РЕШЕНИЕ
№ 1964
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330106863 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1 КЗ на ЗАД „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от изпълнителните директори – К. Ч. и Б. В., чрез адв. Г.Я. против Община
Пловдив, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, район Централен, пл. „Стефан Стамболов“ №
1, представлявана от кмета З. Д. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
415, 00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване исковата
молба - **** г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за платено от
застрахователя застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+”, полица №
****, сключен със С. В. Т. за настъпило на *** г. пътно-транспортно произшествие/ПТП/ и
обичайните разноски по определяне на обезщетението.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Каско+”, полица №
****, сключен със С. В. Т., за лек автомобил „Б***“, с peг. № ****. Сочи, че на *** г. е
настъпило пътно-транспортно произшествие, като управляваният от водача автомобил е
попаднал в дупка на пътното трасе, стопанисвано и поддържано от ответната община, в
района на бул. „Б. ш.“, вследствие на което са увредени дясна лята джанта и задна дясна лята
джанта на автомобила. Твърди се, че за щетата е платена сумата от 400, 00 лв.
(четиристотин) лева в полза на застрахования. Обосноваване се, че ответникът е задължен
да поддържа общинските пътища в добро техническо състояние, като вследствие на негово
бездействие са настъпили процесните вреди, за които ищецът има право на регрес за сумата
от 415, 00 лв., от които 400, 00 лв. за стойността на щетата и 15, 00 лв. – ликвидационни
1
разходи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - *** г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от кмета З. Д., чрез
юрк. Г., в писмен отговор възразява за отхвърляне на предявения иск. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, както и наличието на причинна връзка между него и
настъпилите вреди. Акцентира върху липсата по делото на копие от протокол за ПТП, който
се явява документ, удостоверяващ произшествието и съответно твърденията на ищеца, като
допълва, че неуведомяването на органите на реда за осъществилото се ПТП е основание да
бъде отказано плащане на застрахователното обезщетение. Възразява за съпричиняване.
Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобразни наведените от страните доводи,
оспорвания, възражения и доказателствата по делото по реда на чл. 235, ал.2 ГПК, приема
предявения иск за процесуално допустим и основателен в цялост, по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил застрахователното
обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск, като за увредения е
възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи причинната връзка между
увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност носи на възложителят на
работата, както и действителният размер на вредата. Ответникът по регресния иск не е
обвързан от размера на платеното от застрахователно обезщетение, тъй като застрахователя
се суброгира до размера на иска на увредения спрямо възложителя на работата, т.е. следва
да се докажат всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
В случая по делото не спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
ищецът е платил застрахователно обезщетение за вреди, причинени от дупка на пътното
трасе, в размер на исковата претенция. Произшествието е осъществено на общински път,
който следва да бъде поддържан от община Пловдив, чрез съответните технически лица,
натоварени с тази дейност. Последното обосновава отговорността на общината по чл. 49
ЗЗД, в качеството й на юридическо лице, възложител на работа по поддръжка на
общинската пътна мрежа. Следва да се отбележи, че юридическите лица могат отговарят за
вреди само по чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД, който смисъл са разясненията на т. 1 от ППВС № 7
от 1959 г.
Спорен от фактическа страна е въпросът относно това дали вредите са причинени по
описания в исковата молба механизъм, за което е допусната експертиза. Съдът кредитира
изцяло изготвеното по делото заключение на вещото лице С., което е базирано на дадените
2
от увреденото лице пред застрахователя данни относно настъпването на риска, както и
снимков материал. Оспорването на ответника, че не е установен механизма на ПТП се явява
неоснователно, тъй като всички доказателства по делото, и най-вече приетата експертиза, са
еднопосочни. Застрахованото лице е декларирало пред застрахователя механизма на
настъпване на ПТП, а в разпитът си по настоящото дело потвърждава тези обстоятелствата.
Лисата на протокол за ПТП не е основание за отхвърляне на предявения иск, доколкото
застрахователно събитие може да се установи и с други доказателства, както е в случая.
Пазарната стойност на уредените елементи възлиза на сумата 404,56 лева, която сума е по-
висока от платената от застрахователя. Според чл. 410 , ал. 1 КЗ застрахователят има право и
на обичайните разноски, направени за определяне на обезщетението, който са част от
регресното вземане. В случая тези разходи възлизат на 15 лева, поради което предявеният
иск следва да се уважи в цялост.
Ответникът следва да бъде осъден на разноските по делото – за държавна такса,
разноски за експертиза, за свидетел и адвокатско възнаграждение, в общ размер на 458 лева,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК (л.80).Правото на разноски е имуществено право
на страната, постигнала благоприятен изход на спора в рамките на съответната инстанция,
като на присъждане подлежат действително направените и доказани разноски, според
разясненията на ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1 КЗ Община Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана
кмета Д. да заплати на ЗАД „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори – К. Ч. и Б. В., сумата от 415 ( четиристотин и петнадесет) лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване исковата молба - *****
г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за платено от
застрахователя застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+”, полица №
*****, сключен със С. В. Т. за настъпило на **** г. пътно-транспортно произшествие/ПТП/
и обичайните разноски по определяне на обезщетението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 458
(четиристотин петдесет и осем) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3