№ 252
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000756 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260273 от 22.06.2021 година, постановено по т. дело №
387/2020 година по описа на О.С. - П-, е осъдено „Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление **** да заплати на М. Г. М.,
със съдебен адрес: ****, чрез адвокат Н.П., и на Т. Г. М., със съдебен адрес:
****, чрез адвокат Г.К., двамата от ****, суми в размер на по 50 000 лева за
всеки от тях, освен изплатените до момента извънсъдебно по 70 000 лева за
всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди –
преживени душевни болки и страдания от смъртта на тяхния баща Г.Т.М.,
ЕГН **********, починал на 04.06.2018 г., вследствие на травми,
несъвместими с живота, получени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на същата дата, в с. С., на кръстовище между ул. „Г.Д.“ и ул. „Б.“,
причинено виновно от Д.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Г.“, с ДРН ** **** **, със сключена застраховка „Гражданската
отговорност“ при „Д. - О.З.“ ЕАД с полица № BG/06/************, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от 16.06.2020 г. до
1
окончателното плащане. Отхвърлена е акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва върху главниците, считано от 04.06.2018 г. като
неоснователна.
Осъдено е „Д. - О.З.“ ЕАД, да заплати на М. Г. М. и на Т. Г. М.
деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на по 3
200 лева за всеки един от тях.
С определение № 261206 от 06.07.2021 година, постановено по т. дело
№ 387/2020 година на ОС - П. в производство по чл. 248 от ГПК, е допълнено
решението в частта за разноските, като е осъдено „Д. - О.З.“ ЕАД да заплати
по сметка на ОС - П. държавна такса в размер на 4000 лева.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ответника „Д. - О.З.“ ЕАД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
на двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди в размера над по
14 000 лева до по 50 000 лева, или за по 36 000 лева за всеки един от тях,
ведно със законната лихва, считано от 16.06.2020 година. Оплакванията са за
неправилност на решението в обжалваната част и за противоречието му с
материалния закон и със събраните доказателства. Поддържа се, че със
събраните по делото доказателства е установено, че починалият Г.М. също е
допринесъл за настъпването на ПТП, като е предприел маневра за завиване
на ляво с инвалидната си количка и по този начин е пресякъл траекторията
на приближаващия се автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране,
въпреки че е имал възможност да го възприеме като опасност и да го
пропусне. Посочено е, че инвалидната количка е ППС, за което са
приложими разпоредбите на ЗДвП и че Г.М. е нарушил чл. 37 ал. 1 от ЗДвП,
като не е пропуснал насрещно движещо се МПС. Това поведение на Г. М.
било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. било налице съпричиняване, което според жалбоподателя е в размер на
30%. Жалбоподателят не оспорва общия размер на обезщетението за
неимуществени вреди на всеки един от двамата ищци от по 120 000 лева, от
които по 70 000 лева заплатени извънсъдебно и по 50 000 лева определени с
решението на първоинстанционния съд. Той обаче счита, че този размер на
обезщетенията следва да бъде намален с 30% заради съпричиняването от
страна на Г.М., при което общото дължимо обезщетение за всеки от ищците
става в размер на по 84000 лева и след приспадане на заплатеното такова от
2
по 70 000 лева исковете им следвало да бъдат отхвърлени за разликата над по
14 000 лева до по 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2020 година
до окончателното изплащане на сумите. Искането е да се отмени решението в
обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което да се
отхвърлят исковете в тези части и да се присъдят на жалбоподателя разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Н.П.
като процесуален представител на ищеца М. Г. М. и от адвокат Г.Г. като
процесуален представител на Т. Г. М. с изразено становище за нейната
неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваните части и за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. В писмения отговор се поддържа, че единствената причина за
настъпване на ПТП е противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, който се е движел със скорост 95,17 километра в час вместо с 50
километра в час в населено място, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
поради което не е успял да спре и да предотврати ПТП. Твърди се, че ПТП е
станало на кръстовище и че водачът на лекия автомобил при задължението
си по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е следвало да намали скоростта с оглед
съществуващата опасност от появата на пешеходци, които имат право да
пресичат пътното платно по продължение на тротоарите и банкетите.
Поддържа се и допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 193 от
ППЗДвП, изискваща от водача на ППС да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, инвалидите, в частност кът слепите, които
се движат с бял бастун и към престарелите хора, част от които според
писмения отговор на процесуалните представители на ответниците се
придвижват с бастун, патерици, инвалидни колички и др. По тези причини
ответниците по въззивната жалба считат, че не е налице основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Твърди се също, че на
мястото на ПТП не е имало знаци, които Г.М. да е нарушил, предприемайки
маневра завиване на ляво, доколкото той се е намирал в кръстовището, когато
е бил ударен от автомобила и че единствената вина е на водача на автомобила
и избраната от него скорост на движение от 95,17 километра в час, тъй като
при скорост от 74,63 километра в час или каквато и да е друга скорост по-
ниска от тази, той би могъл да спре и да предотврати удара с инвалидната
количка. Твърди се, че изводите на съпричиняване не могат да почиват на
3
предположения или вероятности, а е необходимо да бъде проведено пълно и
главно доказване от страна на застрахователя на въведеното от него
възражение за съпричиняване. В случая липсвали доказателства,
установяващи възражението за съпричиняване, като било недопустимо
позоваването от страна на застрахователя на мотивите на постановената
присъда срещу прекия причинител на вредата.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадени е от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а именно от ответника срещу
осъдителната част на първоинстанционното решение частично. При
подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до неправилни изводи на съда за
липса на съпричиняване от страна на пострадания Г.М. и до
незаконосъобразен отказ да се намали размера на обезщетенията на двамата
ищци заради съпричиняването на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 387/2020 година по описа на О.С. - П-, ищците твърдят, че техният
баща Г.Т.М. е загинал при ПТП, станало на 04.06.2018 година около 9,30 часа
в село С., на кръстовището между ул. „Г.Д.“ и ул. „Б.“. Към момента на ПТП
наследодателят на ищците се е придвижвал с електрическа инвалидна
количка, когато бил блъснат от лек автомобил Ф. Г. с рег. № ** **** **,
управляван от Д.Т.В.. При удара между автомобила и инвалидната количка, в
4
която се намирал Г.М., му били причинени травми, несъвместими с живота,
в резултат на които той починал. В исковата молба се твърди, че виновен за
ПТП е водачът на лекия автомобил, който нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
се движил в населено място със скорост 95,17 километра в час, вместо с
разрешената 50 километра в час. Поддържа се, че водачът на лекия
автомобил е нарушил и чл. 193 от ППЗДвП, задължаващ го да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към
престарелите хора. Срещу него имало постановена и влязла в сила присъда
по НОХД № 1359/2019 година на ОС - П., с която бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от
НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 58А, ал. 1 и чл. 54 от
НК. Въз основа на така изложените обстоятелства и на наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за автомобила,
с който е причинено процесното ПТП, ищците са претендирали
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния баща в
размер на по 50 000 лева, ведно със законната лихва от 04.06.2018 година –
датата на увреждането, като признават, че са получили от ответника
извънсъдебно обезщетение в размер на по 70 000 лева и претендираните по
делото суми са разликата до пълния размер на дължимото обезщетение,
което според тях е по 120 000 лева за двамата.
В писмения отговор на исковата молба ответникът „Д. - О.З.“ ЕАД е
оспорил исковете по основание и размер. Оспорването е мотивирано на
първо място с извършеното извънсъдебно изплащане на обезщетение от по
70 000 лева на всеки един от двамата ищци на дата 20.05.2020 година по
заведената от тях щета № ************* Посоченото е, че изплатеното
обезщетение е съобразено със съпричиняването на вредоносния резултат от
починалия Г.М., изразяващо се в предприемане на неправилна маневра завой
на ляво с инвалидната количка. В тази връзка с отговора освен доводите,
свързани със справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, които са извън предмета на въззивното производство, е посочено, че
са налице предпоставките за намаляване на размера на дължимите от
застрахователя обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради
съпричиняване от пострадалия.
Ищците чрез процесуалните си представители са оспорили въведеното
5
в процеса от ответника с писмения отговор възражение за съпричиняване от
страна на Г.М.. Те сочат, че такова липсва, тъй като той се е движил с
разрешената скорост в момента на ПТП за разлика от водача на
застрахования при ответника лек автомобил, който е бил с превишена
скорост, възприел е инвалидната количка и не е намалил скоростта си на
движение, за да предотврати ПТП. Сочи се, че на процесното кръстовище
липсват обозначения и сигнализации, които да са нарушени от Г. М. и че в
същото време водачът на лекия автомобил е нарушил задълженията си да
намали скоростта при наближаване на кръстовище, както и да бъде
внимателен към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и инвалидите. Според ищците липсват обективни факти, въз основа на които
да се приеме наличие на съпричиняване от страна на Г.М.. Сочи се, че
съпричиняването не може да почива на предположения, а на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил настъпването му, каквито в случая липсват.
Със събраните по делото доказателства е установена следната
фактическа обстановка, имаща отношение към предмета на спора във
въззивното производство, свързан с наличието или липса на съпричиняване
на вредоносния резултат от Г.М.:
От приетата по делото и неоспорена от страните автотехническа
експертиза се установява, че инвалидната количка, управлявана от Г.М. и
лекия автомобил Ф. Г. с рег. № ** **** **, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, управляван от
Д.Т.В., са се движили в срещуположни посоки по улица „Г.Д.“ в село С..
Инвалидната количка се е движила в посока от запад на изток, в южната
пътна лента, а лекия автомобил – в посока от изток на запад, в северната
пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, на 04.06.2018
година около 9,45 часа, при суха пътна настилка. То е станало на
кръстовището между улица „Г.Д.“ и улица „Б.“. До ПТП се е стигнало, след
като Г.М. е направил завой на ляво на кръстовището, за да пресечи пътното
платно на ул. „Г.Д.“ и да премине към улица „Б.“. Ударът е настъпил в
северната пътна лента, по която към този момент се е движил лекия
автомобил, а инвалидната количка след завоя на ляво е напусната южната
пътна лента и се е озовала в северната пътна лента. Тези обстоятелства се
6
установяват от скиците към заключението на вещото лице и от съдържащите
се в него пояснения в обстоятелствената част. Установено е от експертизата,
че лекият автомобил се е движил със скорост от 95,17 километра в час в
населеното място, че в момента, когато неговият водач е възприел
инвалидната количка и извършвания от нея завой на ляво и е реагирал чрез
натискане на спирачките, автомобилът се е намирал на разстояние 56,17
метра от мястото на удара. Това разстояние според вещото лице не е било
достатъчно, за да може да спре лекият автомобил при скоростта, с която се е
движил, а именно 95,17 километра в час. То би било достатъчно за спиране
при движение със скорост 74,63 километра в час или по-ниска. При скоростта
на движение на лекия автомобил от 95,17 километра в час са били
необходими около 82,61 метра за пълното спиране на автомобила, но тъй
като разстоянието от момента на възприемане на препятствието и задействане
на спирачката е било по-късо – 56,17 метра, се е стигнало до удара. Към
момента на удара скоростта на лекия автомобил е била 68,78 километра в час.
В заключението на вещото лице е посочено, че с оглед състоянието на
пътя, мястото на удара и релефа а местността, както и на метеорологичните
условия Г.М., който е управлявал инвалидната количка, е имал видимост
към приближаващия се от насрещната страна лек автомобил от такова
разстояние, че да го възприеме и да го пропусне. Този извод на вещото лице
е направен при съобразяване на взаимното разположение на лекия автомобил
и на инвалидната количка и се базира на изчисленията, че при максимална
скорост на движение на инвалидната количка от 15 километра в час времето,
което й е необходимо, за да измине пълния спирачен път от 5,97 метра, е 1,87
секунди. От момента на задействането на спирачките от водача на лекия
автомобил до удара / общо 2,27 секунди, изчислени от вещото лице/
инвалидната количка е изминала разстояние от 9,45 метра в случай, че се
движила с максималната скорост от 15 километра. Изрично в заключението е
посочено, че няма данни за конкретната скорост на движение на инвалидната
количка и че изчисленията са направени хипотетично, като е прието, че тя се
е движила с максималната си скорост.
При тези данни заключението на вещото лице е, че причините за
настъпване на ПТП са предприетото отклонение на траекторията на
инвалидната количка, с което тя е пресякла траекторията на приближаващия
7
автомобил на разстояние, което е било по-малко от опасната му зона за
спиране при скоростта му на движение от 95,17 километра в час, както и
превишената скорост, с която се е движел лекия автомобил, надхвърляща
разрешената такава в населено място от 50 километра в час, както и
максималната скорост от 74,63 километра в час, която би му позволила да
спре от момента на възприемане на опасността и реакцията до момента на
пресичане на траекториите на автомобила и инвалидната количка.
В автотехническата експертиза се съдържа пълно описание на
техническите характеристики на инвалидната количка, с която се е
придвижвал Г.М.. Инвалидната количка е електрическа, акумулаторна и е с
максимална скорост на движение 15 километра в час. Съобразявайки тези
характеристики на инвалидната количка и разпоредбата на чл. 107 т. 3 от
ЗДП, съдът намира, че при решаване на въпроса за наличие на
съпричиняване противоправността на поведението на Г.М. следва да бъде
преценявана в качеството му на пешеходец, а не на водач на пътно превозно
средство. Според чл. 107 т. 3 от Закона за движение по пътищата за
пешеходци се считат лицата, които бутат или теглят детска или инвалидна
количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-
малка от 1 метър, както и лицата, които са с трайни увреждания и които се
придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна
сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец. В случая
става дума за инвалидна количка с електрически двигател, като по делото не е
установено към момента на ПТП инвалидната количка да се е движила със
скорост по-голяма от тази на пешеходеца, а и техническите й
характеристики, по-конкретно максималната скорост на движение дават
основание да се приеме, че става дума за пешеходец по смисъла на чл. 107 т. 3
от ЗДП.
Аргумент в тази посока е и присъдата по отношение на прекия
причинител на увреждането и конкретните нарушения, за които той е признат
за виновен и която съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна
за настоящия съдебен състав.
С влязла в сила присъда № 83 от 04.09.2019 година, постановена по
НОХ дело № 1359 /2019 година по описа на ОС - П., потвърдена с решение №
215 от 04.12.2019 година, постановено по ВНОХ дело № 492/2019 година по
8
описа на АС – Пловдив, Д.Т.В. в качеството си на водач на лекия автомобил,
участвал в процесното ПТП, е признат за виновен в това, че е нарушил
правилата за движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, а именно превишаване на
разрешената скорост от 50 километра в час в населено място и движение със
скорост от 95,17 километра в час, както и в нарушаване на чл. 193 от ППЗДП,
задължаваща водачите на ППС да са внимателни и предпазливи към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун и към престарелите хора, като по
непредпазливост е причинил смъртта на управляващия инвалидна количка,
задвижвана от електрически двигател Г.Т.М..
Приетото с присъдата противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, изразяващо се и в нарушаване на чл. 193 от ППЗДП - разпоредба,
свързана с дължимото отношение на водачите на МПС към пешеходците и
инвалидите, е аргумент в подкрепа на извода на съда, че участието на Г.М. в
процесното ПТП е в качеството му на пешеходец, а не на водач на ППС.
В този смисъл и доколкото въведеното от ответника възражение за
съпричиняване е свързано само с поведението на Г.М. като водач на ППС, но
не и като пешеходец, съдът го намира за неоснователно.
Ако Г.М. участваше в ПТП като водач на ППС, въз основа на данните
по делото би могло да се приеме, че поведението му е било противоправно,
нарушаващо установеното в чл. 37 ал. 1 от ЗДвП задължение за водача на
завиващото пътно превозно средство при завиване наляво за навлизане в друг
път да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза, а става дума за
предприето от пешеходец пресичане на пътното платно в района на
кръстовище. Конкретни нарушения на Г.М. в качеството му на пешеходец
като основание на възражението за съпричиняване и на искането за
приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД не са въведени в процеса от ответника в
преклузивните срокове.
За пълнота на изложението съдът ще обсъди и поведението на
починалия Г.М. като пешеходец.
Преди да предприеме пресичане на пътното платно чрез завой на ляво
с инвалидната количка Г.М. се е придвижвал в дясната пътна лента, от
дясната страна по посока на движение. Това негово поведение е в
9
съответствие с разпоредбите на Закона за движение по пътищата, по-
конкретно с чл. 109 от ЗДП, според която хората с трайни увреждания, които
се придвижват с инвалидна количка със скоростта на пешеходец, могат да се
движат и по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до
дясната му граница. В този смисъл Г.М. не е нарушил задълженията,
установени в чл. 108 от ЗДП за движение на пешеходците по тротоара или
банкета и по изключение в изброените в чл. 108 ал. 2 случаи – по платното за
движение, възможно в най-лявата му част, противоположно на посоката на
движение на ППС.
Движейки се с инвалидната количка от дясната страна на дясната
пътна лента в съответствие с чл. 109 от ЗДП, в района на кръстовището Г.М. е
направил завой на ляво, за да пресече пътното платно и да стигне до другата
улица от лявата страна – „Б.“, пресичаща улицата, по която се е движел до
момента, а именно „Г.Д.“ Това негово поведение следва да бъде преценявано
като предприето от пешеходец пресичане на пътното платно, което според чл.
113 ал. 1 от ЗДП следва да стане на пешеходна пътека. Според § 6 т. 54 от
ДР на ЗДП пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или
не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Съдът, съобразявайки доказателствата по делото, по-конкретно
автотехническата експертиза и съдържащите се в нея скици намира, че това
законово изискване е изпълнено, като пострадалият е предприел пресичане на
кръстовището на място, представляващо продължение на тротоарите на
платното за движение. Други твърдения и доказателства, опровергаващи този
извод, липсват по делото.
Установено е, че пострадалият Г.М. е имал видимост и е можел да
възприеме приближаващият се от срещуположната посока лек автомобил.
Това обстоятелство обаче не е основание да се приеме съпричиняване заради
нарушаване на изискването на чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДП, според което при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни преди да
навлязат на платното да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. На първо място такова възражение, касаещо поведението на
пешеходеца, не е направено от ответника. Освен това в случая става дума за
инвалид на инвалидна количка, която се е намирала на самото платно за
10
движение, каквато възможност законът дава в чл. 109 от ЗДП, можела е да
бъде възприета от водача на лекия автомобил, който съгласно чл. 193 от
ППЗДП има задължение да бъде внимателен и предпазлив по отношение на
пешеходците и особено към определена група пешеходци, сред които са
инвалидите. Освен това към момента, в който Г.М. е можел да възприеме
автомобила, респ. водачът на автомобила да възприеме инвалида с
количката, те са били на такова разстояние, при което спирането на
автомобила, за да пропусне пешеходеца, е било възможно при движение с
допустимата в населеното място скорост от 50 километра в час, а дори и със
скорост до 74,63 километра в час. С оглед на това не може да се направи
извод за нарушаване от пешеходеца на изискването на чл. 113 ал. 1 т. 1 от
ЗДП. Не се твърди и няма данни в случая да е било възможно пострадалият да
възприеме скоростта, с която се движи насрещният автомобил и да прецени
необходимото му разстояние, за да спре.
При липса на доказателства, установяващи конкретни факти и
обстоятелства, свързани с противоправно поведение на пострадалия Г.М.,
респ. с нарушаване на конкретни негови задължения, довело до настъпването
на ПТП, не може да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
негова страна въз основа на въведеното в процеса възражение за
съпричиняване от ответника.
Съдът, въз основа на събраните доказателства по делото приема, че
единствено виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил, който се е движил
с превишена скорост и това е единствената причина да не може да спре и да
пропусне пресичащия пешеходец, което наред с нарушаване на
задължението му да бъде особено внимателен и предпазлив към конкретния
пешеходец заради това, че е инвалид на инвалидна количка, е довело до ПТП.
Въззивната жалба на „Д. - О.З.“ ЕАД е неоснователна.
Първоинстанционното решение в обжалваната част, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищците обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния баща в размерите над по 14 000
лева до по 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2020 година
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответниците по въззивната жалба направените разноски във
11
въззивното производство. Претендирани са такива в размер на по 2000 лева
заплатено адвокатско възнаграждение за всеки един от двамата, като са
представени доказателства - договори за правна защита и съдействие, в които
има и отразяване за реалното им заплащане. Жалбоподателят е направил
възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, което е основателно. При обжалваем интерес от по 36 000
лева по субективно съединените искове на всеки един от двамата ищци
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно
чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 1610 лева. Съдът, съобразявайки извършените от
процесуалните представители на ответниците по жалбата процесуални
действия пред въззивната инстанция намира, че следва се присъдят разноски
в размер на минималните адвокатски възнаграждения от по 1610 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260273 от 22.06.2021 година,
постановено по т. дело № 387/2020 година по описа на О.С. - П-, В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО е осъдено „Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, да заплати на М. Г. М.,
със съдебен адрес: ****, чрез адвокат Н.П., и на Т. Г. М., със съдебен адрес:
****, чрез адвокат Г.К., двамата от ****, суми в размера над по 14 000 лева
до по 50 000 лева за всеки от тях / наред с изплатените извънсъдебно по
70 000 лева/, представляващи обезщетения за неимуществени вреди –
преживени душевни болки и страдания от смъртта на тяхния баща Г.Т.М.,
ЕГН **********, починал на 04.06.2018 г. вследствие на травми,
несъвместими с живота, получени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на същата дата, в с. С., на кръстовище между ул. „Г.Д.“ и ул. „Б.“,
причинено от Д.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с
ДРН ** **** **, със сключена застраховка „Гражданската отговорност“ при
„Д. - О.З.“ ЕАД с полица № BG/06/************, ведно със законната лихва
върху посочените главници, считано от 16.06.2020 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
12
управление ****, да заплати на М. Г. М., със съдебен адрес: ****, чрез
адвокат Н.П., и на Т. Г. М., със съдебен адрес: ****, чрез адвокат Г.К.,
двамата от ****, разноски за производството пред въззивната инстанция в
размер на по 1610 лева за всеки един от двамата, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13