Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 670/04.07.2013 г. по гр. д. № 4306/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е осъден В. Т. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 2 да възстанови коминното тяло, преминаващо през апартамента му чрез подмяна на повреденото блокче с ново, по начин, по който се възстанови местоположението на розетката и преградата между двата димоотводни канала, обслужващи първи и втори жилищен етаж, както и да извърши ремонт на канализацията в банята си по начин, по който се преустанови навлажняването в банята на долния етаж, по иск, предявен от Р. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 1. С решението е отхвърлен предявеният от Р. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 1 против М. М. П. от гр. В.Т., ул. Н. Г., 30, Б негаторен иск за възстановяване на коминното тяло, преминаващо през апартамента му чрез отпушване на отворите на димоотводните канали, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 1 иск против В. Т. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 2 и М. М. П. от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, за солидарно осъждане да заплатят сумата 150 лв., представляваща заплатен от ищцата ремонт на коминното тяло на покрива, за сумата 926 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена ел. енергия за отопление над обичайната за домакинството през отоплителни сезони 2009 – 2012 г., пряка и непосредствена последица от противоправното въздействие върху имота й от ответниците. С решението е осъден В. Т. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 2 да заплати на Р. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 1 направените от нея разноски, съразмерно с уважените искове в размер на 510 (петстотин и десет) лева. Осъдена е и Р. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 1 да заплати на М. М. П. от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща направени от него разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от В. Т. Д. от гр. В. Т. против Решение № 670/04.07.2013 г. по гр. д. № 4306/2012 г. по описа на Районен съд – В.Т. В същата се прави оплакване, че решението е недопустимо и неправилно. Относно оплакването за недопустимостта на решението се излага, че съдът се произнесъл свръх петитум, тъй като в исковата молба било направено искане да се извърши ремонт на коминното тяло, така, че същото да бъде годно за ползване по предназначение, а в съдебното решение районният съд излезнал извън исканията на ищцата, като при това, без да притежава специални знания в областта на строителното инженерство и архитектурата указва конкретно чрез какви технически способи да бъде извършен ремонтът - „чрез подмяна на повреденото блокче с ново, по начин, по който да се възстанови местоположението на розетката и преградата между двата димоотводни канала, обслужващи първи и втори жилищен етаж..." Неправилността на решението се обосновава с постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила при пълно изясняване на спора от фактическата му страна, както и при неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че решението било постановено при непълни доказателства и почивало единствено на предположенията на некомпетентно вещо лице, като били отхвърлени възраженията на жалбоподателя против експертизата и искането му за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза. Искането за тройна експертиза било направено след изслушване заключението на вещото лице инж. И.Г., тъй като няма как жалбоподателят да знае предварително нейните изводи, за да го направи в срока за отговор на исковата молба или в първото съдебно заседание. Решението било постановено без районният съд да изясни изцяло фактите по спора, поради което направил и неправилни изводи, като възприел безспорно заключението на вещото лице инж. Г.. Неправилни били заключенията на съда, че бил извършил промяна и видоизменение на коминното си тяло в самостоятелния си обект в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, с което бил попречил на друг собственик (ищцата) да ползва общите части. Излага се още, че неправилни били и заключенията на съда, че била налице неизправност на водопроводната и канализационна инсталация, от която се предизвиква теч в банята на ищцата. Неправилни били изводите, че не поддържал канализацията в банята си в изправно състояние, които възпрепятствали правото на собственост на ищцата. Напротив - именно за да бъде ВиК инсталацията в изправност бил извършил ремонт през 2005 г., а оплакванията относно навлажняване в банята на ищцата датирали от 2008 г., когато било спряно централното (парно) отопление в сградата. Навлажняване и теч били различни понятия и включват в съдържанието си различни последици. Навлажняване в горната част на металната тръба не означавало теч с подкожушване в банята на ищцата. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлени предявените искове, както и да се присъдят направените разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба единствено от М. П., не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалните представители на ответниците по жалбата са оспорил същата. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. В. Д. от АК – В. Т., като пълномощник на Р. С. Б. от гр. В. Т. против Решение № 670/04.07.2013 г. по гр. д. № 4306/2012 г. по описа на Р. с.– В. Т. В същата се прави опÙакване, че решението е частично неправилно и необосновано, в частта относно присъдените на ответника П. разноски и в частта, с която бил отхвърлен иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Излага се, че действително искът по отношение на ответника П. да бъде задължен да отпуши процесния комин се явявал неоснователен, тъй като от извършената по делото експертиза се установило, че към деня на проверката на вещото лице същият вече е бил опушен. Този факт обаче не можело да обоснове извода, че П. не бил станал причина за образуване и водене на настоящото производство срещу него. От жалбите и констатациите до Община В. Т., които били от 2011 г. и 2012 г., от решението на Общото събрание на етажната собственост, което било от 2012 г., както и от всички събрали по делото доказателства, се доказало по безспорен начин, че П. до образуването на настоящото производство не бил отпушил комина. В този смисъл се излага, че изводите на съда относно периода на отпушване на комина, макар и да не били релевантни за факта на самото отпушване обуславящ отхвърлянето на иска по чл. 109 от ЗС по отношение на ответника П., то същите били релевантни по отношение присъждането на разноските в производството. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства било безспорно, че М. П. е станал причина за завеждане на предявения срещу него иск, макар и да е отпушил комина умишлено преди извършване на експертизата по делото и по тази причина не само, че не следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но, че същият трябва да бъде осъден да заплати направените от жалбоподателката такива. На следващо място се излага, че решението било неправилно и в частта, с която била отхвърлена исковата претенция за заплащане на сумата oт 150 лева, като недоказана. По делото жалбоподателката не била представила допълнителни доказателства извън писмените документи, удостоверяващи извършването на ремонта и плащането на разходите, тъй като нямало възражение от ответниците, че ремонтът и плащането били извършени от ищцата. При положение, че тези факти не се спорели от ответниците по делото, неоснователно съдът приемал иска за недоказан. В производството по делото ответниците оспорили единствено необходимостта от извършването на такъв ремонт, същите обаче не оспорили факта, че ремонтът бил извършен от жалбоподателката и че сумата е заплатена лично от нея. Предвид изложеното тези факти се явяват безспорни, поради което но се нуждаели от доказване. Направено е искане да се отмени съдебния акт, в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъде уважен иска, както и да се измени решението в частта за разноските. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба единствено от М. П., не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалните представители на ответниците по жалбата са оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 4306/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявени от Р. С. Б. от гр. В. Т. против В. Т. Д. от гр. В. Т. и М. М. П. от гр. В. Т. искове да бъдат осъдени ответниците да преустановят противоправните си въздействия върху имота й, като извършат ремонт на коминното тяло, по начин, че същото да бъде годно за ползване по предназначение; за заплащане на сумата от 926 лв., представляваща имуществени вреди; сумата от 150 лв. – възстановяване на разходите по извършен ремонт на коминното тяло на покрива, както да бъде осъден ответника Д. да извърши ремонт на банята си, за да се преустанови теча на вода в банята на ищцата. В исковата молба се излага следното: Ищцата твърди, че тя и ответниците са съседи в жилищен блок, находящ се в гр. В. Т., ул. Н. Г. № 30, вх. Б. Ищцата била собственик и ползвател на апартамент № 2 на първи жилищен етаж, ответникът Д. – на втори жилищен етаж, а ответника П. – на трети жилищен етаж, и двата находящи се над жилището на ищцата. Двамата ответници били извършили СМР върху коминното тяло, мÞнаващо през трите апартамента, с което поставили ищцата в невъзможност да ползва този комин и по този начин пречели на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Ответникът Д., за да осигури по-голяма тяга за отоплителната си печка (камина), разбил преградата между димоотводните канали на първи и втори етаж, а ответникът П., в чието жилище в резултат на това въздействие започнало да избива пушек, запушил изцяло комина. Въпреки многобройните жалби на ищцата до РДНСК и Община В. Т. и дадените въз основа на тях указания за извършване на ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части след вземане на решение на Общото събрание на собствениците и след проведено такова на 30.01.2012 г., състоянието на коминното тяло не било възстановено и към момента. Освен това тя извършила ремонт на комина над покрива, за което е заплатила сумата 150 лв. Вследствие на неправомерните действия на ответниците за ищцата настъпили имуществени вреди, произтичащи от невъзможността на отоплява двете от помещенията си в жилището с печка на дърва, за които същата разполага с възможност да получава от собствените си гори. Имуществените вреди ищцата определя като разликата от заплатената ел. енергия за отопление на помещенията, за които обслужващия комин е видоизменен, и разходите, които би направила за осигуряване на дърва за огрев. Стойността им възлизала на 926 лв. Едновременно с това ответникът Д. извършил ремонт в банята си, като подменил тръбата на сифона към общия канал. Връзката за това била направена така, че причинява теч в банята на ищцата, от което също са и нанесени имуществени вреди. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да преустановят противоправните си въздействия върху имота й, като извършат ремонт на коминното тяло, по начин, че същото да бъде годно за ползване по предназначение; да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 926 лв., представляваща имуществени вреди – заплатена ел. енергия за отопление над обичайното през отоплителния сезон на 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.; сумата от 150 лв. – възстановяване на разходите по извършен ремонт на коминното тяло на покрива, както и да бъде осъден ответника Д. да извърши ремонт на банята си така, че да се преустанови теча на вода в банята на ищцата. Пред първоинстанционния съд ответникът В. Т. Д. от гр. В. Т. оспорва исковите претенции, като неоснователни. Заема становище, че не е извършвал строително – ремонтни дейности при ползването на коминните тела, а само такива по поддръжка и чистене. Заявява, че коминът бил запушен от ответника П. през 2008 г. Не оспорва факта, че е извършил ремонт на банята си през 2005 г., но непосредствено след ремонта е нямало оплаквания от ищцата за теч в нейната баня и според него проблема е в канализацията на банята на ищцата. Пред първоинстанционния съд ответникът М. М. П. от гр. В. Т. оспорва исковите претенции, като неоснователни. Заема становище, че в резултат на разбиването на преградата между димоотводните канали на първи и втори етаж от ответника Д., с цел последният да осигури по-голяма тяга за камината си, в неговото жилище започнал да избива пушек. Предвид неразбирателството с първия ответник да бъде възстановено положението, П. се принудил да запуши комина през 2009 г. След консултация с юрист, през пролетта на 2010 г. отпушил същия, но не уведомил ищцата и Д., за да не се повтори проблема. Оспорва и искът за имуществени вреди, тъй като счита, че ищцата не е претърпяла такива. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От представеното по делото заверени копия от нотариален акт за собственост на жилище, право на строеж върху парцел, отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство – чл. 55г от ЗПИНМ № 128, том 3, дело № 1242/31.12.1966 г. на В. районен съдия и от Удостоверение за наследници № 001406/02.06.2011 г. на Община В. Т. е видно, че ищцата Р. Б. е съсобственик на апартамент № 2, . 1, вх. Б от жилищен блок „В.”, находящ се на ул. „Н. Г.” № 30 в гр. В. Т. Не е спорно, че ответникът В. Д. е собственик на апартамента на втория етаж, а ответникът М. П. на апартамента на третия етаж, находящи се над апартамента на ищцата в същата жилищна сграда. От заключението на допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че през І-ви и ІІ-ри жилищен етаж преминава коминно тяло с размер 39/22/19 см., представляващо блокче от сгуробетон с два димоотводни кръгли отвора с диаметър 13 дм. Всеки един отвор като между двата комина има преградна стеничка – 4 см. През ІІІ-ти и ІV-ти етаж преминават две коминни тела разположени едно до друго с още два димоотводни отвора, или общо коминно тяло има 4 бр. кръгли димоотводни отвора. Вещото лице дава заключение, че на ІІ-ри етаж (апартамента на ответника Д.) розетката за вкарване на кюнеца била преместена на късата страна, като първоначалният кръгъл отвор по дългата страна е затворен и е отворен нов отвор на късата страна, чрез разбиване на външната стеничка – 4.5 см. Също така в блокчето, на което се намира розетката била разрушена преградната стеничка между двата димоотводни канала, като това възпрепятствало използването на димоотводния канал от апартамента на І-ви етаж (собственост на ищцата). Вещото лице изразява становище, че е необходимо да се подмени повреденото блокче с ново, такова каквото е било оригиналното блокче. Поставената от ответника Д. поцинкована ламаринка на мястото на преградната стеничка не била трайно закрепена, освен това не била устойчива на корозия, причинена от димните газове, поради което не можела да изпълни предназначението си на преграда между двата димоотводни канала. В констативно-съобразителната част вещото лице е изложило, че тъй като не е възможно да се възстанови разрушената преградна стена било необходимо да се подмени цялото коминно тяло, като фугите се запълнят плътно с разтвор, така че да се възпрепятства проникването на пушек през тях, да се проверят и горните няколко блокчета и ако е необходимо да се пренаредят, като се запълнят и уплътнят фугите между тях, като се обърне специално внимание на фугата между последното блокче и таванската плоча. Вещото лице дава заключение, че ремонтът, който бил извършен на коминното тяло над покрива се състоял във външно измазване с гладка мазилка и направа на стоманобетонна плоча отгоре, като тези действия предпазвали тухлите, от които бил изграден комина от по-бързо амортизиране, вследствие влиянието на валежи (дъжд, сняг) и промяна на температурата на въздуха – замръзване и размразяване, при което водата в мокрите тухли при замръзване разширява обема си, а при размразяване го намалява, което води до напукване и разрушаване на тухлената зидария. Вещото лице дава и заключение, че от извършените опити и наблюдения в банята на ищцата се правел изводът, че има теч от канализацията на ответника Д., тъй като общата канализационна тръба, разположена в ъгъла на банята е стоманена, а новата канализация на Д. е от пластмасови тръби, поради което предполага, че се е компрометирала връзката между общата стоманена тръба и пластмасовите канализационни тръби, през които се отичали отпадните води от тоалетната мивка и подовия сифон в банята на Д.. Така също било възможно и при връзките между отделните елементи на пластмасовите канализационни тръби да има просмукване на отпадна вода. От заключението на допусната и изслушана съдебно-лесотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото и от допълнителното такова се установява средномесечен разход на дървесина за огрев, и хипотетична стойност на придобиване на такава дървесина. От заключението на допусната и изслушана съдебно-електротехническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява евентуалния разход, съобразно мощността на уредите, като предлага и втори начин за определяне на разликата в обичайното потребление на ел. енергия и потреблението за процесните отоплителни сезони, чрез сравняване на консумацията. От показанията на св. И. Г. се установява, че от 2009 г. ищцата има проблем с комина и от тогава се отоплява на ток. Когато свидетелката ходила през 2009 г. било запушено и тапетите били опушени. Св. Г. заявява, че ищцата имали проблем в банята, където имала теч отгоре, произтичащ от канализацията в банята на Д.. От показанията на св. И. К. – съсед на страните се установява, още от зимния период на 2008 г. в апартамента на ответника П. се появил пушек, който излизал от касата на вратата и контактите. От присъствието си на общи събрания на съсобствениците разбрал, че ответникът Д. разбил преграда между димоотводите. На тези събрания били взели решение М. П. да възстанови комина, но той поискал отлагане на срока. Св. К. установява, че ищцата направила ремонт на комина над покрива за своя сметка без съгласието на кооперацията. От показанията на св. Б. А. се установява, че през пролетта на 2010 г. същият извършил ремонт на комина на М. П., като го отпушил комина, който преди това П. бил запушил. Пред години същият свидетел преместил и розетката на ответника Д.. От представените разходен касов ордер без дата и протокол от 25.09.2010 г. е видно, че е извършен ремонт на комина на покрива, за което е заплатена сумата 150 лв., като възложител по тези документи фигурира името на ЖСК „В.” и РКО е издаден от името на същата. По повод на въздействието върху комина ищцата е сигнализирала многократно Община В. Т. и РДНСК. Въпреки предписанията състоянието на комина не е възстановено от Д.. По повод заявените имуществените вреди на ищцата са приложени фактури и фискален бон за консумирана ел. енергия за периода 2009 – 2012 г. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 670/04.07.2013 г. по гр. д. № 4306/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността срещу двамата ответници за преустановяване противоправните си въздействия върху имота на ищцата, като извършат ремонт на коминното тяло, по начин, че същото да бъде годно за ползване по предназначение; по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите срещу двамата ответници за нанесени имуществени вреди на ищцата; по чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите срещу двамата ответници за обезщетение за извършен ремонтна комина и по чл. 109 от Закона за собствеността срещу ответника П. да бъде осъден да извърши ремонт на банята си, за да се преустанови теча на вода в банята на ищцата. По исковете с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността срещу двамата ответници за преустановяване противоправните си въздействия върху имота й, като извършат ремонт на коминното тяло, по начин, че същото да бъде годно за ползване по предназначение Правото на собственост е от категорията на т.нар. абсолютни субективни права. Съдържанието му се свежда най-общо до пълната власт на неговия носител да използва вещта, обект на това право, и да се разпорежда с нея - от една страна, и от друга - да противопостави правото си на всяко трето лице, като иска въздържане от действия, които смущават или накърняват собствеността. Ограничения на правото на собственост могат да се установяват само със закон (чл. 50 от ЗС, чл. 53 от ЗС и др.). Както всяко субективно право, така и правото на собственост, се ползва с правна защита срещу нарушенията, ограничаващи носителя му от възможността свободно да се ползва и да се разпорежда с вещта или дори лишаващи го от тази възможност. Искът по чл. 109 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й. Хипотезите, при които възникват предпоставки за защита чрез иск по чл. 109 от ЗС, са различни. Предпоставките за уважаване на негаторния иск са: ищецът да е собственик на имота и ответникът без да има основание да осъществява въздействия, които пречат на собственика да упражнява правото си на собственост - обективно наличие на вредно въздействие върху заявеното от ищцата право, обект на защита с иска. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС всеки собственик може да ползува общите части на сградата според тяхното предназначение стига да не пречи и на другите собственици, ползватели и обитатели да ги ползуват. Собственик, чието право е накърнено, може да защити правото си на ползуване на общите части с иск по чл. 109 от ЗС за прекратяване на неоснователното действие (В т. см. Решение № 217/11.11.2013 г. по гр.д. № 2809/2013 г. на Върховен касационен съд на Република България, ІІ г.о. докладчик съдията К. М.). В конкретния случай собственик на жилището на по-горния етаж (ответникът В. Д.) е разрушил преградата между димоотводните канали, идващи до апартамента на ищеца, а собственик на апартамента на третия етаж (ответника М. П.) е запушил изцяло комина, също идващ до апартамента на ищцата. Последната има право да иска възстановяване на разрушените части от коминното тяло. В настоящия случай се установи, че още през 2008 г. ответникът Д. разрушил преградата между димоотводните канали, а ответникът П. запушил изцяло комина, като това възпрепятствало използването на димоотводния канал от апартамента на І-ви етаж (собственост на ищцата). Така налага се извода, че правото на достъп до димоотводния канал на ищцата е ограничено. На практика налице са неоснователни, противоправни и неправомерни действия от страна на ответниците. С оглед на дефинитивното определение за исковата претенция по чл. 109 от ЗС, не всяко въздействие върху съсобствения имот може да бъде обект на негаторна защита, а само действие което е неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване на имота и по този начин накърнява правата на отделните съсобственици относно правото на собственост в пълния му обем. В настоящия казус се установи, че разрушената преградна стена между димоотводните канали и запушването изцяло на комина са нарушени технологичните правила за използването на комините, с което е нарушена разпоредбата на чл. 112 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Незаконното премахване на преградната стена между димоотводните канали и запушването изцяло на комина безспорно представляват неправомерни и противоправни действия, които неоснователно ограничават възможността на ищцата да ползва комина според неговото предназначение като обща част от сградата. Правото на ползване на ищцата съсобственик е смутено, тъй като тя не може да използва отопление на твърдо гориво, като за нея по предявения иск е налице правен интерес да иска премахване на източника на въздействие чрез съдебна принуда, за да възстановят състоянието на имота такова, каквото е било преди възникването на нарушението. Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът Д. бъде осъден да възстанови коминното тяло, преминаващо през апартамента му чрез подмяна на повреденото блокче с ново, по начин, по който се възстанови местоположението на розетката и преградата между двата димоотводни канала, обслужващи първи и втори жилищен етаж. Неоснователно е възражението във възивната жалба, че в случая съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като в има характер единствено на пояснение. По отношение на ответника М. П., доколкото същият е отпушил комина през пролетта на 2010 г. (св. Б. А.), като по този начин отстранил неправомерното си въздействие върху коминното тяло и противоправното му поведение е преустановено, искът с правно основание чл. 109 от ЗС спрямо него следва да бъде отхвърлен. В тази си част обаче решението нее обжалвано и е влязло в законна сила. По иска с иска с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността срещу ответника П. да бъде осъден да извърши ремонт на банята си, за да се преустанови теча на вода в банята на ищцата. Безспорно е налице въздействие на ответника Д. върху водопроводната и канализационната инсталация на собствения му апартамент, което предизвиква теч в жилището на ищцата. Горното се установява, както от показанията на св. И. Г., така и от заключението на съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, като вещото лице категорично заявява, че течът в апартамента на ищцата е предизвикан именно от извършения от Д. ремонт. Поведението на Д. е неправомерно. Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът Д. бъде осъден да извърши ремонт на канализацията в банята си по начин, по който се преустанови навлажняването в банята на долния етаж. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция в тази им част и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. По иска с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 150 лв. – възстановяване на разходите по извършен ремонт на коминното тяло на покрива Не е спорно по делото, че ищцата през 2010 г. е възложила ремонт на коминното тяло над покрива, който се състоял във външно измазване с гладка мазилка и направа на стоманобетонна плоча отгоре. Вещото лице дава заключение, че тези действия предпазвали тухлите, от които бил изграден комина от по-бързо амортизиране, вследствие влиянието на валежи (дъжд, сняг) и промяна на температурата на въздуха – замръзване и размразяване, при което водата в мокрите тухли при замръзване разширява обема си, а при размразяване го намалява, което води до напукване и разрушаване на тухлената зидария. Т.е. в случая са извършени необходими разноски, относно поддържането и възстановяването на коминното тяло. Отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването, както и с ползването на общите части на сградата се уреждат на първо място от правилото на чл. 41 от ЗС, уреждащо задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Тази правна уредба се различава от уредбата на отношенията между съсобствениците, които съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС (както е приел първостепенният съд) са длъжни да участват в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като съгласно чл. 32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а когато не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Разликата между двата режима във връзка с поставения въпрос се свежда до това, че съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ не могат да задължат останалите да участват в нейното подобряване. Ако някой от съсобствениците подобри общата вещ, без съгласието на останалите съсобственици (какъвто е конкретния случай), съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗЗД той може да претендира от тях само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е била предприета уместно. Ако общата вещ е подобрена против волята на останалите съсобственици, те отговарят по правилата на чл. 59 ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Общото събрание на етажните собственици може да задължи всички да участват в разходите по подобряването на общите части, но това не изключва възможността някой от тях да извърши подобренията и без решение на общото събрание, при което той ще има правата по чл. 61, ал. 2 от ЗС. В това положение са поставени етажните собственици, когато съгласно чл. 3 от ЗУЕС те нямат общо събрание. Различната ¾редба на последиците от поддържането и възстановяването (т.нар. необходими разноски) и от подобряването (т.нар. полезни разноски) налага във всеки отелен случай да се преценява необходимостта от извършването на съответната работа: понякога е достатъчно някакъв детайл да се поправи, а не да се подмени, или едно помещение да се почисти, а не да се пребоядиса. В такива случаи разноските до размера на тези за поправката или почистването са необходими, а над съответния размер до размера на изразходваните средства за подмяната или боядисването – полезни – В т. см. Решение № 238/19.08.2013 г. по гр.д. № 1012/2012 г. на Върховен касационен съд на Република България, ІV г.о. докладчик съдията Б. Б. За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че ищцата е собственица на жилището на първия етаж, а ответниците – на жилището на втория и третия етаж на сградата. През лятото на 2010 г. ищцата е възложила ремонта на коминното тяло над покрива. Ремонтът е извършен надлежно, за което е заплатена сумата 150 лева. За да извърши този ремонт е възникнала нужда и ищцата, без съгласието на ответниците, е възложила и е извършен ремонта на коминното тяло над покрива. Недоказан обаче е фактът, че именно ищцата е заплатила сумата от 150 лв. за извършения ремонт. Напротив от представеното от самата нея разходен касов ордер (без дата) и от протокол от 25.10.2010 г., не следва твърдения извод, а това, че са използване средства на етажната собственост, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че биха дължали дължат сумата поради това, че всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ответниците биха дължали сумата, тъй като работата е предприета уместно както в техен, така и в интерес на ищцата и доколкото същата (работа) е водена добре. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, макар и постановено при погрешна правна квалификация на предявения иск, поради което то следва да бъде потвърдено, като правилната правна квалификация следва да бъде чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Неоснователно е възражението във възивната жалба на жалбоподателката Р. Димитрова, че решението е неправилно в частта за разноските, с която е отхвърлена претенцията й за присъждане на такива спрямо ответника П.. Безспорно се установи, че ответника М. П. е възстановил запушения от него комин през 2010 г. и доколкото искае предявен на 29.10.2012 г. същият не е станал причина за завеждане на делото, поради което не следва да понася тежестта на направените от ищцата разноски, а последната следва да отговаря за направените от П. такива. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 670/04.07.2013 г. по гр. д. № 4306/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т., следва да се потвърди. В останалата си част като необжалвано същото е влязло в законна сила. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд В. Т. Д., ЕГН * от гр. В.Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 2 следва да бъде осъден да заплати на Р. С. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 1 сумата 305 (триста и пет) лева, представляваща направени разноски по делото през въззивната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В.Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 670/04.07.2013 г. по гр. д. № 4306/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН * от гр. В. Т. ул. Н. Г., 30, Б, . 2 да заплати на Р. С. Б., ЕГН * от гр. В.Т., ул. Н. Г., 30, Б, . 1 сумата 305 (триста и пет) лева, представляваща направени разноски по делото през въззивната инстанция. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |