Решение по дело №4314/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 597
Дата: 2 май 2023 г.
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20224520104314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Русе, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520104314 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.500
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът ЗК “Лев Инс“ АД–София твърдят, че са се снабдили срещу
ответника със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
1553/2022г. по описа на РРС за сумата от 216 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна
полица № BG/22/117003203151, със срок на валидност от 09.12.2017г. до
08.12.2018 г., със законната лихва върху главницата от 21.03.2022 г.Актът бил
връчен на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че на 28.01.2018 г., около 03:15 часа, в гр.Русе, на ул.„..........“
на кръстовището с ул. „...“, ответникът, при управление на л.а.„Шевролет“,
модел „Авео“, с рег. № *******, негова собственост, след употреба на
алкохол, предизвикал виновно ПТП с паркиралия там л.а. марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег.№ **********, собственост на лицето Л. Б. Д..При
инцидента по второто МПС били причинени материални щети.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен
Протокол за ПТП № 1584843/28.01.2018 г.В него било посочено, че водачът
И. Р. Б. е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите норми
1
и му е съставен АУАН № 389555/28.01.2018 г.
Твърдят, че към датата на събитието отговорността на водача на лек
автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № *******, била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/117003203151, със срок
на валидност от 09.12.2017г. до 08.12.2018г.
Сочат, че във връзка с причинените щети по лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег.№ **********, при тях била образувана
ликвидационна преписка по щета № 0017-5060-18-300545.При извършения
оглед на увреденото МПС бил направен опис на вредите от ПТП, експертиза
и остойностяване на същите, като на собственика на пострадалия автомобил
било определено застрахователно обезщетение в размер на 216 лв., заплатено
на 27.03.2018 г.
Считат, че на основание чл.500 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
застрахователят придобива право на регрес срещу виновния водач за сумата
от 216 лв. по щета № 0017-5060-18-300545.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им
дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 1553/2022 г. по описа на РРС, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението.Търсят се разноски
за двете производство.
Ответникът И. Р. Б. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1553/2022 г. по описа на РРС,
в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. Р. Б. за сумите
от 216 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/117003203151, със срок на
валидност от 09.12.2017 г. до 08.12.2018 г., съгласно Протокол за ПТП №
1584843/ 28.01.2018 г., ведно със законната лихва от 21.03.2021 г., 10 лв.-
ликвидационни разноски по щетата, както и 75 лв.-разходи за
производството.Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.6 от
ГПК.На 29.07.2022 г. на дружеството било указано да предяви претенциите си
по общия исков ред. Настоящото дело е образувано на 16.08.2022 г., като
втората главница не е предмет на спора.
Разпитаната по делото св.Л.Б. установява, че през 2018 г. притежавала
л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВТ8588ВС (л.11). В началото на нея година
гостувала за два дни на сестра си в гр.Русе. Автомобилът бил паркиран в
дясно на ул.“..........“ в близост до кръстовището с ул.“...“.Сутринта с нея се
2
свързали от полицията и й казали да се яви при тях, за да получи
двустранен протокол за ПТП.Когато отишла на място, служителите й
обяснили, че нея нощ патрул преследвал таксиметрова кола. Последната се
ударила в автомобила на свидетелката. Полицаите задържали шофьора и му
съставили протокол за ПТП.Документът бил връчен на Л.Б., за да може да
предяви претенции към застрахователя.Нанесените щети по нейния
автомобил били по задната броня от лявата страна и на калника.По
засегнатите елементи личала жълтата боя от сблъсъка на таксито.Л.Б.
установява, че преди инцидента нейното МПС било в добро
състояние.Свидетелката потвърждава, че е получила застрахователно
обезщетение от ищеца.Видно от документа на л.15 от дело, сумата възлиза на
216 лв.
Представен е Протокол за ПТП № 1584843/28.01.2018 г., съставен от
служител на Сектор „Пътна полиция“-Русе, в който е отразено, че на
28.01.2018 г., около 03:15 часа, в гр.Русе на ул.„..........“ на кръстовището с ул.
„...“, ответникът, при управление на л.а.„Шевролет“, модел „Авео“, с рег. №
*******, негова собственост, след употреба на алкохол, предизвикал виновно
ПТП с паркиралия там л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ **********,
собственост на Л. Б. Д..Вписано е, че при инцидента по второто МПС били
причинени материални щети.
Спрямо виновния водач бил издаден АУАН № 389555 от същата дата, а
впоследствие и НП № 18-1085-000140/07.02.18 г., влязло в законна сила. В
хода на извършеното разследване се установило, че ответникът е управлявал
МПС, след употреба на алкохол като с техническо средство концентрацията
на същия е установен над допустимите по закон норми.
Във връзка с процесния инцидент по НОХД № 914/2018 г. по описа на
РРС било одобрено споразумение, с което ответникът се признал за виновен
за това, че на 28.01.2018 г. в гр.Русе, управлявал л.а.“ Шевролет Авео“, с рег.
№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено
по реда на Наредба № 1/ 19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на МПС.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че към датата на
събитието управляваният от И. Б. автомобил е бил застрахован при ищеца по
застраховка ”Гражданска отговорност” по полица № BG/22/117003203151,
със срок на валидност от 09.12.2017 г. до 08.12.2018 г. (л.8).
По делото няма спор, че ответникът не е възстановил на застрахователя
изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
Назначената в производството авто-техническа експертиза е посочила,
3
че вследствие на сблъсъка на л.а.“ Шевролет Авео“, с рег.№ ******* с
л.а.“Опел Астра“ с ...., по последния са настъпили описаните в преписката на
застрахователя щети, оценени от вещото лице на 214,80 лв. Експертът е
пояснил, че разликата до 216 лв. се формира по перо труд, като за определяне
на стойността той се е придържал към лимитираните норми по Наредба № 24
и Наредба № 49 на КФН при МФ.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1553/2022 г. по описа на РРС, като
актът е насочен срещу И. Р. Б. и е за заплащане на сумата, заявена по исковата
молба, представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение за настъпило ПТП от 28.01.2018 г. в гр.Русе, със законната лихва
от 21.03.2022 г., както и 75 лв.-разноски, като актът е връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.В указаното от съда време, ищцовото
дружество са предявили иск за установяване на вземането си, предвид което
претенцията им е допустима.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства сочат на безспорен
извод, че на 28.01.2018 г. ответникът, при управление на МПС, валидно
застраховано през процесния период при ищеца по застраховка ”Гражданска
застраховка”, е причинил виновно ПТП, като след употреба на алкохол
управлявайки лек автомобил „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № ******* се
блъснал в паркирания по ул.“..........“ на кръстовището с ул.“...“ в гр.Русе лек
автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № *******, собственост
на св.Л. Б. Д., нанасяйки на второто МПС материални щети, потвърдени от
приетите в производството технически експертизи, по която страните са
нямали възражения.Във връзка с инцидента срещу дееца има издадено НП,
влязло в законна сила, както и споразумение, одобрено по НОХД № 914/2018
г., с което е призната вината на И. Божиковн досежно управлението на МПС
с алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.Тези факти налагат извод, че са налице
условията за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.45 от
ЗЗД.
Ищецът е ангажирал доказателства, че е изплатил застрахователно
обезщетение на собственика на увреденото МПС.Това обуславя правото на
дружеството да предяви регресните си претенции към виновния водач за
настъпилото ПТП.Ищецът основава иска си на разпоредбите на чл.500 ал.1 т.1
от КЗ.Нормата урежда правото на регрес на застрахователя, когато при
настъпване на ПТП водачът е извършил нарушение по Закона за движението
по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.Изложените
4
факти налагат извод, че са налице законоустановените предпоставки за
възникване в полза на ищеца на регресно вземане към насрещната страна
Искът, като основателен и доказан трябва да се уважи до размера, посочен от
експертизата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в полза на ищеца
трябва да се присъдят направените разноски за двете производства,
съразмерно с уважената част от иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Р. Б., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”...“ № 15, вх.1, ет.5, че дължи на ЗК “Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Сименовско шосе” № 67А, сумата от 214,80 лева, представляваща
изплатено в полза на трето лице застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, обективирана в
застрахователна полица BG/22/117003203151, със срок на валидност от
09.12.2017 г. до 08.12.2018 г., във връзка с причинено ПТП на 28.01.2018 г. в
гр.Русе, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.03.2022 г. до
окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 780 от 24.03.2022 г. по ч.гр.дело
№ 1553/2022 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска да бъде установено по отношение на И. Р. Б., ЕГН
**********, от гр.Русе, че дължи на ЗК ”Лев Инс” АД- София сума над
214,80 лв. до 216 лв.- изплатено на трето лице застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/117003203151, със срок на
валидност от 09.12.2017 г. до 08.12.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Р. Б., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”...“ № 15, вх.1,
ет.5, да заплати на З ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Сименовско шосе” № 67А, по банкова
сметка IBAN: .........................., BIC: ...................., сумата от 795,56 лв.-
разноски по делото и 71,28 лв.-разноски по ч.гр.дело № 1553/2022 г. по описа
на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5