустимо, нито неправилно, произнасянето на съда по разноските, тъй като при
отхвърляне на иска за делба, в т.ч. и когато отхвърлянето касае само един от
имотите, ищците по него отговарят за причинените на другата страна разноски по
общия процесуален ред. Безспорно П. е ответник по иска за делба на прехвърления
му имот и направените от него разноски касаят именно производството по този
иск, поради което с отхвърлянето му за жалбоподателите възниква отговорността
по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Налага се изводът, че в
отхвърлителната му част и по отношение произнасянето за разноските, решението е
изцяло допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбите, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения
на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради
това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите му,
които споделя изцяло. Още повече, че в жалбите не са изложени каквито и да било
оплаквания за неправилност на решението в тази част. Възраженията касаят
единствено допустимостта на съдебния акт и бяха обсъдени, а всички останали
доводи за неправилност на решението касаят допуснатите до делба ниви, а не
отхвърлителната му част. За пълнота на изложението следва да се посочи, че,
доколкото не се оспорва фактическият извод на съда за наличието на изрично
и валидно упълномощаване на А.П. да сключи от името и за сметка на Б. Н. П.
сделка за покупко-продажба на процесния имот, както и да договаря сам със себе
си с право да определи цената, правилен е изводът, че сделката е породила
валидното си правно действие. Не е оспорен и фактическият извод на съда, че от свидетелските показания, в т.ч. тези на нотариуса,
изповядал сделката, категорично се
установява, че към 2008 г. Б. Н. П. е бил с ясно съзнание и намерение да
продаде част от притежаваните от него земеделски земи, като лично е получил
сумата от продажбата на нивата в местността „Паметниците”. Колкото до
възражението за „нееквивалентност на престациите“, то не е основание за
нищожност на сделката, а за нейното унищожаване поради крайна нужда при явно
неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗЗД, каквото искане и каквито
твърдения обаче не са наведени в процеса и по тях съдът не дължи произнасяне.
Решението е правилно и в останалите
атакувани части по следните съображения:
По отношение искането на
жалбоподателите П. за изключване от делбената маса на ½ ид.ч. от НИВА от 10,011 дка в
местността „Бозалъците", тъй като този обем права бил придобит от тях по
давност, следва да се посочи, че такова искане е недопустимо, тъй като годен
предмет на делбата може да бъде само самостоятелен обект на правото на
собственост, какъвто е целият имот НИВА от 10,011 дка в местността „Бозалъците".
Оплакването, за да е допустимо, следва да се приеме, че касае квотите на
страните, при които е допусната делбата, като, доколкото в случая се твърди, че
жалбоподателите са придобили по давност ½ ид.ч. от нивата, то очевидно
те претендират за по-голям обем права в съсобствеността. Действително, по
отношение на възраженията им за придобивна давност съдът е пропуснал да се
произнесе, но този пропуск следва да бъде поправен от настоящата инстанция,
която също е такава по съществото на спора и при липсата на мотиви на районния
съд, следва да изложи собствени такива.
Възраженията и в двете жалби за
придобиване по давност на имотите, които се иска да бъдат изключени от делбата,
са недоказани. В тази връзка не се споделят доводите на жалбоподателите за
допуснати от съда процесуални нарушения, поради които не били изслушани техните
свидетели за установяване факта на владение за съответния период. Действително,
съобразно съдебната практика, постановена по реда на
чл. 290 ГПК – напр. Решение № 165/18.05.2013 г., четвърто гражданско отделение по
гр.д.№ 1008/ 2013 г.; Решение № 34 от 22.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 652/2011 г., II г. о., ГК; решение № 92/ 03.04.2013 година, четвърто
гражданско отделение, гр.дело N 1147/2012г и др., съдът може да допусне само
някои от поисканите от страната няколко свидетели, но трябва да допусне и
останалите, ако призованите не установят спорния факт. Конкретният случай обаче
не е такъв, тъй като жалбоподателите изобщо не са ангажирали и допуснатите им
свидетели по причини на собственото им поведение, а не това на съда, т.е. не се
касае до недостатъчност на събраните гласни доказателствени средства, а до
неангажирането на такива изобщо по причини, за които съдът не отговаря. Така с
молба на л. 129 и тримата жалбоподатели с обща молба са поискали шест свидетели
за установяване на две групи обстоятелства, без да твърдят, че всеки от тях ще
установява нещо различно, като съдът логично на това и при условията на чл.
159, ал. 2 ГПК им е допуснал общо двама за установяване на двете групи обстоятелства
/на ищеца е допуснат един, а на ответника П. – двама, тъй като той също е искал
установяване на две групи обстоятелства/. В с.з. на 29.11.2016г и тримата
жалбоподатели са заявили, че не водят допуснатите им свидетели, тъй като св. М.
е в напреднала бременност, а свидетелите трябва да се разпитат общо в едно с.з.
Съдът е уважил това заявление, като е дал последна възможност на
жалбоподателите да водят свидетелите в следващо съдебно заседание, което – за
дисциплиниране на страните и за обезпечаване приключването на делото в разумен
срок, е обявено като краен срок за събиране на допуснатите гласни
доказателствени средства. В следващо с.з. жалбоподателите отново не водят
свидетелите по същата причина, като съдът е отказал да толерира това им поведение
по съображения, че те са разполагали с общо шест свидетели, сред които все са
могли да ангажират двама от тях в предоставените им процесуални срокове. Никъде
по делото не се твърди точно бременната свидетелка да е единствената, която
може да установи спорните факти. Напротив – на разположение са били други пет
свидетели. Правилно съдът е възпрепятствал шиканирането на процеса и като е
обявил делото за решаване, не е допуснал процесуално нарушение, което
въззивният съд да трябва да поправи. Неангажирането на свидетелските показания
се дължи само и единствено на процесуалното поведение на жалбоподателите, които
вместо да положат дължимата грижа за добро водене на процеса в защита на
интересите си, са предпочели да стават повод за отлагане на делото, без да има
абсолютно уважителна причина за това. По тези съображения въззивният съд не уважи
доказателствените им искания в жалбите, тъй като в противен случая би поощрил
подобно недобросъвестно поведение, а и би процедирал незаконосъобразно – в
нарушение правата на другите страни, тъй като така би уважил искания за
събиране на доказателства, които не са за нови обстоятелства и които не са
пропуснати поради допуснати от районния съд процесуални нарушения. Колкото до
исканите в жалбите обяснения на страните, за тях също не се констатира
процесуален пропуск на съда, тъй като това искане е било направено в последното
съдебно заседание и е било преклудирано. Това съдебно заседание е било обявено
като краен срок не за събиране на доказателства изобщо, а за събиране на
допуснатите вече на жалбоподателите доказателства.
Колкото до възражението, че
оригиналът на разделителния протокол не бил върнат на жалбоподателите, то няма
никакво отношение към изхода на спора. Само за пълнота следва да се посочи, че
оригиналът на документа, който не служи за нуждите на производството – напр. за
работа на СГЕ, винаги може да бъде върнат на страната при поискване и след
представяне на заверено копие за прилагане по делото.
Единственото представено по делото
доказателство, подкрепящо косвено възраженията за придобивна давност, е декларация
на наследодателя от 14.04.2000 г. /л. 144/, обективираща негово изявление приживе
да раздели имотите между децата си в три самостоятелни дяла, която обаче няма вещноправен ефект, тъй като
не е спазена предписаната в закона форма за прехвърляне на вещни права. Тя би
могла да служи единствено като косвено доказателство за започнала върху
съответните имоти фактическа власт с намерение за своене, но при липсата на
каквито и да било други доказателства, от които да се направи извод за спокойно
и непрекъснато владение върху имотите в продължение на 10 години с намерение за
своене, не е достатъчна за категоричен извод в полза на претенциите на
жалбоподателите. Последните носят доказателствената тежест да установяват при
условията на пълно главно доказване, че са придобили имотите по давност, като
всяко съмнение по този въпрос е за сметка на страната, която носи
неблагоприятните последици от доказателствената тежест.
Ето защо решението във всичките му
обжалвани части е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
жалбоподателите дължат на въззиваемите страни разноските по делото, като следва
да бъдат осъдени да заплатят на Н.Б.Д. сумата от 400 лв – адвокатско възнаграждение.
Основателно е обаче възражението им за прекомерност на платеното от А.А.П.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв с ДДС, доколкото той се е
защитавал само срещу жалбите в частта относно отхвърлителната част на
решението, в която част оплакването е единствено процесуално и не обективира
фактическа и правна сложност. Същевременно въззивното производство е преминало
без събиране на доказателства и необходимост от участие в процесуално –
следствени действия, а за прекратяването на производството във връзка с
допуснатата в решението явна фактическа грешка жалбоподателите не носят
отговорност, за да понасят разноски. Доколкото според чл. 7, ал. 4 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса
на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по- малко от 300
лв, когато се касае за делба на земеделска земя, както е в случая, а данъчната
оценка на имота е 2 813.10 лв съобразно удостоверение на л. 66,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 426.92 лв или 512 лв с ДДС, това е сумата, която
следва да се присъди на П..
По тези
съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 12.01.2017г
на РС – Пловдив, ІV гр. с. по гр. д. № 18382/2014г,
поправено с решение № 3597 от 17.10.2017г, В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, а именно в частта, с която до делба са допуснати
следните имоти: НИВА от 19,959 дка в местността „Посекът" ,землището на с. П., с ЕКАТТЕ 58058,
общ. Съединение", имот № 017010, трета категория, при граници и съседни
имоти: № 017018-нива на Й. К. И., № 000050- канал, № 017015- нива на В. П. Б. и
№ 000072 - полски път; НИВА от 10,011
дка в местността „Бозалъците" в землището на с. П., с ЕКАТТЕ
58058,община Съединение, имот № 034042, трета категория, при граници и съседни
имоти: № 034111-нива на К. Г. К., № 034112-нива на П. Г. З. и др.,№ 034059-нива
на А.А.П., № 034043- нива на Г. Х. З., № 034096-напоителен канал и № 034041-
нива на С. П. П., до размера на ½ идеална част; НИВА от 9,999 дка в местността „Трънака", землището на с. П.,
с ЕКАТТЕ 58058, община Съединение, имот № 012064, категория-седма- 2,112 дка,
пета-3 241 дка, четвърта-4,646 дка, при граници и съседни имоти: № 000010
полски път, № 012065- нива на А.А.П., № 012082- напоителен канал, № 012126-
нива на Г. И. П. и № 012127- нива на М. И. П. и НИВА от 9,000 дка в местността „Мерата" в землището на с П., с
ЕКАТТЕ 58058, общ. Съединение, имот № 019053, категории четвърта-3,291 дка и
трета- 5,709 дка, при граници и съседни имоти: № 019081- напоителен канал, №
019052- нива -на насл. на В. С. Т., № 000074-полски път и № 019054-нива на
„Житен клас 1" ЕАД, както и в
частта, с която е отхвърлен искът на Б.Б.П. с ЕГН **********,***, З.Б.П.,
ЕГН **********,*** и Й. Б. Т., ЕГН **********,***, починала в хода на
въззивното производство и заместена от законните й наследници: М.Г.Т. ЕГН **********
– съпруг, З.М.К. ЕГН ********** – дъщеря и Н.М.Г. ЕГН ********** – дъщеря, за допускане до делба на недвижим имот на нива с площ от 15,188 дка в
местността „Паметниците", имот № 032058 по плана за земеразделяне на с. П., общ. Съединение при граници имот № 032222-нива на М. Л.; имот №
031005-полски път; имот № 0321059-нива на С. В.; имот № 032174-напоителен канал
и съответно жалбоподателите са осъдени за разноските – 2000 лв.
ОСЪЖДА Б.Б.П. ЕГН **********,
З.Б.П. ЕГН **********, М.Г.Т. ЕГН **********, З.М.К. ЕГН ********** и Н.М.Г.
ЕГН ********** да заплатят на Н.Б.Д., ЕГН **********
сумата от 400 лв – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Б.Б.П. ЕГН **********,
З.Б.П. ЕГН **********, М.Г.Т. ЕГН **********, З.М.К. ЕГН ********** и Н.М.Г.
ЕГН ********** да заплатят на А.А.П. с ЕГН **********
сумата от 512 лв –
разноски във въззивното производство.
В
останалите части – по отношение на останалите допуснати до делба имоти, решението
е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните -
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК,
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: